Людмила Чешка
| Света Людмила | |
 | |
| Светица и мъченица | |
|---|---|
| Родена | 860 г. |
| Починала | 15 септември 921 г. Течин, Чехия |
| Почитана в | Православна църква и Римокатолическа църква |
| Главно светилище | Базилика Свети Георги, Пражки замък |
| Празник | 16 септември |
| Атрибути | було |
| Покровителство | Бохемия |
| Света Людмила в Общомедия | |
Света Людмила Чешка[1], родена в Мелник (Чехия) около 860 г., е светица и мъченица, покровителка на чехите, почитана от Православната и Католическата църква[2].
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Людмила е от от рода Пшовани и произхожда от племето на лужицките сърби. За неин баща се счита князът на милчаните Славибор.[3] Тя се е омъжва през 875 г. за Борживой I, княз на Бохемия и по това време езичник Двамата са кръстени около 883 г. от епископа св. Методий, по-големия брат на св. Константин-Кирил Философ, в двора на великоморавския княз Святополк I във Велеград.[4] С това стават първите християнски владетели на страната. След завръщането си от Великоморавия, заедно управляват чехите приблизително седем години. Много от поданиците им обаче са недоволни от християнизацията, провеждана от Борживой, поради което през 883-884 г. избухва въстание против княза (макар че водачите им избират за владетел друг християнин – княз на име Стоймир).[5] Борживой бяга при княз Святополк I във Великоморавия и с негова помощ си връща властта. В чест на победата си построява в столицата си (т.е. в Прага, която вече предпочита пред старата си резиденция Леви Храдец) църква, посветена на света Дева Мария (Kostel Panny Marie в Пражкия замък).[6] Когато след няколко години Борживой умира, земите му преминават под непосредствената власт на Святополк I, а след неговата смърт през 894 г. княз на чехите става големият син на Борживой — Спитигнев I, който умира през 915 г. и е наследен от Вратислав I, следващия син на княз Борживой.
Вратислав се жени за местната аристократка Драгомира от славянското племе хавеляни/стодорани, която се покръства специално за сватбата им, но си остава поддръжница на езическите традиции, в който дух възпитава сина си Болеслав, докато другият ѝ син, престолонаследникът Вацлав (Венцеслав) е поверен на баба си Людмила, която му дава християнско възпитание. Осемгодишен Вацлав става поредният княз, а Людмила продължава да оказва влияние над него, като негов регент. Недоволна от това, както и мотивирана от развоя на политическата ситуация (тя е за съюз със саксите, вместо с баварците) Драгомира премахва съперницата си. По нейно внушение двама убийци от езическата аристокрация (може би варяги) удушават Людмила (тогава на 60 години) в покоите ѝ през нощта на 15 срещу 16 септември 921 г. Предполага се, че за оръжие на убийството е използвана булото на княгинята, което по-късно става неин символ. Според легендата за нея, целта на използването на това средство е да се избегне проливането на кръв, така че Людмила да не може да бъде обявена за мъченица.[7]
Култ
[редактиране | редактиране на кода]Драгомира построява на мястото на смъртта на Людмила църквата „Свети Михаил“ (според легендата това е направено, за да не се приписват чудесата, случващи се на мястото на смъртта ѝ, на Людмила, а на светеца, на когото е посветена църквата).
През 925 г. младият чешки владетел Вацлав I се разпорежда да се пренесат останките/мощите на Людмила от Тетин в Прага, в Базиликата "Св. Георги" (на чешки: Bazilika svatého Jiří), в Пражкия замък (Pražský hrad), където те се намират и днес (около началото на XXI век).
Света Людмила е канонизирана е през 1143–1144 г. Почитана е, като покровителка на Чехия. Тя също така се смята за покровителка на бабите, майките и християнските учители.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Житие на св. Людмила Чешка, Жития на светиите, преведени на български език от църковнославянския текст на Чети-минеите на св. Димитрий Ростовски
- ↑ Dušan Třeštík: Počátky Přemyslovců. Nakladatelství lidové noviny, 1998, ISBN 80-7106-138-7, S. 373
- ↑ Třeštík, Dušan. Počátky Přemyslovců. Vstup Čechů do dějin (530–935). Praha: Nakladatelství Lidové noviny, 1997. 658 s. ISBN 80-7106-138-7. S. 144.
- ↑ Легенда о святом Вацлаве, Radio Prague International
- ↑ KRISTIÁN MNICH. Kristiánova legenda život a umučení svatého Václava a jeho báby svaté Ludmily. Praha: Vyšehrad, 1978. S. 43.
- ↑ Ivo Štefan and Martin Wihoda (eds.), Kostel Panny Marie na Pražském hradě. Dialog nad počátky křesťanství v Čechách, Praha: NLN, 2018.
- ↑ Třeštík 2006, str. 148
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ludmila of Bohemia в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |