Астрология

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Анатомо-астрологичният човек (връзка на отделните органи със зодиакалните знаци). Илюстрация от Много богатите часове на херцог дьо Бери

Астрологията (на гръцки: αστρολογία: ἄστρον, astron („звезда“ или „светило“) и -λογία, -logia („слово (за)“)) е традиционно схващане, че разположението на небесните тела (най-вече планетите от Слънчевата система) е свързано със случващото се в човешкия свят, индвидуално и колективно. Няма факти, потвърждаващи, че астрологията е способна да предсказва бъдещите събития с вероятност по голяма от случайност.

В произхода си астрологията е свързана с опитите за изготвяне на календари, описващи природните цикли, каквито индоевропейските народи предприемат още в третото хилядолетие пр. н. е. Смесването на признаците и причините поражда суеверия, че са разчетени знаци свише. [1]

В миналото, докато философските и научни традиции са се смесвали, астрологията е разглеждана заедно с астрономията и метеорологията и е била свързвана по-натък с медицината и алхимията. [2] Макар и астрономията, и астрологията да са разделени още през II век, например в трудовете на Клавдий Птолемей, който посвещава отделни трактати на астрологията (Тетрабиблос) и астрономията (Алмагест), научната и философска мисъл изоставя астрологичните вярвания през XVII век, когато достиженията на Научната революция, в частност хелиоцентричния модел и нютоновата механика поставят под съмнение основните положения в астрологията. По-нататъши научни опити оборват твърденията за способност на астрологията да предвижда бъдещи явления. Така някогашната значима дисциплина загубва академичните си и теоретични основи, а вярването в основните положения в астрологията и нейните предсказания силно намалява. [3]

Астрологията е отхвърлена от съвременната наука. Когато астрологията изказва твърдения, които могат да бъдат потвърдени или оборени с реални експерименти, тези твърдения са били оборени; т.е. никой астрологичен похват не дава повече информация за света от случайни, безразборни твърдения. [4][5] Не съществува и ясна хипотеза за механизма, по който звездите и планетите влияят на земните дела, освен хипотези, противоречащи на добре изследвани, познати, положения от физиката и биологията. [6]

Психолозите обясняват, че хората лесно могат да бъдат подведени от неясния език, с който си служат астролозите, както например е установил Бертрам Форер в известен експеримент. Противоречията с научния метод, манипулативният език и липсата на практически доказателства за правилността на астрологичните методи дават основания астрологията да се счита за лъженаука в научните среди, а в съвременното общество − за „социален наркотик“ и „утеха за невежите“[7].

Практическа оценка[редактиране | edit source]

Прогнозите на професионалните астролози, изглеждащи като твърдения за личността и бъдещето на платеца, не показват никаква успеваемост при наблюдения, чиито условия са контролирани за предубеденост и недобросъвестност на участниците.[4][8] Така астрологията няма научна валидност и се разглежда като лъженаука. [9] През 1975, в отворено писмо на страниците на The Humanist, 186 водещи учени (18 от които са нобелови лауреати към момента на написване на писмото), изразяват тревогата си от безкритичното приемане на астрологията в съвременното общество:[10]

Мислехме, че в тези дни на значително просветление и образованост, разобличаване на вярвания, базиращи се на магия и суеверия, e излишно. Смутени сме от благосклонния прием на астрологията в значителна част от съвременното общество. Особено смутени сме от безкритичното публикуване на астрологични карти, прогнози и хороскопи от медиите и от иначе достоуважаеми вестници, списания и от книгоиздатели. Това само води до разрастване на ирационалността и мракобесието. Вярваме, че е дошло време да отхвърлим, твърдо и без колебание, претенциозните твърдения на астрологичните шарлатани.

Трябва да стане ясно, че отделните хора, които продължават да имат вяра в астрологията, го правят въпреки факта, че няма потвърдена науча основа за техните вярвания, и още повече, има силни доказателства за тяхната неправилност.

