Вал ди Суза

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вал ди Суза
Val di Susa / Valle di Susa
Вале ди Суза
Панорамен изглед към долината от Сакра ди Сан Микеле
Панорамен изглед към долината от Сакра ди Сан Микеле
Общи данни
Част от Флаг на Италия Италия
Флаг на Франция Франция
Надм. височина от 300 до 3612 m
Площ 1200 кm2
Реки Дора Рипария
Инфраструктура
Селища Авиляна, Суза, Бусолено, Улкс, Бардонекия
Val di Susa mappa.png
Вал ди Суза в Общомедия
Разположение на долината в регион Пиемонт

Вал ди Суза, Вале ди Суза, букв. Долина на Суза (на италиански: Val di Susa или Valle di Susa, на пиемонтски: Valsusa, на окситански: Val Susa, на франко-провансалски: Vâl Susa, на френски: Vallée de Suse) е алпийска долина, разположена в западната част на регион Пиемонт (Северна Италия) западно от град Торино и граничеща с Франция.

С дължина 80 км и с над 90 000 жители Вал ди Суза е най-голямата и най-населената в регион Пиемонт. Името ѝ произхожда от древния малък град Суза, разположен на централно място, въпреки че най-големият ѝ център към 31 декември 2019 г. е град Авиляна.

В горната ѝ част се намира най-западната част на Италия на 3225 м надм. височина – върхът на планината Рока Бернауда (Rocca Bernauda) на територията на община Бардонекия.

Физическа география[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че принадлежи изцяло към водосборния басейн на река По и следователно към италианския географски регион, части от някои нейни високи странични долини са политически част от Френската република след Парижкия мирен договор през 1947 г.: окръг Мон Сени и проход Мон Сени в департамент Савоа; Вале Стрета (на итал. Valle Stretta, на фр. Vallée Étroite), паданският склон на проходите Коле дела Скала (на итал. Colle della Scala, на фр. Col de l'Échelle) и Коле дел Монджиневро (на итал. Colle del Monginevro, на фр. Col de Montgenèvre), връх Мон Шабертон (на фр. Mont Chaberton) в департамент Отз Алп.

Долината, разположена надлъжно, се пресича от река Дора Рипария. Докосната е както от Котските Алпи (вдясно от река Дора Рипария и потока Чениския), така и от Грайските Алпи (вляво от тях). Потоците Дора ди Бардонекия (Dora di Bardonecchia) и Чениския (Cenischia) образуват две важни долини, които се разклоняват от главната: Вале ди Бардонекия (Valle di Bardonechia) и Вал Чениския (Val Cenischia).

Името на долината произлиза от градчето Суза, разположено на входа на Вал Чениския. От Вал Чениския идва пътят, който върви през прохода Мон Сени (Valico di Moncenisio) и който се среща при градчето Суза с пътя, идващ от Прохода на Монджиневро (Valico di Monginevro).

Геология[редактиране | редактиране на кода]

Произходът на Вал ди Суза е преди 40 и 25 млн. год. по време на фаза от процеса на Алпийската орогенеза.

Римската арка в градчето Суза (IX – VIII пр.н.е.).

Типове скали[редактиране | редактиране на кода]

В лявата орографска част в Долна Вал ди Суза и до Мон Сени се откриват варовикови шисти, гнайси, серпентини, слюдести шисти и варовик. Масивът Амбин (Gruppo d'Ambin) в Котските Алпи е изграден от кристални скали и от слюдести шисти. В Горна Вал ди Суза има варовикови шисти, кварцити, варовик и понякога пясъчници.

В дясната орографска част от град Риволи до езерата на Авиляна има някои моренови образувания. От град Авиляна до село Сан Джорио ди Суза се откриват гнайси и серпентини. Масивът Орсиера-Рочаврè (Orsiera – Rocciavrè) е съставен от гнайси и слюдести шисти. В горната част на долина има варовикови шисти, серпентини и варовик.

Планини[редактиране | редактиране на кода]

От орографска гледна точка най-високата точка на Вал ди Суза се намира в Грайските Алпи и това е планината Пунта Ронча / Поант дьо Ронс (на итал. Punta Roncia, на фр. Pointe de Ronce) с нейните 3612 м, разположена на физическия вододел между Вал ди Суза и долината Мориен и в близост до италиано-френската граница.

Най-високата планина в италианската част на долината, която е и най-ясно видима от низината, е планината Рочамелоне (Rocciamelone) с нейните 3538 м.

Планината Рочамелоне
Монте Сегурет в градчето Улкс

Изкачвайки долината в дясно са разположени последователно следните основни планини:

  • Принадлежащи към Грайските Алпи:
    • Монте Музинè (Monte Musinè) – 1150 м
    • Рока Села, нар. още Монте Капразио (Rocca Sella, Monte Caprasio) – 2508 м
    • Монте Чиврари (Monte Civrari) – 2302 м
    • Рока Патануя (Rocca Patanua) – 2409 м
    • Пунта Лунела (Punta Lunella) – 2772 м
    • Връх Гранд'Уя (Grand'Uja) – 2666 м
    • Монте Палон (Monte Palon) – 2965 м,
    • Рочамелоне (Rocciamelone) – 3538 м
    • Пунта Ламет/ Поант дьо Ламе (Punta Lamet, на фр. Pointe du Lamet) – 3504 м
    • Пунта Ронча / Поант дьо Ронс (Punta Roncia, на фр. Pointe de Ronce) – 3612 м.
  • Принадлежащи към Котските Алпи:
    • Рока д'Амбен (Rocca d'Ambin) – 3377 м (и целият масив на Амбен, Gruppo d'Ambin)
    • Пунта Феранд (Punta Ferrand) – 3348 м
    • Монте Ниблè (Monte Niblè) – 3365 м
    • Монте Сегурет (Monte Seguret) – 3936 м
    • Монте Жафро (Monte Jafferau) – 3805 м
    • Пунта Сомеи / Поант Сомеи (Punta Sommeiller, на фр. Pointe Sommeiller) – 3332 м
    • Връх Роньоза д'Етиаш (Rognosa d'Etiache) – 3382 м
    • Пиер Меню / Егюл дьо Сколет (Pierre Menue, на фр. Aiguille de Scolette) – 3505 м
    • Пунта Нера (Punta Nera) – 3047 м
    • Монте Фреюс / Поант дьо Фрежюс (Monte Fréjus, на фр. Pointe du Fréjus) – 2936 м
    • Рока Бернауда (Rocca Bernauda) – 3225 м
    • Монте Табор (Monte Thabor) – 3178 м (изцяло на френска територия, макар че от единия си склон се намира във Вал ди Суза)
    • Гранд Ош (Grand'Hoche) – 2762 м
    • Монте Котоливие (Monte Cotolivier) – 2105 м
    • Мон Шабертон (Mont Chaberton) – 3131 м (изцяло на френска територия, макар че всичките ѝ склонове гледат към Вал ди Суза).

Изкачвайки долината в дясно са разположени последователно следните основни планини:

  • Принадлежащи към Котските Алпи:
    • Монте Орсиера (Monte Orsiera) – 2890 м (и целият масив Орсиера-Рочаврè, Orsiera-Rocciavrè)
    • Чима Чантипланя (Cima Ciantiplagna) – 2849 м
    • Теста дел'Асиета (Testa dell'Assietta) – 2567 м
    • Монте Дженеврис (Monte Genevris) – 2533 м
    • Монте Фретев (Monte Fraiteve) – 2702 м
    • Пунта Роньоза ди Сестриере (Punta Rognosa di Sestriere) – 3280 м
    • Монте Барифредо (Monte Barifreddo) – 3028 м
    • Гран Куейрон (Gran Queyron) – 3060 м
    • Пунта Рамиере (Punta Ramiere) – 3303 м
    • Рок дел Буше (Roc del Boucher) – 3265 м
    • Мерчантайра (Merciantaira) – 3293 м.[1]

Долини[редактиране | редактиране на кода]

Острани на главната долина има няколко странични долини.

Започвайки от село Сестриере:

  • Вале Арджентера (Valle Argentera)
  • Вал Турас или Вал Турес (Val Thuras/Val Thures)
  • Вале дела Пикола Дора (Valle della Piccola Dora), букв. „Долината на Малката Дора“, която се разклонява при село Клавиере на Валон дьо Бес (Vallon de Baisses) и на Валоне дела Жемон (Vallone della Gimont).

Започвайки от Вале Стрета (Valle Stretta) чак до подстъпа към Вал ди Суза:

  • Вале дела Ро (Valle della Rho)
  • Вале дел Фреюс (Valle del Frejus)
  • Валоне ди Рошмол (Vallone di Rochemolle), която се разклонява при Валфреда (Valfredda)
  • Вал Кларея (Val Clarea)
  • Вал Чениския (Val Cenischia)

Алпийски проходи[редактиране | редактиране на кода]

Вал ди Суза в сравнение с другите гранични долини между Италия и Франция има най-лесно проходимите алпийски проходи, разположени и на по-ниска надм. височина. От древни времена те позволяват транзита на хора и стоки.

Проходите, снабдени с асфалтиран път за МПС, в посока на часовниковата стрелка са:

  • Коле Брайда (Colle Braida) – 1007 м, от Вал Сангоне (Val Sangone) до град Авиляна
  • Коле деле Финестре (Colle delle Finestre) – 2178 м, от Вал Кизоне (Val Chisone) до градчето Суза
  • Коле дел Сестриере (Colle del Sestriere) – 2021 м, от Вал Кизоне (Val Chisone) до село Чезиана Торинезе
  • Коле дел Монджиневро (Colle del Monginevro) – 1854 м, от фр. град Бриансон до село Чезана Торинезе
  • Коле дела Скала (Colle della Scala) – 1760 м, от фр. град Бриансон до градчето Бардонекия
  • Коле дел Монченизио, на фр. Кол дьо Мон Сени (Colle del Moncenisio, на фр. Col de Mont Cenis) – 2101 м, от фр. село Ланлебур-Мон Сени до градчето Суза
  • Коле дел Коломбардо (Colle del Colombardo) – 1888 м, от Вале ди Виу (Valle di Viù) до градчето Кондове
  • Коле дел Лис (Colle del Lys) – 1311 м, от Вале ди Виу до село Рубиана.

