Хуан II (Арагон)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хуан II Велики (Неверния)
19-ти крал на Арагон
крал на Сицилия
Joan II d'Aragó.jpg
Лични данни
Управление 1458-1479
Роден
Медина-дел-Кампо
Починал
20 януари 1479 г. (80 г.)
Погребан в манастир Поблет
Предшественик Алфонсо V Арагонски
Наследник Фернандо II
Семейство
Династия династия Трастамара
Баща Фернандо I Арагонски
Майка Елеонора д’Албуркерке
Бракове Бланка I Наварска
Хуана Енрикес
Потомци Фернандо II, Хуана
Герб Escudo de Aragón-Sicilia.svg
Хуан II Велики (Неверния) в Общомедия

Хуан II Велики (Неверния) (исп. Juan II de Aragón, el Grande; 29 юни 1398, Медина-дел-Кампо, Кастилия — 20 януари 1479, Барселона) — крал на Навара от 1425 година, 19-ти крал на Арагон от 1458 година, крал на Сицилия от 1458 година. Един от кралете-дълголетници от Средновековието (преживява 80 години).

Произход[редактиране | редактиране на кода]

По-малък син на крал Фернандо I Арагонски и Елеонора д’Албуркерке.

Крал на Навара[редактиране | редактиране на кода]

През 1419 година 21-годишния Хуан се жени за Бланш Наварска, дъщеря на Карл III Благородния, крал на Навара. През 1421—1424 години Бланка ражда три деца — Карл, Хуан (ум. 1425) и Бланка.

През 1425 година Карл III умира, и Хуан и Бланка са обявени за крал и кралица на Навара (през 1429 година е коронацията). В същата година от Валенсия е придибито графство Рибагорса.

Бланка управлява Навара самостоятелно: Хуан живее основно в Арагон, поддържа своя брат крал Алфонсо V Арагонски в усилващия се конфликт с Кастилия. През 1429 година между съседните кралства започва война.

Крал на Арагон[редактиране | редактиране на кода]

През 1454 година Алфонсо V Арагонски назначава Хуан за свой лейтенант (фактически съуправител) в Арагон и Каталония, в това време сам управлява италианските си владения. От 1442 година Алфонсо V постоянно живее в Неапол, обкръжавайки се с разкош и покровителства учени и художници. В това време Хуан в Каталония провежда ред преобразования с цел завоюване на поддръжка на социално незащитени слоеве от населението, фермери и занаятчии, за да създаде противопоставяйки ги на интересите на дворяните и духовенството, намиращи се в опозиция на новия лейтенант[1].

През [[1458 г. крал Алфонсо V умира без законни синове, и Хуан наследява неговите владения (с изключение на Неаполитанското кралство, завещано от Алфонсо V на сина му Фердинандо I) под име Хуан II.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

От първия брак с Бланш Наварска:

  • Карл (29 май 1421 — 23 септември 1461), принц Виански с 1421, наместник на Навара 1441—1447, претендент за наварската корона (под името Карл IV);
  • Хуана (1423 — 22 август 1425);
  • Бланка (1424 — 2 декември 1464), принцеса Вианска от 1461, претендент за наварската корона (под името Бланш II); брак: на 15 септември 1440 година (Валядолид, анулиран през 1453 година) за Енрике IV Безсилния (25 януари 1425 — 11 декември 1474), крал на Кастилия и Леон от 1454 година;
  • Леонор Наварска (2 февруари 1425 — 12 февруари 1479), кралица на Навара през 1479 година; брак: от 30 юли 1436 година Гастон IV дьо Грайи (26 февруари 1423 — 25 юли 1472), граф дьо Фоа и дьо Бигор, виконт дьо Беарн от 1436, виконт дьо Кастелбон 1425—1462, виконт дьо Нарбон 1447—1468, пер на Франция от 1458 година.

От втория брак с Хуана Енрикес:

  • Елеонора (ум. в млада);
  • Фернандо II (10 март 1452 — 23 януари 1516), 20 крал на Арагон (1479—1516), Сицилия (1468—1516), Неапол (1504—1516), съпруг и съуправител на кралица Изабела Кастилска;
  • Хуана (1455—1517), съпруга от 1476 година на Фернандо I Неаполитански.

Надгробен паметник в манастир Поблет[редактиране | редактиране на кода]

Кралят е погребан в манастир Поблет заедно с втората си съпруга Хуана Енрикес.

заедно с Хуана Енрикес
манастир Поблет

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. González-Doria, Fernando (2000). Diccionario heráldico y nobiliario de los Reinos de España, pág. 274. ISBN 84-89787-17-4
  2. Berwick y de Alba, Duquesa de. Catálogo de las collecciones expuestas en las vitrinas del Palacio de Liria, (1898) p.68
    1. MARTIN, José Luis: Enrique IV de Castilla: Rey de Castilla, Príncipe de Cataluña, Hondarribia, 2003, 1a edición, ISBN 84-89569-82-7, p. 114