Сиена

Вижте пояснителната страница за други значения на Сиена.

---

Сиена Siena
Сан Клементе
Сиена 43.318333, 11.331389 Сиена
Страна	Италия
Регион	Тоскана
Площ	118,53 km²
Надм. височина	322 m
Население	54 646 души (2010)
Пощенски код	53100
Телефонен код	0577
МПС код	SI
Официален сайт	www.comune.siena.it
Сиена в Общомедия

Сиѐна (на италиански: Siena) е град и община в регион Тоскана, Италия, и столица на провинция Сиена. Към 1 януари 2025 г. населението на общината е 52 990 души, от които 5524 са чужди граждани.

Градът е широко известен със своето изключително историческо, художествено и ландшафтно наследство, както и със забележителния стилистичен баланс на средновековната си градска среда. Сиена е прочута и с традиционното конно състезание Палио ди Сиена. През 1995 г. историческият ѝ център е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, а през 2015 г. градът е обявен за италианска столица на културата.

Сиена е седалище на банката „Монти дей Паски ди Сиена“ (Banca Monte dei Paschi di Siena), основана през 1472 г. и считана за най-старата действаща банка в света.

География

Сиена е разположена в централната част на Тоскана, сред обширен хълмист пейзаж, между долините на реките Арбия на юг, Мерсе на югозапад и Елса на север. Градът се намира между хълмовете Кианти на североизток, масива Монтаньола на запад и района Крете Сенези на югоизток.

История

Ранни години

На върха на хълма с изглед към селището Тори а Совичиле се намира праисторическото неолитно селище Сиенавекия. Името Сиенавекия вероятно произхожда от древното многоцентрово етруско селище Сене (Saenae).

Според легендата Ромул изпратил своите капитани Камелий и Монторий да победят близнаците Сений и Асканий (или Аский) – предполагаеми синове на Рем и основатели на селище на Сените (Saenae). Камелий основал ядрото на Камолия,, а Монторий – Кастелмонторио. Близкото село Брена (Совичиле), според преданието, дължи името си на Бренно, водач на сенонските гали, който достигнал района след прогонването му от Рим в началото на IV век пр.н.е. Историческите извори обаче представят Сиена като римска колония от времето на император Август, известна под името Сена Юлия (Saena Iulia).

В историческия център на Сиена са открити етруски находки, което насочва към етруски произход на селището. Според утвърдени изследвания името „Сиена“ вероятно произлиза от етруското фамилно име Saina/Seina, засвидетелствано в епиграфи от Монталчино, Киузи и Перуджа.

Първото засвидетелствано сведение за сиенската общност е от 70 г. пр. н.е., когато сенатор Манлий Патруит съобщава в Рим, че по време на официално посещение в Сена Юлия – малка военна колония в Тусция – е бил нападнат и подложен на подигравателно „погребение“. В отговор Сенатът наказва виновните и отправя строго порицание към местните жители за неуважение към римската власт.

Средновековие

В Ранното средновековие липсват източници за гражданския живот в Сиена, но са засвидетелствани данни за епископската институция и споровете между епископите на Сиена и Арецо относно юрисдикционните граници. В тях се намесва лангобардският крал Лиутпранд, който отсъжда в полза на Арецо. След преминаването на Италия под франкска власт през 773 г. сиенците успяват да отменят това решение. По лангобардско време градът вероятно е управляван от кралски гасталд, заменен след коронацията на Карл Велики от имперски граф. Първият сигурно засвидетелстван граф е Винигис, син на Раниери (867). След кратко управление на император Лудвиг III Слепи след 900 г., през 903 г. хрониките отбелязват възстановяването на графската власт при крал Беренгар I.

През X век Сиена се оказва на ключови търговски маршрути към Рим и постепенно се утвърждава като значим средновековен център.

През XII век градът възприема консулско управление, разширява територията си и сключва първите си политически съюзи, което го въвлича в съперничество с Флоренция за северните тоскански земи. От този период нататък Сиена процъфтява като търговски град и поддържа тесни отношения с Папската държава, а местните банкери се превръщат във важни кредитори на римските власти.

