Трета подялба на Жечпосполита

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Трета подялба на Жечпосполита
Partitions of Poland.png
Резултат от Третото разделяне на Жечпосполита
Загуби на наеселението
За Австрия 1,2 милиона
За Прусия 1 милион
За Русия 1,2 милиона
Окончателни териториални загуби
За Прусия Подлясия
За Австрия Западна Галиция и Южна Мазовия
За Русия Остатъка от Полша

Третата подялба на Полша, наричана също Трета подялба на Полша, през 1795 г. е последното от общо 3 поделби, които слагат край на съществуването на Полско-литовската държава до 1795 г.

Разделящите сили – Кралство Прусия, Свещената римска империя и Руската империя, се споразумяват трайно да заличат името на Полша (етнически по-силната част от дПолско-литовската държава) от съществуването ѝ във всеки исторически контекст, включително от съответните им енциклопедии, в опит да обуздаят полското дисидентство и националистическа разпаленост. Когато такива източници или текстове трябва да се отнесат към Полша или поляците, се използват полски исторически региони. Тези извъртания в крайна сметка водят до редица полски въстания през този период. Третото разделяне и поделбите на Полша като цяло, остават спорна тема в съвременна Полша, в академични среди и публични дискусии; най-вече в контекста на връзките на Полша с Русия, която получава най-много от територията.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Third Partition of Poland“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​