Грош

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Грош (на полски: grosz, на турски: kuruş, от на немски: Groschen, от на латински: grossus /dēnārius/ „дебел денарий“) е монета, използвана в различни европейски страни по различно време, включително и в съвременността.

Произход на гроша[редактиране | редактиране на кода]

За пръв път грошове се секат в Италия в края на 12 век. През 1172 г. в Генуа е пусната сребърна монета с тегло 1.46 г. Наричат я dēnārius grosus – „дебел“ денарий. Генуезското „гросо“ (grosso) се приравнява на 4 обикновени „тънки“ генуезки денария. В скоро време „гросо“ се появява и във Флоренция (1182 г.), Кремона, Падуа, Милано, Пиза и Венеция.

1/3 от гро турнуа на Филип IV, ок.1296 г.
Генуезко гросо, около 1272 г.

Отначалото теглото на монетата е сравнително малко, но впоследствие рязко се повишава. През 1266 г. във Франция, в град Тур се появява френската версия на „гросо“ – сребърна монета с тегло 4.22 гр., проба 958 – така нареченото „гро турнуà“ (на френски: gros tournois), известно в нумизматичната литература като „турнуз“. Равнява се на 12 дение турнуа, на един солид.

Качеството на монетите обаче постепенно се влошава и през 1365 г. една монета гро турнуа вече тежи 2.55 гр., но се равнява на 15 дение турнуа. С течение на времето дори пробата на чистия метал се променя. По време на Стогодишната война (1337 – 1453) френският крал Жан II Добрия с цел да покрие все по-нарастващите разходи по военната кампания наредил да се секат само гро турнуа с влошена проба, които били наричани още „блан“.

През 1300 г. се появила и чешката разновидност на италианските гросо – пражкият грош с тегло 3.7 гр. и проба 928. До края на 15 век (до началото на Хусистките войни 1420 – 1434) Чехия била най-големият емисионен център в Централна Европа. Грошовете се сечали в Монетния двор в град Кутна Хора под надзора на италиански специалисти.

През 1338 г. в Тюрингия започнало сеченето на майсенския грош (Meißner Groschen) с тегло 3.8 г. и съдържание на 3.4 г. сребро, който скоро се разпространил по цяла Германия.

В Англия първият аналог на „гро турнуа“ е пуснат през 1279 г. от крал Едуард I, наречен по английски маниер „гроут“ (groat). Той съдържал 4.23 г. сребро и се приравнява на 4 пенса. През 1351 г. започва регулярно сечене на гроути, при което се пускат в обращение и монети „половин гроут“ с тегло 2.05 гр.

През 14 век подобна монета, наречена „гроот“ се въвежда в Нидерландия с тегло на среброто 2.96 гр. при общо тегло 4.14 гр.

Съдържанието на сребро в грошовете е съвсем различно и постоянно се намалява в резултат на инфлационни процеси. Постепенно грошът се превръща в дребна сребърна разменна монета, чието название и в преносен смисъл се използва в смисъл на нещо дребно и незначително.

Германски грош[редактиране | редактиране на кода]

Грошът, сечен през 1338 г. от маркграфа на Майсен Фридрих II, като подражание на пражкия грош, сам се превръща в образец за множество немски монети. Той тежи 3.9 г. (при 3.66 г. чисто съдържание на сребро). Общото количество на всички типове майсенски грошове е няколко хиляди.

Саксонски тежък грош, 1482 г.

В скоро време грошове започнали да се пускат в Хесен, Брауншвайг, Щолберг, Ерфурт, Мансфелд и др.

Качеството на гроша постоянно се променя. През 1360 г. майсенският грош съдържа вече 2.788 гр. сребро. Често се предприемат опити да се задържи качеството на гроша, в резултат на което през 15 век било установено устойчиво доста отношение на гроша към гулдена. Отначало се сечали грошове на стойност 1/20 или 1/21 от рейнския гулден, а впоследствие – 1/26.

