Направо към съдържанието

Пиетро ди Франческо Ориоли

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Пиетро Ориоли)
Пиетро ди Франческо дели Ориоли
Pietro di Francesco degli Orioli
италиански художник
Роден
1458 г.
Починал
9 август 1496 г. (38 г.)
Националност Италия
СтилСиенска школа
Направлениеживопис
Професияхудожник
Пиетро ди Франческо Ориоли в Общомедия

Пиетро ди Франческо Ориоли или Пиетро ди Франческо дели Ориоли (на италиански: Pietro di Francesco degli Orioli; * 1458, † 9 август 1496, Сиена) е италиански художник от Сиенската школа.

Творчеството му започва активно да се изучава сравнително скоро, преди 25 – 30 години, затова пълното описание на неговите произведения още предстои. Научното общество в продължение на 100 години е увлечено с изучаването на златния век на Сиенската школа – 14 век, но придава малко значение на втората половина на 15 век.

Пиетро Ориоли е син на Франческо ди Бартоломео и Катерина д'Андреа. Роден е в Сиена и е кръстен там на 24 ноември 1458 г. Принадлежи към семейство часовникари. Прозвището „дели Ориоли“ е придобито от баща му, защото той се грижи за функционирането на обществените часовници в Сиена и в Сан Джиминяно.[1]

Коле ди Вал д'Елса се предава, Габела 39 (1483), Държавен архив на Сиена)

Първите му творби, датиращи между края на 1470-те г. и началото на 15 век, го показват доста свързан с културата на Матео ди Джовани – един от най-успешните майстори на сиенската живопис от онова време. Ориоли започва кариерата си в ателието на ди Джовани, при когото работи до 1480 г. Връзката му с твореца се усеща в полиптиха с архаична структура с готически арки, изобразяващ „Мадоната с Младенеца и светии“ в църквата „Св. св. Петър и Павел“ в Буонконвенто, както и в „Рождество“ в църквата „Св. Августин“ в Маса Маритима. Все още близо до Матео ди Джовани са произведения като „Мадоната с Младенеца и два ангела“ (Худ. институт „Стърлинг и Франсин Кларк“, Уилямстаун, Масачузетс) и плочата на Габела от 1483 г. с „Предаването на ключовете от град Сиена на Мадоната“ (Държавен архив на Сиена).[2]

Въпреки силната си връзка с Матео ди Джовани обаче Ориоли веднага проявява голяма независимост и преди всичко необичаен интерес към пространствените изследвания, което го прави уникален случай в домашната му среда. В ателието на Джовани той работи рамо до рамо с Гуидочо Коцарели, чиито картини са трудно разграничавани от тези на Пиетро, понеже авторите им много си приличат по стил. Главната разлика в творчеството на тези двама художници е в това, че Пиетро Ориоли се увлича по модните тогава способи за построяване на пространството в картината с помощта на линейната перспектива. Той е такъв майстор на това, че когато знаменитият сиенски художник и архитект Франческо ди Джорджо трябва правилно да построи живописното пространство на картината, на него му се налага да се обърне към специалист в тази област като Ориоли.

През 1482 г. той става част от Компанията S. Girolamo sotto le Volte dell'Ospedale – институция, посветена на благотворително дело, с които са свързани и други известни художници на Сиена и в която Ориоли, документирано почти непрекъснато до годината на смъртта му, постоянно заема ръководни позиции.

Вероятният престой на Ориоли при семейство Да Монтефелтро е между 1485 и 1488 г., когато документалните му следи се губят в Сиена. По-късно, през 1490 г., той все още е „работник“ в салона за беседа на Сан Джироламо (Сиена) и на следващата година участва в решението за изографисване на свода на Ораторий „Сан Бернардин“ над Сан Джироламо“.

Първото плащане за негова документирана творба датира от 20 август 1489 г.[3] Това е фреска в люнет с „Христос измива нозете на апостолите“ за параклиса „Черетани“ в Баптистерий „Св. Йоан Кръстител“ в Сиена, поръчана от работник на катедралата Алберто Арингиери и дълго време считана за единственото оцеляло произведение на Ориоли.[4]

Около 1490 г. той участва в стенописите в Параклис „Бики“ в църквата „Св. Августин“ в Сиена, където работи като сътрудник на Франческо ди Джорджо, на когото дължим скиците в реален размер на повечето фигури и постановката на двете сцени с „Раждането на Мария“ и „Рождество Христово“. По същото време той изписва фреската „Възнесението Христово“ в базиликата „Сан Бернардино ал'Осерванца“, в която изплуват ярки спомени за Лука Синьорели, присъстващи и в украсата на Параклис „Бики“.

