Франческо ди Джорджо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Франческо ди Джорджо Мартини
Роден
Починал
29.11.1501
Националност италианец
Стил живопис,
Учители Векиета
Направление Сиенска школа
Повлиян Векиета
Повлиял Леонардо
Франческо ди Джорджо Мартини в Общомедия

Франческо ди Джорджо Мартини (на италиански: Francesco di Giorgio Martini; 1439, Сиена (кръстен на 23 септември) – ум.29.11.1501, Сиена) – италиански художник, скулптор, архитект, изобретател и военен инженер. Представител на сиенската школа.

Характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Скулптура на Джовани

Франческо ди Джорджо е най-влиятелната фигура в художествения процес на Сиена през втората половина на XV век. Неговата разностранна и надарена творческа натура се проявява в различни области на изобразителното изкуство, а неговата дейност обхваща много видове изкуства и науки. Неговата универсалност е пример за младия Леонардо да Винчи. Той е с 13 години по-голям от Леонардо, затова съвършено справедливо го считат предшественик на великия художник, и образец за него. Той е прославен от Джовани Санти в своите стихове, написани в чест на херцог Федерико да Монтефелтро, а историкът на изкуствата Джорджо Вазари оставя за него кратка биография.

Живопис[редактиране | редактиране на кода]

Неговото ученичество в ателието на Векиета се счита почти несъмнено. Джорджо Вазари, в „Жизнеописанията“[1], издадена през 1568 година, съобщава за тяхна съвместна работа. Ранното творчество на Франческо ди Джорджо, е представено от малко творби.

Франческо ди Джорджо. „Мадона, защитаваща Сиена от земетресения.“ 1467 г. Сиена, Градски архив.
„Папа Пий II посвещава в епископ Франческо Пиколомини Тедескини“ (1460 г.) Сиена

Към този период се отнасят също три таволета, изписани от Франческо за сиенската хазна, „Бикерна“ – „Папа Пий II посвещава в епископ Франческо Пиколомини Тедескини“ (1460 г.), „Коронясване на Пий II“ (1460 – 62) и „Мадона дел Теремото“ (или Мадона, защитаваща Сиена от земетресения. 1467 г. Сиена, Градски архив.) – всички се съхраняват в градския архив на Сиена. Особено любопитно е последното произведение. Съгласно хрониките, август-септември 1467 година в Сиена става земетресение, и изплашените жители са живели в лагер зад градските стени. Хронистът Джироламо Джили твърди, че самата Богородица е устроила това нещастие (тогава подобни природни катаклизми са считани за наказание от божествените сили за греховете на хората, които могат да се отстранят само с молитва). Веднага след земетресението, Мадоната в чуден образ се явява в короната на дъб недалеко от Витербо. Сиенците оценяват това като знак на божествената защита от Мадоната на техния град, и изпращат във Витербо делегация от представители на най-богатите фамилии с дарове. Тези събития служат за източник за създаване на много произведения. Изследователите[2] виждат в картината участие на някакъв асистент на Франческо, и изказват мнение, че на самият майтор принадлежи единствено дизайнерския замисъл, но самата тя е изпълнена от един от сътрудниците от ателието.

Стилът на Франческо ди Джорджо през 1470-80-те години значително се отличава от стила на неговите ранни творби. През 1467 година заедно с Нерочо де Ланди организира ателие, Societas in arte pictoria, в което освен тях работят различни сиенски художници. В документите през 1470-80-те години фигурират имена като Лото ди Доменико, Антонио ди Капитоло и Якопо Коцарели. Изследователите отдавна обръщат внимание, че картините, лично изписани от Франческо, и другите приписвани на него картини, излезли от ателието, имат съществени различия. Особено забележима е разликата между неговата по-„флорентийска“ скулптура по-„сиенска“ живопис. Италианският изкуствовед Лучано Белози[3] в 1993 году разрешава това противоречие, изказвайки предположение (което вече е общоприето), че „ботега“ което е ателието на Франческо е организирана по-различно, от другите ренесансови ателиета, в която ръководителят участва в произвеждането на картината от началния стадий до неговото завършване. Франческо, по всяка вероятност, измисля само общия дизайн на картината, респ. сценографията и, а изпълнението поръчвал на някой от по-малко изкусните си асистенти. Един от тях кръстили дори „Fiduciario“ (Фидуциарио, от фидуциар, доверен помощник), доколкото неговия маниер на изписване регулярно се забелязва в картините на Франческо.

Франческо ди Джорджо. „Рождество“. 1475 г. Сиена, Пинакотека.

През 1475 година оливетските монаси от манастира Сан Бенедето поръчват на Франческо олтарна картина „Рождество“ (Сиена, Пинакотека). В контракта специално се уговаря, че Франческо ди Джорджо е длъжен да вземе непосредствено участие, и картината да е изпълнена качествено. В сцената „Рождество“ той изписва всички основни фигури на предния план – в тях е видна превъзходна игра на светлината, почерпена от Верокио и нидерландските художници. Останалите части от картината са оставени за довършване на сътрудници от ателието. В картината се забелязва противоречие между превъзходно изпълнение на фигурите според последните флорентински новации, и зле изпълнената перспектива на пейзажа.

В двора на Федерико да Монтефелтро[редактиране | редактиране на кода]

Франческо работи при двора на херцога, което обуславя пристигането тук на различни сиенски художници – Якопо Коцарели и Джовани ди Стефано, дърворезбаря Антонио Барили, и, възможно, Пиетро Ориоли. Живописните портрети на Федерико да Монтефелтро, създадени от Франческо, са неизвестни, но той отлива медал с портрет на херцога.[4]

Последното голямо произведение се явява създадената между 1490 и 1495 години за църква Сан Доменико в Сиена – голяма олтарна картина „Рождество“, на която може да се видят два ангела, явно заимствани от Сандро Ботичели, и овчари, които изписва вече Бернардино Фунгаи.

Франческо ди Джорджо е погребан 29 ноември 1501 година в сиенската църква в Осерванца. Предназначената за тази църква картина „Разкъсване дрехите на Христа“ (1501 г., Сиена, Пинакотека), замислена от Франческо, дописва младия Балдасаре Перуци.

Кавалетни религиозни творби[редактиране | редактиране на кода]

Художникът създава множество „Мадона с младенца“. Произведения с такъв сюжет той изписва през целия си живот: „Мадона с два ангела“ (1465 – 70 г., Галерия Лоу, Корал Гейбълс, Флорида), „Мадона с младенеца и светци“ (1469 г., Бостън, Музей за изящни изкуства), „Мадона с двама светци“ (1470 г., Сиена, Пинакотека), „Мадона с младенеца и ангел“ (1471 г., Сиена, Пинакотека), „Мадона с младенеца“ (1472, Авиньон, Пти Пале), „Мадона с младенеца, св. Екатерина и ангели“ (1490, Мадрид, Музей колекция Тисен Борнемис)[5].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Джорджо Вазари. Жизнеописания наиболее знаменитых живописцев, ваятелей и зодчих. М. Терра. 1996. т. II
  2. L. Bellosi. Francesco di Giorgio e il Rinascimento a Siena. Siena-Milano.1993.
  3. L. Bellosi. Francesco di Giorgio e il Rinascimento a Siena. Siena-Milano.1993.
  4. P. Galuzzi. Prima di Leonardo. Cultura delle macchine a Siena nel Rinascimento. Milano, 1991.
  5. F.P. Fiore, M. Tafuri. Francesco di Giorgio architetto. Siena-Milano. 1993