Лудвиг IV (Свещена Римска империя)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лудвиг IV Баварски
Император на
Свещената Римска империя
Ludwig der Bayer.jpg
Лични данни
Управление 1328-11 октомври 1347
Коронация 17 януари 1328
Рим, Италия
Други титли Крал на Германия
Херцог на Бавария
Роден
април 1282
Починал
Погребан в Фрауенкирхе, Мюнхен
Предшественик Хайнрих VII
Наследник Карл IV
Семейство
Династия Вителсбах
Баща Лудвиг II Баварски
Майка Матилда Хабсбургска
Бракове Беартикс фон Швейдниц
Маргарет I Холандска
Герб Armoiries empereurs Hohenstaufen.svg
Лудвиг IV Баварски в Общомедия
Саркофаг на Лудвиг IV, Фрауенкирхе (Мюнхен)

Лудвиг IV Баварски (немски:Ludwig IV der Bayer) е херцог на Горна Бавария (1294–1340) и пфалцграф при Рейн (1294–1329), римско-немски крал (1314–1347), от 1328 г. император на Свещената Римска империя и от 1327 г. крал на Италия в началото на 14 век.

Лудвиг е първият от династията Вителсбах, който получава кралски и императорски сан.

Борба за трона[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на император Хайнрих VII през 1313 година, Фридрих I (под името на Фридрих III) Австрийски се кандидатира за трона на империята. Фридрих може да разчита на курфюрста на Кьолн - архиепископ Хайнрих, на пфалцграф Рудолф Рейнски, на херцог Рудолф Саксонски и на двамата бранденбургски маркграфове; следователно, пет от седем избирателни гласове са на негова страна. Макар тези германски принцове да го поддържат, под натиска на Петер фон Аспелт, архиепископ на Майнц, на 20 октомври 1314 г. е избран за римско-немски крал Лудвиг IV Баварски, който е набързо коронован в Бон и след 25 ноември повторно коронован в Аахен. Така започва дълга война за трона между Лудвиг IV и Фридрих III. Главната военна подкрепа на Фридрих предоставя брат му Леополд I, херцог на Австрия, а на Лудвиг - Ян Люксембургски.

Отделно гласовете за Трир и Чехия са в ръцете на Люксембургския дом, тъй като архиепископ в тези области е Балдуин Люксембургски, братът на покойния император. Тази партия обаче не излъчва собствен кандидат, защото чешкият крал Ян е едва на 17 години. Затова партията залага на кандидат от Вителсбахите, а именно херцогът на Горна Бавария Лудвиг.

Лудвиг удържа победа на 28 септември 1322 година в битка при Мюлдорф на Ин над армията на херцог Фридрих III Австрийски.[1] Лудвиг пленява Фридрих и го държи три години в рицарския зaтвoр на замъка Траусниц в долината, за което е подложен на съществен политически натиск от католическия свят. Той се споразумява със стария си приятел и го освобождава под клетва. Според нея Фридрих признава върховенството на Лудвиг и се задължава да убеди все още непокорилия се брат Леополд да прибере меча си. В крайна сметка Фридрих не успява във второто и се доблестно се завръща на разположение на своя победител в Мюнхен. Този рицарски жест впечатлява Лудвиг, който умело го използва - заявява, че отстъпва римскогерманската корона на приятеля си Фридрих, а за себе си - тази на Император на Свещената Римска империя.

Отлъчване[редактиране | редактиране на кода]

След конфликт с папа Йоан XXII е Лудвиг е отлъчен от църквата през 1324 г. Реабилитиран е едва през 1468 г. след реконструкцията на църквата „Света Богородица“ в Мюнхен от наследниците му.

Преразпределяне на владения[редактиране | редактиране на кода]

През 1329 г. той се съгласява Пфалц да се отдели от Бавария, давайки го на другата част от рода, но придобива херцогствата Тирол и Бранденбург, както и областите Холандия, Зеландия и Фризия. Главните му градове са Мюнхен и Нюрнберг, като в Мюнхен се намира резиденцията му. [2]

Лудвиг Баварски е погребан в църквата Фрауенкирхе, Мюнхен.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Император Лудвиг IV се жени 1308 г. в Силезия за принцеса Беатрикс от Силезия-Глогау (1290 – 1322), дъщеря на херцог Хайнрих III от Глогау и съпругата му принцеса Мехтхилд фон Брауншвайг-Люнебург. Те имат шест деца:

За втори път император Лудвиг IV се жени на 25 февруари 1324 г. в Кьолн за принцеса Маргарета I Холандска (1307/1311 – 1356) от Дом Авен, дъщеря на граф Вилхелм III от Холандия и съпругата му принцеса Жана Валоа. Те имат десет деца:

  • Маргарета (1325 – 1374)
  1. ∞ 1351 Стефан от Хърватия, Далмация и Славония (1332 – 1353), син на крал Карл Роберт Анжуйски от Унгария
  2. ∞ 1358 граф Герлах фон Хоенлое († 1387)
  1. ∞ 1350 Кангранде II от Верона от Дом делла Скала (1332 – 1359, убит)
  2. ∞ 1362 Улрих фон Вюртемберг (1342 – 1388, убит в битка)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Martin Clauss: Ludwig IV. der Bayer: Herzog, König, Kaiser. Friedrich Pustet, Regensburg 2014, ISBN 9783791725604.
  • Sigmund Ritter von Riezler: Ludwig der Bayer. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 19, Duncker & Humblot, Leipzig 1884, S. 457–476.
  • Roland Pauler: Die deutschen Könige und Italien im 14. Jahrhundert. Von Heinrich VII. bis Karl IV. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 1997, ISBN 3-534-13148-7, S. 117ff.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Kaiser Ludwig der Bayer
  2. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 24-26.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]