Свети Вит (катедрала)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Свети Вит
Katedrála svatého Víta
St Vitus Cathedral from south.jpg
Голямата (южна) кула
Relief Map of Czech Republic.png
50.0908° с. ш. 14.4008° и. д.
Свети Вит
Местоположение в
Вид на храма катедрала
Страна Flag of the Czech Republic.svg Чехия
Населено място Прага
Вероизповедание католицизъм
Архитектурен стил готика, неоготика
Време на изграждане 21 ноември 1344 -1929
Реликви ръката на св. Вит
Свети Вит в Общомедия
Поглед към катедралата от юг

Свети Вит (на чешки: Katedrála svatého Víta) е катедрала, разположена в крепостта Пражки град (с президентската резиденция) в Прага, Чехия. Тя е седалището на архиепископа на града.

Пълното име на катедралата (от 1989 г.) Пражка катедрала „Светии Вит, Вацлав и Войтех“ е в чест най-важните чешки светци Вит, Вацлав и Войтех.

В нея са погребани много от кралете на Бохемия. Катедралата е отличен пример за готическа архитектура и най-важната църква в страната.

Начало[редактиране | редактиране на кода]

Първата църква, която представлява романска ротонда, е построена на мястото на днешната катедрала през 925 г. от Вацлав I, херцог на Бохемия. За патрон на църквата е избран св. Вит, тъй като Вацлав получава от император Хенрих I свещена реликва – ръката на св. Вит. Друга хипотеза за избора на патрон се обяснява с желанието на Вацлав да направи християнството по-приемливо за езическото население. Избира свети Вит поради близката звучност до Световитславянско божество.

Катедралата към 1810 година

История на строежа на катедралата[редактиране | редактиране на кода]

Строежът на днешната готическа катедрала започва на 21 ноември 1344 г., когато епископът на Прага е издигнат в архиепископ. Първият майстор-строител е французинът Матиас от Арас, построил папския дворец в Авиньон. Той проектира основния дизайн на катедралата, като вкарва някои елементи, характерни за френската готика – „Св. Вит“ е трикорабна базилика с аркбутани, къс трансепт, олтар с 5 ниши, десетоъгълна апсида и няколко параклиса.

След като през 1352 г. Матиас от Арас умира, главен строител на катедралата става Петр Парлерж, който тогава е едва на 23 години. Отначало той работи по плановете на предшественика си и, след като приключва строежа дотам, докъдето Матиас го е планирал, Парлер продължава изграждането според собствените си идеи. Със смелия си иновативен дизайн, той съчетава по уникален начин различни готически елементи.

През 1406 г. Парлерж умира и строежът е поет от неговите синове – Венцел Парлерж и отчасти Йоханес Парлерж. Те довършват трансепта и голямата кула от южната страна на катедралата.

Строежът на катедралата спира през първата половина на ХV век, когато започват Бохемските войни. Голяма част от интериора на все още незавършената катедрала е ограбен, а през 1541 г. по време на голям пожар катедралата е силно повредена.

Ренесанс и барок[редактиране | редактиране на кода]

След като обстановката се успокоява, в края на ХV век крал Владислав II възлага работата по завършването на катедралата на архитекта Бенедикт Риед, но малко след започването на работата строежът отново спира поради липса на средства. Макар и кратка, работата на архитекта донася някои ренесансови и барокови елементи върху интериора и екстериора на катедралата – най-забележими са бароковият връх на голямата южна кула и органът в северното крило на трансепта.

Интериор

Завършване[редактиране | редактиране на кода]

През 1844 г. по време на среща в Прага на германските архитекти Вацлав Песина заедно с неоготическия архитект Йосеф Кранер предлагат програма за обновяване и завършване на катедралата. По-късно през същата година се сформира „Съюз за завършване на катедралата „Св. Вит“ в Прага“.

