Алесандро Сфорца

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Алесандро Сфорца (на италиански: Alessandro Sforza, * 29 октомври 1409 в Котиньола, † 3 април 1473 в Пезаро) от фамилията Сфорца е кондотиер на Италия и от 1444 до 1473 г. господар, управител на Пезаро.

Той е извънбрачен син на кондотиер граф Муцио Атендоло Сфорца (1369–1424) и метресата му Лучия от Торсано да Маршано. Кръстен е Грегорио (Gregorio), но е преименуван в чест на папа Александър V. По-големият му брат Франческо I Сфорца (1401–1466) става 1450 г. херцог на Милано, по-малкият му брат Босио Сфорца (1411–1476) е граф на Санта Фиора.

Той е кондотиер на служба на църквата, на служба при брат си Франческо и на служба при краля на Неапол.

Алесандро се жени на 8 декември 1444 г. за Костанца да Варано (* 1428 в Камерино, † 31 юли 1447 в Пезаро), дъщеря на Пиетро Гентиле да Варано, папски викар на Камерино, и на Елизабета Малатеста. С нея има децата:

За втори път той се жени на 9 януари 1448 г. за Свева да Монтефелтро (* 1434 в Урбино, † 8 септември 1478 в Пезаро), дъщеря на граф Гуидантонио да Монтефелтро от Урбино и на Катерина Колона, полусестра на Федерико да Монтефелтро. Свева напуска съпруга си и отива през 1457 г. в манастир Санта Чиара, където става абатеса Серафина през 1475 г. и Блаженна през 1754 г.

Той има извънбрачна дъщеря:

Източници[редактиране | редактиране на кода]