Теодолинда

Теодолинда
кралица на лангобардите
Теодолинда се омъжва за Агилулф, детайл от фреска от Параклиса на Теодолинда, братя Дзаватари, катедрала на Монца, 1444 г.
Родена	ок.570 Регенсбург, Херцогство Бавария
Починала	627/628 Монца, Лангобардско кралство
Погребана	Параклис на Теодолинда в Катедралата на Монца
Религия	католицизъм
Управление
Период	15 май 589 – 616
Наследява	Масана
Наследник	Гундеперга
Други титли	регентка на Лангобардското кралство (616 – 626)
Семейство
Род	Агилолфинги по рождение Белеос и Анавас по брак
Баща	Гарибалд I
Майка	Валдерада
Братя/сестри	Тасило I Гримоалд I Гундоалд Сестра Сестра (вероятна) Ромилда (вероятна)
Съпруг	Аутари Агилулф
Деца	Гундеперга Адалоалд
Теодолинда в Общомедия

Теодолинда или Теоделинда (Theodelenda, Theodellende, Theudelinda, на италиански: Teodolinda, Teodelinda; * ок. 570, Регенсбург, Херцогство Бавария (?); † 627/628 в Монца, Лангобардско кралство) е чрез брак кралица на лангобардите и кралица на Италия (589 – 616), регентка на сина си Адалоалд (616 – 624).

Чества се от Католическата църква като светица на 22 януари.

Произход

Дъщеря е на Гарибалд I (* 500; † 593) от баварската династия на Агилолфингите, първият херцог на баварците, и на съпругата му Валдерада (* 530; † 550), вдовица на краля на франките Теодебалд и дъщеря на лангобардския крал Вахо. Майка й е член на Летингите, най-благородническата лангобардска фара, обградена от голям ореол на уважение и почит сред лангобардите.

Теодолинда има трима братя и една, две или три сестри:

• Тасило I (* 560; † 610), вероятен, херцог на Бавария
• Гримоалд I († 595), херцог на Бавария
• Гундоалд (* 565; † 616), херцог на Асти
• Сестра, съпруга на Евин, херцог на Тренто
• Сестра, вероятна
• Ромилда († 610), вероятна, херцогиня на Фриули като съпруга на Гизулф II

Датата и мястото на раждането ѝ не са известни със сигурност. Смята се, че е родена около 570 г. или няколко години по-късно, като се приема, че е била на около двадесет години или малко по-малко по време на първия си брак, сключен през 589 г. Може би е родена в Регенсбург, столицата на Херцогство Бавария и мястото, където се е намирал дворецът на баварските владетели.

Теодолинда (Teodolinda) е италианизираната форма на името й, която се е утвърдила в историческата и литературна традиция на Италия. Произлиза от древногерманските theud (народ) и lind (липа, превежда се като щит), което означава „щит, защита на народа“. В средновековните източници, датиращи от нейно време, и по-късни, има различни изписвания. В Евангелието на Теодолинда, ценен артефакт от нейното време, името е Theodelenda, върху нейния саркофаг от XIV век има формата Theodellende, докато Павел Дякон я нарича Theudelinda. В древен папирус от съкровищницата на катедралата в Монца, който е изгубен, но датира от 650 г. и е преписван няколко пъти, формата е Theodelinda – същата, използвана от папа Григорий I в писмата до нея, които започват с думите: Gregorius Theodelindae Reginae. Италианизацията на тази последна форма е Teodelinda, от която произлиза италианската - по-малко правилна форма Teodolinda.

Кралица на лангобардите

Брак с Аутари

Крал Аутари изпраща посланици до краля на франките, за да поискат ръката на сестра му, стенописи в Параклиса на Теодолинда в катедралата в Монца.

Първоначално Теодолинда е сгодена едва 15-годишна, благодарение на брачната политика на баща ѝ, за краля на франките Хилдеберт II. След развалянето на годежа я сгодяват през 588 г. за лангобардския крал Аутари. Това решение има специфично политическо значение: след провала на опитите за постигане на мир с франките, Аутари избира открит конфликт и следователно търси подкрепата на баварците, които, подобно на лангобардите, са заплашени от франките, които по това време са във фаза на възход.

Историкът Павел Дякон разказва как крал Аутари се присъединява към лангобардското пратеничество, което отива инкогнито в двора на Гарибалд, за да наблюдава по-добре появата на бъдещата си булка.

