Вацлав IV

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Вацлав IV
Герб на владетелите на Бохемия
Крал на Бохемия, Римско-германски крал
Vasikzfrkronik.jpg
Оброчно изображение на Венцеслав IV
Лични данни
Управление 1378-1419 г.
Други титли Римско-германски крал,
Курфюрст на Бранденбург,
Херцог на Люксембург
Роден
Починал
Погребан в Свети Вит (катедрала)
Предшественик Карел I
Наследник Сигизмунд
Семейство
Династия Люксембурги
Баща
Свещена Римска империя
Карл IV
Майка
Брабантски владетели
Анна Швайдницка
Бракове
Бавария
Йохана Баварска
Вителсбахи
София Баварска
Вацлав IV в Общомедия

Венцеслав IV или Вацлав IV Мързеливи (на немски: Wenzel IV, на чешки: Václav IV, * 26 февруари 1361 в Нюрнберг, † 16 август 1419 в замък Венцелсбург, Прага) е крал на Бохемия (1378–1419), римско-германски крал (1376–1400), курфюрст на Бранденбург (1373–1378) и херцог на Люксембург (1373–1378).

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Неговият баща император Карл IV осигурява на Вацлав през 1373 година титлата курфюрст като маркграф на Бранденбург, а през 1376 година - избирането му за крал на германците. При гласуването два от електорските гласове са в ръцете на Люксембургите - (на Карл в качеството му на крал на Чехия и на самия Вацлав като маркграф на Бранденбург). Така Вацлав е избран за Германски крал на 6 юли 1376 в Аахен като Венцел I.

Псевдонимът на Вацлав Мързеливи се отдава на неспособността му да се справи с папската схизма, прерогатив на римско-германския крал като потенциален свещен римски император. Освен това трайните му престои в родната Бохемия и нежеланието му да отделя внимание на проблемите отделните имперски германски градове също допринасят за това мнение.

Швабска лига и детрониране[редактиране | редактиране на кода]

Вацлав дори удостоява градовете с повече свободи на самоуправление, което води до граждански конфликти и сформирането на така наречената Швабска лига. Това обединение на бюргерите съществува и като практически отделна държава за повече от десет години. Дори в Бохемия властта на Вацлав не е безпрекословна - там той има инвеститурни противоречия с клирици, а също така и с чешката аристокрация, водена от Розенбергите.При някои от тези сблъсъци Венцел е бил дори арестуван[1] .

Зает в Чехия, Вацлав повече от 10 години не е бил в Германия. От това се възползва Рупрехт Вителсбах, претендиращ за трона на Германия. По повод на неизпълнение на задълженията му като крал на Германия, Венцел е призован на съвета на немската аристокрация през 1400 година, но заради възобновяването на военните действия в Чехия, в които против него отново взема участие Йост, Венцел не отива на съвета. На 20 август 1400 година избирателите го обявяват за сменен заради за пиянство и некомпетентност (неучастие в немските дела и участие в църковния разкол) и избират за римско немски крал Рупрехт III Пфалц.

Крал на Бохемия[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на Карл на 29 ноември 1378 година, Вацлав наследява Чехия.

Като крал на Чехия, Вацлав постоянно конфликтува с висшето духовенство на страната, отстоявайки приоритетът на светската власт и се намесва във вътрешно църковните работи, правейки пражското архиепископство едно от главните си опоненти във вътрешната политика. Аналогични конфликти стават и с представителите на чешската аристокрация.

Убийството през 1393 година на пражския викарий Ян Непомуцки, изпълнено по заповед на краля, предизвиква въстание, в което против него застава неговия братовчед Йост Моравски, претендиращ за регентство.

През 1417 г. Вацлав отказва на папа Мартин V да поведе кръстоносния поход срещу собствените си бохемски поданици, макар и хусити[2].

Смъртта на Вацлав през 1419 г. и наследяването на короната от Сигизмунд има за пряка последица започването на Хуситските войни - повече от 15 години подложили на разорение чешката земя.

Наследяване и семейство[редактиране | редактиране на кода]

Вацлав IV запазва или предава титлите си предимно на членове на Люксембургите:

Страница от Венцеловата Библия

Наследен е като крал на Бохемия от Сигизмунд Люксембургски и като немски крал от Рупрехт, от братовчед му Йобст Моравски като херцог на Люксембург.

Бракове[редактиране | редактиране на кода]

  • 2-ви брак: На 2 май 1389 г. в Прага за София Баварска (1376-1425), дъщеря на херцог Йохан II Баварски от династията Вителсбахи - братовчедка на Йохана. Бракът е бездетен. С нито една от двете Вацлав не успява да си осигури наследници.


Илюстровани ръкописи[редактиране | редактиране на кода]

Венцел е запомнен е като много образован крал. Венцелова библия или Библия на крал Вацлав е шест томно ръкописно илюстровано издание на Стария завет (от книгите на Битие до книга на пророка Йезекиил) на немски език, изпълнено през 1389—1400 г. по негова поръчка. Изданието е съдържа богато изпълнени цветни илюстрации и украсени текстове. В настоящия момент се намира в колекцията на Австрийската национална библиотека във Виена. Ръкописът е представител на стил международна готика.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Lindner, Thomas. Deutsche Geschichte unter den Habsburgern und Luxemburgern. Vol. II. Stuttgart, 1893.
  2. Catholic Encyclopedia : http://www.newadvent.org/cathen/07585a.htm

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Карел I
крал на Бохемия
Крал на Бохемия (1378 – 1419)
Сигизмунд
Венцел I
Курфюрст на Бранденбург
Курфюрст на Бранденбург (1373 – 1378)
Йобст Моравски
Карел I
Римско-германски крал
Римско-германски крал (1376 – 1400)
Рупрехт Пфалцки
Венцел I
Херцог на Люксембург
херцог на Люксембург (1383 – 1388)
Йобст Моравски