Хайнрих II (Свещена Римска империя)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Хайнрих II.

Хайнрих II
Heinrich II der Heilige
император на Свещената Римска империя
Henry II of Germany.jpg
Роден
Хайнрих Баварски
Починал
13 юли 1024 г. (51 г.)
Погребан Бамберг, Федерална република Германия

Религия Католическа църква
Управление
Период 10021024
Коронация 14 февруари 1014
Предшественик Ото III
Наследник Конрад II
Канонизация
Празник 13 юли
Семейство
Род Саксонска династия
Баща Хайнрих II
Майка Гизела Бургундска
Братя/сестри Бруно
Гизела Баварска
Съпруга Кунигунда Люксембургска
Хайнрих II в Общомедия

Хайнрих II, познат като Свети Хайнрих (на немски: Heinrich II der Heilige), е единственият германски император на Свещената Римска империя, канонизиран за светец от Католическата църква. Той управлява като пети (и последен) император от Отоновата династия.

Произход и ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Син е на трудно подчиняващия се и бунтуващ[1] се баварски херцог Хайнрих II, от когото наследява кралската кръв на Карл Велики, и на Гизела Бургундска, племенница на Аделхайд, императрица на Свещената Римска империя.

Хайнрих получава образование в катедралното училище в Хилдесхайм, а през 995 г., след смъртта на баща си, получава наследствената титла Херцог на Бавария като Хайнрих IV.

Император[редактиране | редактиране на кода]

Христос коронясва императора, който в знак на властта си получава и Копието на съдбата. Миниатюра, Баварска държавна библиотека

Хайнрих успява да стане император след смъртта на братовчед си Ото III, след като слага ръка на имперските регалии, но и с помощта на Вилигис, архиепископ на Майнц, който организира бърза коронация като Крал на германците – 7 юни 1002 г. Следва логичен период на консолидиране на властта на новоизбрания владетел, който подема успешни военни кампании срещу Полското херцогство и Кралство Италия. След първата Хайнрих си възстановява контрола над Бохемия, а след втората получава и Ломбардската корона.

През 1013 г. Хайнрих е призован за помощ в Италия срещу разбунтувалия се Ардуин от Иврея. Войските на императора бързо потушават неподчинението, а Хайнрих отпътува за Рим, където папа Бенедикт VIII го коронясва като Император на Свещената Римска империя – 14 февруари 1014 г.

През 1020 г. Бенедикт VIII посещава императора в Бамберг и иска от Хайнрих военнополитическа помощ срещу Византийската империя, чиято власт расте в Южна Италия. Две години по-късно императорът откликва на молбата и подема военна кампания заедно с принц-електора на Кьолн Пилгрим и подчинява непокорните ломбардски принцове, налагайки имперския авторитет и южно от Папската държава.

Църковна политика и заслуги[редактиране | редактиране на кода]

Император Хайнрих е канонизиран за светец на Католическата църква заради устойчивите си административни реформи в епископствата, които му осигуряват твърда подкрепа на висшите католически клирици и прелати. Хайнрих II толерира централизираната им власт като поземлени и йерархични наместници, изключва унаследяване на църковните титли като узаконява целибата и създава архиепископско седлище в Бамберг, което става проектор на имперската и църковната универсална власт. Самият Хайнрих полага обет за Целомъдрие заедно със съпругата си Кунигунда и го изпълнява, не оставяйки наследници за престола си. Заради личния си пример и цялостната си политика на църковно-държавна власт Хайнрих е обвързан като облат на Бенедиктинския орден и канонизиран за светец от папа Климент II (11 юли 1147 г.).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Войната на Тримата Хенри.