Малко по-късна е „Посещение и светии“, в която, подобно на съвременната ѝ „Рождество Христово“ от църквата „Св. св. Стефан и Никола“ на замъка „Черето Чамполи“ (сега в Националната галерия на Лондон), се докосва до флорентинската живопис на Филипино Липи; това показва, че Ориоли е винаги възприемчив към новостите на момента и е способен да ги преработи по личен начин.[5] Той използва новаторски прийоми, които впоследствие с успех използва неговият флорентински съвременник и колега Сандро Ботичели: Ориоли прави усилен акцент на обрисуването на контурите на фигурите в своите картини, което им придава особена графическа яснота. Той изписва с яйчна темпера и специалистите отбелязват неговите блестящи способности в тази техника, утвърждавайки, че той е разширил нейните възможности както никой друг по това време.

Плащанията „за боядисване и ремонт“ в Залата на мира на Публичния дворец на Сиена датират от 1492 г. Това е реализация на фреска, изобразяваща илюзорна архитектура с арки и пиластри със силен отпечатък на Симоне Мартини, поставена на стената на стаята с изглед към основния сиенски площад – Кампо, единствената свободна от известния цикъл на Амброджо Лоренцети с „Алегории“ и с „Ефектите на добро и лошото управление“. По този повод Ориоли извършва и реставрация, която включва части от паднала мазилка от Алегориите и Ефектите.[6]

Между 1492 и 1493 г. той е запомнен с неуточнени декоративни ангажименти около главния прозорец на Сиенската катедрала и в параклиса „Сан Ансано“.[7] В същия период, по повод на поръчка, получена вероятно за сватбата, празнувана на 18 януари 1493 г. от Силвио Пиколомини ди Стичано с Батиста ди Нери Плачиди, той сътрудничи заедно с други художници, присъстващи в Сиена - Франческо ди Джорджо, Нерочо де' Ланди, Майсторът на историята за Гризелда и може би Матео ди Джовани, по поредица от пана с герои и героини от древността, изписвайки фигурата на римската поетеса Сулпиция, сега съхранявана в Художествената галерия „Уолтърс“ в Балтимор.

През живота си Ориоли няма голяма слава зад пределите на Сиена, доколкото работи в по-голямата част от живота си в самия град или в неговите покрайнини. Затова когато умира, едва на 37 г., смъртта му остава незабелязана в тосканския художествен свят.[8] Както припомня сиенският ерудит Сиджизмондо Тицио (кр. на 15 век - нач. на 16 век), той умира от чума в Сиена на 9 август 1496 г.

Частичен списък на творби

[редактиране | редактиране на кода]
Съхранявани в Италия
  • „Христос измива нозете на апостолите“ (Lavanda dei piedi), фреска в люнет, 1489 г. – параклиса „Черетани“ в Баптистерий „Св. Йоан Кръстител“ в Сиенската катедрала; счита се за най-ранната му работа и се е считала за излязла изпод четката на Гуидочо Коцарели;
  • Фрески – Базилика дел'Осерванца (Сиена)
  • „Мадона и светии“ (Madonna e Santi)Сиенска катедрала
  • „Мадоната с Младенеца, Св. св. Себастин и Рох“ (Madonna col Bambino e i ss. Sebastiano e Rocco) – Капитул на Сиенската катедрала
  • Фрески с Франческо ди Джорджо – Параклис „Бики“ в църквата „Св. Августин“ (Сиена)
  • Поклонение на влъхвите със Св. Йоан Кръстител“ (Adorazione dei Pastori con San Giovanni Battista) – Национална пинакотека (Сиена)
  • „Възнесение Господне“ (Ascensione di Cristo), ок. 1492 г. Национална пинакотека (Сиена)
  • „Мадоната с Младенеца, два ангела и Св.св. Онофрий и Бартоломей“ (Madonna con Bambino e due angeli e i ss. Onofrio e Bartolomeo), ок. 1480 г. – Национална пинакотека (Сиена)
  • „Посещението на Мадоната и св. св. Архангел Михаил и Франциск“ (Visitazione e i ss. Michele Arcangelo e Francesco ) Национална пинакотека (Сиена)
  • „Мадоната на трон с Младенеца и светии“ (Madonna in trono col Bambino e santi) – църква „Св. св. Петър и Павел“ (Буонконвенто)
  • „Рождество със св. св. Бернардин и Антоний от Падуа“ (Natività con i Santi Bernardino da Siena e Antonio da Padova) – Музеен комплекс „Сан Пиетро ал'Орто“ (Маса Маритима)
  • „Коронясване на Дева Мария и светии“ (Incoronazione della Vergine e santi), ок. 1490 г. – Колегиална църква „Св. св. Леонард и Касий“ (Сан Кашано дей Бани)
  • „Мадоната с Младенеца и два ангела“ (Madonna con il Bambino e due angeli) – Пинакотека „Брера“ (Милано)
  • „Светото семейство с четири ангела“ (Sacra Famiglia con quattro angeli) – Фондация „Маняни Рока“ (Мамиано ди Травесетоло), счита се за най-съвършена творба на неговото зряло творчество;
  • „Мадоната с младенеца, св. Йероним и Св. Мария Магдалена“ (Madonna con Bambino, san Girolamo e santa Maria Maddalena), ок. 1490 г. – частна колекция (Фототека Дзери, Болоня)
  • „Възнесение Богородично“ (Assunzione di Maria), олтарен образ – в различни колекции, основната част е в Колекция „Поуп-Хенеси“ (Флоренция)
  • „Рождество“ (Natività), 1494 – 1496 г. – частна колекция
Съхранявани в чужбина