Други проходи, снабдени единствено със свързваща пътека, са:

Реки и езера[редактиране | редактиране на кода]

Реки[редактиране | редактиране на кода]

Главната река на долината е Дора Рипария, дълга 125 км и с воден басейн от 1340 км². Ляв приток на река По, Дора Рипария води началото си от Котските Алпи близо до село Чезана Торинезе от сливането на две изворни разклонения: Пикола Дора, родена на френска територия близо до алпийския проход Коле дел Монджиневро (Colle del Monginevro) във френските Котски Алпи и потока Рипа, идващ от алпийската долина Арджентера (Valle Argentera) на територията на Саузе ди Чезана, и който от своя страна поема водите на потока Турас.

Ляв хидрографски профил[редактиране | редактиране на кода]
  • Дора ди Бардонекия (Dora di Bardonecchia) – ражда се от сливането на потоците Рио ди Вале Стрета (Rio di Valle Stretta) и Рошмол (Torrente Rochemolles) в градчето Бардонекия и завършва хода си в градчето Улкс
  • Чениския (Cenischia) – извира от село Монченизио и се влива в река Дора Рипария при градчето Суза
  • Поток Пребек (Rio Prebec) – извира от планината Гранд'Уя (Grand'Uja) в Грайските Алпи и достига Дора Рипария във Вернето – подселище на село Кианоко
  • Поток Гравио (Torrente Gravio) – извира от планината Пунта Лунела (Punta Lunella) в Грайските Алпи и завършва хода си в градчето Кондове
  • Поток Сеси (Torrente Sessi) – извира от планината Монте Чиврари (Monte Civrari) в Грайските Алпи, източно от алпийския проход Коле дел Коломбардо (Colle del Colombardo) и завършва хода си в село Каприе
  • Поток Меса (Torrente Messa) – извира от планината Монте Чиврари, западно от алпийския проход Коле дел Лис (Colle del Lys) и завършва хода си в град Авиляна.
Десен хидрографски профил[редактиране | редактиране на кода]
  • Поток Рипа (Torrente Ripa) – извира от планината Гран Куейрон (Monte Gran Queyron) в долината Арджентера (Valle Argentera), свързва се с потока Турас при Бусон – подселище на село Чезана; Торинезе, след което ражда Дора Рипария след сливането му с Пикола Дора, букв. Малката Дора (Piccola Dora)
  • Поток Турас (Torrente Thuras) – извира от планината Турас (Colle Thuras) и се влива в потока Рипа в Бусон – подселище на село Чезана Торинезе
  • Поток Джерардо (Rio Gerardo) – извира от хълма Сабионе (Colle del Sabbione) и се влива в Дора Рипария в градчето Бусолено
  • Поток Гравио (Torrente Gravio) – извира от котловината Касафрера (Conca Cassafrera) и завършва хода си в село Вилар Фокиардо
  • Поток Скальоне (Rio Scaglione) – извира на територията на Долината на Адрети (Vallone degli Adretti) в природния парк Орсиера – Рочаврè (Orsiera – Rocciavrè).

Езера[редактиране | редактиране на кода]

Езерото на Алпе Лоне над село Саузе д'Улкс
  • Лак дю Мон Сени (на фр. Lac du Mont-Cenis) изкуствено езеро изцяло на френска територия близо до прохода Кол дьо Мон Сени, част от басейна на Вал ди Суза. Тази територия исторически принадлежи към Савойското херцогство преди анексирането ѝ към Франция през 1860 г.
  • Лаго дел'Алпе Лауне (Lago Laune, Lago dell'Alpe Laune), 2043 м и Лаго Неро (Lago Nero), букв. Черното езеро – при село Саузе д'Улкс
  • Лаго дей сете колори, букв. 7-цветното езеро (Lago dei 7 colori), 2329 м и Лаго Неро (Lago Nero), букв. Черното езеро – при село Чезана Торинезе
  • Лаго Рошмол (Lago di Rochemolles), 1950 м – при градчето Бардонекия
  • Лаго Парадизо деле ране, букв. Езеро на жабешкия рай, 1275 м и Лаго Росо, букв. Червеното езеро (Lago Rosso), 1960 м – при село Сан Джорио ди Суза
  • Лак вер (Lac ver), букв. Зелено езеро, изцяло на френска територия, част от Вал ди Суза – при град Пасѝ, деп. От Савоа
  • Лаго дела Векия, букв. Езеро на старицата (Lago della Vecchia), 2670 м – на италиано-френската граница
  • Лаго дела Ферера (Lago della Ferrera), в село Монченизио
  • Езера на Авиляна (Laghi di Avigliana): Голямо езеро и Малко езеро – в град Авиляна.

Околна среда[редактиране | редактиране на кода]

Основните защитени територии са:

  • Природен парк на Гран Боско ди Салбертранд (Parco Naturale del Gran Bosco di Salbertrand) – простира се от десния бряг на река Дора Рипария до вододела с Вал Кизоне от 1000 до 2600 м надм. височина
  • Природният парк на езерата на Авиляна (Parco naturale dei Laghi di Avigliana) – обхваща площ от над 400 хектара между историческия център на град Авиляна и Вал Сангоне
  • Природният парк Орсиера – Рочаврè (Parco naturale Orsiera – Rocciavrè) – обхваща над 11 хил. хектара между Вал Кизоне, Вал Сангоне и Долна Вал ди Суза. Създаден е от регион Пиемонт през 1980 г. и е един от най-големите защитени планински райони в Пиемонт след Националния парк „Гран Парадизо“, Природния парк на Приморските Алпи (Parco naturale delle Alpi Marittime) и Националния парк на „Вал Гранде“ (Parco nazionale della Val Grande).

Флора[редактиране | редактиране на кода]

Вал ди Суза и Вал Кизоне поради географското им разположение са място за среща между растителност, характерна за Приморските Алпи, Южните Котски Алпи и Централните Алпи. В долната част преобладава чистият или смесен кестен с други широколистни дървета, а с увеличаване на надм. височина се среща нискостебленият бук. По южните склонове има бял дъб и бор. В долината преобладават лиственицата и швейцарският каменна бор, който я замества на по-голяма надм. височина. Смърчът и бялата ела представляват преобладаващата част от Природния парк на Гран Боско ди Салбертранд.

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

Мармот

Вал ди Суза е обитавана от разнообразна фауна. Бозайниците са от средноевропейски тип и се състоят главно от микро-бозайници. Към тях се отнасят различни видове червеи и мишки, лешниковият сънливец, градинският сънливец и обикновените сиви полевки. Има и западноевропейски таралеж и европейска къртица. Сред зайцевидните има европейски див заек, а на по-голяма надморска височина – снежен заек. Гризачите са представени от катеричката, мармота и обикновения сънливец .

Има шест вида диви копитни животни: благородният елен или европейски елен, сърната, дивата коза, алпийският козирог, муфлонът и дивата свиня .

В долината има множество видове месоядни животни. Сред поровите в райони със средна надм. височина живеят обикновената или евразийската златка, белката, невестулката и язовецът, докато на по-високи надм. височини се среща хермелинът. Сред кучевите изпъкват червената лисица и вълкът. През последните години признаци за присъствие на рис са открити както във Вал Кизоне, така и в Горна Вал ди Суза.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на Вал ди Суза е типично алпийски. Котските Алпи, защитени от връх Монвизо, като цяло са сухи, докато Грайските Алпи се характеризират с чести валежи. В Северните Котски Алпи има обилни снеговалежи, но по-малко отколкото в Грайските Алпи.

Вал ди Суза е най-голямата западна алпийска долина: в нея има лесно се пораждат климатични смущения, насочени на запад-изток, които характеризират долината с чести силни фьонови ветрове.

Мечоносец от село Венаус по време на танца на мечовете.

История[редактиране | редактиране на кода]

Порта Савоя, една от римските порти на Суза

Античност[редактиране | редактиране на кода]

Първите устойчиви човешки поселения датират около 5 хилядолетие пр.н.е., но първите очевидни свидетелства са от V и VI в.пр.н.е., и се състоят главно от чашовидни знаци, издълбани в скалата, скални гравюри и надписи в големи количества в цялата долина.

Някои антрополози смятат, че срещата между отвъдалпийските келтски и местните келтско-лигурски племена се състои именно в долината, а според други келтското влияние е минимално.

По времето на Римската република алпийските проходи на Вал ди Суза започват да придобиват стратегическо военно значение: предполага се, че армията на Ханибал Барка преминава от там, навярно през прохода Монджинерво или Мон Сени през 218 г. пр.н.е. През 61 и през 58 г. пр.н.е. е ред на Юлий Цезар, който тръгва към Галиите след споразумение с местния суверен Дон (Donnus). От Записки за Галската война (кн. I, гл. X) става ясно, че границата между Цизалпийска Галия и Галия Комата е била разположена в долната част на долина, при Ocelum (западно от римската Statio ad fines, в Друбиальо – днешно подселище на град Авиляна).

Съюзът между римляни и местно население навярно е сключен между 13 и 12 г. пр.н.е. с договор между сина на Дон – крал Марк Юлий Коций и император Октавиан Август. Това е изобразено на фриза на Арката на Август, издигната в Суза. Виа Домиция там носи името Виа Коция.