В края на XII век Сиена застава на страната на гибелините, макар че част от местните фамилии подкрепят гвелфите и поддържат връзки с Флоренция. Противостоянието между двата града достига връх в битката при Монтаперти (4 септември 1260), когато сиенците нанасят прочута победа над тосканските гвелфи – събитие, отбелязано и от Данте Аалигиери. След поражението при Коле ди Вал д’Елса на 17-17 юни 1269 г. обаче политическите сили се променят и през 1287 г. на власт идва гвелфското правителство на Деветимата. При неговото управление Сиена достига своя икономически и културен разцвет.

След чумната епидемия от 1348 г. Сиенската република постепенно навлиза в упадък, но въпреки това успява да разшири владенията си и до падането си контролира около една трета от територията на Тоскана.

Краят на Сиенската република настъпва на 21 април 1555 г., когато градът, изтощен от повече от година обсада, капитулира пред силите на император Карл V, подкрепяни от Медичите. Императорът впоследствие предоставя територията на републиката като феодално владение на флорентинската династия, за да компенсира военните ѝ разходи. Въпреки поражението, Сиена се отличава със силната си съпротива срещу имперската мощ, която успява да сломи едва благодарение на значителните си ресурси.

Управление на Медичите

След падането на Сиенската република малка група сиенци, водени от флорентинския изгнаник Пиеро Строци, отказва да се предаде и се установява в Монталчино, където създава т.нар. Сиенска република в изгнание. Тя запазва съюза си с Франция, която контролира южните територии на бившата република и затруднява действията на имперските войски. Държавицата просъществува до 31 май 1559 г., когато френските съюзници – след подписването на мира от Като Камбрези (2-3 април 1559 г.) с император Шарл V – фактически я отстъпват на Медичите, въпреки дългогодишната подкрепа на Сиена към Франция.

Медичите, с изключение на краткото управление на Фердинандо I, който прави опит да създаде по-централизирана държавна структура, не успяват да укрепят стабилно Великото херцогство. Разделението между т.нар. Стара държава (Флоренция) и Нова държава (Сиена и южните територии до Питиляно) остава почти непроменено, включително различията в закони и данъци. Със смъртта на бездетния Джан Гастоне де Медичи през 1737 г. династията угасва и властта преминава към Хабсбург-Лотарингите, които управляват до 1799 г.

Съвременна епоха

След Наполеоновия период и въстанията на Рисорджименто Сиена става първият тоскански град, който през 1859 г. гласува в подкрепа на присъединяването към Кралство Италия.

Панорама от стара Сиена

Историческият център на Сиена
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
В регистъра	Historic Centre of Siena
Регион	Европа и Северна Америка
Местоположение	Италия
Тип	Културно наследство
Критерии	i, ii, iv
Вписване	1995  (19-а сесия)
Историческият център на Сиена в Общомедия

Забележителности

Градска архитектура

• Пиаца дел Кампо (Piazza del Campo) – главният площад на града; отличава се със своята необичайна, подобна на черупка форма. Той е световно известен както с архитектурната си цялост и красота, така и като мястото, където два пъти годишно се провежда Палио ди Сиена.
• Палацо Публико (Palazzo Pubblico), построен през 1297 – 1310 г. с фрески на Амброджо Лоренцети и „Маестà“ на Симоне Мартини. Към кметството като символ на могъществото и независимостта на средновековна Сиена е присъединена грациозна 102-метрова камбанария Торе дел Манджа, издигната 1338 – 1348 г..Тя е проектирана от водещият сиенски художник Липо Меми.
• Фонтан на радостта (Fonte Gaia), проектиран през 1419 г. от Якопо дела Куерча, но сега е изложено копие от XIX век
• Роден дом на Джовани Дупре (Casa natale di Giovanni Dupré)
• Бивша психиатрична болница „Свети Никола“ (Ex Ospedale Psichiatrico di San Niccolò), днешен университет, дн. сграда от 1858 – 1873 г.
• Архиепископски дворец (Palazzo Arcivescovile), 1718–1723
• Палат „Барди ала Постиерла“ (Palazzo Bardi alla Postierla), бивш „Кастеларе дей Фортегуери“ (Castellare dei Forteguerri), XVI век
• Палат „Баргали“ (Palazzo Bargagli), XVI и XVIII век
• Палат „Бамбаджини Галети“ (Palazzo Bambagini Galletti), 1840
• Палат „Бианки Бандинели“ (Palazzo Bianchi Bandinelli), XVIII век
• Палат „Биздомини“ (Palazzo Bisdomini), XIII век
• Палат „Ники Русполи“ (Palazzo Bichi Ruspoli), бивш „Кастеларе дей Роси“ (Castellare dei Rossi), XVIII век
• Палат „Боргези ала Постиерла“ (Palazzo Borghesi alla Postierla), ок. 1450–1513/1514
• Палат „Бриджиди“ (Palazzo Brigidi), XIV век, построен повторно през XIX век

