Велико литовско княжество

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Велико литовско княжество
ок. 1236 — 1795  
 
 

Герб


Местоположение на Велико литовско княжество

Княжеството в своя разцвет през 1430 г.
Столица Кернаве (1279 – 1321)
Тракай (ок. 1321 – 1323)
Вилнюс (от 1323)
Официални езици Литовски, рутенски, полски
Религия паганизъм, източно православие, римокатолицизъм
Форма на управление Наследствена монархия (1230 – 1572)
Изборна монархия (1572 – 1795)
Държавен глава
  Велик княз
   - 1236 – 1263 Миндовг (от 1251 като крал)
   - 1764 – 1795 Станислав Август Понятовски
Законодат. власт сейм
История
 - начало на консолидацията
1180-те години
 - Кралство Литва
1251 – 1263 г.
 - Кревска уния
14 август 1385 г.
 - Люблинска уния
1 юли 1569 г.
 - Трето разделяне
24 октомври 1795 г.
Площ
 - Общо (1430 г.) 930 000 km²
Население  
 - Преброяване 400 000 (1260 г.)
2 500 000 (1430 г.)
Валута литовска гривна, полска злота, грош
Днес част от Флаг на Беларус Беларус
Флаг на Латвия Латвия
Флаг на Литва Литва
Флаг на Молдова Молдова
Флаг на Полша Полша
Флаг на Русия Русия
Флаг на Украйна Украйна
редактиране

Великото литовско княжество (на литовски: Lietuvos Didžioji Kunigaikštystė; на рутенски: Великое князство Литовъское; на полски: Wielkie Księstwo Litewskie) е историческа държава в Източна Европа, съществувала от 13 век до 1795 г.

Официален език[редактиране | редактиране на кода]

В официалните документи на Великото литовско княжество се използват различни езици, в зависимост от историческия период и тяхното предназначение. Това са литовски, рутенски,[1] полски и в по-малка степен, главно за дипломатически цели - латински и немски.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Създадена от литовците през втората половина на 12 век,[3] тя присъединява обширни територии от разпадналата се Киевска Рус. При най-голямото си разрастване през 15 век тя включва днешните Литва, Беларус, Приднестровието и части от Полша, Украйна и Русия.

През 1386 г. Великото литовско княжество влиза в лична уния с Кралство Полша, която с известни прекъсвания съществува до края на 18 век. През 1569 г. влиза в състава на Жечпосполита. Официален език е източнославянският рутенски език (близък до беларуски език и украински език), като в кореспонденцията с европейските страни се използва латински. След унията официален език става полският.

Велики князе[редактиране | редактиране на кода]

Великите князе (на литовски: Didysis Kunigaikštis; на полски: Wielki książе) на Литва:

Kiernus 11 век
Kukowoyt 11 век
Dowsprunk ? – 1213
Steksys 1214
Ryngold 1214 – 1219
Скирмунт 1219 – след 1241
Giligin след 1241 – 1246
Миндовг (Mindoǔh, Mindaugas) 12461254, крал 1254 – 1258
Войшалк (Vojšalk, Vaišelga, Vaishyalga, Vaišalgas, Vaišvilkas) 1254, 12581263
Трайнут (Traniata, Treniota) 12631264
Шварно (Švarn, Švarnas, Ioann) 12641267
Волк (Roman Ruski) 1268 (1267) – 1270
Трайден (Traidenis) 12701281 (1282)
Наримонт (Narimantas) 1281?
Даумонт (Daǔmont, Daumantas) 12811285
Будикид (Butigeidis) 12851291
Пукувер Будивид (Putuver, Pukuwer, Butvydas) 1283 (1291) – 1293
Витен (Witenes, Vytenis) 12931316
Гедимин (Giedymin, Gediminas) 13161341, крал
Евнут (Jaǔnut, Jewnut, Jaunutis) 13411345
Олгерд (Olgierd, Algirdas) 13451377
Йогайла (Władysław II Jagiełło, Jogaila) 13771381, 13821392, крал на Полша
Кейстут (Kiejstut, Kęstutis) 13811382
Скиригайло (Skirgiello, Iwan) 13861392
Витовт (Vitaūt, Witold Wielki, Vytautas) 13921430
Свидригайло (Świdrygiełło, Švitrigaila) 14301432
Сигизмунд Кейстутович (Žyhimont I Kejstutavicz, Zygmunt Wojdat, Sigismond Korybut, Žygimantas I Kęstutaitis) 1 септември 14321440
Кажимеж IV Ягелончик (Kazimierz IV Jagiellończyk, Kazimieras I Jogailaitis) 14401492, крал на Полша 1444/1447 – 1482
Александър Ягелончик (Alaksandr, Aleksander Jagiellończyk, Aleksandras II) 14921506, крал на Полша 1501 – 1506
Зигмунт I Стари (Žyhimont II Stary, Zygmunt I Stary, Žygimantas II Senasis) 15051548, крал на Полша
Зигмунт II Август (Žyhimont III Aǔhust, Zygmunt II August, Žygimantas III Augustas) 15451572, крал на Полша 1548 – 1572

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Stone, Daniel. The Polish-Lithuanian State, 1386-1795. Seattle: University of Washington, 2001. p. 4.
  2. Burant, S. R. и др. Eastern Europe's Old Memories and New Realities: Resurrecting the Polish-lithuanian Union. // East European Politics & Societies 7 (2). 1993. DOI:10.1177/0888325493007002007. с. 370–393.
  3. ((en)) Suziedelis, Saulius A. Historical Dictionary of Lithuania. Scarecrow Press, 2011. ISBN 9780810875364. с. 119.