Бланка I Наварска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бланка I
кралица на Навара
Blanca I de Navarra.jpg
Лични данни
Управление 8 септември 1425 г. - 1 април 1441 г.
Други титли Кралица на Сицилия
Херцогиня на Ньомур
Родена
Починала
1 април 1441 г. (53 г.)
Подпис Firma de Blanca de Navarra..jpg
Семейство
Династия Еврьо, Трастамара
Баща крал Карл III Наварски
Майка Леонор Кастилска
Бракове крал Мартин I Сицилиански
крал Хуан II Арагонски
Потомци Карл, Хуана, Бланка, Леонор
Герб Armas Navarra-Evreux-Aragón-Trastamara.svg
Бланка I в Общомедия

Бланка I или Бланш I, още и Бланш д'Еврьо (на испански: Blanca I de Navarra, Blanca de Evreux; на френски: Blanche Ire de Navarre, Blanche d’Évreux), е кралица на Навара (1425-1441), наследила наварския престол от баща си – крал Карл III Наварски.

Бланка е родена на 6 юли 1387 г. в Памплона. Дъщеря е на наварския крал Карл III Наварски и на инфанта Леонор Кастилска. Тъй като Бланка е втора от шестте дъщери на кралската двойка, не се очаквало един ден тя да наследи престола на Навара. Дълго време за бъдеща кралица на Навара е била подготвяна по-голямата ѝ сестра – Хуана. След дълги години, през които родителите ѝ не успяват да се сдобият с мъжки наследници, през 1397 г. кралицата най-после ражда син – Карл, който станал наследник на короната. През 1401 г. се ражда и вторият им син Луис. В рамките на едно десетилетие обаче поредица от трагични смъртни случаи в кралското семейство превръщат Бланка в наследница на престола: през 1402 г. умират двамата ѝ братя, а сестра ѝ Хуана, която официално е призната за престолонаследница през 1402 г., умира бездетна през 1413 г. По този начин Бланка застанала начело на престолонаследието.

Кралица на Сицилия[редактиране | редактиране на кода]

При трима сигурни наследници на короната, положението на втората кралска дъщеря трябвало да бъде уредено чрез сключване на перспективен брак. За съпруг на Бланка е избран кралят на Сицилия Мартин I. Първоначално двамата са венчани по доверие на 21 май 1402 в Катания, след което Бланка поема по пътя към новата си родина, където трябвало да срещне съпруга си за първи път. Двамата са венчани лично на 26 декември същата година. По това време Бланка е на петнадесет години, а съпругът ѝ – на двадесет и осем. Съпругът на Бланка имал спешна нужда от законен наследник, тъй като надживява предишната си съпруга и съвладетелка Мария Сицилианска и единствения им син. През 1406 г. Бланка ражда дългоочаквания наследник на Мартин I, но детето, което носи името на баща си, умира на следващата година. През 1409 г. умира и съпругът на Бланка, който, без да има законни наследници, е наследен на престола от баща си – арагонския крал Maртин I Арагонски.

След смъртта на първия ѝ съпруг Бланка се установява във Франция, където още през същата 1409 г. тя е сгодена за Лудвиг VII, херцог на Бавария-Инголщат, който е брат на френската кралица Изабела - съпругата на Шарл VI. През 1410 г. обаче Лудвиг VII разтрогва годежа. Неуспешен се оказва и планът Бланка да се омъжи за херцога на Бар Едуард III.

Кралица на Навара[редактиране | редактиране на кода]

През 1413 г. умира сестрата на Бланка, поради което бившата кралица на Сицилия става наследник на наварската корона. Баща ѝ крал Карл III я признава официално за своя законна наследница на престола на 28 октомври 1416 г. в Олите. На 8 ноеври 1419 г. в Олите официално е обявен и годежът ѝ със арагонския инфант Хуан – син и наследник на арагонския крал Фердинанд I. Брачният им договор е сключен на 5 декември същата година в Памплона. На 10 юни 1420 г. новият годеник на Бланка пристига в Памплона, където двамата са венчани на 18 юни.

Бащата на Бланка умира на 8 септември 1425 г. Бланка, вече кралица на Навара, е коронована заедно със съпруга си в Памплона на 15 май 1429 г. По време на съвместното им управление в Навара съпругът на Бланка предпочита да не се меси пряко в управлението на Навара, отдавайки по-голяма тежест на участието си в гражданската война в Кастилия. От брака има се раждат четири деца:

  • Карл (29 май 1421 – 23 септември 1461), принц Виански с 1421, наместник на Навара 1441—1447, претендент за наварската корона (под името Карл IV);
  • Хуана (1423 – 22 август 1425);
  • Бланка (1424 — 2 декември 1464), принцеса Вианска от 1461, претендент за наварската корона (под името Бланш II); брак: на 15 септември 1440 година (Валядолид, анулиран през 1453 година) за Енрике IV Безсилния (25 януари 1425 – 11 декември 1474), крал на Кастилия и Леон от 1454 година;
  • Леонор (2 февруари 1425 – 12 февруари 1479), кралица на Навара от 1479; мъж: от 30 юли 1436 година Гастон IV дьо Грайи (26 февруари 1423 – 25 юли 1472), граф дьо Фоа и дьо Бигор, виконт дьо Беарн от 1436, виконт дьо Кастелбон 1425—1462, виконт дьо Нарбон 1447—1468, пер на Франция от 1458.

Освен към наварската корона Бланка I предявява претенции и към властта над херцогство Ньомур, чийто херцог е бил баща ѝ. С тези претенции Бланка I се обръща за съдействие към френския крал Шарл VII. На 5 февруари 1437 г. излиза и решението на френския крал, който преотстъпва на Бланка управлението на Ньомур и доходите от него за период от една година. При все това някои от ключовите градове на апанажа, като Ньомур, Шато Ландон и Мец льо Маршал, били изключени от сделката и оставали във владение на френската корона. Въпреки това обаче Бланка продължила да се титулува като херцогина на Ньомур.

Бланка I Наварска умира на 1 април 1441 г. Съгласно завещанието ѝ короната на Навара трябвало да премине у сина ѝ Карл, но той не требвало да се титулува крал, докато съпругът ѝ е жив. Хуан II обаче отстранява сина си от управлението на Навара и отказва да признае правата му върху престола ѝ, което става причина в кралството да избухне гражданска война.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Blanche I of Navarre“ и страницата „Бланка I (королева Наварры)“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.