Агелмунд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Агелмунд (Agelmund) е син на херцог Айо и първият крал на лангобардите. Царува 33 години през 4 и 5 век.

Агелмунд довежда, сменилите вече името си от винили (Winniler) на лангобарди в страната на българите. Там стават безгрижни и българите (vulgares) една нощ ги нападат, избиват много войници и самия крал. Отвличат дъщерята на Агелмунд. 439 г.(?) [1]

Новоизбраният крал Ламисио (Lamissio) побеждава българите в една страшна битка. След доста години в завоюваната страна на българите, лангобардите се оттеглят през 489 в страната на ругите (Rugier), Долна Австрия, на север от Дунав.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]