Фердинандо I (Неапол)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Фердинанд I (Неапол))
Направо към: навигация, търсене
Фердинандо I
Ferdinando d'Aragona
крал на Неапол
SOAOTO - Ferdinand Ier de Naples.jpg
миниатюра от каталога на рицарите на Златното руно
Лични данни
Управление 1458-25 януари 1494
Роден
Починал
Предшественик Алфонсо V Арагонски
Наследник Алфонсо II Неаполски
Семейство
Династия Трастамара
Баща Алфонсо V Арагонски
Бракове Изабела Киарамонте
Хуана Арагонска
Потомци

Алфонсо II Неаполски, Елеонора Арагонска,

Федерико IV, Джовани, Беатрис Арагонска, Франческо
Герб Coat of Arms of Ferdinand I, King of Naples cropped.png
Фердинандо I
Ferdinando d'Aragona
в Общомедия
Фердинанд I

Фердинанд I наричан Феранте (на италиански: Ferdinando d'Aragona, Ferrante I, Don Ferrando, Don Ferrante, 2 юни 1424 във Валенсия, † 25 януари 1494 в Неапол). 34 години от 1458 г. до смъртта си е крал на Неапол.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Феранте I е извънбрачен син на Алфонсо V Арагонски, който е осиновен от кралица Джована II Анжуйска и през 1421 г. взел трона на Неапол.

Алфонсо нарежда през 1438 г. да доведат сина му в Неапол и успява през 1440 г. да постигне признаването на Фердинанд като брачно роден чрез папа Евгений IV. Фердинанд е обявен през 1443 г. за принц на Калабрия и престолонаследник на Неапол, което е признато от папата.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Феранте е женен от 1445 г. за Изабела дьо Киарамонте, дъщеря на граф Тристан от Капертино. След смъртта на баща си 1458 г., той окупира Неапол. Впоследствие недоволните извикват на помощ прогонения от Неапол през 1442 година крал Рене I Добрия. Рене предава своите права над Неапол на своя син Жан II, който и пристига в Южна Италия. Жан II Анжуйски не довежда със себе си силна наемна войска, както постъпвали по-рано неговите предшественици, но мобилизира такава на място, ползвайки се от поддръжката на най-могъщите неаполитански барони. Лятото на 1460 година Жан Анжуйски нанася на Фердинандо сериозно поражение при Сарно.

С помощта на миланеца Франческо I Сфорца, Феранте успява да изгони представителите на Дом Анжу.

За благодарност Феранте дава на сина на Франческо - Сфорца Мария Сфорца (18 август 1451 до 29 юли 1479) неаполитанското херцогство Бари.

За седем години (1494—1501) след смъртта на Фердинандо I, неговите приемници са победени от враговете, а Неапол губи своята независимост.

Той сам не става свидетел на тази катастрофа.

Ренесанс[редактиране | редактиране на кода]

Подобно на баща си, Фердинандо издържа блестящ ренесансов двор, привлича в Неапол много деятели на науката и културата.

Бракове и Деца[редактиране | редактиране на кода]

1-ви брак:със съпругата си Изабела дьо Киарамонте (* януари 1424, † 30 март 1465) Фердинанд има шест деца:

  1. Матяш Корвин, крал на Унгария, гегенкрал на Бохемия
  2. Владислав II, крал на Бохемия и Унгария
  • Франческо Неаполски (итал.Francesco (16 декември 1461 – 26 октомври 1486), херцог на Сант Анджело

2-ри брак: През 1465 г. овдовелият Фердинанд се жени през 1477 г. за братовчедката си Хуана Арагонска (* 1454, † 19 януари 1517), дъщеря на Хуан II, крал на Арагон. С нея той има две деца:

С метресата си Диана Гуардато той има три деца:

  • Фердинанд д’Арагона, херцог на Каяцо
  • Мария д’Арагона, ∞ Антонио Тодесчини Пиколомини д’Арагона, племенник на Пий II и брат на Пий III
  • Джована д’Арагона, ∞ Леонардо делла Ровере, племенник на Сикст IV и брат на Юлий II

С метресата си Еулалия Равиняно той има една дъщеря:

  • Мария д’Арагона, ∞ Гиан Гиордано Орсини

С метресата си Джована Каракиола той има четири деца:

  • Фердинанд д’Арагона († 1549), херцог на Монталто
  • Ариго д’Арагона
  • Чезаре д’Арагона
  • Леонор д’Арагона

Освен това Фердинанд има от Джована Каракиола или Еулалия Равиняно още една дъщеря:

  • Лукреция д’Арагона, ∞ Онората III Гаетани д’Арагона

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Esortazione di insorgere contro i baroni ribelli, 1486
  • Tristano Carraciolo: De varietate fortunae. in: Opuscula historica, Neapoli 1769 p. 82-120 books.google
  • Ludwig Anton Muratori: Geschichte von Italien. Aus dem Italiänischen übersetzt. Neunter und letzter Theil. 1378–1500. Breitkopf Leipzig 1750, S. 382–432 books.google; Register S. 532 books.google.
  • Camillo Portio: La congiura de'Baroni del regno di Napoli, contra il re Ferdinando. Roma, Napoli 1724 books.google, Napoli 1859 books.google
  • Raphael de Smedt: Les chevaliers de l’ordre de la Toison d’or au XVe siècle. Notices bio-bibliographiques. (Kieler Werkstücke, D 3) 2., verbesserte Auflage, Verlag Peter Lang, Frankfurt 2000, ISBN 3-631-36017-7, S. 168–170, Nr. 72.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]