Сиена

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вижте пояснителната страница за други значения на Сиена.
Сиена
Siena
Знаме
      
Герб
Сан Клементе
Сан Клементе
СтранаFlag of Italy.svg Италия
РегионТоскана
Площ118,53 km²[1]
Надм. височина322 m
Население54 646 души (2010)
Пощенски код53100
Телефонен код0577
МПС кодSI
Официален сайтwww.comune.siena.it
Сиена в Общомедия

Сиѐна (на италиански: Siena) е град в Тоскана, Италия.

Историческият център на града е обявен за обект от световното културно наследство на ЮНЕСКО.

География[редактиране | редактиране на кода]

Градът е главен административен център на едноименната провинция Сиена в област Тоскана. Разположен е сред хълмиста местност южно от Флоренция. Население 54 188 жители към 31 май 2009 г. Прочут е с художествената си академия и обработката на мрамор.

История[редактиране | редактиране на кода]

Градът е основан от римляните, като разцвета си достига през 12 век. Тогава е важен търговски и банков център, но последвалите борби с Флоренция го отслабват и Сиена става второстепенен град в областта.[2]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Пиаца дел Кампо,Палацо Публико и Торе дел Манджа
„Фонтан на Радосттта“

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

В по-ново време основно строителството се извършва в Сиена зад пределите на средновековните стени на града. Благодарение на това в Сиена се съхранява средновековния град с тесни улички и старинни площади.[3] Център на живота в града още от времето на Сиенската република е обширният Пиацо дел Кампо, (буквално „Поле“)– площад във форма на раковина. [4][5]

Изкуство[редактиране | редактиране на кода]

В продължение на много столетия Сиена има богати традиции в изобразителното изкуство. Списъкът на най-известните художници от Сиенската школа включва Дучо, Симоне Мартини, Амброджо Лоренцети, Пиетро Лоренцети, Мартино ди Бартоломео, Франческо ди Джорджо. Много от произведенията от епохата на ранният Ренесанс може да се видят непосредствено в сиенските храмове и площади, а така и в богатите колекции на художествените музеи [6]в града, като Сиенската пинакотека.[7],[8]

Панорама от стара Сиена
Панорама от стара Сиена

Развлечения[редактиране | редактиране на кода]

Сиена е университетски град. Почти половината от населението на града съставляват студентите[9]. Въпреки своето разположение в страни от големи транспортни пътища, Сиена привлича със своите паметници на историята и културата.[10],[11]

Знаменитото сиенско Палио на площад Кампо ежегодно привлича хиляди туристи. Два пъти годишно (на 2 юли и 16 август) в Сиена се провеждат конни надбягвания на централния площад.[12] Тези състезания са наречени Палио и водят началото си от древността. Първите сведения за провеждането на подобно състезание датират от Х век. В състезанието участват всички квартали контради на града, а на двете състезания се състезават десетте най-добри коня. Преди старта на състезанието на площада се събират представители на всички контради. Децата от кварталите се събират пред църквата, облечени в цветовете на своята контрада и започват да се надпяват, прославяйки своя фаворит. Преди самото състезание преминават знаменосците на различните контради.[13]

В покрайнините на Сиена, в областта Кианти, се произвежда едно от най-известните вина в Италия, което се нарича кианти.[14] То е съчетание от червено грозде от сортовете и конайоло и бяло грозде от сортовета малвасия и требиано. Същността на кианти е санджовезе.[15]

Историческият център на Сиена
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
ItaliaSienaDuomoDaTorreMangia.jpg
В регистъраHistoric Centre of Siena
РегионЕвропа и Северна Америка
Местоположение Италия
ТипКултурно наследство
Критерииi, ii, iv
Вписване1995  (19-а сесия)
Историческият център на Сиена в Общомедия

