Фридрих III (Свещена Римска империя)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Фридрих III.

Фридрих III
Император на
Свещената Римска империя
Ерцхерцог на Австрия
Крал на Германия
Hans Burgkmair d. Ä. 005.jpg
Копие на изгубения оригинален портрет на Фридрих III от Ханс Бургкмайр (1468)
Лични данни
Управление 14521493 г.
Роден
Починал
19 август 1493 г. (77 г.)
Погребан в Щефансдом, Виена
Предшественик Сигизмунд Люксембургски
Наследник Максимилиан I
Подпис Monogramm Friedrichs des III..png
Семейство
Династия Хабсбурги
Баща Ернст Железни
Майка Кимбурга от Мазовия
Брак Елеонора-Елена Португалска
Потомци Максимилиан I,Кунигунда Австрийска
Герб Emperor Frederick III Arms.svg
Фридрих III в Общомедия

Фридрих III Хабсбургски (на немски: Friedrich III., 21 септември 1415 - 19 август 1493) е ерцхерцог на Австрия (под името Фридрих V) от 1424 г., германски крал (под името Фридрих IV) от 1440 г. и император на Свещената Римска империя от 1452 г. до смъртта си. Негов предшественик е Сигизмунд Люксембургски, а наследник е синът му Максимилиан I.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Роден в Инсбрук, Австрия, Фридрих е син на херцог Ернст Железни от линията на Леополдите от Хабсбургската династия, управляващ Вътрешна Австрия или по-точно Щирия, Каринтия и Крайна.Майка му е Кимбурга от Мазовия.

Титли[редактиране | редактиране на кода]

Той става ерцхерцог на Австрия (под името Фридрих V) през 1424 г., когато е едва на 9 години. През 1440 г. е избран за германски крал под името Фридрих IV, а дванадесет години след това получава титлата император на Свещената Римска империя като Фридрих III.

Брак и деца[редактиране | редактиране на кода]

Фридрих III се запознава със съпругата си Елеонора Португалска, худ.Пинтурикио, библиотека Пиколомини
Фридрих III и Елеонора Португалска.

Сключва брак през 1452 на 37-годишна възраст за 18-годишната принцеса Елеонора-Елена Португалска (1436–1467), дъщеря на португалския крал Дуарте, чиято зестра му помага да изплати дълговете си и да утвърди своята власт.

Имат децата:

Отношения със швейцарците и папата[редактиране | редактиране на кода]

През 1442 г. Фридрих се съюзява с Рудолф Щюси, владетел на град Цюрих, срещу Стария швейцарски съюз, давайки начало на Старата Цюрихска война (Alter Zürichkrieg), която завършва в полза на Швейцарския съюз.

През 1448 г. Фридрих сключва договор с папството, наречен Vienna Concordat, който остава в сила до 1806 г. и определя взаимоотношенията между Хабсбургите и папството.

Фридрих е последният император, коронясан в Рим. Това се случва през 1452 г. от папа Николай V. По това време той е против реформата на Свещената Римска империя и едва успява да убеди избиращата го колегия да не избира друг крал.

Отношения с Бохемия и Унгария[редактиране | редактиране на кода]

В период малолетието на Ладислав Постум, имащ права на унгарска и чешката корона, Фридрих III се опитва да установи своята власт над тези държави. Не му се отдава да създаде силна прохабсбургска партия. В двете кралства започват граждански войни, дали властта на представители на националното средно дворянство — Иржи (Подебради) в Бохемия и Янош Хунияди в Унгария. Унгарското нахлуване, съпроводено от с въстание на австрийските съсловия през 1452 година принуждава Фридрих да освободи Ладислав и върне кралските регалии. Императорът отказва да окаже помощ на унгарците в борбата им с турците. След смъртта на Ладислав през 1457 г. не успява да задържи Бохемия и Унгария в орбитата на Хабсбургската монархия. Крал на Бохемия става Йиржи Подебрад, който след неудачна за Австрия война е признат през 1459 година от Фридрих. Фридрих продава короната на Свети Ищван на Матяш Корвин за 80 000 златни форинта, макар да остатава номинален крал на Унгария до 17 юли 1463 година. На престола на Унгария се възкачва Матяш Корвин, който скоро разгръща крупни военни действия против императора.

В 1460-те гг. започват непрекъснати набези на унгарски войски на австрийските земи, които Фридрих III, поради недостиг на пари не може да отрази. Австрия е разорена, а през 1485 година армията на Матяш Корвин превзема Виена. Унгарските войски окупират Долна и част от Горна Австрия, а така и източните региони Щирия, Каринтия и Крайна.

