Агилулф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Агилулф
Агилулф в Италия, в зелено – лангобарди, в оранжево – византийци
Плочата на Агилулф

Агилулф (Agilulf, Аго, Turingus; † 615) е крал на лангобардите (590615).

Преди това той е херцог на Торино (dux Taurinensium civitatis). През 590 г. лангобардските херцози го избират за наследник на крал Аутари и през май 591 г. е коронясан в Милано.[1]

Жени се за вдовицата на Аутари – католичката Теодолинда. Агилулф е арианец, но под въздействието на съпругата си търси сближение с католическия папа в Рим.

Умира през 615 г. От името на още непълнолетния наследник Адалоалд, когото Агилулф жени за дъщерята на франкския крал Теодеберт II и на първата му съпруга Билихилда, регентството поема Теодолинда.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Hermann Fröhlich: Studien zur langobardischen Thronfolge. Teil 1, Tübingen 1980, S. 99-115
  • Jörg Jarnut: Geschichte der Langobarden. Kohlhammer, Stuttgart 1982, ISBN 3-17-007515-2, S. 42-46, 53-56
  • John R. Martindale: The Prosopography of the Later Roman Empire. Bd. IIIb, Cambridge 1992, S. 27–29.
  • Wilfried Menghin: Die Langobarden. Theiss-Verlag, Stuttgart 1985.
  • Charlotte Schroth-Köhler: Agilulf. Lexikon des Mittelalters (LexMA). Band 1, Artemis & Winkler, München/Zürich 1980, ISBN 3-7608-8901-8, Sp. 208–209
  • Felix Dahn: Agilulf. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 45, Duncker & Humblot, Leipzig 1900, S. 706–709.
  • Ludo Moritz Hartmann: Geschichte Italiens im Mittelalter. Bd. II Teil 1, Wigand, Leipzig 1900, S. 98 ff. (Digitalisat) und Teil 2, Perthes, Gotha 1903, S. 18 ff.
  • Thomas Hodgkin: Italy and her Invaders. Vol VI. Oxford 1895, S. 27 ff. (Digitalisat)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]