Стефан III (Бавария)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стефан III
херцог на Бавария и херцог на Бавария-Инголщат
Лични данни
Роден
Починал
Семейство
Династия Вителсбахи
Баща Стефан II
Майка Елизабета Сицилийска
Бракове Тадея Висконти
Елизабет фон Клеве
Потомци Лудвиг VII, Изабела Баварска (1370–1435), Йохан от Моозбург
Герб Bayern Wappen.svg

Стефан III (на немски: Stephan III.; Stephan der Kneißel, Stephan der Prächtige; * 1337; † 25 септември 1413 в манастир Нидершьоненфелд) от династията на Вителсбахите e от 1375 г. херцог на Бавария и след подялбата на земята от 1392 г. херцог на Бавария-Инголщат.

Той е най-голямият син на Стефан II (херцог на Бавария) и на първата му съпруга Елизабета Сицилийска (1309-1349), дъщеря на Федериго VI (крал на Сицилия). Брат е на Фридрих, Йохан II и Агнес, която се омъжва за Якоб I (крал на Кипър, Йерусалим и Армения 1382-1398). Стефан III е най-голямият внук на император Лудвиг IV Баварски († 1347).

След смъртта на Стефан II през 1375 г. тримата му сина управляват първо заедно, по-късно през 1392 г. разделят територията на Стефан на линиите Бавария-Мюнхен, Бавария-Ландсхут и Бавария-Инголщат. Те не успяват да си върнат обратно Тирол.

Стефан III се сгодява в Милано на 12 август 1365 г. и през 1367 г. се жени за Тадея Висконти (1350–1381), дъщеря на Бернабо Висконти и Беатриче Регина дела Скала. Тадея има зестра 100.000 гулдена. С нея има син херцог Лудвиг VII (1368–1447) и дъщеря Изабела Баварска (1370–1435), която 1385 г. се омъжва за Карл VI Безумни, краля на Франция. Освен това Стефан III има извънбрачен син Йохан от Моозбург, който става епископ на Регенсбург (1384-1409).

Стефан III се жени за втори път на 17 януари 1401 г. в Кьолн за Елизабет фон Клеве (* ок. 1378, † сл. 1439), дъщеря на граф Адолф III фон Марк, вдовица на Рейнолд от Валкенбург. Бракът е без деца.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Helga Czerny, Der Tod der bayerischen Herzöge im Spätmittelalter und in der frühen Neuzeit 1347–1579. Vorbereitungen – Sterben – Trauerfeierlichkeiten – Grablegen – Memoria. C. H. Beck, München 2005, ISBN 3-406-10742-7, S. 113–116
  • Sigmund Ritter von Riezler, Stephan III. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 36, Duncker & Humblot, Leipzig 1893, S. 68–71.
  • Theodor Straub. Bayern im Zeichen der Teilungen und Teilherzogtümer. In: Max Spindler, Andreas Kraus (Hrsg.): Handbuch der bayerischen Geschichte. 2. Auflage. 2. Band, C. H. Beck, München 1988, ISBN 3-406-32320-0, S. 196–287, S. 226.
  • Theodor Straub, Herzog Stephan der Kneißel. In: Bayern-Ingolstadt, Bayern-Landshut. 1392–1506. Glanz und Elend einer Teilung. Stadtarchiv Ingolstadt, Ingolstadt 1992, ISBN 3-932113-06-3, S. 23–26.
  • Inge Turtur, Regierungsform und Kanzlei Herzog Stephans III. von Bayern 1375–1413. München 1952
  • Joachim Wildm Die Herzöge von Straubing und Ingolstadt. Residenzstädte auf Zeit. In: Alois Schmid, Katharina Weigand (Hrsg.): Die Herrscher Bayerns. 25 historische Portraits von Tassilo III. bis Ludwig III. C. H. Beck, München 2006, ISBN 3-406-54468-1, S. 118–129, S. 123–124.