Томазо Кампанела

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Томазо Кампанела
Giovanni Domenico Campanella
италиански философ

Роден
Починал
21 май 1639 г. (70 г.)
Националност Флаг на Италия Италия
Философия
Епоха Възраждане
Школа хуманизъм, утопия
Повлиян Платон, Джордано Бруно, Телезио Бернардино, Тома Аквински
Семейство
Баща Джеронимо Кампанела
Майка Катарина Кампанела
Томазо Кампанела в Общомедия

Томазо Кампанела (на италиански: Tommaso Campanella; християнско име: Giovanni Domenico Campanella) е италиански философ, теолог, астролог и поет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на Томазо Кампанела в Стило

Роден е на 6 септември 1568 година в Стило, Калабрия, Италия, в семейството на обущаря Джеронимо Кампанела и съпругата му Катарина. През 1582 г., още съвсем млад, става брат в Доминиканския орден, но заради свободомислието си по отношение на религиозните догми си навлича гнева на останалите монаси и е принуден да напусне Италия.

През 1598 г. за завръща в Неапол, Италия, където е заловен от монаси, които го обвиняват в магьосничество и подготвянето на заговор за сваляне на монарха. Осъден е от инквизицията и прекарва 27 години в затвора. Освободен е благодарение на застъпничеството на папа Урбан VIII. Последните години от живота си Кампанела прекарва във Франция, където получава пенсия благодарение на Ришельо. По това време той издава по-голямата част от творбите си, създадени в затвора.

Умира на 21 май 1639 година в манастира на якобинците в Париж на 70-годишна възраст.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Томазо Кампанела е автор на „Градът на слънцето“ (на италиански: La citta del Sole; на латински: Civitas Solis), което го нарежда сред великите писатели утописти. В този трактат той излага възгледите си за една идеална и справедлива държава, където всички хора са равни и където частната собственост и парите са премахнати. С това той се явява един от създателите на утопическия социализъм заедно с Томас Мор.

Кампанела създава още няколко философски труда, издадени след освобождението му – „Philosophia realis“, „Questiones sull' optima republica“ и др.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]