Рудолф II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рудолф II
свещен римски император
Joseph Heintz d. Ä. 002.jpg
худ.Йозеф Хейнц Старши от Базел
Лични данни
Управление 1575-1611
Коронация 1 ноември 1575
Други титли Крал на Бохемия, Унгария, Хърватия, Ерцхерцог на Австрия
Роден
Починал
Погребан в Катедрала Св.Вит, Прага
Предшественик Максимилиан II
Наследник Матиас
Семейство
Династия Хабсбурги
Баща Максимилиан II
Майка Мария Испанска
Герб Coat of arms of Rudolf II, Holy Roman Emperor.png
Рудолф II в Общомедия
Rudolf II Arms-imperial.svg

Рудолф II (18 юли 1552 - 20 януари 1612) е император на Свещената Римска империя от 1575 г. до неговото абдикиране през 1611 г.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Той е член на Хабсбургската императорска фамилия и син на Максимилиан II, а майка му Мария Испанска е сестра на Филип II. Когато е на единадесет години е изпратен във виенския двор в Мадрид. Там той получава много добро образование, научава няколко езика - немски, испански, френски, латински, учи и чешки.

Крал[редактиране | редактиране на кода]

Получава бохемската корона на Свети Вацлав на 07 септември 1575, още докато баща му е жив. Същата година на 01 ноември 1575 получава и короната на Свещен римски император в Регенсбург. Рудолф II взема решение да премести императорската резиденция в Прага на 16 октомври 1583. Съумява да привлече в Прага много художници, учени и музиканти. Венецианският посланик Соранцо описва Рудолф през 1607 година: „беше по-скоро дребен на ръст, с много приятна външност и относително бързи движения. Бледото му лице,благородно оформената челюст, красивите коси и къдравата брада, големите очи, гледащи наоколо с известно търпение, правеха голямо впечатление на всички, които го срещаха“.

Абдикация[редактиране | редактиране на кода]

Рудолф II отстъпва бохемската корона на Матиас, губернатор на Унгария и глава на рода Хабсбург в Австрия. Матиас е коронован за крал на 23 май 1611. От този момент Рудолф II няма реална власт и императорската му титла е просто почетна. Изолиран, той продължава да живее сред своите колекции (има около три хиляди картини) до смъртта си на 20 януари 1612.


Меценатство [1][редактиране | редактиране на кода]

Колекцията му от произведения на изкуството е легендарна. Една от най-богатите за времето си, тя е включвала произведения на Кореджо, Пармиджанино и Албрехт Дюрер. Част от нея може да се види на първия етаж на Художествено-историческия музей във Виена.

В Прага се намира закупената от Рудолф картина на Дюрер - „Мадоната с розите“ от венецианската църква „Сан Бартоломео“. По негова заповед картината била донесена на гръб през Алпите до Прага.

Голяма слава получава нарисуваният от Джузепе Арчимболдо портрет на Рудолф II, т. нар. „Плодотворен Рудолф”, изобразен като образ на древноримския бог на промените Вертумн.

Портрет на император Рудолф II в образа на Вертумн

Окултизъм[редактиране | редактиране на кода]

Император Рудолф се занимава също с различни различни окултни науки, в частност, търси философски камък. В това време границата между астрономията и астрологията, минералогията и алхимията е неясна. Рудолф II покровителства странствующим алхимици, а неговата резиденция представлява център на алхимическите науки от това време.

Алхимик е и работещия при неговия двор велик астроном Тихо Брахе.Тихо Брахе, при пристигането си в Прага на 31 август 1599 година, разказва следния случай с императора : „Императорът поиска да му покажат механизма който пренасях в каретата, защото го видял от прозореца. Като го разгледал, императорът казал, че има такива два подобни механизма, но нито един от тях не бил толкова голям и не работел по този начин. Той не пожела да приеме моя, но щял да накара своя астроном да направи за него по модела на моя.“[2] За 600 дукати Рудолф придобива знаменития манускрипт на Войнич.

Загадъчният манускрипт от колекцията на Рудолф II

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бернар Мишел - История на Прага, изд.Рива,2009 година, стр.107-120

  1. Бернар Мишел - История на Прага, изд.Рива,2009 година, стр.107-110
  2. Бернар Мишел - История на Прага, изд.Рива,2009 година, стр.115