Постепенно в началото на 70-те години на XIX в. работата започва. От интериора са свалени бароковите декоративни елементи и е възстановен първоначалният облик. През 1873 г. Крамер умира и работата му е поета от Йозеф Мокер, който прави проект за западната фасада в класически готически маниер – с 2 кули. Това е моделът, към който се придържа след неговата смърт последният архитект Камил Хилберт.

Розетният прозорец над главния портал, който представя библейски сцени от Сътворението, е проектиран от Франтишек Кисела през 1925 – 1927 г.

Катедралата е окончателно завършена за юбилея на Вацлав I през 1929 г.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

карта на параклисите

Южната и Северната стена на катедралата включва венец от параклиси, като се започне с параклиса на св. Людмила Чешка от страната на главния западен вход (тя е от лявата страна).

Неоготически южен кораб с параклиси[редактиране | редактиране на кода]

  • 1. Параклис на Св. Людмила (първи)
  • 2. Параклис на Божи гроб
  • 3. Параклис Тун – ляв вход на библиотеката и архива

Готическа част на южната порта[редактиране | редактиране на кода]

  • 4. Параклис на Божи гроб – под готическата кула в задния вход на кулата
  • 5. Параклис на св. Венцеслас

Готически иконостаси[редактиране | редактиране на кода]

  • 6. Параклис на св. Андрей
  • 7. Параклис на Светия кръст
  • 8. Параклис на св. Мария Магдалина (Валенщайн) с надгробия, изработени от Матиас от Арас и Петер Парлер
  • 9. Параклис на св. Ян Непомуцки (с мощите на св. Адалберт; намира се преди сребърния гроб на Ян Непомуцки)
  • 10. Параклис на Св. реликви – с надгробия на Отокар I (вдясно) и Отокар II (вляво), направени през периода на Карл IV
  • 11. Параклис на Светата Троица и Дева Мария – надгробия на Спитигнев II и Бретислав I
  • 12. Параклис на св. Йоан Кръстител (св. Антоний Падуански) – готически гробници на Бржетислав II, Борживой II, под прозорците са гробниците на архиепископите Антонин и Мартин Mедек
  • 13. Параклис на архиепископа (света Агата) – ренесансова гробница на Вратислав II от Пернщайн и архиепископи, погребани през годините 1793 – 1901;
  • 14 Параклис на св. Ана
  • 15 Параклис на св. Михаил (Старата ризница) с „Кръщението на Христос“ живопис от Петер Брандъл
  • 16 Параклис на св. Сигизмунд с мощите на светци и гробници.

Неоготически кораб, от северната страна[редактиране | редактиране на кода]

  • 17. Хор и бароков орган
  • 18. Параклис на Светото тайнство
  • 19. Параклис с гробници на епископ Антоний и архиепископ Франсис. В този параклис сима още две празни места за погребение
  • 20. Параклис на Шварценберги (нем. Schwarzenberg, чеш. Schwarzenbergové) – известен дворянски род
  • 21. Параклис на св. Агнес Чешка

Гробници на чешките крале[редактиране | редактиране на кода]

Гробниците на чешките крале са в криптата на катедралата, двамата царе са в мавзолей в предхора на катедралата и на други двама царе и князе в параклиси.

