Свети Вит (катедрала)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Свети Вит
Katedrála svatého Víta
St Vitus Cathedral from south.jpg
Голямата (южна) кула
Местоположение в Храдчани, Prague 1, Прага
Вид на храма катедрала
Страна Flag of the Czech Republic.svg Чехия
Населено място Прага
Вероизповедание католицизъм
Архитектурен стил готика, неоготика
Изграждане 21 ноември 1344-1929
Реликви ръката на св. Вит
Свети Вит в Общомедия
Поглед към катедралата от юг

Свети Вит (на чешки: Katedrála svatého Víta) е катедрала, разположена в крепостта Пражки град (с президентската резиденция) в Прага, Чехия. Тя е седалището на архиепископа на града.

Пълното име на катедралата (от 1989 г.) Пражка катедрала „Св. св. Вит, Вацлав и Войтех“ е в чест най-важните чешки светци Вит, Вацлав и Войтех.

В нея са погребани много от кралете на Бохемия. Катедралата е отличен пример за готическа архитектура и най-важната църква в страната. В нея се съхранява важна християнска реликва – главата на Св. евангелист Лука.

Начало[редактиране | редактиране на кода]

Първата църква, която представлява романска ротонда, е построена на мястото на днешната катедрала през 925 г. от Вацлав I, херцог на Бохемия. За патрон на църквата е избран св. Вит, тъй като Вацлав получава от император Хайнрих I свещена реликва – ръката на св. Вит. Друга хипотеза за избора на патрон се обяснява с желанието на Вацлав да направи християнството по-приемливо за езическото население. Избира Свети Вит поради близката звучност до Световитславянско божество.

Катедралата към 1810 година

История на строежа на катедралата[редактиране | редактиране на кода]

Строежът на днешната готическа катедрала започва на 21 ноември 1344 г., когато епископът на Прага е издигнат в архиепископ. Първият майстор-строител е французинът Матиас от Арас, построил папския дворец в Авиньон. Той проектира основния дизайн на катедралата, като вкарва някои елементи, характерни за френската готика: „Св. Вит“ е трикорабна базилика с аркбутани, къс трансепт, олтар с 5 ниши, десетоъгълна апсида и няколко параклиса.

След като през 1352 г. Матиас от Арас умира, главен строител на катедралата става Петр Парлерж, който тогава е едва на 23 г. Отначало той работи по плановете на предшественика си и, след като приключва строежа дотам, докъдето е планиран от Матиас, Парлер продължава изграждането според собствените си идеи. Със смелия си иновативен дизайн той съчетава по уникален начин различни готически елементи.

През 1406 г. Парлерж умира и строежът е поет от неговите синове – Венцел Парлерж и отчасти Йоханес Парлерж. Те довършват трансепта и голямата кула от южната страна на катедралата.

Строежът на катедралата спира през първата половина на 15 век, когато започват Бохемските войни. Голяма част от интериора на все още незавършената катедрала е ограбен, а през 1541 г. по време на голям пожар катедралата е силно повредена.

Ренесанс и барок[редактиране | редактиране на кода]

След като обстановката се успокоява, в края на15 век крал Владислав II възлага работата по завършването на катедралата на архитекта Бенедикт Риед, но малко след започването на работата строежът отново спира поради липса на средства. Макар и кратка работата на архитекта донася някои ренесансови и барокови елементи върху интериора и екстериора на катедралата – най-забележими са бароковият връх на голямата южна кула и органът в северното крило на трансепта.

Интериор

Завършване[редактиране | редактиране на кода]

През 1844 г. по време на среща в Прага на германските архитекти Вацлав Песина заедно с неоготическия архитект Йозеф Кранер предлагат програма за обновяване и завършване на катедралата. По-късно през същата година се сформира „Съюз за завършване на катедралата „Св. Вит“ в Прага“.

Постепенно в началото на 1870-те години работата започва. От интериора са свалени бароковите декоративни елементи и е възстановен първоначалният облик. През 1873 г. Крамер умира и работата му е поета от Йозеф Мокер, който прави проект за западната фасада в класически готически маниер – с 2 кули. Това е моделът, към който се придържа след неговата смърт последният архитект Камил Хилберт.

Розетният прозорец над главния портал, който представя библейски сцени от Сътворението, е проектиран от Франтишек Кисела през 1925 – 1927 г.

Катедралата е окончателно завършена за юбилея на Вацлав I през 1929 г.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

карта на параклисите

Южната и Северната стена на катедралата включваt венец от параклиси, като се започне с параклиса на св. Людмила Чешка от страната на главния западен вход (тя е от лявата страна).

Неоготически южен кораб с параклиси[редактиране | редактиране на кода]

  • 1. Параклис на Св. Людмила (първи)
  • 2. Параклис на Божи гроб
  • 3. Параклис Тун – ляв вход на библиотеката и архива

Готическа част на южната порта[редактиране | редактиране на кода]

  • 4. Параклис на Божия гроб – под готическата кула в задния вход на кулата
  • 5. Параклис на св. Венцеслав

Готически иконостаси[редактиране | редактиране на кода]

Неоготически кораб, от северната страна[редактиране | редактиране на кода]

  • 17. Хор и бароков орган
  • 18. Параклис на Светото тайнство
  • 19. Параклис с гробници на епископ Антоний и архиепископ Франсис. В този параклис сима още две празни места за погребение
  • 20. Параклис на Шварценберги (нем. Schwarzenberg, чеш. Schwarzenbergové) – известен дворянски род
  • 21. Параклис на св. Агнес Чешка

Гробници на чешките крале[редактиране | редактиране на кода]

Гробниците на чешките крале са в криптата на катедралата, двама царе са в мавзолей в предхора на катедралата и на други двама царе и князе в параклиси.

