Вал ди Суза

Вал ди Суза
Val di Susa / Valle di Susa
	Вал ди Суза Val di Susa / Valle di Susa
Вале ди Суза
	Панорамен изглед към долината от Сакра ди Сан Микеле
	Местоположение в Торино (провинция)
Общи данни
Част от	Италия; Франция
Надм. височина	от 300 до 3612 m
Площ	1200 km2
Реки	Дора Рипария
Инфраструктура
Селища	Авиляна, Суза, Бусолено, Улкс, Бардонекия
	Вал ди Суза в Общомедия

Вал ди Суза (на италиански: Val di Susa, Valle di Susa; на пиемонтски: Valsusa; на окситански: Val Susa; на франко-провансалски: Vâl Susa; на френски: Vallée de Suse) е алпийска долина в западната част на регион Пиемонт, Северна Италия, разположена западно от Торино и граничеща с Франция. Името ѝ произхожда от древния град Суза, разположен в централната част на долината, макар че най-големият ѝ съвременен център е Авиляна.

С дължина около 80 km и население над 90 000 души Вал ди Суза е най-голямата и най-населената долина в Пиемонт. В горната ѝ част, на територията на община Бардонекия, се намира най-западната точка на Италия – връх Рока Бернауда (3225 m).

Физическа география

Въпреки че долината изцяло принадлежи към водосборния басейн на река По и следователно към италианския географски регион, части от някои нейни високи странични долини са политически включени във Франция след Парижкия мирен договор от 1947 г. Това са окръг Мон Сени и проходът Мон Сени в департамент Савоа, както и Вале Стрета, паданският склон на проходите Коле дела Скала и Коле дел Монджиневро, както и връх Мон Шабертон в департамент Отз Алп.

Долината е ориентирана надлъжно и се пресича от река Дора Рипария. Тя обхваща части както от Котските Алпи (вдясно от Дора Рипария и потока Чениския), така и от Грайските Алпи (вляво). Потоците Дора ди Бардонекия и Чениския оформят две важни странични долини – Вале ди Бардонекия и Вал Чениския.

Името на долината произлиза от градчето Суза, разположено при входа на Вал Чениския. От тази странична долина идва пътят през прохода Мон Сени, който при Суза се съединява с пътя, идващ от прохода Монджиневро.

Геология

Произходът на Вал ди Суза датира от периода между 40 и 25 млн. години, по време на една от фазите на Алпийската орогенеза.

Типове скали

В лявата орографска страна на Долна Вал ди Суза и до района на Мон Сени се срещат варовикови шисти, гнайси, серпентини, слюдести шисти и варовик. Масивът Амбин в Котските Алпи е изграден от кристални скали и слюдести шисти. В Горна Вал ди Суза се наблюдават варовикови шисти, кварцити, варовик и понякога пясъчници.

В дясната орографска страна, от град Риволи до езерата на Авиляна, се откриват моренови образувания. От град Авиляна до село Сан Джорио ди Суза преобладават гнайси и серпентини. Масивът Орсиера-Рочаврè е съставен от гнайси и слюдести шисти. В горната част на долина има варовикови шисти, серпентини и варовик.

Планини

От орографска гледна точка най-високата точка на Вал ди Суза се намира в Грайските Алпи – връх Пунта Ронча / Поант дьо Ронс (3612 m), разположен на вододела между долината и долината Мориен, в непосредствена близост до италиано-френската граница. Най-високият връх, разположен изцяло на италианска територия и ясно видим от низината, е Рочамелоне (3538 m).

