Рудолф II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рудолф II
свещен римски император
Joseph Heintz d. Ä. 002.jpg
худ.Йозеф Хейнц Старши от Базел
Лични данни
Управление 1575 – 1611
Коронация 1 ноември 1575
Други титли Крал на Бохемия, Унгария, Хърватия, Ерцхерцог на Австрия
Роден
Починал
Погребан в Катедрала Св.Вит, Прага
Предшественик Максимилиан II
Наследник Матиас

Отличия
  • Golden Fleece Collar (Knight).svg
    рицар на бургундския орден на Златното руно
Семейство
Династия Хабсбурги
Баща Максимилиан II
Майка Мария Испанска
Герб Coat of arms of Rudolf II, Holy Roman Emperor.png
Рудолф II в Общомедия
Rudolf II Arms-imperial.svg

Рудолф II (18 юли 1552 – 20 януари 1612) е император на Свещената Римска империя от 1575 г. до неговото абдикиране през 1611 г.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Той е член на Хабсбургската императорска фамилия и син на Максимилиан II, а майка му Мария Испанска е сестра на Филип II. Когато е на единадесет години е изпратен от виенския двор в Мадрид. Там в двора на чичо си получава много добро образование, научава няколко езика – немски, испански, френски, латински, учи и чешки. Католиците залагат на него големи надежди, така той запазва от Испания ненавист към ересите и може да послушно оръдие в ръцете на йезуитите.

Крал[редактиране | редактиране на кода]

Martino Rota - Emperor Rudolf II in Armour - WGA20140.jpg

Получава бохемската корона на Свети Вацлав на 07 септември 1575, още докато баща му е жив. Същата година на 01 ноември 1575 получава и короната на Свещен римски император в Регенсбург. Рудолф II взема решение да премести императорската резиденция в Прага на 16 октомври 1583. Съумява да привлече в Прага много художници, учени и музиканти.

Венецианският посланик Соранцо описва Рудолф през 1607 година: „беше по-скоро дребен на ръст, с много приятна външност и относително бързи движения. Бледото му лице, благородно оформената челюст, красивите коси и къдравата брада, големите очи, гледащи наоколо с известно търпение, правеха голямо впечатление на всички, които го срещаха“.[1]

Меценатство[редактиране | редактиране на кода]

Портрет на император Рудолф II в образа на Вертумн

Колекцията му от произведения на изкуството е легендарна.[2] Една от най-богатите за времето си, тя е включвала произведения на Кореджо, Пармиджанино и Албрехт Дюрер. Част от нея може да се види на първия етаж на Художествено-историческия музей във Виена.

В Прага се намира закупената от Рудолф картина на Дюрер – „Мадоната с розите“ от венецианската църква „Сан Бартоломео“. По негова заповед картината била донесена на гръб през Алпите до Прага.

Голяма слава получава нарисуваният от Джузепе Арчимболдо портрет на Рудолф II, т. нар. „Плодотворен Рудолф“, изобразен като образ на древноримския бог на промените Вертумн.

Окултизъм[редактиране | редактиране на кода]

Император Рудолф се занимава също с различни окултни науки, в частност, търси философски камък. В това време границата между астрономията и астрологията, минералогията и алхимията е неясна. Рудолф II покровителства странстващи алхимици, а неговата резиденция представлява център на алхимичните науки от онова време.

Страници от Ръкопис на Войнич от колекцията на Рудолф II

Алхимик е и работещия при неговия двор велик астроном Тихо Брахе. Тихо Брахе, при пристигането си в Прага на 31 август 1599 година, разказва следния случай с императора : „Императорът поиска да му покажат механизма, който пренасях в каретата, защото го видял от прозореца. Като го разгледа, императорът каза, че има такива два подобни механизма, но нито един от тях не бил толкова голям и не работел по този начин. Той не пожела да приеме моя, но щял да накара своя астроном да направи за него по модела на моя.“[3]

За 600 дуката Рудолф придобива загадъчния Ръкопис на Войнич.

Абдикация[редактиране | редактиране на кода]

През 1606 година, братът на императора-Матиас сключва с въстаналите унгарци съглашение за условията на веротърпимост, което довежда до конфликт с Рудолф. Против императора през 1607 година е образувана конфедерация на австрийските и унгарските съсловия, а през 1608 година към нея се присъединява Моравия. Виждайки общото недоволство, Рудолф II мисли да привлече общественото мнение на своя страна за война с турците.

С тази цел Рудолф до последния момент бави подписването на мирния договор с Османската империя, опитвайки се да намери предлог за неговата денонсация и възобновяване на войната против турците. Подобно поведение предизвиква общо движение на съсловията на Унгария, Австрия и Моравия против императора, съхранинил в своите ръце само относителен контрол над Чехия, Силезия и Лужиците.

Рудолф II отстъпва бохемската корона на брат си Матиас, губернатор на Унгария и глава на рода Хабсбург в Австрия. Матиас е коронован за крал на 23 май 1611 година. От този момент Рудолф II няма реална власт и императорската му титла е просто почетна. Изолиран, той продължава да живее сред своите колекции (има около три хиляди картини) до смъртта си на 20 януари 1612.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бернар Мишел – История на Прага, изд.Рива,2009 година, стр.107
  2. Бернар Мишел – История на Прага, изд. Рива,2009 година, стр.108 – 110
  3. Бернар Мишел – История на Прага, изд. Рива, 2009 година, стр.115