  • Отокар I – крал на Бохемия (1155 – 15 декември 1230 г.)
  • Отокар II – крал на Бохемия (1232 – 26 август 1278 г.)
  • Рудолф II – херцог на Австрия (1271 – 10 май 1290 г.)
  • Юдит Хабсбургска – бохемска кралица (13 март 1271 – 18 юни 1296 г.), съпруга на крал Венцеслав II
  • Рудолф I Хабсбург – крал на Бохемия (1282 – 4 юли 1307 г.)
  • Бланка Валоа – римска и бохемска кралица (1317 – 1 август 1348 г.), съпруга на римския император и чешки крал Карл IV
  • Карл IV, император на Свещената Римска империя и чешки крал (14 май 1316 – 29 ноември 1378 г.)
  • Венцеслав IV – бохемски и немски крал (26 февруари 1361 – 16 август 1419 г.)
  • Иржи (Подебради) – крал на Бохемия (6 април 1420 – 22 март 1471 г.)
  • Анна Ягелонина (23 юли 1503 – 27 януари 1547) – съпруга на император Фердинанд I
  • Владислав Постум – крал на Бохемия (22 февруари 1440 – 23 ноември 1457 г.)
  • Фердинанд I – император на Свещената Римска империя и чешки крал (10 март 1503 – 25 юли 1564 г.)
  • Максимилиан II – император на Свещената Римска империя и чешки крал (31 юли 1527 – 12 октомври 1576 г.)
  • Ерцхерцогиня Елеонора Австрийска (4 ноември 1568 – 12 март 1580 г.) – дъщеря на император Максимилиан II
  • Рудолф II, император на Свещената Римска империя и крал на Бохемия (18 юли 1552 – 20 януари 1612 г.)
  • Мария Амалия Австрийска, херцогиня на Парма (26 февруари 1746 – 18 юни 1804 г.) – съпруга на херцог Фердинанд Пармски

Съхранявани реликви в катедралата[редактиране | редактиране на кода]

Камбаната „Сигизмунд“ (ок.1549 г.)

Камбани[редактиране | редактиране на кода]

Всяка от камбаните на катедралата има свое име.

  • камбана Сигизмунд
  • камбана Вацлав
  • камбана св. Йоан Кръстител
  • камбана Доминик
  • камбана Йозеф
  • камбана Мария
  • камбана Исус

Мозайка на Страшния съд[редактиране | редактиране на кода]

Мозайка на Страшния съд на южната фасада на катедралата

Мозайката на Страшния съд е произведение от 1370 – 1372 г., която показва Страшния съд, когато всеки отива или в Рая или в Ада, е реставрирана през 1961 г. и 2000 г. Композицията е разделена на три части. В средата е изобразен Христос като съдия, заобиколен от ангели, носещи инструментите на Христовото страдание под група от шест молители – чешки покровители, разделени от двете страни и обозначени с техните имена, които са коленичили. Отстрани са изобразени Карл IV и четвъртата му съпруга Елизабет Померанска.

Легенди[редактиране | редактиране на кода]

  • Когато през 1378 г. императорът и чешки крал Карл IV умира, преди смъртта му в камбанарията на катедралата всички камбани започват да звънят от самосебе си и към тях постепенно се присъединяват всички чешки камбани. Карл ги чува преди смъртта си и възкликна: „Ето, деца, Бог е с вас завинаги!“
  • Гадателят на крал Венцеслав IV му предрича, че ще умре пред кулата „Св. Вит“. Венцеслав се плаши и избягва кулата. По-късно той има идея, че може да заобиколи пророчеството, ако кулата бъде разрушена. Поръчва тя да бъде разрушена и отива в двореца си и внезапно получава удар. Преди да умре той разбира истинското тълкувание на пророчеството умира – да умре „пред кулата“ означава „преди кулата“.
  • Гласът на камбаните на св. Вит може да се променя в зависимост от настроението, което преобладава у Чешката нация. В периода след битката при Бялата планина се твърди, че звънът им е толкова тъжен, че може да събуди дори мъртвите чешки крале в криптата на катедралата.
  • Никой не може да окрадне камбаните на кулата: който се е опитал, умира;
  • Говори се, че владетелят, който довърши на катедралата „Св. Вит“, най-накрая ще успее да парира турската опасност. Чул това, император Леополд I започва ремонт на катедралата, макар да се изразходват значителни ресурси. Но този слух стига до турците, които започват да стягат войска, така че изграждането на катедралата е предотвратено. Леополд се уплашва и спира строителството и обещаното финансиране, като го пренасочва за укрепване на армията.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Прага и Чехия – пътеводител на National Geografic, изд. Егмонт


     Портал „Архитектура“         Портал „Архитектура          Портал „Изкуство“         Портал „Изкуство