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Пиаца дел Кампо – площад в центъра на града, който прилича на обърната раковина. Площадът се сдобива със сегашния си вид през 1293 година.[16],[17]
  • Кметството Палацо Публико е построено през 1297 – 1310 години[18] с фрески на Амброджо Лоренцети и „Маеста“ на Симоне Мартини. Към кметството като символ на могъществото и независимостта на средновековна Сиена е присъединена грациозна 102-метрова камбанария Торе дел Манджа,[19] издигната 1338 – 1348 години.[20].Тя е проектирана от водещият сиенски художник Липо Меми.[21][22]
  • „Фонтанът на радостта“ – проектиран е през 1419 година от Якопо дела Куерча, но сега е изложено копие от 19 век, което е заменило оригиналния фонтан от 15 век.[23],[24]
  • Сиенска катедрала – създадена от Джовани Пизано, архитектурен шедьовър от 12 – 14 век, образец на италианската готика. По средата на средния страничен кораб се намира Олтарът на Пиколомини, където статуите на св. Петър и св. Павел са сътворени от младия Микеланджело.[25] В криптата-баптистерий са скулптурните творби на Якопо дела Куерча, Донатело и Лоренцо Гиберти.[26]Към катедралата е присъединена основаната през в 1495 година от бъдещия папа Пий III библиотека Пиколомини с фрески на Пинтурикио[27]. „Маеста“ на Дучо е пренесена в действащия към катедралата музей в залата на Дучо.[28]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Основните отрасли в икономиката на Сиена са селското стопанство, добивът на мрамор и туризмът.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Представителният футболен отбор на града се казва АК Сиена. Състезава се в италианската Серия А.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Сиена
Починали в Сиена

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Superficie di Comuni Province e Regioni italiane al 9 ottobre 2011. // Национален статистически институт. Посетен на 16 март 2019 г..
  2. Светлин Кираджиев, „Италия“, София 1985, стр. 149
  3. Официален сайт на гр.Сиена
  4. Пътеводител National Geographic: Италия, Тим Джепсън, изд. Егмонт България, стр. 244
  5. Розелла Вантаджи – Сиена – город искусства, 2012, стр. 10
  6. Дажина В.Д. – Храм, дворец, вилла. Очерки из истории ренессансного интерьера (2012, Московская академия
  7. Искусство итальянского Ренессанса. Под редакцией Ральфа Томана. Konemann. 2000
  8. Мария Прокопп. Итальянская живопись XIV века. Будапешт. Корвина. 1988
  9. Мишель Строгов, Пьер-Кристиан Броше, Доминик Озиас – Италия. Путеводитель „Пти Фюте“ (2007, Авангард), стр. 145
  10. Baccio Baccetti (a cura di), Cultura e Università a Siena: epoche, argomenti, protagonisti, Siena, Nuova Immagine, 1993, p. 74, ISBN 9788871450650
  11. Università di Siena. Storia dell'Ateneo
  12. Мишель Строгов, Пьер-Кристиан Броше, Доминик Озиас – Италия. Путеводитель „Пти Фюте“ (2007, Авангард), стр. 145
  13. Пътеводител National Geographic: Италия, Тим Джепсън, изд. Егмонт България, стр. 250 – 251
  14. Пътеводител National Geographic: Италия, Тим Джепсън, изд. Егмонт България, стр. 19
  15. Мишель Строгов, Пьер-Кристиан Броше, Доминик Озиас – Италия. Путеводитель _Пти Фюте_ (2007, Авангард), стр. 144
  16. Пътеводител National Geographic: Италия, Тим Джепсън, изд. Егмонт България, стр.244
  17. Розелла Вантаджи – Сиена – город искусства, 2012, стр. 10 – 14
  18. Пътеводител National Geographic: Италия, Тим Джепсън, изд. Егмонт България, стр.244
  19. Larousse,фамилна енциклопедия, Изкуството, том 6, стр. 82
  20. Пътеводител National Geographic: Италия, Тим Джепсън, изд. Егмонт България, стр.245
  21. Пътеводител National Geographic: Италия, Тим Джепсън, изд. Егмонт България, стр. 245
  22. Розелла Вантаджи – Сиена – город искусства, 2012, стр. 10 – 14
  23. Пътеводител National Geographic: Италия, Тим Джепсън, изд. Егмонт България, стр.245, абз.последен
  24. „Материали по история“ – исторически обекти в Сиена
  25. Пътеводител National Geographic: Италия, Тим Джепсън, изд. Егмонт България, стр. 246
  26. Пътеводител National Geographic: Италия, Тим Джепсън, изд. Егмонт България, стр. 246
  27. Пътеводител National Geographic: Италия, Тим Джепсън, изд. Егмонт България, стр. 246
  28. Пътеводител National Geographic: Италия, Тим Джепсън, изд. Егмонт България, стр. 248

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]