Алегорични портрети

[редактиране | редактиране на кода]
Пиетро Ориоли, Сулпиция

Освен за чисто религиозни произведения Пиетро Ориоли взема участие в създаването на серия алегорични портрети, въплъщаващи добродетелите, напр. негово е изображението на „Сулпиция“ (Колекция „Уолтърс“, Балтимор). Към известните днес произведения от тази серия се отнасят седем или осем картини, и сред тях е „Клаудия Куинта“ от Нерочо де Ланди, „Юдит“ от Матео ди Джовани и „Артемизия“ от анонимен сиенски художник, условно наричан Майстор на историята за Гризелда[9].

Значение на творчеството

[редактиране | редактиране на кода]

Изкуството на Пиетро Ориоли отразява тосканските художествени вкусове на 14701480-те години. У него се забелязва влиянието на най-ярките художници Андреа Верокио, Доменико Гирландайо, Сандро Ботичели, Лоренцо ди Креди, като ролята на Ориоли в движението на художествените идеи на тази епоха не следва да се подценява. Въпреки увлечението по флорентинския натурализъм той остава типичен сиенски художник и готическата експресия у него понякога прозира и през ренесансовия гланц.

  1. G. Ermini, Campane e cannoni. Agostino da Piacenza e Giovanni da Zagabria: un fonditore padano e uno schiavone nella Siena del Quattrocento (con qualche nota su Dionisio da Viterbo e gli orologi), in L’industria artistica del bronzo del Rinascimento a Venezia e nell’Italia settentrionale. Atti del Convegno internazionale di studi, Venezia… 2007, a cura di M. Ceriana - V. Avery, Verona 2008, pp. 444 s. n. 376
  2. G. Fattorini, in Capolavori ritrovati in terra di Siena. Itinerari d’autunno nei Musei senesi (catal., Asciano et al.), a cura di L. Bellosi - G. Fattorini - G. Paolucci, Cinisello Balsamo 2005, pp. 28-37.
  3. Siena, Biblioteca comunale, Mss., E.III2.2: Libro secondo delle deliberazioni della Compagnia di S. Girolamo e S. Francesco sotto le Volte dello Spedale di S.ta Maria della Scala di Siena (1456-1522), cc. 92r, 111r, 114, 124 r.
  4. Siena nel Rinascimento. Arte per la città (catal., Londra), a cura di Luke Syson, Cinisello Balsamo 2007, p. 357.
  5. G. Fattorini, Pietro Orioli e un modello trecentesco da reinterpretare: la Visitazione per Campiglia Marittima, in Quaderni dell’Opera, X-XII (2006-08), pp. 189-224.
  6. A. Angelini, I restauri di P. di F. agli affreschi di Ambrogio Lorenzetti nella ‘Sala della Pace’, in: Prospettiva, 1982C, n. 31, pp. 78-82
  7. Milanesi, Documenti per la storia dell’arte senese, II, Siena 1854, p. 392; G. Fiocco, Un affresco melozzesco nel battistero di Siena, in Rivista d’arte, XI (1929), p. 392
  8. Torriti, Piero: Tutta Siena. Contrada per Contrada, Edizioni Bonechi, Florenz 2004, ISBN 88-7204-456-1
  9. Dina Norman. Painting in Late Medieval and Renaissance Siena (1260 – 1555). Yale University Press. 2003.
  • ((it)) Alessandro Angelini, Pietro di Francesco degli Orioli, in Dizionario biografico degli italiani, vol. 79, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2013.
  • ((en)) Dina Norman. Painting in Late Medieval and Renaissance Siena (1260—1555). — Yale University Press, 2003.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ориоли, Пьетро“ и страницата Pietro di Francesco Orioli в Уикипедия на руски и италиански език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.