Жемайтия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Етнографските области на Литва. Жемайтия е в зелено.

Жемайтия или Жамайтия (жемайтийски: Žemaitėjė, литовски: Žemaitija, в превод „ниска земя“) е една от петте етнографски области на Литва и се намира в североизточната част на страната. Най-големият ѝ град е Шaуляй, а столицата ѝ е Телшяй. Областта има дълга и забележителна културна история, основаваща се на съществуването на жемайтийския диалект. Той е класифициран като диалект, а не като самостоятелен език от Международната организация по стандартизация (ISO) през 2009 г.

Хората там говорят саможитския диалект на литовски език, който преди това е считан за един от трите основни диалекта (съвременни езиковеди са установили, че той е един от двата диалекти, другия е аукстатиански, и че и двата имат по 3 поддиалекта всеки). Саможитския има северен и южен поддиалект. Западните поддиалекти на аукстатианския са съществували в региона на градовете Клайпеда и Утена, но са изчезнали след Първата Световна Война, след като жителите избягали в Латвия и Полша след заплахата да бъдат експулсирани или преследвани от съветските власти. По време на 15- и 16-ти век соможитците в региона Клайпеда наричали себе си "летовинки". През 2010, соможитския диалект е маркиран с ISO 639-3 код ("sgs") като застрашен от изчедване език.

Градове[редактиране | редактиране на кода]

Символи[редактиране | редактиране на кода]