• Кметство с кула „Манджа“ (Palazzo Pubblico con la Torre del Mangia)

• Палат „Бонсиньоре“ (Palazzo Bonsignore), XV век
• Палат „Челси Полини“ или Епископски дворец (Palazzo Celsi Pollini o Palazzo del Vescovo), 1525
• Палат на Капитана (Palazzo del Capitano), XIII век и 1854
• Палат „Киджи Сарачии“ (Palazzo Chigi Saracini), бивш „Кастеларе дей Марескоти“ (Castellare dei Marescotti), XII и XVI secolo
• Палат „Киджи ала Постиерла“ (Palazzo Chigi alla Postierla), ядро от XII–XIII век
• Палат „Чинуги де Паци“ (Palazzo Cinughi de' Pazzi), XIV век
• Палат „Веки“ (Palazzo de' Vecchi), dal VI век
• Палат „Диаволи“ (Palazzo dei Diavoli), XIV–XVI век
• Палат „Финески Сергарди“ (Palazzo Fineschi Sergardi), XVI век
• Палат „Лути“ (Palazzo Luti), XIII век
• Палат „Панилини Дзикатии“ (Palazzo Pannilini Zuccantini), 1550
• Палат „Пиколомини“ (Palazzo Piccolomini), 1496
• Кралски дворец (Palazzo Reale), 1480–1594
• Палат „Салимбени“ (Palazzo Salimbeni), бивш „Кастеларе дей Салимбени“ (Castellare dei Salimbeni), XIV век
• Палат „Сан Галгано“ (Palazzo San Galgano), XV век
• Палат „Санседони“ (Palazzo Sansedoni), 1330
• Палат „Сонцини Малаволти“ (Palazzo Sozzini Malavolti), XV и XVIII век
• Палат „Спаноки“ (Palazzo Spannocchi), 1471 и 1880
• Палат „Тантучи“ (Palazzo Tantucci), 1548
• Палат „Толомей“ (Palazzo Tolomei), XIII век
• Палат на Великолпния (Palazzo del Magnifico), 1508
• Палат „Макари“ (Palazzo Maccari), 1914–1919
• Палата на Италианската банка (Palazzo della Banca d'Italia), 1984–1985
• Палат „Патрици“ (Palazzo Patrizi)
• Палат „Ветури Галерани“ (Palazzo Venturi Gallerani), XVII и XVIII век
• Палат на папесите (Palazzo delle Papesse)
• Общинска палата (Palazzo Comunale)
• Кула „Маджа“ (Torre del Mangia)
• Параклис „Пиаца“ (Cappella di Piazza)
• Папски ложии (Logge del Papa)
• Лоджи „Мерканция“ (Logge della Mercanzia)
• Нов фонтан (Fonte Nuova)
• Фибтебранда (Fontebranda)
• Фонтан на Овиле (Fonte d'Ovile)
• Сиенски подземни галерии (Bottini di Siena)
• Интернат „Толомей“ (Convitto Tolomei)
• Гараж „Фиат“ (Garage Fiat)
• Изследователски център „Склаво“ (Centro ricerche Sclavo)
• Седалището на банка „Монте дей Паски ди Сиена“ (Centro direzionale della Banca Monte dei Paschi di Siena)