Астрофизикът Нийл ДъГрас Тайсън подчертава нуждата от разбиране на природните закони и опасностите, на които се излагаме, когато безкритично приемаме астрологичните вярвания: „Важна част от начина ни на мислене е знанието за това как природните закони влияят на света около нас. Без това знание, без тази способност за мислене, човек може лесно да стане жертва на хора, които искат да се възползват от него.[11]

През 2003 г., бившият астролог учен и психолог Джофри Дийн и психологът Айван Кели провеждат мащабен научен тест за астрологичните предсказания, в рамките на който изследват над сто познавателни, поведенчески и физиологични фактори, и установяват че успеваемостта на астрологичните прогнози е съпоставима с прогнозите, основани на случайно налучкване. [12] Дийн и Кели провеждат сравнителен анализ на 40 изследвания, в който са включени прогнозите на 700 астролога и над 1000 натални карти. В десет от изследванията, на общо 300 души са представяни текстове с интерпретации на натални карти, които трябва да дават информация за участниците, изработени от астролозите, към които са добавяни интерпретации (от 3 до 5), наподобяващи астрологичната стилистика, но изработени от учените, с заключения на случаен принцип. След което участниците са помолени да изберат картата, която смятат че дава най-много информация за личността им. Заключението от изследването е, че участниците не правят разлика между астрологичните прогнози и случайното налучкване на учените. [12]

Наука и не-наука често биват разграничавани по критерия за фалсифицируемост (опровержимост) на теориите. Критерият е предложен за пръв път от философа на науката Карл Попър. За Попър, научните изследвания не почиват на индукцията, а върху търсене на опровержение на съществуващите научни теории. Ако теорията е опровергана от един-единствен тест, тя бива отхвърлена. Така, всяка теория, която може да бъде определена като научна, трябва да изключва дадени резултати, т.е. получаването на забранени от теорията резултати водят до нейното отхвърляне. По този критерий, астрологията е псевдонаука. [13] Самият Попър определя астрологията като „Псевдоемпирична“, „несъобразяваща се с научните стандарти“. [14]

През 1953, социологът Теодор Адорно изследва астрологичните колонки на вестник от Лос Анджелис с цел да изследва определени аспекти от масовата култура в западните общества. Адорно заключава че астрологията е широкомащабна проява на нерационално мислене, в което отделните хора биват карани да вярват, че авторът на колонката се обръща лично към тях, използвайки ласкателства и неясни обобщения. [15]

Връзка с астрономията и с други науки[редактиране | edit source]

Астрологията не е астрономия, макар и често да е вземана за наука, понеже завършва на -логия, подобно на някои науки, като биологията, физиологията, антропологията. Според изследване на Евробарометър, проведено в страните-членки на ЕС, на въпроса „коя от тези дисциплини смятате за научни“, астрологията получава 41% положителни отговори, изпреварвайки други лъженауки като хомеопатията (33%), и дори истински науки като икономиката и историята. Объркването с астрономията си проличава от факта, че когато във въпроса думата „астрологията“ се замени с „хороскопи“, само 13% ги смятат за научна дисциплина. [16]

В миналото, поради необходимостта от боравене с астрономически ефемериди, с развитието на астрологията се е развивала и астрономията. Съставените от астрономите таблици за видимото от Земята разположение на планетите, Луната и Слънцето спрямо звездите се използват активно от астролозите, които им придават детерминистично влияние върху човешките съдби. Днес учените определят астрологията като измама, понеже не следва научния метод[17].

Много видни учени от ранната история на западната астрономия, включително Тихо Брахе, Йоханес Кеплер и Галилео Галилей са се издържали, практикувайки астрология.

Астрология в Библията[редактиране | edit source]

В Библията се намират предписания срещу практикуването на астрологията [18]. Някои пасажи от Библията (например, Даниил 4:7, Исая 47:13-15, Второзаконие 18:14) могат да се тълкуват като предписания срещу практикуването на астрологията.

Използвани понятия[редактиране | edit source]

Планети[редактиране | edit source]

В астрологията планети са Луната, Слънцето, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Плутон.

Планетите носят имена на богове от римската митология. Митологичната представа за всеки от боговете, на които е кръстена планета, има значение в астрологията.