Единствено смъртта на Матяш през 1490 година позволява да бъдат освободени австрийските земи, което е осъществено от сина на Фридрих Максимилиан.

Последици от управлението[редактиране | редактиране на кода]

Изображение на Фридрих III и папа Пий II

Фридрих III се счита за последния император на средновековието. Общата криза на органите на управление на империята, неефективността на имперската власт и практически пълната независимост на немските князе, постепенно нарастват през последния век като с най-голяма пълнота се проявяват в управлението на Фридрих III.

Политиката, която Фридрих води като император като цяло е все пак успешна. Най-големият му опонент е брат му Алберт VI, който оспорва неговата власт. Фридрих не успява да спечели нито един конфликт на бойното поле и поради тази причина използва по-различни методи. Държи племенника си Ладислаус Постум, владетел на ерцхерцогството Австрия, Унгария и Бохемия (роден 1440 г.), за затворник и се опитва да увеличи покровителството си над него, за да вземе Долна Австрия под своя власт. Ладислаус е освободен през 1452 г. Фридрих се отнася по подобен начин и с друг свой племенник - Сигизмунд от тиролската линия на Хабсбургите.

Въпреки тези свои усилия той се проваля в опита си да завземе Унгария и Бохемия. Дори е победен от краля на Унгария Матияш Корвин през 1485 г., който успява да завземе Виена и остава там до своята смърт след пет години. В края на краищата Фридрих надвива своите врагове, като ги надживява и понякога наследява техните земи. Такъв е и случаят с племенника му Ладислаус Постум, от когото получава Долна Австрия през 1457. Същото се случва и с брат му Алберт VI - Фридрих наследява трона му в Горна Австрия. Тези конфликти го принуждават да живее анахронистично и постоянно да пътува. Налага му се да мести своя кралски двор неколкократно през годините на своето управление, установявайки се в Грац, Линц и след това Винер Нойщат. Във Винер Нойщат построява замък и манастир.

Бракове на децата на Фридрих[редактиране | редактиране на кода]

И въпреки всичко неговата политика е учудващо успешна. В обсадата на Нойс (1474-75) той успява да убеди херцогът на Бургундия Шарл Смели да даде дъщеря си Мария Бургундска за съпруга на сина му Максимилиан I. Наследявайки Бургундия, Хабсбургите започват да получават все по-голяма власт в Европа. Това води до появата на поговорката:

Нека другите водят войни, а ти, щастлива Австрия, ще се жениш.

Това става и девизът на династията.

Илюстрация от ръкопис, показваща ампутирането на крака на Фридрих III
саркофаг в Щефансдом

Бракът на дъщеря му Кунигунда Австрийска за Албрехт IV , херцог на Бавария, е резултат от желанието на Фридрих да заграби още власт, но въпреки това в крайна сметка се оказва загуба за Фридрих. Албрехт незаконно взема контрол над няколко имперски феодални владения и впоследствие иска ръката на Кунигунде, която живее в Инсбрук и далеч от баща си. За зестра той ѝ обещава завзетите от него феодални владения. Фридрих първоначално се съгласява, но след като Алберт заграбва още едно владение - Регенсбург, императорът отменя своето съгласие. На 2 януари 1487 обаче Кунигунде се жени за Алберт преди решението на баща ѝ да е стигнало до нея. Войната, говора да се породи от появилият се спор, е предотвратена единствено благодарение на сина на Фридрих Максимилиан.

През 1469 успява да създаде епископии във Виена и Винер Нойщат, което не е постигано преди него от никой херцог на Австрия.

През последните десет години от живота си Фридрих управлява заедно със сина си Максимилиан.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

На 77-годишна възраст Фридрих III умира в Линц след неуспешен опит за ампутация на левия му крак. Саркофагът му е изработен от Николаус Герхарт фон Лейден в Щефансдом във Виена е сред най-значимите скулпторни творби от Средновековието. Ампутираният му крак е погребан заедно с него.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Карл Воцелка. История на Австрия, изд.Рива 2008 година, стр.69
  • Жан-пол Блед. История на Виена, ид.рива 2009 година, стр.28-31
  • Митрофанов, П. История Австрии с древнейших времён до 1792 г. — М., 2003
  • Пристер, Е. Краткая история Австрии. — М., 1952
  • Шимов, Я. Австро-Венгерская империя. — М., 2003
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Frederick III, Holy Roman Emperor“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.