Конституция на Жечпосполита
| Конституция от 3 май 1791 | |
| — недействаща — | |
 Титулна страница на Конституцията от 3 май | |
| Юрисдикция | Жечпосполита |
|---|---|
| Приета на | 3 май 1791 г. |
| Отменена на | 23 ноември 1793 г. |
Конституция от 3 май (на полски: Konstytucja 3 maja, официално название на полски: Ustawa Rządowa z dnia 3 maja) е юридически документ, определящ държавното устройство на Жечпосполита на двата народа. Приета е на 3 май 1791 г.
Исторически контекст
[редактиране | редактиране на кода]В края на XVIII в. Полша преживява тежка политическа криза. През 1767 г. Сеймът е принуден под натиска на Руската империя да утвърди „вечни и неизменни“ принципи за устройството на Жечпостполита, гарантирани лично от Екатерина Велика. Те се основават върху правото на liberum veto, изключителните привилегии на шляхтата и абсолютната власт на земевладелците над селяните. Чрез тях се възпрепятстват необходимите реформи, които да осигурят ефективно функциониране на държавните институции[1]. През 1772 г. е осъществена първата подялба на Полша. Страната губи 30% от своята територия и 35% от населението си в полза на съседните държави – Прусия, Австро-Унгария и Руската империя[2].
Във връзка с външната заплаха за суверенитета на държавата и царящата в политическия живот на Жечпосполита анархия последният полски крал, Станислав Август Понятовски, предприема мерки за провеждане на сериозни реформи. Важен елемент от неговата политика е създаването на Комисия за националното образование през 1773 г. Тя осигурява разкриването на нови училища в малките населени места, отпечатването на унифицирани учебници, подготовката на учители, а също така подпомага материално най-бедните ученици. Започват действия за създаване на модерна професионална армия. Разкрива се министерство на полицията с цел борба с корупцията. В периода 1788–1792 г. заседава Четиригодишният сейм, който създава благоприятни условия за работа над новия държавен закон. През есента на 1790 г. сеймът удължава своя мандат. Осъществена е важна реформа в регионалните сеймове, като броят на заседаващите в тях бива ограничен, а безимотната шляхта е лишена от право на глас[2].
Изготвяне и приемане на конституцията
[редактиране | редактиране на кода]
Работата по изготвяне на конституцията започва през септември 1789 г. Председател на комисията е епископ Адам Станислав Крашински, но нейният фактически ръководител е литовският маршал Игнаци Потоцки[3]. Активни роля в подготовката на документа изиграват Станислав Август Понятовски, Станислав Малаховски и Хуго Колонтай[4].
Въпреки че влиянието на краля и неговия кръг нараства, авторите на конституцията се опасяват от сериозни възражения срещу нея. Затова е взето решение тя да бъде гласувана непосредствено след великденските празници, когато голяма част от заседаващите в сейма още не са се върнали във Варшава. Тъй като в полския сейм не се прилага принципът за кворум[3], е осигурен превесът на поддръжници на конституцията по време на заседанието. Достъпът до Кралския замък е ограничен от войски под предводителството на Юзеф Понятовски. Конституцията е гласувана в цялост, без дискусия върху отделните ѝ части, и е приета още същия ден[4].
Съдържание на конституцията
[редактиране | редактиране на кода]Конституцията от 3 май променя формата на държавно управление на Жечпосполита. Страната е провъзгласена за конституционна монархия, а кралската власт от изборна става наследствена. Шляхтата е обявена за привилегирована класа, но правата ѝ са ограничени. Отменя се liberum veto. Заложен е принципът за разделение на властите, а волята на народа е изведена като водещ гарант на властта[5]. Създадени са пет министерства: на полицията, войната, държавната хазна, външните работи и образованието. Правят се постъпки за премахване на разликите между Полската корона и Литва – членовете на сейма вече се определят като представители на целия народ, а не на отделните региони. Гарантира се статутът на градовете и частичното участие на гражданското съсловие във властта. Състоянието на крепостните селяни е облекчено, а грижата за тях се поверява в ръцете на държавата. Католическата религия с всички нейни закони е призната за господстваща, но се гарантира свободата на другите вероизповедания[4].
Реакции спрямо конституцията
[редактиране | редактиране на кода]Франция, Англия и Австро-Унгария приветстват политическите реформи в Полша. В Париж приемат новия държавен закон като знак за солидарност с революционните промени на континента. Засилването на кралската власт и възможността за осъществяване на ефективна вътрешна и външна политика в Жечпосполита обаче предизвикват сериозни опасения у владетелите на Прусия и Руската империя[6]. В опозиция спрямо действията на кръга около Станислав Август се обявяват представители на традиционно ориентираната шляхта. Магнатите Шченсни Потоцки, Ксавери Браницки, Северин Жевуски и Шимон Косаковски провъзглаяват на 27 април 1792 г. конфедерация в Тарговица. В желанието си да запазят правата на шляхтишкото съсловие те се обръщат за съдействие към Екатерина II. След приключване на войната с Османската империя руската царица изпраща в Полша 97-хилядна войска, която подкрепя 20-хилядната армия на конфедератите. Въпреки проведените реформи, Станислав Август успява да събере едва 37 хиляди души, повечето от които са новобранци. След като Варшава е обсадена, кралят и неговият съвет решават да се присъединят към конфедерацията. Конституцията от 3 май бива отменена след като е действала само една година, а през 1793 г. се осъществява втората подялба на Полша.
Значение на Конституцията от 3 май
[редактиране | редактиране на кода]Въпреки краткия период, в който е в сила, Конституцията от 3 май има важно значение за поляците, особено след окончателното разделяне на полската държава. Тя се възприема като върховно постижение на полската политическа мисъл и символ на стремежа към справедливо обществено устройство. Повод за гордост е фактът, че полската конституция е най-старата в Европа и втората в света след американската. След възстановяването на независимостта през 1918 г. 3 май се отбелязва като национален празник. Честването му е обявено за нелегално по време на хитлеристката окупация, както и след 1946 г., когато новата власт прави опит да го замести с 1 май. След промените през 1989 г. Денят на Конституцията става един от най-значимите национални празници за Полша.
На български език Конституцията от 3 май е преведена от Камен Рикев.[7]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Полският път, Адам Замойски, Велико Търново, 2006
- ↑ а б Historia Polski, Michał Tymowski, Jan Kieniewicz, Jerzy Holzer, Warszawa 1991
- ↑ а б Adamkiewicz, Sebastian. Konstytucja 3 maja – wola narodu czy zamach stanu? // Посетен на 28 април 2016 г. (на полски)
- ↑ а б в Polska w czasach nowożytnych (1501 – 1795), Jerzy Topolski, Poznań 1994
- ↑ Рикев, Камен. „Конституцията от 3 май - венец на полската просвещенска обществена мисъл.“ // Два зубъра и муза. София: Балкани, 2014, с. 329-331.
- ↑ Кратка история на Полша, Йежи Луковски, Хюбърт Завадски, София 2011
- ↑ Рикев, Камен. Държавен устав // Два зубъра и муза. Полската литература XV–XVIII век – епохи, автори, текстове. София: Балкани. 2014. с. 332–343.