Генуа
| Генуа Genova | |
|---|---|
| — град — | |
  | |
 | |
  Генуа  Генуа | |
| Страна |  Италия |
| Регион | Лигурия |
| Провинция | Генуа |
| Площ | 240,29 km²[1] |
| Надм. височина | 20 m |
| Население | 558 745 души[2] (2023 г.) |
| Пощенски код | 16121–16167 |
| Телефонен код | 010 |
| МПС код | GE |
| Официален сайт | smart.comune.genova.it |
| Генуа в Общомедия | |
Генуа[3] (на латински – Genua, на италиански Genova, [Джèнова], на местния диалект Зѐна, Zena) е град и община в Северозападна Италия.
Название[редактиране | редактиране на кода]
Названието на града в България е утвърдено със своя латински правопис, посочено за първи път в Енциклопедия на братя Данчови от 1936 г.
География[редактиране | редактиране на кода]
Градът е център на едноименната провинция Генуа в област (регион) Лигурия. Населението му е 610 897 жители към 2009 г.
История[редактиране | редактиране на кода]
Градът има богато историческо минало, много художествени и архитектурни паметници. На мястото, където се намира старото пристанище, Генуезкият залив образува тясна ивица, която навлиза в сушата. Предимствата на това пристанище, добре защитено от капризите на морето, са оценени още от древните гърци, които основават тук колония. Генуа е основният център на лигурите до завладяването ѝ от римляните около 220 г. пр. Хр. През 205 г. пр. Хр. гръцката колония е разрушена от картагенците. Тя е възстановена от римляните, които използват пристанището като база за морския си флот по време на многобройните войни които водят. В началото на 12 век започва разцветът на Генуа и градът се превръща в голям търговски център. Контролът над лигурския бряг е поет от група търговци и банкери които поддържат търговски контакти с херцозите, кралете и папите. В продължение на 10 години те запазват хегемонията си над градовете Пиза и Венеция. В крайна сметка конфликтите на интереси водят до разрушаването на единството на търговската гилдия. Най-голямата европейска епидемия от бубонна чума през 14 век започва при обсадата на генуезката крепост Кафа в Крим от татарите през 1347 година. Градът-държава окончателно загубва могъществото си през 1381 г., когато флотата му е разбита от венецианците близо до град Киоджи. Генуезките владения извън границите на града постепенно падат под чужда власт. При завладяването на Константинопол от османските турци през май 1453 г. византийците са подкрепени от генуезки войници. Единствено остров Корсика остава генуезко владение до 1768 година когато е завладян от французите.
След Първата световна война, през 1922 година се провежда конференция, на която е подписан Рапалският договор
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
Генуа е най-важното морско пристанище на Италия (обслужва 20% от обема на италианския външнотърговски обмен). Генуа е важен образователен и научен център.
Промишленост[редактиране | редактиране на кода]
Машиностроене (корабостроене, измервателни уреди), металургична промишленост, химическа промишленост, хранително-вкусова промишленост, полиграфическа промишленост
Архитектура[редактиране | редактиране на кода]
Пристанището на Генуа е най-старата част на града. Забележителна е строената през XII век от бял и черен мрамор Cattedrale di San Lorenzo. В съседство се намира Палацо Дукале. Интересни са дворците на известната генуезка фамилия Дория.
Спорт[редактиране | редактиране на кода]
В Генуа има два известни футболни отбора. Техните имена са УК Сампдория и ФК Дженоа.
Известни личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени
- Леон Батиста Алберти (1404 – 1472), архитект
- Балила (1735 – 1781), бунтовник
- Бенедикт XV (1854 – 1922), римски папа
- Бепе Грило (р. 1948), актьор и политик
- Рикардо Джакони (р. 1931), астрофизик
- Енрико Киеза (р. 1970), италиански футболист
- Христофор Колумб (1451 – 1506), мореплавател
- Еудженио Монтале (1896 – 1981), италиански поет
- Николо Паганини (1782 – 1840), композитор
- Ренцо Пиано (р. 1937), архитект
- Едоардо Сангвинети (1930 – 2010), писател
- Джузепе Тадеи (1916 – 2010), певец
- Починали
- Балила (1735 – 1781), бунтовник
- Адолфо Балончиери (1897 – 1986), италиански футболист и треньор
- Други
- Филипо Томазо Маринети (1876 – 1944), писател, завършва право през 1899
- Едоардо Сангвинети (1930 – 2010), писател
Изследвания[редактиране | редактиране на кода]
- Müller, R. Sic hostes Ianua frangit. Spolien und Trophäen im mittelalterlichen Genua, Weimar, 2002.
- Schweppenstette, F. Die Politik der Erinnerung. Studien zur Stadtgeschichtsschreibung Genuas im 12. Jahrhundert, Frankfurt am Main, 2003.
България и Генуа[редактиране | редактиране на кода]
- Тивчев, П. Войната между Кипър и Генуа през 1373 – 1374 г. и участието на българи в нея. – Etudes historiques, 3, 1966, 125 – 144.
- Божинов, В. България на конференциите в Генуа и Лозана. – В: Сборник Хр. Христов. С., 1976, 313 – 336.
- Гюзелев, В. Три етюда върху българския XIV век. С., 2009.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Superficie di Comuni Province e Regioni italiane al 9 ottobre 2011. // Национален статистически институт. Посетен на 16 март 2019 г.
- ↑ Bilancio demografico mensile. // Посетен на 29 април 2023 г.
- ↑ Енциклопедия на братя Данчови, 1936 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||
| |||||
| |||||
| |||||