Лотар I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лотар I
франкски крал
Лотар I 
Роден: 795 г.
Починал: 29 септември 855 г. (60 г.)
Денарий с портрет на император Лотар I (от 840 – 855)
Подялбата в Прюм 855 г.

Свети Лотар I (на немски: Lothar, на френски: Lothaire, на италиански: Lotario) (* 795 – † 29 септември 855 г. в абатство Прюм) e франкски крал, от 814 до 817 г. крал на Бавария, от 817/823 до 855 г. император на Свещената римска империя (до 840 съ-император), от 822 до 855 (под-)крал на Италия (крал на лангобардите) и от 843 до 855 г. император на Франкската империя (Среднофранкско кралство – Lotharii Regnum).

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Лотар I е роден през 795 г. като най-голям син на Лудвиг Благочестиви и първата му съпруга Ирмингарда. През август 814 г., като херцог влиза във владение на Бавария (814 – 817 г.). През 817 г., при разделянето на Франкската империя е провъзгласен за съимператор. През октомври 821 г. в Тионвил се жени за Ирмингард фон Тур от род Етихониди, дъщеря на Хуго фон Тур, граф на Тур. Така през 822 г. поема властта над Италия (подкрал на Италия и крал на лангобардите 822 – 855), а на 5 април 823 г. получава кайзерската корона от папа Пасхалий I. Той е крал на франкската Lotharii Regnum (843 – 855).

През ноември 824 г. Лотар променя законодателната база на държавата си обединявайки законите на кайзера и тези на папата в Рим (Папска държава). Пет години след това – през август 829 г. синът на Лудвиг Благочестиви от брака му с Юдит Баварска – Карл II Плешиви (четвърто дете на краля) започва да управлява Алемания, което предизвиква първите трима синове да се опълчат срещу баща си, сваляйки го в крайна сметка от трона. След смъртта на Лудвиг Благочестиви през 840 г. Лотар става единствен кайзер на Франкската империя, като не крие амбициите си да се задържи сам на престола. Братята му Лудвиг и Карл III се обединяват срещу него и след тригодишна война го принуждават да се съобрази с претенциите им. През 843 г. тримата подписват договора от Вердюн за разпределение на Франкската империя, което фактически представлява нейното окончателно разделяне и краят на нейното съществуване. Лотар получава Среднофранкското кралство заедно със Северна Италия.

Тежко болен, на 19 септември 855 г. чрез договора от Прюм той разделя владенията си получени според Вердюнския договор на синовете си:

Оттегля се в манастира Прюм, където след няколко дена – на 29 септември 855 г. умира, и където е погребан.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Жени се за Ирмингард фон Тур, която умира 851. Те имат девет деца:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Geschichtsverein Prümer Land e.V. (Hrsg.): Lothar I., Kaiser und Mönch in Prüm – Zum 1150. Jahr seines Todes. Prüm 2005, ISBN 3-931478-19-X.
  • Hans-Werner Goetz: Lothar I. Lexikon des Mittelalters (LexMA). Band 5, Artemis & Winkler, München/Zürich 1991, ISBN 3-7608-8905-0, Sp. 1223 – 1224.
  • Theodor Schieffer: Lothar I. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 15, Duncker & Humblot, Berlin 1987, ISBN 3-428-00196-6, S. 210 – 216 (Digitalisat)
  • Lothar I, Heiligenlexikon

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]