След три века относителен мир започва нов период на войни поради прогресивното отслабване на римския държавен апарат. През 311 г. Константин I обсажда Суза, която е съюзник на съперника му Максенций. Връзките с централната власт стават все по-слаби, тъй като започват първите варварски нашествия.

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Животът на Св. Елдрад на стенопис от XI век в едноименния параклис на абатството на Новалеза.

Ранно Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

След падането на Западната Римска империя Вал ди Суза е доминирана от готите (ок. 490 – 530 г.), византийците (ок. 530 – 570 г.) и лангобардите (ок. 570 – 774 г.). Границата между Лангобардското и Франкското кралство, на няколко километра нагоре от римското, постоянно укрепена и военизирана, тогава е известна с латинското име Clusae Longobardorum (Лангобардски укрепителни стени). Абатството на Новалеза е основано през 726 г. в подножието на Мон Сени като аванпост на франките нагоре по границата. Между 773 и 774 г. армията на франкския император Карл Велики се спуска в Италия през прохода Мон Сени и разгромява лангобардите. Синът му Лудвиг основава Убежището на Мон Сени в помощ на пътешествениците през едноименния проход и на поклонниците по Виа Франчиджена. След смъртта на Карл Велики следват унгарските (около 900 – 950 г.) и сарацинските (ок. 890970 г.) нашествия. Ардуин Голобради, след като освобождава пустеещата долина, започва нейната реконструкция. Между 983 и 987 г. на устието на Вал ди Суза е основана внушителната Сакра ди Сан Микеле от благородник от южна Франция, връщащ се от поклонничество. Тя се вписва в традицията на отшелниците на отсрещния Монте Капразио начело със Св. Йоан Викентий.

Късно Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Сакра ди Сан Микеле дела Киуза върху Монте Пиркириано, на заден план върховете на Вал ди Суза

Десетилетията преди 1000 г. във Вал ди Суза са свидетели на властови вакуум поради сарацинските набези. През 1001 г. маркграфът на Торино и на Суза Оделрик Манфред II, внук на Ардуин Голобради, получава потвърждение за господството си над „третата част на долината“ от императора на Свещената Римска империя Ото III.

През 1029 г. той основава абатството на Сан Джусто в Суза, давайки му богата част от земите си. Съюзът на династията на Ардуините с тази на Савоя е през 1046 г., когато Аделхайд от Суза – дъщеря на Оделрик Манфред II се омъжва за Ото I Савойски – син на граф Хумберт I Белоръки. След смъртта ѝ Горна Вал ди Суза преминава в сферата на влияние на Дофине, докато Долна Вал ди Суза остава вярна на Савоя. По протежение на поклонническия път Виа Франчиджена процъфтяват многобройни религиозни центрове. В допълнение към Абатството на Новалеза и Сакра ди Сан Микеле (нар. още „Абатство на Сан Микеле дела Киуза“) и Абатство „Сан Джусто“ в Суза са основани Превостурата на Св. Лаврентий (Prevostura di San Lorenzo) на Улкс, след това Абатството на Св. Антоний от Ранверсо (Abbazia di Sant'Antonio di Ranverso), основано в края на XII век като болница след епидемиите от отравяне с мораво рогче, Манастирското абатство на Монтебенедето (Certosa di Montebenedetto), което от 1197 г. е домакин на монасите от Манастирското абатство на Лоза (Certosa della Losa), Манастирът на Св. Франциск в Суза (Convento di San Francesco) и на някои болници на Ордена на Св. Йоан Йерусалимски в Сан Джорио ди Суза, Суза и Киомонте.

Панорамен изглед към Замъка на Кианоко, където според легендата умира графиня Аделхайд от Суза

През XIII век има изобилна реколта и възобновяване на търговския трафик, по-специално през прохода Мон Сени. Селскостопанските дейности са регламентирани и на някои градове като Суза и Авиляна са предоставени статути, докато много замъци от чисто отбранителни стават укрепени феодални резиденции.

През XIV век се наблюдават борби на аристократичните семейства и съперничество между Савоя и Дофине. През 1349 г. дофинът на Виен Хумберт II Стари е принуден да дари крепостите си на краля на Франция Филип VI и приема наследника на френския престол да носи титлата „дофин“. По този начин френската граница се озовава в средата на долината и в близост до савойските владения на граф Амедей VI Савойски („Зеленият граф“).

През XV век абатствата са в упадък: броят на монасите намалява, а основните от тях като Сакра ди Сан Микеле и Абатството на Новалеза са управлявани от игумени in commendam.[2] Манастирът на Монтебенедето е изоставен в полза на този на Банда в днешното село Вилар Фокиардо.

Модерна епоха[редактиране | редактиране на кода]

Камбанария в Бусон (село Чезана Торинезе)

През XVI век Вал ди Суза е оставена на армиите на император Карл V и на френския крал Франсоа I.

Между 1526 и 1533 г. Коломбан Ромеан изкопава 500-метров тунел, наречен Пертус под Креста дей Куатро денти, който доставя вода до полетата на селата Сел (Cels) и Рама (Ramat). През втората половина на века избухват религиозни войни в цяла Европа, които се материализират в ожесточена борба срещу Реформацията в долината и по-специално между католиците от една страна и хугенотите и валденсите от друга.

През XVII век районът е сцена на военни събития в контекста на войните между Франция и Испания. Между 21 и 25 април 1610 г. е подписан Договорът от Брудзоло, офанзивен и брачен съюз между пратениците на краля на Франция Анри IV и савойския херцог Карл Емануил I Савойски. Двата тайни договора, подписани в Замъка на Брудзоло, изтичат внезапно на 14 май 1610 г. поради убийството на Анри IV от Франсоа Раваяк и отменянето на съюзите от Мария де Медичи, току-що номинирана за кралица.

През 1622 г. Сакра ди Сан Микеле е закрит.

През 1628 г. настъпва сериозен глад, а през 1629 г. започва чумна епидемия. Фортът на Ексилес става все по-стратегически и се разширява. Според легендата между 1681 и 1687 г. там е затворена Желязната маска.

Смъртта на Бел-Ил на Асиета

През 1690 г. Виктор Амадей II, подкрепян от новия съюз с валденсите, се присъединява към Лигата срещу френския крал Луи XIV. Това предизвика изпращането на войските на генерал Никола дьо Катина, които се отдават на грабежи и опустошения. През 1697 г. по силата на мирен договор земите на Суза се връщат на Савоя.

През XVIII век долината участва в европейските войни за наследство. През 1708 г. завладяването на Горната Вал ди Суза от Пиемонт заляга в Утрехтския мирен договор от 1713 г. Фортът на Ексилес е възстановен и е построен големият Форт на Брунета в Суза, който да замести остарялата крепост на Санта Мария. На 19 юли 1747 г. в контекста на Войната за австрийското наследство се провежда важен за Пиемонт сблъсък на вододела с Вал Кизоне: битката при Асиета.

Втората половина на XVIII век е период на относителен мир.

Съвременна епоха[редактиране | редактиране на кода]

От 1794 г. територията е засегната от атаките срещу Пиемонт на революционна Франция. Победите на Наполеон I водят до Примирието от Кераско от 1796 г. През 1798 г. крал Карл Емануил IV абдикира и долината е подчинена на френското управление до края на Наполеоновата епоха през 1814 г. Връща се в ръцете на Пиемонт с Реставрацията и с крал Виктор Емануил I. През 1836 г. крал Карл Алберт възстановява Сакра ди Сан Микеле. Железопътната линия Торино-Суза е открита на 22 май 1854 г., а железопътният тунел на Фреюс е открит през септември 1871 г.

Вал ди Суза не е засегната от събитията от Първата световна война.

От периода от Втората световна война са военните постройки на Западната Алпийска стена – широка и разнообразна система от укрепления за защита на сектора на италианската територия, граничещ с Франция и използвани във войната срещу нея. Територията участва интензивно в Италианската съпротива и по-специално в събитията от лятото на 1944 г. След Втората световна война Вале Стрета, все още във водосборния басейн на река Дора Рипария, е преотстъпена на Франция подобно на отдръпването на границата до прохода Мон Сени със загубата на равнината, която става италианска през 1860 г.[3]

През 1973 г. абатството на Новалеза е възстановено след придобиването му от провинция Торино, което е силно желано от сенатор Сибиле и от културната асоциация Сегузиум.

Антропична география[редактиране | редактиране на кода]

Общини на Вал ди Суза
южна страна северна страна
Роста Казелете
Бутилиера Алта Алмезе
Авиляна Рубиана
Сант'Амброджо ди Торино Вилар Дора
Киуза ди Сан Микеле Каприе
Вайе Кондове
Сант'Антонино ди Суза Боргоне Суза
Вилар Фокиардо Сан Дидеро
Сан Джорио ди Суза Брудзоло
Бусолено Кианоко
Матие
Меана ди Суза Момпантеро [4]
Суза
Венаус
Новалеза
Монченизио
Гравере Джальоне
Киомонте
Ексилес
Салбертранд
Улкс
Саузе д'Улкс
Чезана Торинезе Бардонекия
Клавиере
Саузе ди Чезана
Сестриере

Към януари 2020 г. във Вал ди Суза има 39 общини, като повечето от тях са част от следните планински общности (на итал. ед. ч. Unione montana): Вале Суза (Valle Susa), Олимпийски общини – Виа Латеа (Comuni Olimpici – Via Lattea), Алта Вале Суза (Alta Valle Susa) и Грайски Алпи (Alpi Graie). Бутилиера Алта и Роста, въпреки че географски са част от долината, не са свързани с планинските общности.