От началото на сеченето на талера (в края на 15 век), който трябвало да представлява сребърният еквивалент на златния гулден, грошът е приравнен на 1/21 талера, а самият талер за известновреме бил наричан „гулденгрош“. Но понеже качеството на грошовете постоянно се снижавало те се разменяли за 20 до 40 за талер. През 1570 г. 1 грош бил приравнен на 1/24 от талера и на монетата започнали да изобразяват числото „24“. Монетната криза в Германия, започнала в началото на 17 век и достигнала връхната си точка по време на Тридесетгодишната война (1618 – 1648) довежда до широкото разпространение на нископробни монети, включително и до краха на паричната система на Свещената римска империя.

Качеството на гроша било възстановено едва с появата на т.нар. „гутергрош“ (на на немски: Guter Groschen – добър грош), който отново бил приравнен на 1/24 от талера. Названието „гутергрош“ се запазило до 19 век. В болшинството случаи се сечали монети от по 1 грош, но през 1764 г. се пускат и по 1/2 гроша (които от 1797 г. се изработват от мед), а впоследствие и с други номинали.

В съответствие с монетната реформа в Прусия през 1821 г. започнали да се пускат вече билонни монети, като първите от тях били наричани „зилбергрошове“ (на на немски: Silber Groschen – сребърен грош). Те били с номинал 1/30 от талера и се равнявали на 12 пфенига. Освен в Прусия зилбергрошове били пускани и в повечето германски графства.

Нзванието „грош“ на монетите се запазило в Брауншвайг, Хановер (до 1866 г.), в Олденбург и Саксен-Кобург-Гота. В Бремен монетите се наричали „грот“ (пускали се сребърни монети от 6, 12 и 36 грота). В Саксония през 1840 г. бил въведен т.нар. „нойгрош“ (на на немски: Neue Groschen – нов грош), равен на 10 пфенига (а не на 12 като зилбергроша).

Билонни грошове се пускат до създаването на Германската империя и до въвеждането на единната монетна система през 1873 г.

Полски и литовски грош[редактиране | редактиране на кода]

През 1367 година като аналог на „пражкия грош“ полският крал Кажимеж III Велики пуска собствен грош в Краков, т.нар. „краковски грош“. Монетата имала същата проба като пражката (775), но се различавала по тегло (тежала 3.2 гр. срещу 3.4 при пражката). Сеченето продължило кратко време и било пуснато само малко количество монети. При това литовският грош се равнявал на 10 денария („пезени“), а качеството на полския грош било още по-лошо и се разменял за 8. Сечали се и монети от половин грош с тегло 1.24 гр. за литовския и 1.03 гр. за полския.

Грошът на Кажимеж III,
илюстрация в полска енциклопедия от 1900 г.

През 1526 г. полският грош вече тежал 2.059 г., имал диаметър 24 мм и проба 375. В 1535 г. се сечал литовски грош с диаметър 26 мм. През 16 и 17 век грошът станал основна разменна монета в Полша и Литва. Сечали се сребърни и билонни монети от 1/2, 1, 2, 3, 4 и 6 гроша. Крал Сигизмунд III Ваза въвежда още един номинал – 1.5 гроша.

В края на 17 век в Полско-литовската държава Жечпосполита се оформили две монетни ситеми: основана на медта (с основен номинал солида) и основана на среброто (с основа – гроша), но през 18 век при крал Август III и грошовете започнали да се изработват от мед, но за да се отличава от сребърния грош, медния бил наречен „грошовик“'. Той се равнявал на 3 медни солида, а 30 грошовика правели една злота, а самата злота се равнявала на 4 сребърни гроша. Пускането на медни „грошовики“ и на други медни монети от половин до три гроша продължило до разделянето на Жечпосполита.

Варшавското херцогство през 1807 – 1814 г. сечало медни 1 и 3 гроша, билонни 5 гроша и сребърни 10 гроша, а пруското Велико Познанско херцогство през 1816 г. си пуснало собствен грош.