Зодиакални знаци[редактиране | edit source]

Астролозите днес приемат, че еклиптиката е разделена на 12 участъка или "знаци", които са именовани като зодиакалните съзвездията. Това са популярните "зодии", които са свързани с календарното отчитане на времето. В античността, първоначално, между знаците и съзведията е имало съответствие, но поради прецесията на равноденствието то се е загубило. Така, за астролозите, родените в последната седмица на месец март са под знака на Овена, макар че тогава астрономически слънцето е в предишното съзвездие Риби.[19].

Ако зодиакалните съзвездия са били дефинирани като съзвездията, които се пресичат от еклиптиката (видимият път на Слънцето по небесната сфера), то те би трябвало да са 13, тъй като тя песича и „Змиеносец“, третото по големина зодиакално съзвездие[20].

Начин на предаване на влиянието на планетите[редактиране | edit source]

Във физиката са известни четири фундаментални взаимодействия, и всички други явления се обясняват като различни проявления на тези сили[21]. Съвременната наука е установила, че няма начин небесните тела да въздействат на човешките съдби чрез едно от тези взаимодействия. В този смисъл тя разглежда твърденията в астрологията като ненаучни разсъждения. Силното и слабото ядрено взаимодействие са изключени, понеже те действат само в атомни мащаби, т.е. остават гравитационното и електромагнитното взаимодействие. Но тогава най-голяма роля в астрологията трябва да играят Луната и Слънцето, които имат най-силното гравитационно въздействие върху Земята, или само Слънцето, което упражнява най-силно електромагнитно въздействие върху Земята от всички небесни тела.[22], а според астролозите, нито Слънцето, нито Луната, а планетите играят главна роля в определянето на човешките съдби[22]. Тоест, влиянието на небесните светила върху съдбата не се предава с нито едно от познатите ни взаимодействия.

Остава, въпреки теоретичните и експерименталните факти, влиянието на небесните тела, което се свежда главно до това на планетите, да се предава с някакво непознато взаимодействие. Но в последните 15 години, астрономите откриват все повече и повече екзопланети, и се оказва, че наличието на планети около други звезди са нещо обичайно. В Млечния път има 100 милиарда звезди, а във Вселената има 100 милиарда галактики. Около немалка част от тези звезди има планети, т.е. влиянието на планетите от Слънчевата система трябва да е пренебрежимо малко, в сравнение с това на всички тези планети. Астролозите не дават отговор защо това непознато взаимодействие, произтичащо от влиянието на планетите, не се проявява при екзопланетите, и защо екзопланетите не са включени в техните хороскопи. Следователно, не съществува никакво взаимодействие, познато на науката, чрез което да се предава влияние от небесните тела на земните дела[22].

Хороскоп[редактиране | edit source]

Разположението на небесните светила в деня и часа на раждане на даден човек, се нарича хороскоп. Чрез тези данни се изчисляват 12 астрологични домове включително и асцендента (изгряващият зодиакален знак на източния хоризонт по време на раждането. На базата на хороскопите, астролозите правят предвиждания за съдбата на дадения индивид. Обикновено обаче под хороскоп се разбират наборът от тълкувания, които астролозите дават на разположението на небесните светила, и който често може да се намери в ежедневниците (най-вече таблоиди). Тези хороскопи обикновено са съставени от неясни изречения с двояко тълкуване.

Известният скептик Джеймс Ранди е показал колко лесно е хората да бъдат подведени от хороскопите. За целта той повтаря опита на Форер: представя се като астролог пред дадена аудитория. Раздава на хората хороскопи, след което отправя запитване до аудиторията дали хороскопът е правилен. 80% от запитаните отговарят, че хороскопът е дал поразително точна информация за тях. Накрая аудиторията разбира, че всъщност лекторът е раздал на всички хора един и същи текст, написан със словоформи, взаимствани от хороскопите във вестниците. Аудиторията на Ранди е била подведена от неясният и нееднозначен речник, с който астролозите си служат [22][23][24].