Бракът е сключен във Верона на 15 май 589 г., в лагера на Сарди. Братът на Теодолинда, Гундоалд, е направен херцог на Асти.

Брак с Агилулф

Крал Аутари умира на 5 септември 590 г., вероятно отровен, след малко повече от година брак. Според трогателния, но съмнителен разказ на Павел Дякон, през тези месеци Теодолинда е завладяла лангобардите до такава степен, че народът спонтанно ѝ е предложил възможността да си избере нов съпруг и крал. Тогава изборът е паднал върху херцога на Торино Агилулф от рода Анавас. По-вероятно е този брак, сключен през есента на 590 г. в Ломело, да е бил организиран от самия Агилулф, който през май 591 г. в Милано е официално провъзгласен за крал на лангобардите на народно събрание. Практиката за предаване на властта по женска линия, чрез втория брак на овдовялата кралица, въпреки това е приета от лангобардското общество.

След 590 г. Теодолинда кара да построят в Монца кралска лятна резиденция и църквата „Сан Джовани“.

Теодолинда оказва забележително влияние върху политиката на съпруга си. Тя е Католичка, за разлика от съпруга си и по-голямата част от лангобардите, които са ариани и езичници. Благодарение на нея той се доближава до Католическата църква. След първоначална подкрепа за разкола, най-вероятно до 612 г., когато умира нейният съветник Секундус от Нон, Теодолинда води диалог с папа Григорий I, с когото си кореспондира. Тази кореспонденция се отнася преди всичко до ролята й на посредник, за да осигури периоди на примирие в продължаващата война между лангобардите и римляните. Поради евентуалното влияние на Теодолинда, на Католическата църква са върнати заграбените имущества, разрешава се завръщането на някои от избягалите от лангобардите епископи в техните диоцези и започват усилия за изглаждане на Трикапитолийската схизма, разделяща римския папа от аквиилейския патриарх. През тези години монахът Секундус от Нон, трикапитолиец, е първият дворцов съветник.

На 7 април 603 г. в Монца кръщават в католическата вяра единственият ѝ син Адалоалд, който през 604 г. е издигнат, следвайки римско-императорската традиция, за съ-крал.

През 613 г. Теодолинда подпомага чрез даряването на земи мисията на ирландеца Свети Колумбан при основаването на Абатството на Свети Колумбан в Бобио през 614 г. – един от най-важните монашески центрове в Европа.

Регентка на Адалоалд

През 616 г. умира Агилулф, оставяйки титлата на сина си Адалоалд, който е все още непълнолетен, но вече е свързан с трона от 604 г. Възможна заплаха за наследяването верятно е братът на Теодолинда, популярният Гундоалд, херцог на Асти, но малко преди това е убит, вероятно по инициатива на самата кралска двойка. Теодолинда остава на върха на властта редом със сина си, бидейки негова регентка и получавайки голямата подкрепа на херцог Сундрарит, бивш военен командир и доверен човек на Агилулф.

Като регентка Теодолинда засилва подкрепата си за Католическата църква, благодарение и на влиянието, упражнявано от латинския съветник Петър, който заменя Секундус от Нон. Атаки срещу византийците липсват: през тези години те са в сериозни затруднения поради едновременния натиск на аварите и персите, а лангобардската дипломация е ангажирана с търсенето на окончателно споразумение с императора. Недоволството на мнозинството от херцозите се концентрира около очертаващата се фигура на Ариоалд, херцог на Торино и девер на Адалоалд (той е съпруг на сестра му Гундеперга.

През 624 г. Адалоалд вече е пълнолетен, но Теоделинда не губи влиянието си върху политиката: избухва вътрешен конфликт между бунтовниците и краля, подкрепен от папата и екзарха на Равена. Накрая Адалоалд е детрониран и умира през 626 г. Той е наследен от девера си Ариоалд.

Смърт

Теодолинда умира през 627 или 628 г. и е погребана в гробница до съпруга и сина си в базиликата „Сан Джовани“ в Монца, която е поръчала. По-късно, в началото на XIV век, останките ѝ са пренесени в саркофаг в Параклиса на Теодолинда в сегашната катедрала. С нейната смърт приключва периодът в Монца на лангобардските крале.