• 
  Пиаца дел Кампо
• 
  Палацо Публико
• 
  Фонтан на радостта
• 
  Сан Николо (университет)
• 
  Архиепископски дворец
• 
  Палат „ББарди ала Пустерла“
• 
  Палат „Бамбаджини Галети“
• 
  Палат „Бианки Бамбинели“
• 
  Палат „Биздомини“
• 
  Палат „Бики Русполи“
• 
  Палат „Боргези“
• 
  Палат „Бонсиньоре“
• 
  Палат „Челси Полини“
• 
  Палат на Капитана
• 
  Палат „Киджи Сарачини“
• 
  Палат „Киджи ала Постерла“
• 
  Палат „Чинуги де Паци“
• 
  Палат „Веки“
• 
  Палат „Диаволи“
• 
  Палат „Финески Сергарди“
• 
  Палат „Лути“
• 
  Палат „Паналини Дзукантини“
• 
  Палат „Пиколомини“
• 
  Кралски дворец
• 
  Палат „Салимбени“
• 
  Палат „Сан Галгано“
• 
  Палат „Санседони“
• 
  Палат „Социни Малаволти“
• 
  Палат „Спаноки“
• 
  Палат „Тантучи“
• 
  Палат „Толомей“
• 
  Палат „Манифико“
• 
  Палат „Макари“
• 
  Палата на Италианската банка
• 
  Палат „Патрици“
• 
  Палат „Вентури Галерани“
• 
  Кула „Манджа“
• 
  Параклис на Пиаца-та
• 
  Папски ложии
• 
  Ложа на търговците (Мерканция)
• 
  Нов фонтан
• 
  Фонтебранда
• 
  Фонтан „Овиле“
• 
  Подземни галерии на Сиена
• 
  Интернат „Толомей“
• 
  Гараж „Фиат“
• 
  Палат на папесите

Религиозна архитектура

• Сиенска катедрала (Duomo di Siena) – създадена от Джовани Пизано, тя е архитектурен шедьовър от XII – XIV век, образец на Италианската готика. По средата на средния страничен кораб се намира Олтарът на Пиколомини, където статуите на св. Петър и св. Павел са сътворени от младия Микеланджело. В криптата-баптистерий са скулптурните творби на Якопо дела Куерча, Донатело и Лоренцо Гиберти.Към катедралата е присъединена основаната през в 1495 г. от бъдещия папа Пий III Библиотека „Пиколомини“ с фрески на Пинтурикио. „Маестà“ на Дучо ди Буонинсеня е пренесена в действащия към катедралата музей в Залата на Дучо.
• Баптистерий на Свети Йоан (Battistero di San Giovanni)
• Църква „Пресвето благовещение“ (Chiesa della Santissima Annunziata), на Катедралния площад
• Базилика на спазването (Basilica dell'Osservanza)
• Базилика „Света Мария на сервитите“ (Basilica di Santa Maria dei Servi)
• Базилика „Св. Доминик“ (Basilica di San Domenico)
• Църква „Св. Фрациск“ (Chiesa di San Francesco)
• Църква на Светия дух (Chiesa di Santo Spirito)
• Църква „Св. Августин“ (Chiesa di Sant'Agostino)
• Църква „Св. Йованин дела Стафа“ (Chiesa di San Giovannino della Staffa)
• Ораторий „Св. Бернардин“ (Oratorio di San Bernardino)
• Светилище и дом на Света Катерина (Santuario e casa di Santa Caterina)
• Църква „Св. Мария от Провенцано“ (Chiesa di Santa Maria di Provenzano)
• Синагога (Sinagoga)
• Гробище „Мизерикордип“ (Camposanto della Misericordia di Siena)
• Гробище „Латерино“ (Cimitero del Laterino)

• 
  Сиенска катедрала
• 
  Баптистерий на Св. Йоан
• 
  Санта Мария дела Скала
• 
  Базилика на спазването
• 
  Базилика „Света Мария на сервитите“
• 
  Базилика „Свети Доминик“
• 
  Църква „Свети Франциск“
• 
  Църква на Светия дух
• 
  Църква „Свети Августин“
• 
  Църква „Свети Йованин дела Стафа“
• 
  Ораторий „Свети Бернардин“
• 
  Светилище на Света Катерина
• 
  Църква „Света Мария от Провенцано“
• 
  Синагога
• 
  Гробище „Мизерикордия“
• 
  Гробище „Латерино“

