Битка при Бувин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Битка при Бувин
Bataille de Bouvines gagnee par Philippe Auguste.jpg
Информация
Период 27 юли 1214
Битка при Бувин в Общомедия

Битката при Бувин се състои на 27 юли 1214 г. между френския крал Филип II Огюст и международна коалиция на Свещената римска империя под командването на Ото IV, крал Джон от Англия и френските васали Фердинанд Фландърски (Феран Португалски), граф на Фландрия и Рено дьо Дамартен, граф на Булон. Победата на французите увеличава престижа на френската монархия[1].

Първоначалният план е крал Джон да дебаркира с войските си в Западна Франция и да вдигне на бунт Аквитания и Анжу, след което да се отправи към Париж. В същото време имперските сили заедно с тези на графства Фландрия и Булон трябва да се насочат към Париж от север. Този план обаче се проваля, след като Джон е победен при Ла рош о Моин (La Roche-aux-Moines) близо до Анже на 2 юли 1214; така Филип Огюст може да се отправи веднага на север. Решителната битка се състои в блатистата равнина между Бувин (Bouvignies) и Турне (Tournai) във Фландрия.

Битката започва с кавалерийска атака срещу десния фланг на французите. В центъра напредват имперските пехотинци от Нидерландия, но са спрени и принудени да отстъпят от френската кавалерия под командването на Филип. Французите надделяват и на левия фланг, като Уилям Дългият меч – граф Солсбъри – попада в плен. Френската кавалерия надделява и на десния фланг, където в плен попада Фердинанд Фландърски. Накрая двата блока от кавалерийски резерви се срещат в центъра и Франция триумфира: двата фланга се събират, за да отрежат пътя за отстъпление на имперската армия. Рено дьо Дамартен оказва отчаяна съпротива, но в крайна сметка се предава. Ожесточената битка завършва с категорична френска победа, Рено и Фердинанд са пленени, но Ото успява да избяга.

В резултат на двете битки Филип Огюст затвърждава властта си върху някогашните английски земи във Франция, а крал Джон понася тежък удар върху реномето си и се изправя срещу засилващата се съпротива на совите барони. На следващата година е принуден да подпише Магна Харта. Император Ото абдикира в полза на Фридрих II Хоенщауфен.

Загуби: французи 1 000 от 15 000; коалиция 1 000 убити и 9 000 пленени от 25 000[1].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Charles Phillips. Battle of Bouvines. // Encyclopedia Britannica. Посетен на 3 февруари 2021. (на английски)