Общо в долината към 31 декември 2019 г. живеят 99 хил. 492 души.[5] Основните градове са: Авиляна (12 599 души), Суза (6173), Бусолено (5824), Улкс (3316) и Бардонекия (3159). Тези общини представляват ок. 31% от населението на долината.

Ковашки мехове от ковачницата на Брудзоло

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Икономиката на Вал ди Суза винаги се е основавала на селско стопанство, животновъдство и на свързаните с тях дейности като фрезуване и малки ковачници за обработка на желязо. От първите десетилетия на ХХ век нататък има разцвет на текстилните дейности, впоследствие обединени в памучната фабрика „Валесуза“ (Cotonificio Vallesusa), действаща в периода 19061969 г. През 1906 г. се прибавя и тежката промишленост с Фабрики Монченизио (Officine Moncenisio) в градчето Кондове, действаща до 1977 г., а по-късно и третичният икономически сектор, както и услугите за близкия Метрополен град Торино, сред които водеща роля играят водноелектрическите централи на ENEL във Венаус и на IREN (Centrale idroelettrica di Pont Ventoux-Susa) в Джальоне, Венаус и Суза, както и много малки централи, разпространени в няколко общини в долината. Традиционната дървообработка все още процъфтява в Горна Вал ди Суза.

Търговският център „Le Baite“ (букв. от итал. „Хижите“) в градчето Улкс играе важна роля за икономиката на Горна Вал ди Суза от откриването му през 1999 г. Архитектурният план на структурата му е в хармония с планинската среда, тъй като напомня на хижа от дърво и камък, напълно различна от класическата търговска бетонна конструкция. Спонсор на събития като Carton Rapid Race (състезание в канута от картон от 1991 г., което от 2016 г. се провежда в Улкс), присъства на всички местни инициативи като панаира „Boster“ и „Fiera Franca“ на Улкс, като благоприятства раждането и развитието на малкия бизнес във Вал ди Суза и в околните територии. Важни малки ферми в района използват „Ле Байте“ като непрекъснат канал за продажба на продуктите им целогодишно. Освен това той се отличава със социално отговорно поведение и уважение към околната среда; инсталира вятърна турбина и фотоволтаична система за производство на енергия от възобновяеми източници, презареждане за електрически автомобили на входа, намаляване на пластмасата и на консумацията на електроенергия от хладилници и външно осветление, които са изцяло LED.

Зимният туризъм, свързан със ски курортите Бардонекия, Чезана Торинезе, Сестриере, Саузе д'Улкс, Фре ди Киомонте, е силно застъпен в Горна Вал ди Суза. Ски спортът започва разпространението си в Италия именно там в началото на ХХ век. Тези места са домакин на множество състезания на XX Зимни олимпийски игри през 2006 г.

За улесняване на преходите и туризма, в долината има няколко алпийски хижи, основните сред които са: Ка д'Асти (Rifugio Cà d'Asti), Гуидо Рей (Rifugio Guido Rey), Терцо Алпини (Rifugio Terzo Alpini), Леви Молинари (Rifugio Levi Molinari), Камило Скарфиоти ( Rifugio Camillo Scarfiotti), Джеат Вал Гравио (Rifugio Geat Val Gravio), Тоеска (Rifugio Toesca), Луиджи Вакароне (Rifugio Luigi Vaccarone), Аванцà (Rifugio Avanzà) и Пиеро Вака (Rifugio Piero Vacca).

В долината са отбелязани много пътеки, сред които Пътеката на франките (Sentiero dei Franchi) и различните участъци на Голямото пресичане на Алпите (Grande Traversata degli Alpi).

Между селата Чезана Торинезе и Клавиере се намира най-дългият тибетски мост (Ponte Tibetano) в света с дължина 468 м и надм. височина от 35/40 м.[6]

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Първата голяма модерна инфраструктура, построена във Вал ди Суза, е държавният път SS 25 на Монченизио, желан от Наполеон I, за да може бързо да стигне до Италия. Той е построен с огромен капитал между 1806 и 1810 г., преодолявайки разликата във височината от 1580 м между Коле ди Монченизио и Суза със смели решения за времето си, за да може да бъде преминавана с каруци или да е поне проходима за шейни, теглени от коне през цялата година.

На 22 май 1854 г. е открит първият участък на ЖП линията на Фреюс (Ferrovia di Frejus) от Торино до Суза с перспективата за изграждане на тунел през Алпите. На 31 август 1857 г. е пуснат в експлоатация железопътният тунел Фреюс, а през 1867 г. – участъкът от Бусолено до Бардонекия.

През 1866 г. започва работа ЖП линията на Монченизио, построена за ускоряване на комуникациите между Италия и Франция, адаптирайки трасето на Наполеоновия държавен път за съвместно ползване. Строежът е завършен след 2 г. по време на изграждането на железопътния тунел Фреюс и в конкуренция с него. Железопътната линия е дълга 77,8 км, изградена е чрез употреба на локомотиви от системата Фел (Fell mountain railway system) за преодоляване на 1588 м надм. височина от Суза и 8,3% наклон от френска страна. Железопътната линия е изведена от експлоатация през 1871 г.

През 1870 г. е завършен ЖП тунелът на Фреюс, което дава възможност за свързване на ЖП линията Торино-Бардонекия с Франция. По този начин железопътната линия на Вал ди Суза придобива международно значение, свързвайки Паданската низина със Западна Европа.

В началото на 2000 г., на фона на силна опозиция от страна на местните общности, на движението No TAV и на Сметната палата на Франция, започва предварителната работа по нов тунел – железопътният Торино-Лион, който трябва да свърже градчето Бусолено с френския град Сен Жан дьо Мориен през тунел дълъг повече от 57 км.

Долината се пресича от два държавни пътя, SS 24 и SS 25, които се насочват съответно към проходите Монджиневро (Colle di Monginevro) и Мон Сени (Valico del Moncenisio).

През 1980 г. до железопътния тунел е открит пътен тунел (също под Монте Фреюс), интегриран впоследствие в италианската магистрална система чрез изграждането на магистрала A32 (в нач. на 1990-те г.).

Енергия и иновативен електропровод Terna HVDC[редактиране | редактиране на кода]

Основните водноелектрически централи са ENEL във Венаус (използваща част от водата на езерото Монченизио), AEM на Пон Ванту-Суза в Джальоне, Венаус и Суза, и ENEL в Бардонекия.

През долината преминават няколко електрически далекопровода за транспортиране на енергия до района на Торино, вкл. международната електропроводна линия Гранд Ил (От Савоа, Франция)/ Пиосаско (Пиемонт, Северна Италия) от 380 000 V. През 1990-те г. има силно недоволство на местните общини от идеята за удвояването на електроповода върху нови ел. стълбове, която не е осъществена. Между края на 2019 г. и 2020 г. се предвижда приключването на проекта по удвояване на взаимната връзка с Франция с директен, а не с променлив ток чрез подземни тръбопроводи по свръхпроводящи кабели XLPE, наречен HVDC (High Voltage Direct Current), чрез партньорство между компанията Terna Италия и RTE Фрация. Става въпрос за нещо уникално в света на толкова голямо разстояние (95 км кабел в Италия и 95 км кабел във Франция). Надеждата е тази нова електрическа връзка да допринесе за развитието на европейската електрическа мрежа и за енергиен преход към по-широко използване на възобновяеми енергийни източници.[7]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Мечоносец от Венаус съпровожда статуята на покровителя на селото – Св. Власий Севастийски по време на шествието

Вал ди Суза е място за среща на три езиково-културни области: пиемонтска на изток, франко-провансалска (нар. още арпитанска) на северозапад и провансалска (или окситанска) на югозапад.

Някои хорове, които разпространяват културата на долината чрез народното пеене, допринасят за поддържането на традициите, правейки концерти не само в долината, но и в цяла Италия и чужбина. Сред тях престижна роля заемат Алпийският хор „Валсуза“ (Coro Alpino Valsusa) от градчето Бусолено, хор „Котски Алпи“ (Coro Alpi Cozie) от градчето Суза и хор „Рочамелоне“ (Corale Rocciamelone) от село Сант'Антонио ди Суза.

Освен това има и групи, които изпълняват народни или традиционни танци като напр. Мечоносците (Spadonari) от село Джальоне през януари и от село Венаус през февруари, многобройни музикални групи, датиращи от втората половина на XIX век, както и различни местни културни и археологически групи.

В долината се провеждат историческите конни надбягвания на Авиляна (Palio di Avigliana) и на Суза (Palio di Susa).

Долината на Суза е свидетел на раждането на иновативна обществено-частна инициатива на име „Вале ди Суза: съкровища на изкуството и алпийска култура“ (Valle di Susa. Tesori d'Arte e Cultura Alpina) за валоризиране на територията; инициативата е отворена за асоциации и частни лица, и цели да даде тласък на местния туризъм и културна система чрез създаването на мрежа между местните власти, асоциации и културни оператори.

Видове сгради[редактиране | редактиране на кода]

Традиционно в селските конструкции на долината могат да се разграничат няколко конструктивни характеристики по отношение на площите:

  • В Долна Вал ди Суза: каменни и / или тухлени конструкции, покрив с извити керемиди. Това се дължи на широката наличност на глина и на тухлени пещи.
  • В Средна Вал ди Суза: каменни сгради, покрив от каменни плочи.
  • В Горна Вал ди Суза: каменни и дървени конструкции, покрив от каменни или дървени плочи.
Заличаването на феодалния господар, западната страна на замъка на село Сан Джорио ди Суза

Празници и събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Историческо конно надбягване на кварталите на Авиляна (Palio storico dei Borghi di Avigliana) – състезание, което се провежда ежегодно в третата неделя на юни между кварталите на град Авиляна под формата на конно надбягване със средновековен произход
  • Историческият турнир на кварталите на Суза (Torneo Storico dei Borghi di Susa) се провежда в края на юли в град Суза
  • Битка на укрепителните стени (Battaglia delle Chiuse) в градчето Сант'Амброджо ди Торино, в последната събота на юни; разиграва се историческа битка от 773 г. между франките и лангобардите
  • Ликвидиране на феодалния господар (La soppressione del feudatario) – историческа възстановка в село Сан Джорио ди Суза в най-близката до 23 април неделя
  • Фора л'Ур (Fora l'Ours) : фестивал в село Момпантеро, пълен с алегорични значения, в първия уикенд на февруари.

