Вахо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вахо
Wacho
крал на лангобардите
Роден
Починал
Семейство
Род Летинги
Съпруга Радегунда
Аустригуза
Зилинга
Деца Валдерада
Визигарда
Валтари

Вахо (на латински: Wacho) е херцог и крал на лангобардите от 510 до 540 г.

Произход и управление[редактиране | редактиране на кода]

Той е син на Уничис от рода Летинги, който е брат на крал Тато.

През 510 г. Вахо убива чичо си Тато и побеждава в битка неговия син Илдичис. Така става приемник на чичо си крал Тато.

Чрез роднинските си връзки, Вахо успява в края на управлението си, да подчини живеещите по поречието на Среден Дунав свеби. Хлотар I успява след няколко години чрез още един брак да възстанови връзката с франките.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Първи брак: с Радегунда (Ранигунда), дъщеря на краля на Тюрингия Физуд (или Бизин).

Втори брак: с Аустригуза (или Острогота), дъщеря на краля на гепидите Туризинд. Те имат две дъщери, омъжени за крале на франките:

Трети брак: със Зилинга, дъщеря на краля на херулите Рудолф. Те имат един син:

  • Валтари, наследник на трона. Седем години след смъртта на Вахо синът му Валтари и династията му падат (545 г.). Новият крал Аудоин се присъединява на страната на Византия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]