Рено дьо Дамартен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Familniqt gerb na Рено I дьо Дамартен
Пленените графове Рено дьо Дамартен и Фердинанд Фландърски, водени в техния затвор от крал Филип II Август. (Grandes Chroniques de France, 14 век, Bibliothéque nationale, Париж)

Рено дьо Дамартен (на френски: Renaud de Dammartin, * ок. 1165, † 1227) е от 1190 до 1211 г. граф на Булон, от 1200 до 1211 г. граф на Дамартен, от 1204 до 1206 г. граф на Омал и от 1206 до 1211 г. граф на Мортен.

Той е син на граф Алберик II дьо Дамартен (1135–1200) и на Матилда дьо Клермон (1147-1200). По-малкият му брат е Симон дьо Дамартен (1180-1239).

Той е известен преди всичко с неговото предателство спрямо крал Филип II Август от Франция.

Рено дьо Дамартен расте във френския двор и е от младежките си години приятел на по-късния крал Филип II Август. Бие се обаче, по нареждане на баща му, под знамето на Плантагенет. След смъртта на Хенри II Плантагенет 1189 г. фамилията му Дамартен се подчинява на короната. Рено се жени за братовчедката на краля, Мария дьо Шатийон. По съвет на крал Филип II около 1190 г. той изгонва съпругата си и отвлича Ида Лотарингска от Елзас († 1216), графиня на Булон и вече два пъти вдовица. През 1191 г. той се жени за Ида и получава от френския крал Булон, дотогава собственост на графовете на Фландрия. През 1197 г. Рено е на страната на Ричард Лъвското сърце, след неговата смърт 1199 г. обаче се връща отново на страната на крал Филип II. През 1201 г. той сгодява дъщеря си с кралския син Филип Юрпел, 1204 г. получа допълнително графство Омал, което през 1206 г. дава на брат си Симон и получава в замяна графството Мортен. Рено става така един от най-могъщите господари в Северна Франция.

Конфликтът му с епископ Филип дьо Бове води през 1210 г. до скъсване с краля. Той го заплашва пред събрания двор и кралят го дава на съд, през 1211 г. заема замъка на Мортен, след това превзема и Булон. Рено и брат му Симон бягат от Франция. Заедно с граф Фердинанд Фландърски той отива през есента 1213 г. в двора на крал Джон Безземни в Англия, когото честват и така правят държавно предателство (Felonie) спрямо краля на Франция.

През пролетта 1214 г. предателите се връщат с английска войска обратно във Фландрия и започва боеве против Франция. След това те се обединяват с войската на император Ото IV и тръгват против френския крал. На 27 юли 1214 г. се състои решителната битка при Бувине. След това той и графа на Фландрия са пленени и затворени в Пероне. По-късно Рено е преместен в замъка на Гулет, където остава затворен до смъртта му през 1227 г.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Рено се жени за Мария дьо Шатийон († 13 март след 1241), дъщеря на граф Ги II дьо Шатийон и Матилда Брабантска. Те нямат деца и и се развеждат 1190 г. През април 1190 г. той се жени за Ида Лотарингска (1160–1216), дъщеря на Матийо Елзаски († 1173), граф на Булон, и Мари дьо Блоа († 1182), дъщеря на английския крал Стивън и Матилда Булонска. Ида е вдовица на херцог Бертхолд IV от Церинген († 1186). С нея той има една дъщеря:

  1. 1216 Филип Юрпел (* 1200, † 1234), граф на Клермон, син на крал Филип II Август
  2. 1235 Афонсу III (* 1210; † 1279), крал на Португалия (развод 1253)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Malo Henry. Un Grand Feudataire, Renaud de Dammartin Et la Coalition de Bouvines: Contribution a L'étude Du Règne de Philippe-Auguste. – Paris: Honore Campion, 1898. – 373 p.
  • Люшер А. Французское общество времен Филиппа Августа / Перевод с фр. к. и. н. Цыбулько Г. Ф. – СПб.: Евразия, 1999. – 414 p. – 3000 экз. – ISBN 5-8071-0023-9

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]