Паметници и забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Сакра ди Сан Микеле на връх Пиркириано бди над входа на Вал ди Суза от Торино

Вал ди Суза е осеяна с религиозни, военни, граждански, индустриални паметници от праисторическия, римския, средновековния и модерния период. Древните абатства се открояват по своя брой и значимост: големите църковни структури организират властови центрове, конкуриращи се с гражданските организации (едва от XI век Савойското господство започва да се консолидира), и техни свидетели са древните и величествени руини.

Виа Франсиджена във Вал ди Суза[редактиране | редактиране на кода]

Както в древни времена и през 2020 г. поклонническият път Виа Франчиджена минава през Вал ди Суза по двете си разклонения: Коле ди Монченизио и Коле дел Монджиневро, които се съединяват в градчето Суза и след това се отправят към град Торино. Говорейки за Сакра ди Сан Микеле, най-известното място от пътя във Вал ди Суза, италианският историк Джовани Табако пише, че „... през XI век силата на Светилището на св. Михаил продължава да се излъчва из цяла централна и южна Франция заради нарастващите дарения на поклонниците, които, движейки се от тези райони до Рим, предпочитали големите пътища на Монченизио или Монджиневро пред други по-сложни маршрути, съединявайки се в Суза и при Киузе“.[8] От алпийските вододели в посока Суза, спускайки се от алпийския проход Коле ди Монджиневро, се виждат Превостурата на Св. Лаврентий (Prevostura di San Lorenzo) в градчето Улкс, хотел Dieu в село Салбертранд и Къщата на Йоанитите (Casa gerosolimitana) в село Киомонте.

От алпийския проход на Мон Сени (на итал. Монченизио) освен Убежището на Превостурата на Св. Мария на Монченизио (Ospizio della Prevostura на Santa Maria del Moncenisio) на прохода, основан от Лудвиг Благочестиви, навремето има гостилници в селата Ферера Ченизио и Новалеза (в което все още е запазена една със стенописи от XIV и XV век). Там намираме и бенедиктинското абатство на Новалеза, в което веднъж отсяда Карл Велики и което съхранява гроба на поклонник от Сантяго де Компостела и параклиса на Св. Елдрад от XI век със стенописи за преминаването на мощите на Св. Николай Чудотворец. В Суза, над която се извисява Манастирското абатство на Лоза (Certosa della Losa), е имало структури като Хоспиталиерската къща на бенедиктинското абатство на Сан Джусто, къщата на Йоанитите и на тамплиерите, спалното помещение на Мадона дел Понте, спалното помещение на канониката на Санта Мария Маджоре (Canonicato di Santa Maria Maggiore), Манастирът на Св. Франциск (Convento di San Francesco).

В градчето Бусолено се намира старият хан „Каза Ампримо“ (Casa Amprimo), в село Вилар Фокиардо древната ферма Роланд (Cascina Roland) и две манастирски абатства: на Монтебенедето (Certosa di Montebenedetto) и на Банда (Certosa di Banda). От другата страна на долината, в село Брудзоло, освен укрепения заслон (ricetto) на Замъка (Castello di Bruzolo) е имало Дом на Превостурата на Убежището на Монченизио. Градчето Сант'Антонино ди Суза дължи името си на местния манастир, посветен на Св. Антоний от Амамеа, а на пранината Пиркириано (Monte Pirchiriano) се намира абатството – символ на регион Пиемонт: Сакра ди Сан Микеле дела Киуза (Sacra di San Michele della Chiusa), навремето задължителна спирка за кардинали и папи, докато поклонниците са отсядали в близкото село Сант'Амброджо. В град Авиляна има още един древно манастирска абатство – това на Монтера (Certosa della Mortera), няколко хана и църква на Превостурата на Убежището на Монченизио (Chiesa della Prevostura dell'Ospizio del Moncenisio), църквата на Св. Петър (Chiesa di San Pietro). Малко по-нататък, в Бутилиера Алта канониците на Св. Антоний ръководели Абатството на Св. Антоний от Ранверсо (Abbazia di Sant'Antonio di Ranverso), докато от другата страна на долината замъкът Камерлето (Castello di Camerletto) бил феод на абатството на Новалеза.

Ренато Стопани казва, че „...макар и използван и преди като алтернатива на Големия Сен Бернар, проходът Монченизио през XII век все по-често бил прекосяван от хора и стоки, които продължавали към големите панаири на Шампан, където присъствието на италианските търговци ставало все по-голямо. Затова изборът му за пропускателен пункт към Алпийската зона бил толкова често срещан по времето на Филип Август, че в предалпийската област за истинския път на Франция бил считан този, който се свързвал с Монченизио“.[9] През последните години поклонническият път Виа Франчиджена е преоткрит и оборудван с табели и указания.

Религиозна архитектура, църкви, абатства[редактиране | редактиране на кода]

Църквата на Св. Петър се намира в близост до центъра на Авиляна и датира от XI век.
Църквата на Абатството на Св. Антоний от Ранверсо в Бутилиера Алта
Бившата църква на Св. Петър в Кианоко, изоставена поради наводнения.
Стенописи в параклиса на Св. Елдрад в Абатството на Новалеза в подножието на Мон Сени във Вал Чениския
Параклис на Св. Антоний абат (Жувансо, подселище на село Саузе д'Улкс).

Има множество абатства и религиозни комплекси по пътя на Франция (Strada di Francia) в помощ на поклонниците, пътешествениците и търговците. От град Торино до Горна Вал ди Суза се срещат в следната последователност:

  • Абатство на Св. Антоний от Ранверсо (Abbazia di Sant'Antonio di Ranverso) – в община Бутилиера Алта, принадлежащо на Маврикианския орден, посещаемо
  • Църква на Св. Петър (Chiesa di San Pietro) – в град Авиляна, с великолепни стенописи от XIXIV век, посещаема
  • Светилище на Мадоната на езерата (Santurario della Madonna dei Laghi) – в град Авиляна, посещаемо
  • Манастир 1515 (Certosa 1515), бивш францискански манастир – в град Авиляна, поверен на НПО „Група Абеле“, посещаем през уикенда
  • Светилище на Мадоната на хълма (Santuario della Madonna della Bassa) – в село Рубиана, посещаемо след предварителна уговорка с енорийския свещеник
  • Църква на Св. Мария на Челе (Chiesa di Santa Maria di Celle) – в Челе (подселище на село Каприе), място, където според традицията се установява отшелникът св. Йоан Викентий
  • Светилище на Св. Михаил на Киуза (Sacra di San Michele della Chiusa) – на върха на планината Пиркириано в община Сант'Амброджо ди Торино, символ на Пиемонт, пазител на достъпа към Долината от скалите (Valle delle Rocce), посещаемо
  • Светилище на нашата господарка от Фатима (Santuario di Nostra Signora di Fàtima) – на планината Пиркиряно в Боргата Сан Пиетро (подселище на Сант'Амброджо ди Торино)
  • Манастир „Св. Антонин“ (Monastero di Sant'Antonino) – останала е само хилядолетната църква, понастоящем енорийска църква на село Сант'Антонино ди Суза
  • Манастирско абатство на Монтебенедето (Certosa di Montebenedetto) – на планината на община Вилар Фокиардо, посещаемо
  • Манастирско абатство на Банда (Certosa di Banda) – на планината на община Вилар Фокиардо
  • Катедралата „Св. Юстин (Cattedrale di San Giusto) – в градчето Суза, родена като бенедиктинско абатство през XI век, посещаема
  • Кръстна енорийска църква на Св. Мария Маджоре (Pieve battesimale di Santa Maria Maggiore) – в градчето Суза, изоставена през XVIII век и сега цивилен дом
  • Манастир „Св. Франциск“ (Convento di San Francesco) – в градчето Суза, най-старият францискански манастир в Пиемонт, съхранява ценни стенописи и две красиви обители, посещаем от съседната Каза дел Пелегрино
  • Институт „Монсеньор Розац“ (Istituto Mons. Rosaz) – в градчето Суза, построен по желание на епископа Монсеньор Едоардо Джузепе Розац в края на XIX век в помощ на момичета в затруднение
  • Светилище на Мадоната на Рочамелоне (Santuario della Madonna del Rocciamelone) – на върха на планината Рочамелоне в община Момпантеро, построено от епархията през 1958 г. за по-лесен достъп до вярата в Мадоната на Рочамелоне – съпокровителка на епархията; сред най-високите в Европа – на 3538 м надм. височина, издигнато през 1358 г. от ex voto, поръчан във Фландрия от търговеца от Асти Бонифаций Ротарио. На върха днес има бронзова статуя на Богородица, дарена от Децата на Италия по покана на епископа монсеньор Едоардо Джузепе Розац (сега Блажен), издигната от Алпийските войски през 1899 г. Достъпно пеша чрез преход с алпинистка трудност, нужно е оборудване, подходящо за високопланинска среда с опасни скални преходи.
  • Абатство на Новалеза (Abbazia di Novalesa) – в община Новалеза в подножието на алпийския проход Мон Сени – някога любим път за комуникация между Франция и Италия поради лесното изкачване; най-старият монашески комплекс в долината на Суза, чието основаване от патриция Абон е документирано през 726 г., посещаемо
  • Убежище на Мон Сени (Ospizio del Moncenisio), основано през IX век от император Лудвиг Благочестиви; някои от руините му са под изкуственото езеро Мон Сени
  • Манастирско абатство на Лоза (Certosa della Losa) – в Мадона дела Лоза (подселище на община Гравере)
  • Църква „Св. Йоан Кръстител“ (Chiesa di San Giovanni Battista) – в село Салбертранд, преустроена през XVI век и украсена с великолепни стенописи
  • Параклис на Св. Антоний абат (Cappella di Sant'Antonio abate) – в Жувансо (подселище на село Саузе д'Улкс), със стенописи вътре и отвън
  • Превостура на Св. Лаврентий от Улкс (Prevostura di San Lorenzo di Oulx) – в община Улкс, бивша августинска каноника, от която зависят много църкви в долината, а сега салезиански институт
  • Манастир на Св. Франциск (Convento di San Francesco) – в община Бардонекия.