Полското кралство в състава на Руската империя (от 1815 г.) пускало собствени монети, които от 1832 г. били с 2 номинала – полски и руски. 1 полски грош бил равен ан 1/2 копейки. Сеченето на монети с 2 номинала продължило до 1850 г.

След получаването на независимост след Първата световна война Полша създава своя валутна система. От 1924 г. започва да сече злоти, всяка от които е равна на 100 гроша. Сечали се 1 грош от бронз, 2 и 5 гроша от месинг и бронз, 10 и 20 гроша от никелин и 50 гроша от никелин и желязо. След паричната реформа от 1950 г. в обращение остават само 1, 2 и 5 гроша от алуминий и 10, 20 и 50 гроша от алуминий и никел. След деноминацията от 1995 г. в обращение са 1, 2 и 5 гроша от мед и 10, 20 и 50 гроша от медно-никелна сплав.

Руски грош[редактиране | редактиране на кода]

Руските грошове имат твърде ограничено и по-скоро пробно разпространение. Тази монета не намира широк прием в Русия и след няколко спорадични емисии, опитите да бъде сечена се прекратяват.

За пръв път грош в Русия се сече през 1654 г. при цар Алексей Михайлович и е равен на 2 копейки.

През 1727 г. императрица Екатерина I, вдовстващата съпруга на Петър I пуска пробни грошове от мед със същия номинал – 2 копейки.

През годините на Седемгодишната война (1756 – 1763) императрица Елисавета Петровна, дъщеря на Петър I, сече специални сребърни и билонни монети за окупираната Прусия.

През 19 век циркулиращия в обърщение полски грош, пускан от подчиненото Полско кралство, се приравнява на 1/2 копейки.

Други опити да се пуска монетата грош на руска територия не са правени.

Турски грош[редактиране | редактиране на кода]

Османската империя, достигнала в известни периоди от своята история до Централна Европа, също се влияе от европейските парични системи. Още през 17 век започва да емитира монета, съответстваща на широко разпространения грош. Но при нея съобразно фонетичните правила на езика, названието „грош“ постепенно се трансформира в „куруш“, което се запазва и в по-нататъшната ѝ история.

Нетурското население в европейските предели на Османската империя обаче продължава да нарича монетата „грош“ и с това название тя влиза в много художествени произведения и фолклорни творби от онова време, както и в немалко документи, които не са написани на турски език.

Грош през 20 век[редактиране | редактиране на кода]

До началото на 21 век грошове в качеството си на разменна монета се запазват в Австрия (100 гроша = 1 шилинг), но с преминаването към общоевропейската валута евро, тяхното функциониране се прекратява. В Полша се използват и до днес (100 гроша = 1 злота).

Остава да функционира турският грош (куруш), който е равен на 1/100 от турската лира.

Съвременно използване на думата грош[редактиране | редактиране на кода]

В България тази дума се среща в художествената литература от преди 20 век или в стари документи от времето на османското господство. Оттогава са останали и народни песни предимно с хумористични мотиви:

– Давай, Радке, що си зела –
два пръстена позлатени,
жълтиците с шиниците,
имането с казаните,
грошовете с кошовете!

— из народната песен „Петко Ради пръстен даде“, включена в „Нова песнопойка. Народни песни и стихотворения“, 1878

Все още се радват на широка употреба множество поговорки, свързани с думата грош, повечето от които с иронично-пренебрежителен характер:

"През куп, та за грош"
"И пукнат грош не чини"
"И пукнат грош за него не давам"
"Работа за грош, поразия за два"
"Преди мандата без грош, след него – цял кош"
"Един грош да имаш, ама като чорбаджия да го дадеш" и др.

Както и в други европейски езици, когато се каже „грош“ се има предвид дребна монета, маловажен обект, нещо с незначителна стойност.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Грош“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.