Военна архитектура

• Казарма „Бандини“ (Caserma Bandini): военният комплекс, състоящ се от четири основни сгради, разположени около голям правоъгълен площад, и серия от навеси и пристройки по задната вътрешна алея, е построен през 1937 г. и е кръстен на генерал Алфонсо Ламармора.
• Крепост на Медичите (Fortezza Medicea): известна още като Фортт „Санта Барбара“, е укрепление, построено между 1561 и 1563 г. по заповед на херцога на Флоренция Козимо I де Медичи.
• Стени на Сиена (Mura di Siena): древен отбранителен кръг на града. Датират предимно от Средновековието, до голяма степен запазени.
• Антипорта „Камолия“ (Antiporto di Camollia): построена през 1270 г., за да осигури допълнителна защита на северния вход на града, тя е оборудвана с втора, по-външна порта през XVII век.
• Порта „Камолия“ (Porta Camolia): най-силно защитената порта в Сиена, служеща като вход за пристигащите от Флоренция. Сегашната конструкция датира от 1604 г.: оригиналната порта, построена през XIII век, е разрушена по време на обсадата на Сиена през 1555 г. Тя е проектирана от Алесандро Казолани и декорирана от скулптора Доменико Кафаджи.
• Порта Романа (Porta Romana): градска порта, построена през 1327-1328 г. от Аньоло ди Вентура и Агостино ди Джовани.
• Порта „Писпини“ (Porta Pispini): една от най-старите градски порти; заедно с Порта Романа е част от последните градски стени на Сиена, построени през 1326 г. по проект, приписван на Минучо ди Риналдо.
• Порта „Джустиция“ (Porta Giustizia): древна градска порта, построена през 1323 г., в руини
• Порта „Латерина“ (Porta Laterina): градска порта, част от последното разширение на стените от XIV век, фланкирана от бастион от 1530 г., дело на Балдасаре Перуци.
• Порта „Овиле“ (Porta a Ovile): градска порта, част от градските стени в квартал „Борго д'Овиле“, между Виа ди Валероци и Виа Симоне Мартини. Завършена през 1246 г. и преустроена през XIV век, тя е сред най-добре запазените в града.
• Порта „Сан Марко“ (Porta San Marco): градска порта, известна още като „Порта Марема“, е отворена в стените през същите години като Порта Туфи (1325-1326) и укрепена през XVI век от Балдасаре Перуци.
• Порта „Туфи“ (Porta Tufi): граска порта от 1325-1326 г., дело на Аньоло ди Вентура.
• Замък на четирите кули (Castello delle Quattro torra): укрепена сграда от XIV век, разположена на път Пиеве ал Боцоне 36.
• Замък „Белкаро“ (Castello di Belcaro): укрепление, разположена на пътя Теренсано и Белкаро 32 в едноименната местност, на хълм близо до Костафабри, в община Сиена, извън Порта Сан Марко. Основан е през 1190 г.

• 
  Бастион на Мадоната (Крепост на Медичите)
• 
  Антипорта „Камолия“
• 
  Порта „Камолия“
• 
  Порта Романа
• 
  Пота „Писпини“
• 
  Останки от Порта „Джустиция“
• 
  Порта „Латерина“
• 
  Порта „Овиле“
• 
  Порта „Сан Марко“
• 
  Порта „Туфи“
• 
  Замък на четирите кули
• 
  Замък „Белкаро“

Вили

• Чертог Маджано (Certosa di Maggiano)
• Вила Киджи ди Викобело (Villa Chigi di Vicobello)
• Вила Флора (Villa Flora)
• Вила Гори (Villa Gori)
• Вила „Павоне“ (Villa il Pavone)
• Вила „Апарита“ (Villa L'Apparita)
• Вила Монтекиаро (Villa Montechiaro)
• Вила Скачапенсиери (Villa Scacciapensieri)
• Вила Серальо (Villa il Serraglio)
• Вила Спаноки (Villa Spannocchi)
• Вила „Волте“ (Villa Le Volte)