Археологически зони[редактиране | редактиране на кода]

Римски разкопки на преториума в района на замъка на графиня Аделхайд в Суза
  • Археологическа зона на римската вила на Ривера (Area archeologica della villa romana di Rivera) – в община Алмезе
  • Останки от древни стени, приписвани на франко-ломбардския период (Chiuse longobarde) – в село Киуза ди Сан Микеле
  • Градски музей – ателие на неолитната цивилизация (Civico Museo Laboratorio sulla Civiltà Neolitica) – в село Вайе
  • Археологическа находка на „Мумет“ – в село Боргоне Суза
  • Преустроена църква на Св. Петър – в село Кианоко
  • Замък на графиня Аделхайд с руините на Praetorium и на римски укрепления върху градския акропол, в градчето Суза, посещаем
  • Арка на Август (Arco di Augusto), в келтско-римския акропол на Суза
  • Археологическа зона на Римската арена (Area archeologica dell'Arena romana) на Суза
  • Археологически разкопки на Пиаца Савоя (Scavo archeologico di Piazza Savoia) в Суза
  • Порта Савоя (Porta Savoia) и римски стени (Mura romane) на Суза
  • Археологически музей на Новалеза (Museo Archeologico di Novalesa), в комплекса на абатството на Новалеза, посещаем
  • Музей и археологически район „Магдалена на Киомонте“ (La Maddalena di Chiomonte) – в село Киомонте, непосещаема

Замъци[редактиране | редактиране на кода]

Изглед към замъка на градчето Вилар Дора
Романски укрепен дом в Кианоко
Укрепен дом на Св. Дидер, част към двора, южна страна
Замък Борело в Бусолено.

Във Вал ди Суза има множество замъци. Укрепените средновековни сгради отразяват всички видове средновековни сгради: замъци, укрепени къщи, кули, укрепени убежища (на итал. ед. ч. ricetto). Савойските замъци, с изключение на тези в Авиляна и в Суза, датират от Късното средновековие. Много сгради не са достъпни за посещение; някои са в руини, други са реставрирани.

  • Замък на графовете Кайс (Castello dei Conti Cays) – в градчето Казелете
  • Замък Камерлето (Castello di Camerletto) – в градчето Казелете, bed and breakfast
  • Укрепен заслон на Св. Мавър (Ricetto di San Mauro) – в градчето Алмезе, периодично посещаем
  • Замък на Ардуините в Авиляна (Castello Arduinoco di Avigliana) – в град Авиляна
  • Укрепен дом на Блажения Хумберт (Casaforte Beato Umberto) – в Авиляна, непосещаем
  • Градски стени (Mura urbane) на градчето Сант'Амброджо ди Торино
  • Палат на абата на Сант'Амброджо (Palazzo abbaziale di Sant'Ambrogio) – в община Сант'Амброджо ди Торино, посещаем периодично
  • Средновековна общинска кула (Torre comunale) на Сант'Амброджо ди Торино, периодично посещаема
  • Замък на Вилар Дора (Castello di Villar Dora) – в община Вилар Дора
  • Кула на хълма (Torre del Colle) – в градчето Вилар Дора
  • Лангобардски укрепителни стени (Chiuse longobarde) – предполагаеми археологически останки в село Киуза ди Сан Микеле, посещаеми в Деня на археологията
  • Руини на Замъка на Зеления граф (Castello del Conte Verde) – в община Кондове
  • Укрепен дом на Вилар Фокиардо (Casaforte di Villar Focchiardo) – в село Вилар Фокиардо
  • Замък на Вилар Фокиардо (Castello di Villar Focchiardo) – в село Вилар Фокиардо
  • Кула на Боргоне Суза (Torre di Borgone Susa) – в село Боргоне Суза
  • Укрепен дом на Св. Дидер (Casaforte di San Didero) – в община Сан Дидеро, периодично посещаем
  • Замък на Брудзоло (Castello di Bruzolo) – в село Брудзоло, от XIII век; в него е подписан Договорът от Брудзоло през 1610 г.
  • Замък на Сан Джорио ди Суза (Castello di San Girio di Susa) и Укрепен дом на Сан Джорио ди Суза (Casaforte di San Giorio di Susa) – в село Сан Джорио ди Суза, седалище на публичната власт
  • Замък на Кианоко (Castello di Chianocco) – в село Кианоко, посещаем при изложби на Музея на древните занаяти
  • Укрепен дом на Кианоко (Casaforte di Chianocco) – в село Кианоко, посещаем в някои дни
  • Кастело Борело (Castello Borello) – на планината на градчето Бусолено, бивша централа на Италианското метеорологично дружество
  • Укрепен дом Алаис (Casaforte Allais) – в градчето Бусолено
  • Кули, порта и стени на Бусолено
  • Укрепен заслон и укрепен дом (Ricetto e Casaforte di Traduerivi) – в Традуериви (подселище на градчето Суза)
  • Малка кула на Колдимосо (Torretta di Coldimosso) – в градчето Суза
  • Замък на графиня Аделхайд (Castello di contessa Adelaide) – в Суза, посещаем през уикенда
  • Градски стени (Mura urbane) на Суза
  • Порта Савоя (Porta Savoia) – в Суза
  • Руини от Кула Кроалие (Torre di Croaglie) – в Суза
  • Урепен дом на братя Валеро (Casaforte di via fratelli Vallero) – в Суза
  • Укрепен дом на Менолций (Casaforte di Menolzio) – в село Матие
  • Кула на Меана ди Суза (Torre di Meana di Susa) – в село Меана ди Суза
  • Замък на Менате (Castello di Menate) – в село Джальоне
  • Горен замък на Джальоне (Castello Superiore di Giaglione) – в село Джальоне
  • Кула на Момпантеро (Torre di Mompantero) – в село Момпантеро
  • Форт на Ексилес (Forte di Exilles) – в община Ексилес
  • Кула на сарацините (Torre dei Saraceni) – в градчето Улкс, посещаема периодично
  • Кула на Жоан (Torre di Joans) – близо до Савулкс (подселище на градчето Улкс)
  • Руини от замъка на село Чезана Торинезе
  • Тур д'Амон (Tour d'Amont) – руини от замъка на градчето Бардонекия, непосещаем
  • Укрепен дом на Рошмол (Casaforte di Richemolles) – в Рошмол (подселище на градчето Бардонекия)

Исторически сгради[редактиране | редактиране на кода]

  • Авиляна: Дома на подкованата порта (Casa di porta Ferrata), Дом Сеноре (Casa Senore), Часовникова кула (Torre dell'Orologio)
  • Вилар Фокиардо: Ферма Роланд (Cascina Roland)
  • Бусолено: Дом Аскиери (Casa Aschieri) и Укрепен дом Алаис (Casaforte Allais)
  • Суза: Дом на Бартоломей (Casa de' Bartolomeis), Кула на парламента (Torre del Parlamento), Кула на Ротари (Torre dei Rotari)
  • Новалеза: Къщата на стенописите (Casa degli Affreschi).
Епархийски музей на свещеното изкуство (Суза)

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

В допълнение към множеството средновековни забележителности, долината на Суза разполага с огромен брой музеи, които разказват за многобройните ѝ села и градове. От град Торино до Горната част на долината се намират:

  • Екомузей на фабриката за динамит Нобел (Ecomuseo dinamitificio Nobel) – в град Авиляна
  • Укрепен дом на Менолций (Casaforte di Menolzio) – в село Сан Джорио ди Суза
  • Музей на древните занаяти (Museo degli antichi mestieri) към замъка на Кианоко (Castello di Chianocco) – в село Кианоко
  • Музей на железопътния транспорт през Алпите (Museo del trasporto ferroviario attraverso le Alpi di Bussoleno) – в Бусолено
  • Градски музей към Замъка на Суза (Museo Civico, presso il Castello della Città di Susa) – в Суза
  • Епархийски музей на свещеното изкуство (Museo diocesano d'arte sacra) в Суза. В него се съхраняват скулптури от алпийския район, картини, най-древните местни християнски свидетелства и уникално по рода си произведение – Триптихът на Ротарий (Trittico di Rottario), донесен като ex voto през 1358 г. до близката планина Рочамелоне (3538 м)
  • Епархийски музей на свещеното изкуство (Museo diocesano d'arte sacra) – в село Новалеза
  • Музей на книжовната реставрация и Археологически музей на Абатството на Новалеза (Museo del restauro del Libro e Museo Archeologico dell'Abbazia di Novalesa) – в село Новалеза
  • Етнографски музей на Новалеза (Museo etnografico di Novalesa) – в село Новалеза
  • Екомузей на Граничните земи (Ecomuseo delle Terre al Confine) – в село Монченизио
  • Форт на Ексилес (Forte di Exilles) – в община Ексилес
  • Екомузей „Коломбано Ромеан“ (Ecomuseo Colombano Romean) – в село Салбертранд
  • Градски музей (Museo Civico) – в градчето Бардонекия
  • Епархийски музей на Мелезет (Museo diocesano di Melezet) – в Мелезет (подселище на Бардонекия)
  • Форт на Брамафам (Forte di Bramafam) – в Бардонекия
  • Музей на Праисторията (Museo della Preistoria) – в село Вайе
  • Худ. галерия „Дж. А. Левис“ (Pinacoteca G.A. Levis) – в село Киомонте

