Ягелони
| Ягелони | |
|---|---|
 | |
| Информация | |
| Страна | Кралство Полша Велико литовско княжество Кралство Унгария Бохемско кралство |
| Парентална династия | Гедиминовиче |
| Титли | Крал на Полша Крал на Унгария Крал на Бохемия Крал на Далмация Крал на Сърбия Крал на България Крал на Славония |
| Основател | Владислав II Ягело |
| Основана | 1386 г. |
| Разпадане | 1596 г. |
| Националност | поляци, унгарци, литовци, чехи, словаци, русини, власи |
| Ягелони в Общомедия | |
Ягелоните (на полски: Jagiellonowie; на литовски: Jogailaičiai) са династия полски крале (1386 – 1572) и велики литовски князе (1377 – 1572). Това е една от най-важните династии в ренесансова Европа, управляващa земи в източните части на латинския християнски свят, които днес представляват над дузина съвременни държави.[1]
Ягелонската династия е основана от Владислав II, велик литовски княз, който през 1386 приема християнството и името Владислав, жени се за полската принцеса Ядвига и е коронован за крал на Полша с името Владислав II Ягело. Впоследствие чрез династични бракове династията управлява няколко централноевропейски страни между XIV и XVI век. Полският „Златен век“, периодът на управление на последните двама ягелонски крале Зигмунт I и Зигмунт II, или по-общо целия XVI век е най-често свързван с възхода на културата на полския ренесанс. За културното процъфтяване свидетелства просперитетът на елита в центрове като Краков и Гданск.
Кралство Полша[редактиране | редактиране на кода]
Йогалия и Владислав III[редактиране | редактиране на кода]
Полско-литовска уния[редактиране | редактиране на кода]
.jpg)
През 1385 е подсписана Кревската уния между кралица Ядвига и Йогалия, великия херцог на Литва, последната езическа страна в Европа. Актът на покръстването на Йогалия (след което той приема името Владислав и полската версия на литовското си име – Ягело) и сватбата на двойката бележи началото на Полско-литовската уния. Съюзът укрепва и двата народа в общата им опозиция срещу Тевтонските рицари и нарастващата заплаха на Великото московско княжество.
Целта на съюза е да създаде обща държава под управлението на Владислав II Ягело, но идеята на полската управляваща олигархия за включването на Литва в Полша се оказва нереалистична. Кралската династия обаче има стабилизиращ ефект върху политиката на Полша. Ягелонската ера често се разглежда като период на максимална политическа власт, голямо благоденствие, а в по-късната си фаза, „Златния век“ на полската култура.
Борба с Тевтноските рицари[редактиране | редактиране на кода]
Великата война от 1409 – 1411, предизвикана от Литовското въстание в Ордена, контролиран от Жемайтия, включва битката при Таненберг, където полските и литовско-русите армии напълно побеждават Тевтонските рицари. Офанзивата, която последва, губи влиянието си с неефективната обсада на Малборк. окончателна победа над Тевтонския орден е удържана през 1466 г.[2]
Полско-унгарска уния[редактиране | редактиране на кода]
По време на Хуситските войни (1420 – 1434) Ягело, Витовт и Зигмунт Корибут са замесени в политическо и военно маневриране, свързано с Чешката корона, предложено от хуситите първо на Ягело през 1420. Збигнев Олешницки става известен като главния опонент на уния с Хуситско-чешката държава.
Балкански кръстоносни походи[редактиране | редактиране на кода]
Владислав III Ягело и трансилванския войвода Ян Хуняди повеждат полски, унгарски, чешки, влашки, български и сърбо-хърватски войски в кръстоносен поход срещу османците от октомври 1443 до януари 1444 г. В битката при Варна младият Владислав III е убит.[3]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]
- Gierowski, Józef Andrzej (1986). Historia Polski 1505–1764 (History of Poland 1505–1764). Warszawa: Państwowe Wydawnictwo Naukowe (Polish Scientific Publishers PWN). ISBN 83-01-03732-6.
- Wyrozumski, Jerzy (1986). Historia Polski do roku 1505 (History of Poland until 1505). Warszawa: Państwowe Wydawnictwo Naukowe (Polish Scientific Publishers PWN). ISBN 83-01-03732-6.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Jagiellonians Timeline @ jagiellonians.com, Посетен на 17 юли 2022 г.
- ↑ Casimir IV @ britannica.com, Посетен на 17 юли 2022 г.
- ↑ Митев, Н. 2017 [2018] – Н. Митев. Aнтиосманските военни кампании на крал Владислав Варненчик от 1443–1444 г., отразени в „Анали или хроника на славното Полско кралство“ от Ян Длугош. – Годишник на Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, година I (XXXIII), 2017. Велико Търново: Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, 2018, 292–313.