Култура

Традиция и фолклор

Палиото на Сиена се провежда на 2 юли и 16 август на централния площад „Пиаца дел Кампо“ и представлява традиционно конно надбягване без седла между контрадите (кварталите) на Сиена. Събитието е дълбоко свързано с местната идентичност и не се изчерпва с няколкодневните празненства, тъй като контрадите поддържат активен обществен живот през цялата година. Сиена има седемнадесет контради (Акуила, Бруко, Киочола, Чивета, Драго, Джирафа, Истриче, Леокорно, Лупа, Никио, Ока, Онда, Пантера, Селва, Тартука, Торе и Валдимонтоне), от които десет участват във всяко Палио. Задължително се включват седемте контради, които не са се състезавали предходната година, а още три се определят чрез жребий. Тегленето се извършва около месец преди надбягването, като за августовското Палио то традиционно се провежда в неделята след юлското.

Палиото привлича множество туристи и се излъчва на живо по редица телевизии. Състезанието често е обект на критики от организации за защита на животните, които го смятат за рисково за конете. В отговор общината значително засилва мерките за безопасност и ветеринарен контрол.

В Сиена конете се отглеждат и тренират целогодишно, а по време на самото Палио – в рамките на 96 часа – грижите са особено интензивни. В надбягването именно конят представлява контрадата чрез кокардата с цветовете на контрада-та, а не жокеят, и победата се зачита дори ако конят финишира без ездач. В Радикондоли е създаден пансион за коне, които вече не могат да участват поради възраст или травми.

Почитта към конете е дълбоко вкоренена: сиенците помнят имената на всички участвали животни, а най-успешните получават гробници, където жителите на контрадата отдават почит – като при прочутите Брандано и Панецио от втората половина на XX век.

Образование

Всички училища в Сиена носят имената на значими исторически личности, свързани с града, или – както в случая с Галилео Галилей – на фигури с национално значение. Сред тях са Институтът „Тито Сароки“, Институтът за висше образование „Салустио Бандини“, Институтът за музикални изследвания „Риналдо Франки“, Държавната гимназия по изкуства „Дучо ди Буонинсеня“, Държавната научна и Спортната гимназия „Галилео Галилей“, Институтът за висше образование „Енеа Силвио Пиколомини“ и Училището по италиански език и култура „Сена Юлия“.

Библиотеки

• Общинска библиотека „Интронати“ (Biblioteca comunale degli Intronati)
• Академия „Интонати“ (Accademia degli Intronati)

Университети

• Сиенски унивеситет (Università degli Studi di Siena)
• Университет за чуждестранни студенти (Università per stranieri di Siena)
• Академия „Физиократичи“ (Accademia dei Fisiocritici)

Музеи

Държавни музеи

• Национална пинакотека (Pinacoteca nazionale)
• Национален археологически музей на Сиена (Museo archeologico nazionale di Siena)
• Музей на плочките Бичерна в Държавния архив (Museo delle tavolette di Biccherna presso l'Archivio di Stato)

Общински музеи

• Палацо Публико, където се намира и Градският музей (Palazzo Pubblico contenente anche il museo civico)
• Болница „Санта Мария дела Скала“ (Ospedale di Santa Maria della Scala)

Епархийски музеи

• Катедрален музей (Museo dell'Opera del Duomo)
• Епархийски музей (Museo diocesano)
• Музей на сакралното изкуство (Museo d'arte sacra)
• Музей „Санта Мария дела Скала“ (Museo di Santa Maria della Scala)

Университетски музеи

• Ботаническа градина на Сиена (Orto botanico di Siena)
• Хербариум (Herbarium)
• Исторически музей на Сиенския университет (Museo storico dell'Università degli Studi di Siena)
• Музей на анатомията (Museo anatomico)
• Ботанически музей (Museo botanico)
• Музей на науките за Земята (Museo di scienze della terra)
• Музей на анатомичните инструменти (Museo di strumenteria anatomica)
• Колекция от археология и изкуство (Collezione di archeologia e arte)
• Колекция от физически инструменти (Collezione strumenti di fisica)
• Астрономическа осерватория (Osservatorio astronomico)
• „Селцето на психиатричните убежища“ Сан Николо“ (Il “villaggio manicomiale” San Niccolò)
• Широко историческо и научно наследство в Сан Миниато (Patrimonio storico scientifico diffuso a San Miniato)
• Древните институти на Медицинския факултет в Латерино (Gli antichi Istituti della facoltà medica al Laterino)

