Вацлав IV

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Вацлав IV
Герб на владетелите на Бохемия
Крал на Бохемия, Римско-германски крал
Vasikzfrkronik.jpg
Оброчно изображение на Венцеслав IV/детайл/
Лични данни
Управление 1378-1419 г.
Други титли Римско-германски крал,
Курфюрст на Бранденбург,
Херцог на Люксембург
Роден
Починал
Погребан в Свети Вит
Предшественик Карел I
Наследник Сигизмунд
Семейство
Династия Luxembourg New Arms.svgЛюксембурги
Баща
Свещена Римска империя
Карл IV
Майка
Брабантски владетели
Анна Швайдницка
Бракове
Бавария
Йохана Баварска
Вителсбахи
София Баварска
Герб Armoiries empereur Charles IV.svg
Вацлав IV в Общомедия

Венцеслав IV или Вацлав IV Мързеливи (на немски: Wenzel IV, на чешки: Václav IV, * 26 февруари 1361 в Нюрнберг, † 16 август 1419 в замък Венцелсбург, Прага) е крал на Бохемия (1378–1419), римско-германски крал (1376–1400), курфюрст на Бранденбург (1373–1378) и херцог на Люксембург (1373–1378).

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Неговият баща император Карл IV осигурява на Вацлав през 1373 година титлата курфюрст като маркграф на Бранденбург, а през 1376 година - избирането му за римско-германски крал. При гласуването два от електорските гласове са в ръцете на Люксембургите - (на Карл в качеството му на крал на Бохемия и на самия Вацлав като маркграф на Бранденбург). Така Вацлав е избран за римско-германски крал на 6 юли 1376 година в Аахен като Венцел I.

Псевдонимът на Вацлав Мързеливи се отдава на неспособността му да се справи с папската схизма, прерогатив на римско-германския крал като потенциален свещен римски император. Освен това трайните му престои в родната Бохемия и нежеланието му да отделя внимание на проблемите отделните имперски германски градове също допринасят за това мнение.

Швабска лига и детрониране[редактиране | редактиране на кода]

Вацлав дори удостоява градовете с повече свободи на самоуправление, което води до граждански конфликти и сформирането на така наречената Швабска лига. Това обединение на бюргерите съществува и като практически отделна държава за повече от десет години. Дори в Бохемия властта на Вацлав не е безпрекословна - там той има инвеститурни противоречия с клирици, а също така и с чешката аристокрация, водена от Розенбергите.При някои от тези сблъсъци Венцел е бил дори арестуван[1] .

Зает в Чехия, Вацлав повече от 10 години не е бил в Германия. От това се възползва Рупрехт Вителсбах, претендиращ за трона на Германия. По повод на неизпълнение на задълженията му като крал на Германия, Венцел е призован на съвета на немската аристокрация през 1400 година, но заради възобновяването на военните действия в Чехия, в които против него отново взема участие Йост, Венцел не отива на съвета. На 20 август 1400 година избирателите го обявяват за сменен заради за пиянство и некомпетентност (неучастие в немските дела и участие в църковния разкол) и избират за римско немски крал Рупрехт III Пфалц.

Крал на Бохемия[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на Карл на 29 ноември 1378 година, Вацлав наследява Чехия.

Като крал на Чехия, Вацлав постоянно конфликтува с висшето духовенство на страната, отстоявайки приоритетът на светската власт и се намесва във вътрешно църковните работи, правейки пражското архиепископство едно от главните си опоненти във вътрешната политика. Аналогични конфликти стават и с представителите на чешската аристокрация.

Убийството през 1393 година на пражския викарий Ян Непомуцки, изпълнено по заповед на краля, предизвиква въстание, в което против него застава неговия братовчед Йост Моравски, претендиращ за регентство.

През 1417 г. Вацлав отказва на папа Мартин V да поведе кръстоносния поход срещу собствените си бохемски поданици, макар и хусити[2].

Смъртта на Вацлав през 1419 г. и наследяването на короната от Сигизмунд има за пряка последица започването на Хуситските войни - повече от 15 години подложили на разорение чешката земя.

Наследяване и семейство[редактиране | редактиране на кода]

Вацлав IV запазва или предава титлите си предимно на членове на Люксембургите:

Страница от Венцеловата Библия

Наследен е като крал на Бохемия от Сигизмунд Люксембургски и като немски крал от Рупрехт, от братовчед му Йобст Моравски като херцог на Люксембург.

Бракове[редактиране | редактиране на кода]

  • 2-ви брак: На 2 май 1389 г. в Прага за София Баварска (1376-1425), дъщеря на херцог Йохан II Баварски от династията Вителсбахи - братовчедка на Йохана. Бракът е бездетен. С нито една от двете Вацлав не успява да си осигури наследници.


Илюстровани ръкописи[редактиране | редактиране на кода]

Венцел е запомнен е като много образован крал. Венцелова библия или Библия на крал Вацлав е шест томно ръкописно илюстровано издание на Стария завет (от книгите на Битие до книга на пророка Йезекиил) на немски език, изпълнено през 1389—1400 г. по негова поръчка. Изданието е съдържа богато изпълнени цветни илюстрации и украсени текстове. Намира се в колекцията на Австрийската национална библиотека във Виена. Ръкописът е представител на стил международна готика.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Lindner, Thomas. Deutsche Geschichte unter den Habsburgern und Luxemburgern. Vol. II. Stuttgart, 1893.
  2. Catholic Encyclopedia : http://www.newadvent.org/cathen/07585a.htm

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Карел I
крал на Бохемия
Крал на Бохемия (1378 – 1419)
Сигизмунд
Ото V (Бавария)
Курфюрст на Бранденбург
Курфюрст на Бранденбург (1373 – 1378)
Сигизмунд Люксембургски
Карел I
Римско-германски крал
Римско-германски крал (1376 – 1400)
Рупрехт Пфалцки
Венцел I
Херцог на Люксембург
херцог на Люксембург (1383 – 1388)
Йобст Моравски