Източници за живота й

Като един от нейните църковно-политически съветници се счита Секундус от Тренто, който си кореспондира с папа Григорий I и е кръстник на Адалоалд. Секундус пише историческо произведение (понастоящем загубено), в което Теодолинда е представена много позитивно. Върху това описание се базират вероятно и твърденията на Павел Дякон, който относно този период ползва главно трудовете на Секундус. Понеже книгата на Секундус прекъсва през 612 г., за следващите години от живота на Теодолинда Павел Дякон (който е основен източник за онова време) дава съвсем малко сведения.

Връзка на Теодолинда с град Монца

Аутари и Теодолинда избират Милано за своя столица, вместо Павия, и използват Монца за лятна резиденция. По този начин историята на Теодолинда е преплетена с тази на Монца, където тя построява дворец и палатински параклис, които по-късно, с течение на времето, стават основното ядро на катедралата в Монца.

Според преданието Теодолинда обещава да построи храм на Йоан Кръстител и чака Божие вдъхновение, което да ѝ покаже най-подходящото място. Докато язди със свитата си през равнина, богата на брястове и напоявана от река Ламбро, един ден тя спира да си почине край бреговете на реката. Присънва й се гълъб, който сприра недалеч от нея и й казва: Modo („тук“), а тя незабавно отговаря с Etiam („Да“): базиликата е построена на мястото, посочено от гълъба. От двете думи, изречени от гълъба и кралицата, произлиза първоначалното име на град Монца, Modoetia.

През 595 г. Теодолинда построява oraculum (параклис на кралицата) върху гръцки кръст. От тази първа конструкция днес са запазени само стените, датиращи от VI век. След смъртта на кралицата, въпреки че сградата все още не е завършена, тялото ѝ е погребано там, в земна гробница в центъра на левия неф. През 1308 г., по време на реконструкционните работи, гробницата ѝ е преместена, отново в катедралата в Монца, в каменния саркофаг, който е видим и днес, и е поставена в края на века в Параклиса на Теодолинда, зад олтара, в който се помещава Желязната корона, издигнат в края на XIX век по поръчка на крал Умберто I Савойски по проект на Лука Белтрами. Стените на параклиса са покрити със стенописи от братята Дзаватари от XV век, с житието на кралицата, разказани от Павел Дякон. Нейниятт образ се появява няколко пъти в катедралата, от люнета на фасадния портал от XIV век до стенописите на главния неф от XVIII век, и е един от основните иконографски лайтмотиви през вековете.

Брак и потомство

Омъжва се два пъти:

∞ 1. 15 май 589 във Верона за Аутари (* ок. 540; † 5 септември 590, Павия), крал на лангобардите (584 – 590), от когото няма деца.

∞ 2. есен 590 в Ломело за Агилулф († 616), крал на лангобардите (591 – 616), от когото има син и дъщеря:

• Гундеперга (* 591, + 640), кралица на лангобардите (625 – 652); ∞ 1. за Ариоалд, херцог на Торино и крал на лангобардите, от когото няма деца. 2. за Ротари (* 606; † 652), крал на лангобардите (636 – 652), от когото има 1 син
• Адалоалд (* 602 Монца; † сл. 628), крал на лангобардите (616 – 626).

Източници

• Павел Дякон, Historia Langobardorum
• Luca Beltrami, La tomba della Regina Teodolinda nella Basilica di S. Giovanni in Monza, в Archivio Storico Lombardo [raccolta], Serie 2, Volume 6, Fascicolo 3, Milano, Fratelli Bocca, settembre 1889, с. 665-678
• Felice Bonalumi, Teodolinda. Una regina per l'Europa, Torino, San Paolo, 2006
• Pier Maria Giusteschi Conti, Regine e diritto dinastico nella storia dei Longobardi, Bologna, 2003
• Jörg Jarnut, Storia dei Longobardi, Torino, Einaudi, 2002
• Alberto Magnani-Yolanda Godoy, Teodolinda la longobarda, Milano, Jaca Book, 1998
• Marcello Vannucci, Teodolinda, Firenze, Le Lettere, 1994
• Средновековна генеалогия – Теодолинда
• THEODELINDE Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (Църковен биографичен речник)

Външни препратки

• Teodolinda a Monza, Zavattari

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Teodolinda в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​