Изкачвайки долината, вдясно последователно се разполагат следните основни планини:

Принадлежащи към Грайските Алпи:
- Монте Музинè – 1150 m
- Рока Села, нар. още Монте Капразио – 2508 m
- Монте Чиврари – 2302 m
- Рока Патануя – 2409 m
- Пунта Лунела – 2772 m
- Връх Гранд'Уя – 2666 m
- Монте Палон – 2965 m
- Рочамелоне – 3538 m
- Пунта Ламет/ Поант дьо Ламе – 3504 m
- Пунта Ронча / Поант дьо Ронс – 3612 m
Принадлежащи към Котските Алпи:
- Рока д'Амбен – 3377 m (и целият масив на Амбен)
- Пунта Феранд – 3348 m
- Монте Ниблè – 3365 m
- Монте Сегурет – 3936 m
- Монте Жафро – 3805 m
- Пунта Сомеи / Поант Сомеи – 3332 m
- Връх Роньоза д'Етиаш – 3382 m
- Пиер Меню / Егюл дьо Сколет – 3505 m
- Пунта Нера – 3047 m
- Монте Фреюс / Поант дьо Фрежюс – 2936 m
- Рока Бернауда – 3225 m
- Монте Табор – 3178 m (изцяло на френска територия, макар че от единия си склон се намира във Вал ди Суза)
- Гранд Ош – 2762 m
- Монте Котоливие – 2105 m
- Мон Шабертон – 3131 m (изцяло на френска територия, макар че всичките ѝ склонове гледат към Вал ди Суза).

Изкачвайки долината, вляво последователно се разполагат следните основни планини:

Принадлежащи към Котските Алпи (подраздел „Алпи на Монджиневро):
- Монте Орсиера – 2890 m (и целият масив Орсиера-Рочаврè)
- Чима Чантипланя – 2849 m
- Теста дел'Асиета– 2567 m
- Монте Дженеврис – 2533 m
- Монте Фретев – 2702 m
- Пунта Роньоза ди Сестриере – 3280 m
- Монте Барифредо – 3028 m
- Гран Куейрон – 3060 m
- Пунта Рамиере – 3303 m
- Рок дел Буше – 3265 m
- Мерчантайра – 3293 m^[1]

Долини

Острани на главната долина се разполагат няколко странични долини.

Oт село Сестриере нататък:

Вале Арджентера
Вал Турас или Вал Турес
Вале дела Пикола Дора, букв. „Долината на Малката Дора“, която се разклонява при село Клавиере на Валон дьо Бес и на Валоне дела Жемон.

Oт Вале Стрета до подстъпа към Вал ди Суза:

Вале дела Ро
Вале дел Фреюс
Валоне ди Рошмол, която се разклонява при Валфреда
Вал Кларея
Вал Чениския

Алпийски проходи

Вал ди Суза, в сравнение с другите гранични долини между Италия и Франция, разполага с най-лесно проходимите алпийски проходи, разположени и на по-ниска надморска височина. Още от древността те улесняват транзита на хора и стоки.

Проходите, снабдени с асфалтиран път за МПС, в посока на часовниковата стрелка са:

Коле Брайда – 1007 m, от Вал Сангоне до град Авиляна
Коле деле Финестре – 2178 m, от Вал Кизоне до градчето Суза
Коле дел Сестриере – 2021 m, от Вал Кизоне до село Чезиана Торинезе
Коле дел Монджиневро – 1854 m, от френския град Бриансон до село Чезана Торинезе
Коле дела Скала – 1760 m, от френския град Бриансон до градчето Бардонекия
Коле дел Монченизио, Кол дьо Мон Сени – 2101 m, от френското село Ланлебур-Мон Сени до градчето Суза
Коле дел Коломбардо – 1888 m, от Вале ди Виу до градчето Кондове
Коле дел Лис – 1311 m, от Вале ди Виу до село Рубиана.