Укрепления[редактиране | редактиране на кода]

Вал ди Суза винаги е била привилегировано място за транзита на армии, така че фортификационните работи се множат през вековете:

Военни пътища[редактиране | редактиране на кода]

  • Военен път на Вал Морино или на Шабертон (Strada militare di Val Morino o dello Chaberton) – построен в края на XIX век за Крепостта Шабертон (Batteria dello Chaberton) (3131 м надм. височина).
  • Военен път на Асиета (Strada dell'Assietta), изграден на билото с Вал Кизоне (Val Chisone) между прохода Финестре (Colle delle Finestre) и Сестриере, за да достигне до военните сгради, разположени в района на Хълма Асиета (Colle dell'Assietta) и близката планина Теста ди Асиета (Testa dell'Assietta), вкл. до форта на Гран Серин (Forte del Gran Serin).
  • Военен път „Кръстопът на Варизело-Джасет-Маламот“ (Bivio Varisello-Giaset-Malamot), който от 1889 г. свързва Форт Варизело (Forte Varisello) нагоре по течението на Монченизио с отбранителната казарма на Маламот (Caserma difensiva del Malamot) на 2914 м надм. височина.
  • Военен път Фенил-Праманд-Фьоенс-Жафро (Fenil-Pramand-Föens-Jafferau) или Военен път 79 – построен в края на XIX век, за да свърже 4-те форта. Част от този път (876 м) минава под планината Сегурет (Monte Seguret) благодарение на Тунела на сарацините.

Местни медии[редактиране | редактиране на кода]

  • В. Луна Нуова, „Нова луна“ (Luna Nuova), двуседмичник (вторник-петък), основан през 1980 г. със седалище в град Авиляна
  • В. Валсуза днес (Valsusa Oggi) – независимо издание
  • В. Валсуза (La Valsusa) – ежеседмичник (четвъртък), основан през 1897 г. със седалище в Суза
  • Електронен в. Л'Адженда нюз (L'Agenda news)
  • Раздел за Вал ди Суза на Торино днес (Torino Oggi).

Гастрономия[редактиране | редактиране на кода]

Продукти[редактиране | редактиране на кода]

  • Сирена и кашкавали: производството на планински млечни продукти винаги е играло основна роля в алпийската икономика. В долината се произвежда около 6000 тона продукти от краве мляко годишно. 1700 тона се използват за производството на местни сирена и кашкавали като Брус (Bruss), Мурианенго (Murianengo) или Монченизио (Moncenisio), кашкавал с червена кора (Formaggio a crosta rossa) от долината на Суза, Сейрас (Seirass), пиемонтски кашкавал Томà (Tomà pemontese), Тома дел ле брюк (на пием. Toma del lait brusc, т.е. „томà от пресечено мляко“), Реблошон (Reblochon). През октомври в градчето Кондове се провежда Панаирът на Тома (Fiera della Toma)
  • Шунки и салами: Производството на сушени меса идва от древните традиции на животновъдите по алпийските склонове на долината. Тук влизат Бондиола (Bondiola), прошутело крудо (Prosciuttello crudo), салам Мика (Salame mica)
  • Десерти: Ароматите от миналото се оикриват в традиционните сладкиши от Долна Вал ди Суза и от Вал Чениския. Традиционната Фокача на Суза (Focaccia di Susa) е вид сладък хляб, покрит със захар; датира от римляните и Средновековието; произвежда се главно от пекарите на Суза. Друг сладкиши от Суза са Лозе джелозе, букв. „Ревниви каменни плочи“ (lose gelose), произвеждани от 1958 г. и Пан дела Маркеза (Pan della Marchesa), букв. „Хляб на маркизата“, който се появява в рецептурник от 1958 г. и се разпространява по повод Първия исторически турнир на кварталите на Суза през 1987 г. По случай народните фестивали в горната част на Вал ди Суза се сервират гофрети (Gofri). Сладките Канестрели (Canestrelli) – традиционен десерт от XVII век се произвеждат в село Вайе. Друг десерт е Fujasa – сладка фокача от квасено тесто, обогатена със стафиди и ароматизирана с капка ракия.
  • Вина: Лозята присъстват почти във всички общини на долната част на долина и в част от горната ѝ част, с особени концентрации в Киомонте, Джальоне, Суза и Кианоко. В долината се произвежда едно DOC вино – червеното Валсуза (Valsusa rosso DОC). Основните вина на долината са Аванà (Avanà), Каркерюн (Carcairun), Бекуè (Becouet), Гриза Нера (Grisa Nera), Гриза Руза (Grisa Rousa), Баратюкиат (Baratuciat), Сан Себастиано или „Ледено вино“ (San Sebastiano, detto vino del Ghiaccio), Барбера
  • Мед: В долината се произвежда качествен мед, повлиян от климата и богатото разнообразие от флора. Основните сортове мед са: Кестен (Castagno), Алпийска флора (Flora Alpina), Полифлорен (Millefiori), Рододендрон (Rododendro)
  • Ликьори: Местните дестилерии, където се произвеждат горчиви и билкови ликьори, могат да се похвалят с древна традиция. Типични ликьори са Eigovitto (grappa di Avanà, ракия на Аванà), Grappa della Comba di Susa, Wild Strawberry, Garus Susino, Дженепи (Genepy) – от алпийски артемизии.

Панаири[редактиране | редактиране на кода]

Основните хранителни и винени продукти на Вал ди Суза могат да бъдат дегустирани на панаири и събития – голяма туристическа атракция от годишния календар „Густовалсуза“ (Gustovalsusa), координиран от местните власти, които като цяло се организират през уикендите в следните периоди:

  • Зима: декември: „Ясли за вкусване“ във Венаус.

През годината се организират и други събития, въпреки че те не са част от официалния календар на „Gustovalsusa“.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Зимно спортове[редактиране | редактиране на кода]

Биатлон 15 км в Сан Сикарио (подселище на Чезана Торинезе).

Италианските ски са родени в планините на Торино през ноември 1896 г. Разпространител на италианските алпийски ски е Адолфо Кинд (Adolfo Kind) – швейцарски инженер – химик и алпинист, живеещ в Торино. През 1896 г. той кара да му пратят два чифта норвежки ски и след като се упражнява в Парка на Валентино и на Монте дей Капучини в Торино, той се изкачва до град Джавено и стига до най-високите му подселища, минавайки през Prà Fieul, стигайки до върха на планината Куньо дел'Алпет (Monte Cugno dell'Alpet). През 1899 г. е ред на 3000 м надм. височина: той стига до Монте Томба над езерото Монченизио.

През януари 1906 г. в Саузе д'Улкс в Горна Вал ди Суза е открита първата италианска алпийска станция.

От началото на XX век Бардонекия се оказа идеалният терен за новия ски спорт. През 1909 г. са организирани първите италиански първенства по ски алпийски дисциплини и се изгражда трамплин. През 1935 г. е построен първият ски-лифт на общината.

През 1934 г. община Сестриере е построена от нулата под името Sestrierès и 40 г. след откриването на новия спорт са построени първите ски лифтове на общината. Освен че е място на провеждане на XX Зимни олимпийски игри в Торино 2006 г., Сестриере е установено място на провеждане на Световната купа по ски алпийски дисциплини и е домакин на Световното първенство през 1997 г.

Вал ди Суза е домакин на XX Зимни олимпийски игри, които се провежат от 10 до 26 февруари 2006 г. Построени са олимпийските селища на Сестриере и на Бардонекия, както и пистата за бобслей, спортни шейни и скелетон на Чезана Торинезе. Състезанията по сноуборд се провеждат в Бардонекия, тези по тобоган, бобслей и скелетон – на склона Чезана-Париол, по биатлон – в Чезана-Сан Сикарио, по ски алпийски дисциплини за жени – в Сан Сикарио-Фретев, по фристайл – в Саузе д'Улкс и по ски алпийски дисциплини за мъже – в Сестриере.

В Сестриере се провеждат състезанията по ски алпийски дисциплини на IX Зимни параолимпийски игри от 10 до 19 март 2006 г.

Когато град Торино е домакин на XXIII Зимна универсиада от 17 до 27 февруари 2007 г. след първата Лятна универсиада през 1959 г., състезанията по ски алпийски дисциплини и сноуборд се провеждат в Бардонекия, а тези по биатлон – в Чезана-Сан Сикарио.

Най-важната ски зона в долината е Виа Латеа (Via Lattea) с 400 км склонове. Тя се намира в общините: Сестриере, Саузе д'Улкс, Клавиере, Чезана-Сан Сикарио, Праджелато (община, разположена във Вал Кизоне) и Монженевър (община, разположена във Франция). Друг ски курорт е Бардонекия, със 100 км склонове, разделен на два района: Мелезет, Лез Арно и Коломнион (1300 м – 2400 м надм. височина), и Жафро (достига до 2800 м надм. височина). Във Вал ди Суза има и по-малки курорти като Пиан дел Фре, разположен на 1500 м надм. височина в община Киомонте, с 22 км писти.

