Айзтулф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Айзтулф
крал на лангобардите
Айзтулф 749 – 756
Айзтулф 749 – 756

Роден
неизв.
Починал
Семейство
Баща Пемо
Айзтулф в Общомедия
Италия ок. 751

Айзтулф (на латински: Aistulf; на италиански: Astolfo) е предпоследният крал на лангобардите и управлява от 3/4 юли 749 г. до декември 756 г.[1]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Семейството му е от Белуно. Син е на Пемохерцог на Фриули и Ратперга. Брат е на лангобардския крал Ратчис. Женен е за Гизелтруда, сестра на херцог Анселмс от Фриули, по-късно – игумен, създател на Нонантола.

Дейност[редактиране | редактиране на кода]

Айзтулф получава трона от брат си Ратчис през 749 г. и следва подобна на неговата политика, като напада папите и византийска Италия. През 751 г. той слага край на Равенския екзархат (Византийска провинция), като го завоюва.

От 751 до 756 г. управлява Сполетското херцогство.

През 752 г. Айзтулф заплашва Рим и изисква данък от Папата.

Притеснените папи, които всъщност са подчинени на Византия, но не могат да очакват помощ от там заради спора за иконите, се обръщат към каролингските владетели на Франкското кралство. Още през 751 г. папа Григорий III моли Карл Мартел да нападне, но той не реагира.

Синът на Карл Мартел Пипин III Къси се издига като крал през 751 г. със съгласието на папа Захарий, като премахва безсилния крал на Меровингите. Благодарение на това между него и Папството се изгражда съюз, който действа против Айзтулф.

През 753 г. наследникът на папа Захарий – папа Стефан II отива във Франското кралство и моли Пипин III за помощ. През 754 г. Пипин III пресича Алпите, обсажда Айзтулф в Павия и го кара да сключи мир, според който Айзтулф трябва да върне Равенския екзархат и другите завоювани територии на Папата.

След завръщането на франките в родината Айзтулф обсажда Рим. През 756 г. Пипин III отново побеждава Айзтулф, кара го да заплати обезщетение и да остъпи завладения от него град Комакио. Византийският император Константин Копроним иска Пипин III да му върне Равенския екзархат, твърдейки, че той му се полага по право и му е бил отнет от Айзтулф. Пипин обаче твърди, че той се полага на победителя по право и го предоставя на Рим.

Айзтулф умира по време на лов през декември 756 г. На трона се качва отново Ратчис, който за втори път става крал.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Павел Дякон: Historia Langobardorum VI, 26


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]