Друи музеи

• Музей на естествената история към Академията по физиокритика (Museo di Storia Naturale dell'Accademia dei Fisiocritici)
• Музей на контрда Леокорно (Museo della Contrada del Leocorno)
• Музей на контрада Валдимонте (Museo della contrada di Valdimontone)
• Музей на Дружеството на изпълнителите на благочестиви постъпки (Museo della Società di Esecutori di Pie Disposizioni)
• Музей „Болоня Буонсиньори“ (Museo Bologna-Buonsignori)
• Национален музей на Антарктида „Феличе Иполито“ (Museo nazionale dell'Antartide Felice Ippolito)
• Стаи на паметта (Stanze della Memoria)
• Музейе на науките за Земята (Museo di scienze della Terra)
• Къща-музей палат „Киджи Дзондадари“ (Casa museo palazzo Chigi Zondadari)
• Музей на мъченията (Museo della tortura)
• Музей на водата (Museo dell'acqua)
• Музей „Сан Донато“ (Museo di San Donato)
• Зимен музей (Museo d'inverno)
• Колекция от музикални инструменти на Академия Киджана (Collezione strumenti musicali dell' accademia Chigiana)
• Галерия „Киджи Сарачини“ (Galleria Chigi-Saracini)
• Музей „Аурелио Кастели“ (Museo Aurelio Castelli)
• Музей „Сиена Калчо“ (Museo Siena Calcio)

Архиви

• Държавен архив (Archivio di Stato)
• Исторически институт за сиенската съпротива и съвременната епоха (Istituto Storico della Resistenza Senese e dell’Età Contemporanea (ISRSEC))
• Исторически архив на Демократичното работническо движение в Сиена (Archivio Storico del Movimento Operaio Democratico Senese)

Изкуство

• Художествен институт Сиена (Siena Art Institute)

Музика

• Музикална академия „Киджана“ (Accademia Musicale Chigiana)
• Висш институт по музикални изследвания „Риналдо Франки“ (Istituto Superiore di Studi Musicali Rinaldo Franci)
• Сиена Джаз – Национална джаз академия (Siena Jazz – Accademia Nazionale del Jazz)

Театър

• Театър на обновените (Teatro dei Rinnovati)
• Театър „Роци“ (Teatro dei Rozzi)
• Център за съвременна култура „Двор на чудесата“(Centro Culture Contemporanee Corte dei Miracoli)
• Театър „Костоне" (Teatro del Costone)

Икономика

Основните отрасли в икономиката на Сиена са селското стопанство, добивът на мрамор и туризмът.

Спорт

В Сиена се намира стадион „Артемио Франки“ с капацитет 15 373 зрители, на който играе мачовете си представителният футболен отбор на града, онсования през 1904 г. АКН „Сиена“.

Ежегодното колоездачно състезание Strade Bianche се провежда през първата събота на месец Март. То стартира от град Сиена и приключва отново там, на площад Пиаца дел Кампо, след обиколка на провинция Тоскана, включваща така наречените „бели пътища“, откъде идва името на състезанието.

Кулинария

Сиена има дълга кулинарна традиция, може би и поради богатството от Средновековието и наличието на множество ханове и места за гостоприемство по протежение на Виа Франчиджена .

През последните десетилетия се наблюдава и търсене на древни средновековни ястия, както е в много райони на централна Италия.

