Направо към съдържанието

Да Монтефелтро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Да Монтефелтро
Da Montefeltro
Информация
СтранаГрафство Урбино
Херцогство Урбино
Папска държава
ТитлиХерцог на Урбино
Граф на Урбино
Граф на Монтефелтро
Граф на Монте Копиоло
Граф на Пиетрарубия
Граф на Кантиано
Граф на Меркатело
Граф на Кастел Дуранте
Господар на Урбино
Господар на Кантииано
Господар на Губио
Господар на Кали
Господар на Фронтоне
Господар на Сасокорваро
ОснователАнтонио I да Монтефелтро
Последен владетелГуидобалдо да Монтефелтро
ОсноваванеXI век
Разпадане1508
Да Монтефелтро в Общомедия
Дворецът на херцозите на Урбино, паметник на културното наследство

Благородническият род Да Монтефелтро е италианско династично семейство, което първоначално управлява замъка Монте Копиоло (XII век), а след това графствата Монтефелтро и Урбино.

През XV век владението им се простира върху цялото Херцогство Урбиностара италианска държава, която включва северната част на днешния регион Марке, част от тосканска Романя и част от регион Умбрия.

Графове на Монте Копиоло

[редактиране | редактиране на кода]

Династията вероятно произлиза от клон на семейството на графовете Карпеня с Антонио I да Монтефелтро.[1][2] Първият човек, чиито актове за наследство са предадени, е Монтефелтрано I (1135-1202), граф на замъка Монте Копиоло. Двама от синовете му, Бонконте I и Тадео I, са запомнени като смели военни.

Докато основният клон на семейство Карпеня насочва интересите си към долината Фоля, този втори клон се обръща на север, към Валмарекия. През втората половина на XII век те превземат главния център на Горна Валмарекия, Сан Лео (Монс Феретри), който е и епископско седалище, и приемат сегашното си име. Техните владения се разширяват бързо и Да Монтефелтро се издигат начело на гибелините от Романя.

Семейството е лоялно към императора на Свещената Римска империя през първата половина на XIIII век. През 1226 г. Бонконте I и Тадео I получават феодалното владение Урбино от император Фридрих II. През 1247-1448 г., период на криза в отношенията между папството и империята, папа Инокентий IV обявява инвеститурите на Тадео I за нулеви в Урбино и отлъчва от Църквата всички последователи на Фридрих II в графството. Следва въоръжен конфликт, в който гибелините са победени. Когато Фридрих II също претърпява поражение (Битка при Парма, 18 февруари 1248 г.), Тадео I, заедно с Малатеста и графовете Карпеня, решава да смени съюза (април 1248 г.). Дезертьорството през 1248 г. бележи разрив в семейство Монтефелтро: клонът на семейството, воден от Тадео I, взема страната на гвелфите; другият клон на семейството, съставен от племенниците на Тадео, включително Монтефелтрано II и Уголино, епископ на Сан Лео, остава верен на лагера на гибелините.

През 1328 г. семейство Да Монтефелтро е номинирано за пфалцграфове.

Портрет на Федерико да Монтефелтро от Пиеро дела Франческа

Първият граф, който е и покровител на изкуствата, е Гуидантонио да Монтефелтро, който приветства художнициите Чириако де Пициколи и Антонио Алберти в двора си.[3]

Папа Евгений IV прави сина му Одантонио II да Монтефелтро херцог през 1443 г., като Урбино става столица на държавата и се готви да се превърне в един от основните центрове на италианския Ренесанс. Въпреки това той царува по-малко от година, от 1443 до 1444 г., преди да бъде убит. По-големият му полубрат Федерико, един от най-великите принцове в италианския театър по онова време, известен както като кондотиер в битки, така и като културен покровител на изкуствата, поема властта. Той е роден син на граф Бернардино Убалдини дела Карда и на Аура да Монтефелтро, извънбрачна дъщеря на Гуидантонио да Монтефелтро. Той редува военни кампании с блестяща кариера на държавник, като се грижи и за издигането на Херцогския дворец в Урбино и вика в двора си много известни художници: Леон Батиста Алберти, Пиеро дела Франческа, Паоло Учело, Педро Беругете, Лука дела Робия, Джусто ди Ганд, както и голяма група архитекти и скулптори, която украсява двореца му[4]. Утвърден за херцог през 1474 г., той насърчава изграждането на множество крепости, проектирани от Франческо ди Джорджо, и събира една от най-важните библиотеки на Ренесанса. През 1459 г. се жени за Батиста Сфорца и управлява кралството си със солидна власт до смъртта си през 1482 г.[5]

След период на управление на граф Отавиано Убалдини дела Карда, на власт се издига синът му Гуидобалдо I да Монтефелтро, обещаващ млад мъж, който е болен от младостта си и поради тази причина не е в състояние да се справи с военната кариера на баща си, въпреки че участва в някои битки като кондотиер. Той се жени за Елизабета Гонзага и покровителства художници като Рафаело Санцио, Брамантино и Лука Синьорели. Известен литературен паметник на неговия и на съпругата му двор е съчинението „Придворният“ на Балдасаре Кастильоне. Царуването му е обезпокоено от борбите срещу Папската държава, по-специално от завоеванията, никога с голяма продължителност, от страната на папските племенници Чезаре Борджия и Лоренцо II де Медичи[6]. Гуидобалдо умира бездетен, но не преди да осинови първородното дете на сестра си Джована, Франческо Мария I дела Ровере, който става четвъртият херцог на Урбино[7].

Графове на Монте Копиоло, след това на Монтефелтро
Графове на Урбино
Херцози на Урбино
Други личности
  • Paolo Dal Poggetto, Guida alla Galleria Nazionale delle Marche nel Palazzo Ducale di Urbino, Gebart, Roma 2006
  • Marco Folin (a cura di), Corti italiane del Rinascimento. Arti, cultura e politica, 1395-1530, Milano, 2010
  • Pompeo Litta, Famiglie celebri d'Italia. Conti di Montefeltro, Duchi di Urbino, Torino, 1835
  • Montefeltro family, genealogy.euweb.cz
  • Montefeltro, в Dizionario di storia, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2010
  • Montefeltro Family, в Enciclopedia Britannica
  1. Pompeo Litta, Famiglie celebri d'Italia. Conti di Montefeltro, Duchi di Urbino, Torino, 1835
  2. I grandi personaggi che hanno cambiato l’Italia del Medioevo.
  3. Dal Poggetto, cit., с. 7.
  4. Dal Poggetto, cit., с. 7.
  5. Dal Poggetto, cit., с. 7.
  6. Dal Poggetto, цит. съч., с. 7.
  7. Dal Poggetto, цит. съч., с. 7.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Da Varano в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.