Тихо Брахе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тихо Брахе
датски астроном
Тихо Брахе 
Роден: 14 декември 1546 г.
Починал: 24 октомври 1601 г. (54 г.)

Тихо Брахе (на датски Tycho Brahe) е датски астроном и алхимик.

Той предлага свой вариант обясняващ астрономическите наблюдения, като предполага, че Земята е центърът, около който обикалят Луната, Слънцето и звездната сфера, а планетите се въртят около слънцето, което следват.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Тихо Брахе е роден на 14 декември 1546 година в замъка Кнутсторпс бори в Скания, която по това време е владение на Дания, а днес е част от Швеция. Произхожда от благороднически род. Баща му Ото заема тогава поста комендант на кралския замък в Хелзинборг, а чичо му Йорген е вицеадмирал на датския флот и същевременно едър земевладелец .

На 13 години Брахе става студент в Копенхагенския университет, където го подготвят по семейна традиция за държавническа дейност. Тук се случват две събития, който си казват думата за целия му нататъшен живот. На дуел със свой съкурсник (за да решат кой е по-добър математик) Брахе губи част от носа си. През останалата част от живота си е трябвало да прикрива липсата със протеза от сплав на злато и сребро. Второто събитие повлияло на живота му е едно частично слънчево затъмнение, за което се знаело предварително. От този момент се пристрастява към астрономията,започва да изучава астрономични трактати, като един от тях е "Алмагест" на древногръцкия астроном Птолемей.

На 17 години отбелязва в записките си,че Юпитер и Сатурн са толкова близо, че почти са се съединили. Забелязва,че Алфонсовите таблици грешат с почти един месец за това събитие, а пруските, макар и по-точни давали разлика от няколко дни. Това довежда Брахе до извода,че астрономията изисква точни и постоянни наблюдения.

На 11.11.1572 г. Брахе забелязва в небето ярка звезда, на място където преди това нямало нищо. Звездата свети близо до зенита, северозападно от съзвездието Касиопея. Звездата продължавала да блести,и след месец почти се изравнява по блясък с Венера, после започва бавно да гасне, и през март 1574 г престава да се вижда. Това е SN1572. свръхнова звезда, станала известна като Звездата на Тихо.

Обсерватория Касел[редактиране | редактиране на кода]

През 1575 г. той среща Вилхелм IV Хесенски - запален любител на астрономията и собственик на обсерватория Касел, когото така пленява с познанията си по астрономия,че Вилхелм се обърнал към датския крал Фредерик II да окаже на Брахе помощ за построяването на астрономическа обсерватория.Кралят предложил на Тихо остров Вен,разположен в Зундския пролив,на двадесет километра от Копенхаген. През есента на 1576г започнало строителството на обсерваторията "Ураниборг"("Небесен замък"), а през 1580г. зданието е завършено. През 1584 г. е построена още една сграда на обсерваторията, наречена "Стьорнеборг"("Звезден замък"). Тук инструментите са под земята за да се избегне влиянието на атмосферните условия.

Тихо Брахе съставя каталог на звездите,в който имало 788 звезди. С особена точност са определени директните изгреви и залези на 21 опорни звезди. При сравнение с днешните данни се оказва, че грешката му не надминава 40", а средните грешки при уточняване на положенията на другите звезди са около 1' . Това е и първият съвременен каталог на звездите,който изместил каталозите на Хипарх и Птолемей.

В Прага[редактиране | редактиране на кода]

През 1599г. Тихо Брахе се премества да живее и работи в Прага-тогавашната резиденция на императора на Свещената Римска империя Рудолф II -като приел предложението му,да стане придворен императорски математик. Половин година по-късно в Прага,по покана на Брахе пристига и Йохан Кеплер. За пръв път се срещат на 04.02.1600г. При Брахе, Кеплер открива знаменитите първи и втори закон на движението на планетите,носещи неговото име. Те са изложени в книга "Astronomia Nova seu Phisica Coelestis" ("Нова астрономия или физика на небесата").

На 13.10.1600г. Брахе се разболява тежко,състоянието му се влошава рязко,той губи съзнание и идвайки рядко на себе си, шепне:"Ne frusta vixisse videar" ("Не напразно е живота проживян"). Тихо Брахе умира на 24.10.1601 г. в Прага. Тържественото погребение е на 04.11.1601 г. Гробът на великия астроном е запазен до ден днешен в Тинската църква в Прага.