  • Отокар I – крал на Бохемия (1155 – 15 декември 1230 г.)
  • Отокар II – крал на Бохемия (1232 – 26 август 1278 г.)
  • Рудолф II – херцог на Австрия (1271 – 10 май 1290 г.)
  • Юдит Хабсбургска – бохемска кралица (13 март 1271 – 18 юни 1296 г.) – съпруга на крал Венцеслас II
  • Рудолф I Хабсбург – крал на Бохемия (1282 – 4 юли 1307 г.)
  • Бланка Валоа – римска и бохемска кралица (1317 – 1 август 1348 г.) – съпруга на римския император и чешки крал Карл IV
  • Карл IV, император на Свещената Римска империя и чешки крал (14 май 1316 – 29 ноември 1378 г.)
  • Венцеслас IV – бохемски и немски крал (26 февруари 1361 – 16 август 1419 г.)
  • Иржи (Подебради) – крал на Бохемия (6 април 1420 – 22 март 1471 г.)
  • Анна Ягелонина (23 юли 1503 – 27 януари 1547) – съпруга на император Фердинанд I
  • Владислав Постум – крал на Бохемия (22 февруари 1440 – 23 ноември 1457 г.)
  • Фердинанд I – император на Свещената Римска империя и чешки крал (10 март 1503 – 25 юли 1564 г.)
  • Максимилиан II – император на Свещената Римска империя и чешки крал (31 юли 1527 – 12 октомври 1576 г.)
  • Ерцхерцогиня Елеонора (4 ноември 1568 – 12 март 1580 г.) – дъщеря на император Максимилиан II
  • Рудолф II, император на Свещената Римска империя и крал на Бохемия (18 юли 1552 – 20 януари 1612 г.)
  • Мария Амалия Австрийска, херцогиня на Парма (26 февруари 1746 – 18 юни 1804 г.) – съпруга на херцог Фердинанд Пармски

Съхранявани реликви в катедралата[редактиране | редактиране на кода]

Камбаната „Сигизмунд“ ок.1549

Камбани[редактиране | редактиране на кода]

Всяка от камбаните на катедралата има свое име.

  • камбана Сигизмунд
  • камбана Вацлав
  • камбана св. Йоан Кръстител
  • камбана Доминик
  • камбана Йозеф
  • камбана Мери
  • камбана Исус

Мозайка на Страшния съд[редактиране | редактиране на кода]

Cathedrale Saint-Guy Prague facade sud mosaique Jugement dernier.jpg

Мозайката на Страшния съд е произведение от 1370 – 1372 г., която показва Страшния съд, когато всеки отива или на небето или в ада, е реставрирана през 1961 г. и 2000 г. Композицията е разделена на три части. В средата е изобразен Христос като съдия, заобиколен от ангели, носещи инструментите на Христовото страдание под една група от шест молители – чешки покровители, разделени от двете страни и обозначени с техните имена, които са коленичили. Отстрани са изобразени Карл IV и четвъртата му съпруга Елизабет Померанска.

Легенди[редактиране | редактиране на кода]

  • Когато през 1378 г. императорът и чешки крал Карл IV умира, преди смъртта му в камбанарията на катедралата всички камбани започват да звънят от самосебе си и към тях постепенно се присъединяват всички чешки камбани. Карл ги чува преди смъртта си и възкликна: „Ето, деца, бог е с вас завинаги!“
  • Гадателят на крал Венцеслас IV му предрича, че ще умре пред кулата „Св. Вит“. Вацлав се плаши и избягва кулата. По-късно той има идея, че може да заобиколи пророчеството, ако кулата бъде разрушена. Той поръчва тя да бъде разрушена и отива в двореца си. И изведнъж получава удар. Преди да умре той разбира истинското тълкувание на пророчеството умира – да умре „пред кулата“ означава „преди кулата“.
  • Гласът на камбаните на св. Вит може да се променя в зависимост от настроението, което преобладава у Чешката нация. В периода след битката при Бялата планина се твърди, че звънът е толкова тъжен, че можел да събуди дори мъртвите чешки крале в криптата на катедралата.
  • Камбаните на кулата никой не може да открадне; който се е опитал, умира;
  • Говори се, че владетелят, който довърши на катедралата „Св. Вит“, най-накрая ще успее да парира турската опасност. Чул това, император Леополд I започва ремонт на катедралата, макар да се изразходват значителни ресурси. Но този слух стига до турците, които започват да стягат войска, така че изграждането на катедралата е предотвратено. Леополд се уплашил и спрял строителството и обещаното финансиране, като го пренасочил за укрепване на армията.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Прага и Чехия – пътеводител на National Geografic, изд. Егмонт