Ото IV (Свещена Римска империя)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Ото.

Ото IV
Император на
Свещената Римска империя
Otto IV. und Papst Innocenz III. reichen sich vor den ankommenden Schiffen Friedrichs II. die Hände.jpg
Посрещане на Ото IV от папа Инокентий III на фона на пристигащите кораби на Фридрих II, който тръгва срещу Ото IV. Картината следва да се отнася към експедицията на Ото IV до Рим през 1209 г. Някои елементи са недовършени, например ръцете на папата.
Cod. Pal. germ. 19 – 23, 1450 г.
Управление 1198 – 1215 г.
Коронация 21 октомври 1209 г.
Наследил Хайнрих VI
Наследник Фридрих II
Лични данни
Роден
Починал
19 май 1218 г. (43 г.)
Харцбург, дн. Германия
Погребан в Катедрален храм, Брауншвайг
Пълно име Ото фон Брауншвайг
Други титли Крал на Германия
Крал на Италия
Крал на Бургундия
Семейство
Династия Велфи
Баща Хайнрих Лъв
Майка Матилда Плантагенет
Бракове Беатрикс Швабска
Мария Брабантска
Герб Emperor Otto IV Arms.svg
Ото IV в Общомедия

Ото IV от Брауншвайг (на немски: Otto IV. von Braunschweig; * 1175/1176 в Брауншвайг; † 19 май 1218 г. в Харцбург) от рода на Велфите е от 1198 (или от 1208 до 1211) до 1218 г. римско-немски крал и от 1209 до 1218 г. римско-немски император на Свещената римска империя.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Той е третият син на Хайнрих Лъв (Heinrich der Löwe) и Матилда Плантагенет. Майка му е дъщеря на английския крал Хенри II и Елеонор Аквитанска и сестра на последвалите го на трона Ричард I и Джон Безземни.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Ото е отгледан от своя чичо Ричард Лъвското сърце в английския кралски двор, където живее от осем годишна възраст. За участието си във войната против Филип II Август през 1196 година той получава в ленно владение графство Пуату и херцогство Аквитания. Той е добър воин, смел и храбър, но избухлив и груб; образованието му е по-скоро френско.

Двоен избор[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на Хайнрих VI през 1198 г. неговият законен наследник Фридрих е само на четири години. Макар че още през 1196 г. малкият Фридрих е избран за крал от германските принцове, въпросът за короната е отворен. Поддръжниците на династия Хоенщауфен убеждават вуйчо му Филип Швабски да приеме германската корона. На 6 март 1198 година в Ихтерсхаузен, а на 8 март на събранието на електорите в Мюлхаузен Филип е избран за римско-немски крал. На 6 септември е коронован в Майнц.

Противниците на Хоенщауфен, начело с архиепископа на Кьолн Адолф I фон Алтена обвиняват Филип, че е нарушил клетвата към своя племенник Фридрих и издигат Ото като алтернативен кандидат. Двете партии са подкрепяни от чужбина: Велфите от Англия, а Хоенщауфен от Франция. По този начин конфликтът между Капетинги и Плантагенети засяга и Германия.

Отношения с папата[редактиране | редактиране на кода]

Папата отначало подкрепя Ото и го коронясва през 1208 г. Той обаче не изпълнява дадените на папата обещания и заявява претенция за върховни права над Италия, като в края на 1210 нахлува в континентална Италия и папа Инокентий III на 18 ноември 1210 година го отлъчва от църквата. Ото дори застрашава Сицилия през 1211 г., но след като през септември 1211 голям брой германски князе се отказват от него, е принуден да се оттегли. Папата сменя позицията си и обявява подкрепата си за Филип Швабски. През 1208 г. обаче Филип е убит и Ото отново получава кралските права. Той се жени за дъщерята на Филип Бетрикс Швабска и така си осигурява подкрепа и от противниковия лагер. В желанието си да получи папската подкрепа той прави редица отстъпки: потвърждава правото на папата да контролира Силиция, Тоскана и други земи в Северна Италия и разрешава на германското духовенство да се обръща към папата за висше правосъдие. През 1209 г. тръгва на коронационен поход. Приема короната от ръцете на папата и веднага се отмята от дадените обещания. Обявява земите в Италия за имперски и тръгва да отвоюва Сицилия. Папа Инокентий веднага го отлъчва от църквата и през 1212 година папата признава за законен германски крал Фридрих II Хоенщауфен, без да се консултира с курфюрстите[1]:с. 169.

По-късно, цяла Южна Германия отпада от Ото. Разбит от френския крал Филип II Август в битката при Бувин (27 юли 1214 година), Ото е принуден да отстъпи пред противника. Той се прибира в своите наследствени земи Брауншвайг, откъдето се сражава още и с датския крал Валдемар II Датски и архиепископа на Магдебург.

Бракове[редактиране | редактиране на кода]

Двата му брака от 1209 или 1212 г. с Бетрикс Швабска (1198 – 1212), дъщеря на Филип Швабски и Ирина Ангелина, и от 19 май 1214 г. в Аахен с Мария Брабантска (1190 – 1260), дъщеря на Хайнрих I от Брабант и Матилда Булонска, са бездетни.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Гагова, Красимира. Средновековна Европа X – XIII век. Лекционен курс. София, ИК Полис ООД, 2007. ISBN 978-954-796-020-6. с. 238.
  • Bernd Ulrich Hucker: Kaiser Otto IV. Hahn. Hannover 1990, ISBN 3-7752-5162-6
  • Bernd Ulrich Hucker: Otto IV. Der wiederentdeckte Kaiser. Eine Biographie. Insel-Verlag, Frankfurt am Main 2003, ISBN 3-458-34257-5. (Rezension)
  • Gerd Althoff: Otto IV. – Woran scheiterte der welfische Traum vom Kaisertum? In: Frühmittelalterliche Studien, Bd. 43 (2009), S. 199 – 214.
  • Steffen Krieb: Vermitteln und Versöhnen. Konfliktregelung im deutschen Thronstreit 1198 – 1208. Böhlau, Köln 2000, ISBN 3-412-11199-6.
  • Hans Martin Schaller: Das geistige Leben am Hofe Kaiser Ottos IV. von Braunschweig. In: Deutsches Archiv für Erforschung des Mittelalters, Bd. 45 (1989), S. 54−82.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]