Сред най-известните специалитети са:

• Кростини от далак, приготвени с телешки далак, пилешки дробчета, каперси, вино и аншоа,
• Пичи – вид големи ръчно приготвени спагети, произхождащи по-точно от районите Вал д'Орча и Вал ди Киана, подобни на други специалитети от Умбрия и Горно Лацио, като „странгоци“, „умбричели“ или „строцапрети“ и обикновено подправени с месен сос или „ал'аглионе“
• Риболита (в Сиена за предпочитане наричана „бобена супа“ ) – зеленчукова и бобена супа, сервирана върху филийки препечен чеснов хляб, чиято „основна“ съставка е зимното черно зеле, наречено така, защото ако се затопли няколко пъти след готвене, вкусът му се подобрява.
• Акуакота – супа с обилно използване на билки, допълнена с препечен хляб, яйца, гъби, спанак, сирене...
• Панцанела, която в сиенския вариант просто включва накиснат стар хляб, босилек, домат и лук (най-много добавяне на малко целина).
• Смесени печива, които обикновено включват колбаси, свинско „костолечо“, телешко или говеждо филе
• Боб ал учелето – задушен боб, доматено пюре и задушени наденички (които с течение на времето са заменили учелетите)
• Боб в колба, приготвен на скара във винена колба
• Сиенски охлюви, приготвени в обилно количество доматен и винен сос, със сотирани лук, ригатино, чесън и естрагон
• Фегатели или свински дроб, нарязан на парчета и увит в рата с добавяне на семена от копър, сол и черен пипер
• Колбаси като buristo, soprassata, finocchiona, capocollo (или finocchia ) и rigatino .
• Дивеч, който включва всички местни видове (главно дива свиня, заек и фазан), както задушен, така и на скара
• Шотландско месо, месо от всякакъв вид (свинско, пилешко, говеждо...), приготвено с домат, вино, люта чушка и брашно
• Пинцимонио със сурови зеленчуци.
• Традиционни сладкиши, сред които известните Панфорте (черен Панфорте или Панпепато, шоколадов Панфорте, бял Панфорте, цветен Панфорте), Ричарели, Копате, Кавалучи и Берикуколи.
• Други празнични сладкиши: оризови пържени картофи „Сан Джузепе“ (без яйца, за разлика от рецептите на други градове в Умбрия и Тоскана), великденското венче и скиачата, пан ко'санти, милячо .
• Дзупа инглезе или Дзупа на херцога. Сред легендите за раждането на този десерт, сред малкото сведения, достигнали до нас, е тази, че поне един от неговите варианти се е родил в Сиена през 1552 г. по повод посещението на херцог Иполито да Кореджо, изпратен в Сиена от Козимо I де Медичи с цел смекчаване на отношенията между сиенците и испанците. Всъщност името му би било „Zuppa del Duca“.
• Вината, произведени в цялата провинция и известни по целия свят: Кианти (също с обозначението на подзона Кианти Коли Сенези), Кианти Класико, Вино Нобиле ди Монтепулчано, Брунело ди Монталчино и Вернача ди Сан Джиминяно, които правят Сиена италианската провинция с най-богатите DOCG виан. Освен това се произвеждат различни DOC, включително Москадело ди Мотналчино, Сант Антимо, Орча и Вал д'Арбия .

В провинцията се провеждат множество ежегодни инициативи, които дават възможност за пряк досег с местната кулинарна традиция. Сред най-значимите са летните гастрономически вечери, организирани от отделни контради – като панаира „Pania“ в Контрада дел Никио (юли–август), „Bao Bello Chef“ в Контрада дел Бруко (средата на юли), „Гастрономическата седмица“ в Контрада дела Тартука (юни), „Mangiaebevi“ в Контрада дела Торе и „Sagra del Braciere“ в Контрада дела Селва (края на август).

Към тях се добавят и фестивали в малките общини, като „Sagra del Fungo“ в Пиевескола (септември), „Изложбата на белия трюфел“ в Крете Сенези (ноември) и „Фестивалът на кестените“. Провеждат се и инициативи с участието на професионални готвачи, сред които „Girogustando“ през февруари и март в Сиена и околността.

Известни личности

Родени в Сиена

• Александър III (1100 – 1181), папа
• Александър VII (1599 – 1667), папа
• Катерина Сиенска (1347 – 1380), светица

Починали в Сиена

• Адолфо Чели (1922 – 1986), актьор

Външни препратки

• Официален сайт на град Сиена
• „Материали по история“ – исторически обекти в Сиена