Направо към съдържанието

Стефан III (Бавария)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стефан III
Stephan III
херцог на Бавария и Бавария-Инголщат
Роден
1337 г.
Починал
Управление
Период1375 – 1413
Герб
Семейство
РодВителсбахи
БащаСтефан II (Бавария)
МайкаЕлизабета Сицилийска
Братя/сестриЙохан II (Бавария)
Фридрих (Бавария)
СъпругаТадеа Висконти (1367 – 28 септември 1381)
Елизабет фон Клеве (17 януари 1401 – 25 септември 1413)
Елизабет фон Клеве (17 януари 1401)
ДецаЛудвиг VII
Изабела Баварска
Йохан фон Моозбург
Стефан III в Общомедия

Стефан III (на немски: Stephan III.; Stephan der Kneißel, Stephan der Prächtige; * 1337; † 25 септември 1413, манастир Нидершьоненфелд) от династията на Вителсбахите, e от 1375 г. херцог на Бавария и след подялбата на земята от 1392 г. – херцог на Бавария-Инголщат.

Той е най-големият син на Стефан II, херцог на Бавария, и на първата му съпруга Елизабета Сицилийска (1309 – 1349), дъщеря на Федериго II Сицилийски, крал на Сицилия. Брат е на Фридрих, Йохан II и Агнес, която се омъжва за Якоб I (крал на Кипър, Йерусалим и Армения 1382 – 1398). Стефан III е най-големият внук на император Лудвиг IV Баварски († 1347).

След смъртта на Стефан II през 1375 г. тримата му сина управляват първо заедно, по-късно през 1392 г. разделят територията на Стефан на линиите Бавария-Мюнхен, Бавария-Ландсхут и Бавария-Инголщат. Те не успяват да си върнат обратно Тирол.

Стефан III се сгодява в Милано на 12 август 1365 и през 1367 г. се жени за Тадеа Висконти (1350 – 1381), дъщеря на Бернабо Висконти и Беатриче Реджина дела Скала. Тадеа има зестра от 100 000 гулдена. С нея има син херцог Лудвиг VII (1368 – 1447) и дъщеря Изабела Баварска (1370 – 1435), която 1385 г. се омъжва за Карл VI Безумни, краля на Франция. Освен това Стефан III има извънбрачен син Йохан от Моозбург, който става епископ на Регенсбург (1384 – 1409).

Стефан III се жени за втори път на 17 януари 1401 г. в Кьолн за Елизабет фон Клеве (* ок. 1378, † сл. 1439), дъщеря на граф Адолф III фон Марк, вдовица на Рейнолд от Валкенбург. Бракът е бездетен.

  • Helga Czerny, Der Tod der bayerischen Herzöge im Spätmittelalter und in der frühen Neuzeit 1347 – 1579. Vorbereitungen – Sterben – Trauerfeierlichkeiten – Grablegen – Memoria. C. H. Beck, München 2005, ISBN 3-406-10742-7, S. 113 – 116
  • Sigmund Ritter von Riezler, Stephan III. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 36, Duncker & Humblot, Leipzig 1893, S. 68 – 71.
  • Theodor Straub. Bayern im Zeichen der Teilungen und Teilherzogtümer. In: Max Spindler, Andreas Kraus (Hrsg.): Handbuch der bayerischen Geschichte. 2. Auflage. 2. Band, C. H. Beck, München 1988, ISBN 3-406-32320-0, S. 196 – 287, S. 226.
  • Theodor Straub, Herzog Stephan der Kneißel. In: Bayern-Ingolstadt, Bayern-Landshut. 1392 – 1506. Glanz und Elend einer Teilung. Stadtarchiv Ingolstadt, Ingolstadt 1992, ISBN 3-932113-06-3, S. 23 – 26.
  • Inge Turtur, Regierungsform und Kanzlei Herzog Stephans III. von Bayern 1375 – 1413. München 1952
  • Joachim Wildm Die Herzöge von Straubing und Ingolstadt. Residenzstädte auf Zeit. In: Alois Schmid, Katharina Weigand (Hrsg.): Die Herrscher Bayerns. 25 historische Portraits von Tassilo III. bis Ludwig III. C. H. Beck, München 2006, ISBN 3-406-54468-1, S. 118 – 129, S. 123 – 124.