Джована II Анжуйска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джована II Анжуйска
Кралица на Неапол
Johanna II of Naples.jpg
Лични данни
Управление 1414-1435
Коронация 28 октомври 1419 г.
Родена 25 юни 1373 г.
Задар, Далмация
Починала 2 февруари 1435 г.
Неапол, Неаполитанско кралство
Предшествана от Ладислав Анжуйски
Наследена от Рене Валоа-Анжуйски-номинално
Алфонсо V Арагонски
Семейство
Брак Вилхелм Хабсбургски
Династия Анжу
Баща Карл III Анжуйски
Майка Маргарита от Дурацо
Герб Armoiries André Hongrie.svg
Джована II Анжуйска в Общомедия

Джована II Анжуйска (25 юни 13732 февруари 1435 г.) е неаполитанска кралица от 1414 г. до смъртта си, която слага край на Сицилианския клон на Анжуйската династия. Джована II се възкачва на неаполитанския престол, когато е на четиридесет и една години. Управлението ѝ е белязано от продължителен конфликт с римските папи както и от влиянието, което любовниците и фаворитите ѝ оказват в политиката на кралството.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Джована е дъщеря на неаполитанския и унгарски крал Карл III Анжуйски и на Маргарита Драчка. Отраства в Унгария, където баща ѝ, който тогава е престолонаследник на Неапол, управлява като херцог унгарските области Хърватия и Далмация. През 1382 г. след кратка борба за властта в Неапол, бащата на Джована убива неаполитанската кралица Джована I Анжуйска и сам се възкачва на неаполитанския престол. През 1385 г.Карл III Анжуйски успява да се сдобие и с короната на Унгария, отстранявайки от власт братовчедка си Мария Унгарска. Царуването на баща ѝ в Унгария обаче продължава едва няколко месеца, тъй като той е убит през 1386 г. След смъртта на Карл III, малолетният брат на Джована,Ладислав поема властта в Неапол, където управлението му започва с регентство на майка им Маргарита. Властта в Унгария обаче отново преминава в ръцете на детронираната Мария Анжуйска.

Бракове[редактиране | редактиране на кода]

съпругът Вилхелм Австрийски
на стъклопис със съпруга Жак II дьо Бурбон

1-ви брак :През пролетта на 1401 г. двадесет и осем годишната Джована е омъжена за австрийския херцог Вилхелм Хабсбургски, който малко преди това е отхвърлен като евентуален съпруг на братовчедка ѝ Ядвига Анжуйска, кралицата на Полша. От този брак не се раждат деца, а Вилхелм умира през 1406 г. Малко след смъртта му Джована започва любовна връзка с Пандолфелло Пископо, наречен Алопо - първият от поредицата любовници и фаворити, които ще упражняват влияние върху управлението на кралството.

През 1414 г. умира братът на Джована - крал Ладислав, който не оставя свои потомци. Като последен жив представител на династията Джована се възкачва на неаполитанския престол като кралица Джована II. Новата кралица назначава любовника си Алопо на поста Велик шамбелан. Долфо успява да отстрани влиятелния Муцио Сфорца от поста Велик конетабъл.

През 1415 г. кралицата се сгодява за арагонския инфант Хуан, който е син на арагонския крал Фернандо I Арагонски и е с двадесет и пет години по-млад от Джована. Годежът обаче скоро е анулиран, поради което кралицата започва да търси нов съпруг.

2-ри брак: Така на 10 август същата година Джована II се омъжва за Жак II дьо Бурбон, граф на Ла Марш, като бракът цели да се привлече подкрепа от страна на Франция. Като част от предбрачния си договор Джована II се задължава да удостои съпруга си с титлата Принц на Таранто. Това обаче не се случва, което става причина Жак да убие любовника на съпругата си и да я принуди да го обяви за крал на Неапол. За да узурпира властта изцяло, Жак дори поставя кралицата под домашен арест в покоите ѝ в кралския дворец. По-късно кралица Джована II е освободена от верни благородници. Поведението на съпруга ѝ обаче му спечелва омразата на много от неаполитанските барони и обикновеното население, които недоволстват от засилената инфилтрация на французи в държавната администрация. През 1416 г. в Неапол избухва въстание срещу Жак, който е принуден да отпрати френските си служители и да се отрече от узурпираната титла. По това време Джована II започва връзка с Джовани Карачоло, известен повече като Серджани, който по-късно придобива пълен контрол над кралския двор. На 28 август 1417 г. войските на кралицата успяват да превземат отново Рим, а на следващата година съпругът ѝ бяга във Франция.

Конфликт с папството[редактиране | редактиране на кода]

След като се отървава от съпруга си, Джована II вече официално е коронясана за кралица на Неапол и Сицилия, като церемонията е извършена на 28 октомври 1419 г. Постепенно отношенията ѝ с папа Мартин V се влошават. Посъветвана от великия си сенешал Джовани Карачоло, Джована II отказва да подпомогне финансово главата на Римо-католическата църква, за да възстанови отново папската гвардия.

В отговор през 1419 година папа Мартин V (папите се явяват върховни сюзерени на Неапол) признава Луи III Валоа-Анжуйски( синът на дългогодишния противник на брат ѝ) за наследник на бездетната неаполитанска кралица Джована II Анжуйска. Луи събира в Рим голяма армия за завоюване на Неапол. Джована II отхвърля претенциите на папата да се разпорежда с нейната корона и спешно осиновява и признава за наследник Алфонсо V Арагонски, крал на Арагон и Сицилия. [1]

През 1420 г. Луи III Анжуйски нахлува с войски в Кампания. Папата обаче се опитва да изпревари събитията и да спечели отстъпки от страна на поставената в неизгодно положение неаполитанска кралица, поради което кани представители на двете страни на преговори във Флоренция. Джована II отхвърля предложените ѝ условия и се обръща за помощ към могъщия арагонския крал Алфонсо V, когото осиновява през 1421 и обявява за наследник на кралството. Така през юли 1421 г. Алфонсо V Арагонски пристига с войските си в Италия, където се сражава срещу тези на Луи III Валоа-Анжуйски. Само за две години арагонците успяват да се справят с френската заплаха за Джована II, но през това време отношенията ѝ с Алфонсо V се влошават. Така през май 1423 г. арагонският крал арестува Карачоло, а войските му обсаждат кралицата в замъка ѝ в Кастело Капуано. Скоро е постигнато споразумение, след което Карачоло е освободен и заедно с Джована II бяга във Аверса. Там кралицата се свързва с доскорошния си противник Луи III Анжуйски, разтрогва осиновяването на Алфонсо V и обявява французина за свой наследник на престола. На следващата година Алфонсо V трябвало да се завърне в Арагон, която прави възможно завръщането на Джована II отново в Неапол през април 1424 г.

Мирни години[редактиране | редактиране на кода]

Последните години от управлението на Джована II преминават изключително мирно. Луи III Анжуйски се оттегля в Калабрия, откъдето чака да бъде призован на неаполитанския трон. Той обаче умира през 1434 г. След смъртта му Джована II признава за свой наследник на престола брат му Рене.[2]

Джована II умира в Неапол на 2 февруари 1435 г., на 61 години, и е погребана в църквата „Санта Анунциата“. Смъртта ѝ слага край на Сицилианския клон на Анжуйската династия.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Joanna II of Naples“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пиер Милза.История на Италия.изд Рива изд.2007 година, стр.354
  2. Пиер Милза.История на Италия.изд Рива изд.2007 година, стр.354