Лудвиг VII (Бавария)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лудвиг VII, акварел от Христиан Хьорман фон Гутенберг, 1750 г.

Лудвиг VII (на немски: Ludwig VII. von Bayern, der Bärtige, der Gebartete, * 1368, † 1 май 1447 в Бургхаузен) от династията Вителсбахи е херцог на Бавария-Инголщат през 14131447 г. Заради френската мода тогава, си пуска брада и е наричан Брадатия. Той е също граф на Мортен (de iure uxoris) 1413–1425 г. в Нормандия.

Лудвиг VII е син на Стефан III († 1413) и Тадея Висконти (1350–1381), дъщеря на Бернабо Висконти и Беатрис дела Скала. Той е брат на Изабела Баварска (1370–1435), която 1385 г. се омъжва за Шарл VI, краля на Франция. Майка му умира, когато той е на тринадесет години.

Лудвиг живее във Франция между 1391-1415 г. Той е de facto регент на Франция, понеже зет му Шарл VI боледува от умствена болест.

Лудвиг VII става херцог на Бавария-Инголщат след смъртта на баща му през 1413 г. Лудвиг претърпява поражение в Баварската война (1420–1422) и Бавария-Инголщат е обединена през 1447 г. от Хайнрих Богатия с Бавария-Ландсхут.

Семейство и деца[редактиране | редактиране на кода]

Херцог Лудвиг VII се жени на 1 октомври 1402 г. в Париж за Анне Бурбонска (1380–1408), вдовица на Жан II от Бери, граф на Монтпенсие. Тя е дъщеря на Жан I дьо Бурбон, граф на Ла Марш и Вандом, и съпругата му Катарина от Vendôme. Имат двама сина:

Жени се за за втори път на 1 октомври 1413 в Париж за графиня Катерина d’Alençon (1395–1462), вдовица на Петер от Навара, граф на Мортен. Техните деца умират преди да порастнат:

  • Йохан (1414–1420)
  • Анна (1416–1418)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Theodor Straub, Die Mailänder Heirat Herzog Stephans III. des Kneißels und Das wirkliche Geburtsjahr Herzog Ludwigs des Bärtigen und seiner Schwester Isabeau de Bavière, Sammelblatt des Historischen Vereins Ingolstadt, 77, 1968, S 5–12, online
  • Helga Czerny: Der Tod der bayerischen Herzöge im Spätmittelalter und in der frühen Neuzeit 1347–1579. Vorbereitungen – Sterben – Trauerfeierlichkeiten – Grablegen – Memoria. C. H. Beck, München 2005, ISBN 3-406-10742-7, S. 116–134 (= Schriftenreihe zur bayerischen Landesgeschichte, Band 146; zugleich Dissertation, Universität München 2004).
  • Bernhard Glasauer: Herzog Heinrich XVI. (1393–1450) der Reiche von Bayern-Landshut. Territorialpolitik zwischen Dynastie und Reich. Herbert Utz Verlag, München 2009, ISBN 978-3-8316-0899-7 (Münchner Beiträge zur Geschichtswissenschaft, Band 5; zugleich Dissertation, Universität München 2009).
  • Karin Kaltwasser: Herzog und Adel in Bayern-Landshut unter Heinrich XVI. dem Reichen (1393–1450). Dissertation, Universität Regensburg 2004 (PDF).
  • Renate Kremer: Die Auseinandersetzungen um das Herzogtum Bayern-Ingolstadt 1438–1450. C. H. Beck, München 2000, ISBN 3-406-10694-3 (Schriftenreihe zur bayerischen Landesgeschichte, Band 113; zugleich Dissertation, Mannheim 1989).
  • Claudia Märtl: Frankreich. Herzog Ludwig VII. von Bayern-Ingolstadt (1368–1447) und seine Schwester Isabeau am französischen Königshof. In: Alois Schmid, Katharina Weigand (Hrsg.): Bayern mitten in Europa. Vom Frühmittelalter bis ins 20. Jahrhundert. C. H. Beck, München 2005, ISBN 3-406-52898-8, S. 107–120.
  • Monika Schmid: Die Bedeutung Herzog Ludwigs VII. für die Architektur und Bildkunst im Teilherzogtum Bayern-Ingolstadt. Dissertation, Eichstätt 1987.
  • Theodor Straub: Herzog Ludwig der Bärtige von Bayern-Ingolstadt und seine Beziehungen zu Frankreich in der Zeit von 1391 bis 1415. Lassleben, Kallmünz 1965 (Münchener historische Studien, Abteilung Bayerische Geschichte, Band 7; zugleich Dissertation, München 1966).
  • Theodor Straub: Ludwig der Bärtige. Mythos und Wirklichkeit. In: Sammelblatt des Historischen Vereins Ingolstadt. Band 110, 2001, S. 75–90.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]