Дялове[редактиране | edit source]

Различни дялове на астрологията претендират, че съществува връзка между различни небесни обекти и нещата, случващи се на Земята. По този критерий, астрологията се дели на:

  • натална (рождена) — дял от астрологията за планетните влияния в индивидуалната звездна карта;
  • монданна — дял от астрологията за планетните действия върху природните явления, времето;
  • светска — дял от астрологията, отнасящ се до нациите, политическите и икономическите цикли на развитието им;
  • хорарна — дял от астрологията относно точно определен въпрос;
  • синастрична — дял от астрологията за взаимоотношенията (любовни, приятелски, делови) между хората;
  • кармична — дял от астрологията за проблеми, способности и цялостни тенденции под влияние на кармичното минало;
  • медицинска — дял от астрологията за силните и слабите страни на организма, предразположеността към заболявания и лечението им;
  • прогностична — дял от астрологията за прогнозиране на общите тенденции в живота на отделен индивид или нация, и други.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Koch-Westenholz, Ulla (1995). Mesopotamian astrology : an introduction to Babylonian and Assyrian celestial divination. Copenhagen: Museum Tusculanum Press. pp. Foreword,11. ISBN 978-87-7289-287-0.
  2. Kassell, Lauren (5 May 2010). "Stars, spirits, signs: towards a history of astrology 1100–1800". Studies in History and Philosophy of Science Part C: Studies in History and Philosophy of Biological and Biomedical Sciences 41 (2): 67–69. doi:10.1016/j.shpsc.2010.04.001
  3. Astrology - Astrology in modern times" Encyclopaedia Britannica
  4. а б Zarka, Philippe (2011). "Astronomy and astrology". Proceedings of the International Astronomical Union 5 (S260): 420–425. doi:10.1017/S1743921311002602.
  5. G. Dean, I. W. Kelly: Astrology Relevant to Consciousness and Psi? In: Journal of Consciousness Studies, 10/2003, S. 175–98.
  6. Proceedings of the Biennial Meeting of the Philosophy of Science Association, vol. 1. Dordrecht u.a.: Reidel u.a. 1978. ISBN 978-0-917586-05-7.
  7. Голев, В. Учебно помагало по астрономия, изд. Просвета, 2004
  8. The cosmic perspective (4th ed. ed.). San Francisco, CA: Pearson/Addison-Wesley. 2007. pp. 82–84. ISBN 0805392831.
  9. Science and Pseudo-Science. Stanford Encyclopedia of Philosophy
  10. Objections to Astrology. A Statement by 186 Leading Scientists, The Humanist, September/October 1975
  11. Ariz. Astrology School Accredited. The Washington Post. 27 August 2001.
  12. а б Dean G., Kelly, I. W. (2003). "Is Astrology Relevant to Consciousness and Psi ?". Journal of Consciousness Studies 10 (6-7): 175–198.
  13. Stephen Thornton, Edward N. Zalta (older edition). "Karl Popper". Stanford Encyclopedia of Philosophy.
  14. Popper, Karl (2004). Conjectures and refutations : the growth of scientific knowledge (Reprinted. ed.). London: Routledge. ISBN 0-415-28594-1. Цитиран в
    • Schick Jr, Theodore, (2000). Readings in the philosophy of science : from positivism to postmodernism. Mountain View, CA: Mayfield Pub. pp. 33–39. ISBN 0767402774.
  15. Theodor W. Adorno (Spring 1974). "The Stars Down to Earth: The Los Angeles Times Astrology Column". Telos 1974 (19): 13–90. doi:10.3817/0374019013.
  16. Eurobarometer. Europeans, Science & Technology (pdf). // European Commission, юни 2005. Посетен на 28.06.2008.
  17. Plait, P. Bad Astronomy: Misconceptions and Misuses Revealed, from Astrology to the Moon Landing "Hoax", Wiley, 2002, ISBN 978-0-471-40976-2
  18. ((en)) McDowell, J.. Handbook of Today's Religions. // Nelson, 1992. Посетен на 30.01.2010.
  19. Astrology - as above, so below. // Посетен на 18.01.2008.
  20. Ian Ridpath. Constellations. General Introduction. // Посетен на 18.01.2008.
  21. Encyclopædia Britannica article. fundamental interaction. // Посетен на 18.01.2008.
  22. а б в г Phil Plait. Astrology. // Bad Astronomy website. Посетен на 18.01.2008.
  23. James Randi on astrology
  24. Schick, Theodore и др. How to Think About Weird Things: Critical Thinking for a New Age. Mayfield Publishing Company; 2nd edition, (October 1998). ISBN 978-0767400138.

Вижте също[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Външни препратки[редактиране | edit source]