Амброджо Лоренцети

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Амброджо Лоренцети
Роден
Починал
Амброджо Лоренцети в Общомедия

Амброджо Лоренцети (итал. Ambrogio Lorenzetti, ок. 1290, Сиена - 9 юни 1348, Сиена) - италиански живописец, Сиенска школа, по-малък брат на художника Пиетро Лоренцети (ок. 1280—1348).

Амброджо Лоренцети.„Пренасяне в храма“ 1442 г. детайл. Флоренция, Галерия Уфици.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Дата раждането на Амброджо Лоренцети, така както и датата на раждане на неговия брат Пиетро, е неизвестна. Историците на изкуството я отнасят към 1290 година.[1] Джорджо Вазари в своите "Жизнеописания на най-прославените живописци" посвещава на Амброджо малка глава, описвайки го като човек с философска нагласа на ума, който „понася с дух умерено и спокойно доброто и злото, което му дарява съдбата“. Освен това Вазари пише, че Амброджо Лоренцети е почитан от съвременниците не само като художник, но и като литератор, че той постоянно общува с хора — учени и издигнати, и „по-скоро напомня аристократ и философ, отколкото художник…“[2]

„Мадона с младенеца“ 1319 г. Сан Кашано Вал ди Пеза, Музей на религиозното изкуство.

Фрески в Палацо Публико[редактиране | редактиране на кода]

Най-известното произведение на Амброджо Лоренцети са фреските под общото название „Алегория на доброто и лошото управление в града и селото“ (1338-39), които са изписани от него в залата на Деветте в сиенското кметство — Палацо Публико.

„Алегория на доброто управление“ фреска, детайл. 1337-1339 г. Сиена, Палацо Публико.

На фреската централните фигури олицетворяват Правителството на Комуната и Правосъдието със символичните за него везни. Те са обкръжени от фигури на добродетелите — справедливост, умереност, великодушие, мъдрост, смелост и миролюбие. Долу, многофигурната композиция, представя процесия на сиенските граждани, устремени към доброто правителство, а срещу тях войници водят пленените врагове на Републиката.

Сцени от живота на св.Никола[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Chiara Frugoni, Pietro e Ambrogio Lorenzetti, Le Lettere, Firenze 2010. ISBN 88-7166-668-2
  2. Dizionario biografico degli italiani LXV, Roma, Istituto dell'Enciclopedia italiana, 2005