Лудвиг VII (Бавария)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лудвиг VII
Ludwig VII
херцог на Бавария-Инголщат
Лудвиг VII, акварел от Христиан Хьорман фон Гутенберг, 1750 г.
Лудвиг VII, акварел от Христиан Хьорман фон Гутенберг, 1750 г.

Роден
около 1368 г.
Починал
1 май 1447 г. (79 г.)

ЕтносГерманци
Управление
Период14131425
Други титлиграф на Мортен
Семейство
РодВителсбахи
БащаСтефан III (Бавария)
МайкаТадеа Висконти
Братя/сестриЙохан фон Моозбург
Изабела Баварска
ДецаЛудвиг VIII (Бавария)
Лудвиг VII в Общомедия

Лудвиг VII (на немски: Ludwig VII. von Bayern, der Bärtige, der Gebartete; * 1368; † 1 май 1447, Бургхаузен) от династията Вителсбахи, е херцог на Бавария-Инголщат през 1413 – 1447 г. Заради френската мода тогава, си пуска брада и е наричан Брадатия. Той е също граф на Мортен (de iure uxoris) 1413 – 1425 г. в Нормандия.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Лудвиг е син на Стефан III († 1413) и Тадеа Висконти (1350 – 1381), дъщеря на Бернабо Висконти и Беатрис дела Скала. Той е брат на Изабела Баварска (1370 – 1435), която през 1385 г. се омъжва за Шарл VI, краля на Франция. Майка му умира, когато той е на тринадесет години.

Лудвиг живее във Франция между 1391 – 1415 г. Той е de facto регент на Франция, понеже зет му Шарл VI боледува от умствена болест.

Лудвиг VII става херцог на Бавария-Инголщат след смъртта на баща му през 1413 г. Лудвиг претърпява поражение в Баварската война (1420 – 1422) и Бавария-Инголщат е обединена през 1447 г. от Хайнрих Богатия с Бавария-Ландсхут.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Първи брак: на 1 октомври 1402 г. в Париж с Анна Бурбонска (1380 – 1408), вдовица на Жан II от Бери, граф на Монтпенсие. Тя е дъщеря на Жан I дьо Бурбон, граф на Ла Марш и Вандом, и съпругата му Катарина от Вандом. Имат двама сина:

Втори брак: на 1 октомври 1413 в Париж с графиня Катерина д’Алансон (1395 – 1462), вдовица на Петер от Навара, граф на Мортен. Техните деца умират преди да порастнат:

  • Йохан (1414 – 1420)
  • Анна (1416 – 1418)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Theodor Straub, Die Mailänder Heirat Herzog Stephans III. des Kneißels und Das wirkliche Geburtsjahr Herzog Ludwigs des Bärtigen und seiner Schwester Isabeau de Bavière, Sammelblatt des Historischen Vereins Ingolstadt, 77, 1968, S 5 – 12.
  • Helga Czerny. Der Tod der bayerischen Herzöge im Spätmittelalter und in der frühen Neuzeit 1347 – 1579. Vorbereitungen – Sterben – Trauerfeierlichkeiten – Grablegen – Memoria. München, C. H. Beck, 2005. ISBN 3-406-10742-7. с. 116 – 134.
  • Bernhard Glasauer. Herzog Heinrich XVI. (1393 – 1450) der Reiche von Bayern-Landshut. Territorialpolitik zwischen Dynastie und Reich. München, Herbert Utz Verlag, 2009. ISBN 978-3-8316-0899-7.
  • Karin Kaltwasser. Herzog und Adel in Bayern-Landshut unter Heinrich XVI. dem Reichen (1393 – 1450). Universität Regensburg, Dissertation, 2004.
  • Renate Kremer. Die Auseinandersetzungen um das Herzogtum Bayern-Ingolstadt 1438 – 1450. München, C. H. Beck, 2000. ISBN 3-406-10694-3.
  • Claudia Märtl. Frankreich. Herzog Ludwig VII. von Bayern-Ingolstadt (1368 – 1447) und seine Schwester Isabeau am französischen Königshof. Bayern mitten in Europa. Vom Frühmittelalter bis ins 20. Jahrhundert. München, C. H. Beck, 2005. ISBN 3-406-52898-8. с. 107 – 120.
  • Monika Schmid. Die Bedeutung Herzog Ludwigs VII. für die Architektur und Bildkunst im Teilherzogtum Bayern-Ingolstadt. Eichstätt, Dissertation, 1987.
  • Theodor Straub. Herzog Ludwig der Bärtige von Bayern-Ingolstadt und seine Beziehungen zu Frankreich in der Zeit von 1391 bis 1415. Kallmünz, Lassleben, 1965.
  • Theodor Straub. Ludwig der Bärtige. Mythos und Wirklichkeit. Sammelblatt des Historischen Vereins Ingolstadt. Т. Band 110. 2001. с. 75 – 90.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]