Федерико да Монтефелтро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Федерико да Монтефелтро
Federico da Montefeltro
херцог на Урбино
Federico da Montefeltro.jpg
Лични данни
Роден
Починал
Предшественик Одантонио да Монтефелтро
Наследник Гвидобалдо да Монтефелтро
Семейство
Династия Монтефелтро
Баща Гуидантонио да Монтефелтро (1378–1443)
Бракове Гентиле Бранкалеони
Батиста Сфорца
Потомци Костанца,Агнеса,Гвидобалдо да Монтефелтро
Герб Coat of arms of Federico and Guidobaldo da Montefeltro.svg
Федерико да Монтефелтро
Federico da Montefeltro
в Общомедия
Батиста Сфорца, неговата втора съпруга
Федерико да Монтефелтро и неговият син Гвидобалдо от Педро Беругете

Федерико да Монтефелтро (на италиански: Federico da Montefeltro, * 7 юни 1422 в Губио, † 10 септември 1482 във Ферара) е успешен италиански кондотиер и херцог на Урбино (1444–1482) от фамилията Да Монтефелтро.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Той е извънбрачeн син на Гуидантонио да Монтефелтро (1378–1443), граф на Урбино. През 1444 г. той наследява убития по-голям полубрат Одантонио да Монтефелтро (1427–1444) като херцог на Урбино.

Борби[редактиране | редактиране на кода]

Около 20 години Федериго се бори със своя враг Сиджизмондо Пандолфо Малатеста. През 1463 година при поддръжката на папа Пий II, желаещ да ограничи властна на управителя на Римини, да Монтефелтро окончателно разгромява Малатеста.

Култура и архитектура[редактиране | редактиране на кода]

При управлението на Федериго, Урбино придобива голямо културно значение. През 1468 г. Федерико започва новия строеж на своята княжеска резиденция, Палацо Дукале в Урбино. Той кани архитектите Лучано Лаурано и Франческо ди Джорджо Мартини. Над украсата на „Палацо“ работят художниците: : Пиеро дела Франческа, Паоло Учело, Педро Беругете, Джовани Бокати, Юстус ван Гент.

Колекционер на манускрипти,той събира обширна библиотека. Федериго не приема появилото се наскоро книгопечатане, нарича печатните книги „механическо изкуство“.

През 2003 година профессор М. Симонета, разшифрова писмо на херцога на Урбино до свои представители при папския двор, и достига до извода, че организатор на заговора Паци против Медичи е не папа Сикст IV, а Федериго Монтефелтро.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Федерико умира от малария през 1482 г. по време на поход против Ерколе I д’Есте. Той е последван като херцог от син му Гвидобалдо да Монтефелтро.

Фамилия и деца[редактиране | редактиране на кода]

Федерико се жени през 1437 г. за Джентилия Бранкалеони (* 1416, † 27 юли 1457), дъщеря и наследница на Бартоломео Бранкалеони († 1424), гувернатор на Маса Трабария, и на Джована Алидоси. От първия му брак с Джентилия Бранкалеони той няма деца.

След нейната смърт той се жени на 10 февруари 1460 г. за Батиста Сфорца (* 1446, † 6 юли 1472), дъщеря на Алесандро Сфорца (1409–1473), управител на Пезаро, и първата му съпруга Костанца да Варано (1428–1447). Тя е сестра на Констанцо I Сфорца.

С втората си съпруга Батиста Сфорца Федерико има децата:

Федерико да Монтефелтро има и четири извънбрачни деца:

  • Бонконте (1442–1458), сеньор Кантиано;
  • Антонио (1445–1508), сеньор Кантиано, жена (1475) — Емилия Пиа;
  • Елизабета (1445–1503), омъжва се (1462) за Роберто Сансеверино;
  • Джентилия (1448—1513), омъжва се (1463) за Карло Малатеста, (1469) за Агостино Фрегозо.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Montefeltro family, genealogy.euweb.cz
  • Bernardino Baldi: Vita e fatti di Federigo da Montefeltro, duca di Urbino. Istoria. 3 Bände. 2. Ausgabe. Turchi u. a., Bologna 1826.
  • Gino Franceschini: I Montefeltro. Dall'Oglio. Mailand 1970 (Grandi famiglie).
  • Jan Lauts, Irmlind Luise Herzner: Federico de Montefeltro, Herzog von Urbino. Kriegsherr, Friedensfürst und Förderer der Künste. Deutscher Kunstverlag, München u. a. 2001, ISBN 3-422-06354-4.
  • Pierantonio Paltroni: Commentari della vita et gesti dell'Illustrissimo Federico Duca d'Urbino. Walter Tommasoli. Accademia Raffaello, Urbino 1966 (Studi e testi).
  • Bernd Roeck, Andreas Tönnesmann: Die Nase Italiens. Federico da Montefeltro, Herzog von Urbino. Klaus Wagenbach Verlag, Berlin 2005, ISBN 3-8031-3616-4.
  • Bernd Roeck: Mörder, Maler und Mäzene. Piero della Francescas „Geißelung“. Eine kunsthistorische Kriminalgeschichte. Verlag C. H. Beck, München 2006, ISBN 3-406-55035-5.
  • Walter Tommasoli: La vita di Federico da Montefeltro. 1422–1486. Argalia, Urbino 1978.
  • Klaus Schelle: Die Sforza. Stuttgart 1980 ISBN 3512005772.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]