Вал ди Суза предлага и писти за ски бягане. В близост до Сестриере се намират пистите на Праджелато (разположени в дъното на Вал Кизоне), използвани за XX Зимни олимпийски игри Торино 2006 за състезанията по ски бягане и северна комбинация. Състезанията по ски скокове се провеждат в Праджелато.

В Бардонекия се намира пистата Assomont, разположена във Вале Стрета, а в Чезана Торинезе пистата е във Вал дел Турас.

Пистата Чезана Париол, където се провеждат състезанията по бобслей, скелетон и тобоган на XX Зимни олимпийски игри, е домакин и на Италианския шампионат по спортни шейни през 2006 и 2007 г. Съоръжението е домакин на Европейското първенство по спортни шейни на 12 януари и 13 януари 2008 г., Световната купа по бобслей и скелетон от 18 до 20 януари и Световното първенство по спортни шейни през 2011 г.

Коле деле Финестре и планината Рочамелоне

През 2018 г. от планините Вал ди Суза е направен Скалният медал – награда, която се връчва на 11-те италиански спортисти, които достигат 4-тото място в съответните дисциплини на XXIII зимни олимпийски игри в Пхенян, КНДР.

Колоездене[редактиране | редактиране на кода]

Колоездене
Етапи на Обиколката на Италия :
1991 г. (8 юни): 13-и етап, спечелен от Едуардо Чозас
1993 (11 юни): 19-и етап, индивидуално изпитание във времето, спечелено от Мигел Индураин
1994 г. (11 юни): 21-ви етап, спечелен от Паскал Ришар
2000 г. (3 юни): 20-и етап, индивидуално изпитание във времето, спечелено от Ян Хруска
2005 г. (28 май): 19-и етап, спечелен от Хосè Рухано
Етапи на Обиколката на Франция:
1952 : 11-и етап, Бург д'Оайн-Сестриер, спечелен от Фаусто Копи
1992 : 13-и етап, Сен-Жерве – Сестриер, спечелен от Клаудио Киапучи
1996 : 9-и етап, Monetier les Bains-Sestrière, спечелен от Бярне Рийс
1999 : 9-и етап, Le Grand Bornand-Sestrière, спечелен от Ланс Армстронг

Вал ди Суза е домакин на няколко етапа на Обиколката на Италия и на Обиколката на Франция. Известен е алпийският проход Коле деле Финестре (Colle delle Finestre), който свързва Вал ди Суза с Вал Кизоне и който става място на важно изкачване за колоездачите след преминаването на Обиколката на Италия през 2005 г. Проходът от страната на Вал ди Суза има среден наклон от 9,1%, а последните 8 км са неасфалтирани.

Автомобилизъм[редактиране | редактиране на кода]

Във Вал ди Суза се провежда Суза-Монченизио – историческо състезание, проведено за първи път на 27 юли 1902 г. Състезанието е от 22,5 км, тръгва от градчето Суза и стига до прохода Монченизио на френската граница. Друга известна надпревара се провежда в последната четвърт на ХХ век между Чезана Торинезе и Сестриере.

Планинско бягане[редактиране | редактиране на кода]

Вал ди Суза е домакин на Световното първенство по планинско бягане през 1992 г. (World mountain running Trophy 1992). Освен това, от 2014 г. всеки юли се провежда Red Bull K3 – скоростно състезание, стартиращо в центъра на Суза (Piazza Savoia), чиято крайна точка е върхът на планината Рочамелоне на 3538 м надм. височина. То е уникално по рода си поради това, че е троен вертикален километър (Triple Vertical Kilometer); надпреварата се спонсорира от Red Bull и се организира от колоездача Нико Валсезия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Val di Susa“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Le protagoniste indiscusse del paesaggio valsusino sono le montagne.. //
  2. In Commendam. // Catholic Encyclopedia. Посетен на 14 юли 2020.
  3. Comuni della Val Cenischia
  4. Данните се базират на изчисление на базата на посоченото на уеб страница www.tuttitalia.it за всяка отделна община на Вал ди Суза.
  5. Il Ponte Tibetano più lungo del mondo è in Piemonte. // Guida Torino.it. Посетен на 14 август 2020.
  6. Nica Conenna. La nuova interconnessione HVDC Italia – Francia. // Посетен на 3.5.2020.
  7. Giovanni Tabacco, Spiritualità e cultura nel Medioevo. Dodici percorsi nei territori del potere e della fede Liguori Editore, Napoli 1993, pp. 58 – 59
  8. Stopani Renato, La Via Francigena. Una strada europea nell'Italia del Medioevo Le Lettere, Firenze 1988 – 1995, pagg. 68 – 69

Библиография на италиански език[редактиране | редактиране на кода]

  • AAVV, Valle di Susa – Tesori d'arte – Il patrimonio artistico della Valle di Susa, Umberto Allemandi & C., Torino 2005
  • Natalino Bartolomasi, Valsusa antica, Volume I: Le origini – i Celti – i Romani Editrice Alzani, Pinerolo, I edizione 1975, II edizione 1995, pp. 374
  • Natalino Bartolomasi, Valsusa antica, Volume II: Chiesa – Impero – Barbari Editrice Alzani, Pinerolo, I edizione 1985, pp. 702
  • Federico Barello, Luisa Ferrero, Sofia Uggè, Evidenze archeologiche in Valle di Susa: acquisizioni, bilanci, prospettive di ricerca… in Segusium, anno L – n. 52, Torino aprile 2013 – pp. 63 – 64
  • Federico Barello, Susa: archeologia di una capitale alpina, in Vaudetti, Minucciani, Canepa (a cura di), The archaeological musealization, Torino 2012, pagg. 168 – 169, link ebook Allemandi: [5]
  • Bruna Bertolo, Storia della Valle di Susa dall'800 ai giorni nostri, Susalibri editore 2009
  • Maria Pia Dal Bianco, La valorizzazione e l'allestimento del Parco Archeologico della Rocca e del Museo al Castello della Contessa Adelaide a Susa, pagg.268 – 271 in Vaudetti, Minucciani, Canepa (a cura di), The archaeological musealization, Torino 2012, link ebook Allemandi: [6]
  • Antonio De Rossi, Giuseppe Sergi, Andrea Zonato (a cura di), Alpi da scoprire. Arte, Paesaggio, Architettura per progettare il futuro, Museo diocesano d'arte sacra (Susa), Borgone Susa, 2008
  • Antonio De Rossi, Roberto Dini, Michela Penna, Federica Turco (a cura di) La trasformazione del territorio alpino e la costruzione dello Stato. Il secolo XIX e la contemporaneità in Valle di Susa, Museo diocesano d'arte sacra (Susa), Borgone Susa, 2011
  • Paolo Gras, Valerio Tonini, Le Valli di Susa, Torino, Il Capitello, 1991
  • Sara Inzerra, La «verifica e la dichiarazione culturale» dei beni architettonici: l'esperienza campione in Valle di Susa in Vaudetti, Minucciani, Canepa (a cura di) Mostrare l'archeologia. Per un manuale-atlante degli interventi di valorizzazione, Torino 2013 ebook Allemandi: [7]
  • Progetto Tesori d'Arte e Cultura alpina, Itinerari di arte religiosa alpina, Valle di Susa, Borgone Susa 2009
  • Progetto Tesori d'Arte e Cultura alpina, Itinerari di Cultura e Natura alpina Valle di Susa, Borgone Susa 2010
  • Progetto Tesori d'Arte e Cultura alpina, Itinerari di Cultura e Natura alpina, Valli di Bardonecchia, Borgone Susa 2009
  • Progetto Tesori d'Arte e Cultura alpina, Itinerari di Cultura e Natura alpina, Piana di Oulx e Valli di Cesana, Borgone Susa 2013
  • Michele Ruggiero, Storia della valle di Susa, Pinerolo (TO), Alzani Editore, 1998, ISBN 88-8170-040-9
  • Michele Ruggiero, Valle di Susa, Leinì (TO), Piemonte in Bancarella, 1987
  • Giuseppe Sergi, Potere e territorio lungo la strada di Francia, Napoli, Liguori, 1981
  • Giuseppe Sergi, L'aristocrazia della preghiera, Roma, Donzelli, 1994
  • Giuseppe Sergi,I confini del potere, Torino, Einaudi, 1995
  • Giuseppe Sergi, La produzione storiografica di S. Michele della Chiusa. Una cultura fra tensione religiosa e propaganda terrena, Borgone di Susa, Melli, 1983, pp. XVIII+134.
  • Giuseppe Sergi, La via Francigena. le grandi vie del Pellegrinaggio (curato con G. Cherubini, A. Foschi, L. Gambi, I. Moretti, P. Toubert), Milano, TCI, 1995.
  • Giuseppe Sergi, Luoghi di strada nel Medioevo. Fra il Po, il mare e le Alpi Occidentali (cura e introduzione), Torino, Scriptorium, 1996.
  • Vaudetti, Minucciani, Canepa (a cura di) The archaeological musealization, Torino 2012, link ebook Allemandi: [8]
  • Vaudetti, Minucciani, Canepa (a cura di) Mostrare l'archeologia. Per un manuale-atlante degli interventi di valorizzazione, Torino 2013, link ebook Allemandi: [9]
  • Micaela Viglino Davico, Andrea Bruno jr, Enrico Lusso, Gian Giorgio Massara, Francesco Novelli, Atlante Castellano. Strutture fortificate della Provincia di Torino, Istituto Italiano dei Castelli Sezione Piemonte Valle d'Aosta, Ed. Celid, Torino 2007, pp. 334 – 335

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Италия“         Портал „Италия