Други проходи, снабдени единствено със свързваща пътека, са:

Коле д'Амбен – 2897 m, от френското село Браман (от 2017 г. част от фр. община Вал Сени) до село Ексилес
Коле дел'Асиета – 2472 m, от село Ексилес до село Праджелато
Коле Шардоне – 2725 m, от село Руре до градчето Бусолено
Коле Клапиер – 2491 m, от френското село Браман до градчето Суза
Пасо Клопакà – 2750 m, в село Ексилес
Кол д'Етиаш – 2787 m, от френското село Браман до градчето Бардонекия
Пасо Фурнò – 3159 m, в градчето Бардонекия
Коле дел Фреюс – 2542 m, от френското градче Модан до градчето Бардонекия
Пасо Галамбра – 3050 m, от село Ексилес до градчето Бардонекия
Коле Гавия – 2775 m, в градчето Бусолено
Коле Джасет – 2702 m, в село Монченизио
Коле Маланоте – 2582 m, от село Руре до село Сан Джорио ди Суза
Пасо дел'Орсо – 2477 m, от френското село Неваш до градчето Улкс
Коле дела Пелуз – 2797 m, от градчето Бардонекия до френското село Авриò
Коле дел Пелво – 3063 m, в село Чезана Торинезе
Коле дел Пиколо Монченизио – 2183 m, в село Монченизио
Коле ди Пра Реале– 25252 m, от село Руре до село Сан Джорио ди Суза
Коле дела Рамиер – 3007 m, в село Чезана Торинезе
Коле дела Ро – 2566 m, от фр. градче Модан до градчето Бардонекия
Коле дел Сабионе – 2560 m, от село Руре до градчето Бусолено
Коле ди Солиер – 2639 m, в село Монченизио
Коле дел Сомеи – 2962 m, от фр. село Браман до градчето Бардонекия
Коле супериоре ди Маланоте – 2616 m, от село Руре до село Сан Джорио ди Суза
Коле дел Турас – 2798 m, от село Чезана Торинезе до фр. село Абрие
Коле де Троа Фрер Миньор– 2589 m, в село Клавиере
Коле деле Валете – 2303 m, от градчето Коацè до село Сан Джорио ди Суза
Коле дел Венто – 2231 m, от село Коацè до село Сан Джорио ди Суза
Колет Верт – 2521 m, в село Клавиере
Коле дел Вилано – 2506 m, от градчето Бусолено до село Сан Джорио ди Суза.

Реки и езера

Реки

Главната река на долината е Дора Рипария – воден поток с дължина 125 km и водосборен басейн от 1340 km². Тя е ляв приток на река По и води началото си в Котските Алпи близо до Чезана Торинезе, от сливането на две изворни разклонения: Пикола Дора, която извира на френска територия в близост до прохода Коле дел Монджиневро, и потока Рипа, идващ от долината Арджентера на територията на Саузе ди Чезана и приемащ водите на потока Турас.

Ляв хидрографски профил

Дора ди Бардонекия – образува се при Бардонекия от сливането на потоците Рио ди Вале Стрета и Рошмол и се влива в реката при градчето Улкс.
Чениския – извира при село Монченизио и се влива в Дора Рипария при градчето Суза.
Поток Пребек – извира от планината Гранд’Уя в Грайските Алпи и достига Дора Рипария при Вернето, подселище на село Кианоко.
Поток Гравио – извира от Пунта Лунела в Грайските Алпи и се влива в реката при град Кондове.
Поток Сеси – извира от Монте Чиврари, източно от прохода Коле дел Коломбардо, и завършва хода си при село Каприе.
Поток Меса – извира от Монте Чиврари, западно от прохода Коле дел Лис, и се влива в Дора Рипария при град Авиляна.

Десен хидрографски профил

Поток Рипа – извира от планината Гран Куейрон в долината Арджентера; свързва се с потока Турас при Бусон (подселище на село Чезана Торинезе) и след сливането си с Пикола Дора образува Дора Рипария.
Поток Турас – извира от планината Турас и се влива в потока Рипа при Бусон, подселище на Чезана Торинезе.
Поток Джерардо – извира от хълма Сабионе и се влива в Дора Рипария при градчето Бусолено.
Поток Гравио – извира от котловината Касафрера и завършва хода си при село Вилар Фокиардо.
Поток Скальоне – извира на територията на Долината на Адрети в природния парк Орсиера–Рочаврè.

Езера

Лак дю Мон Сени – изкуствено езеро изцяло на френска територия, близо до прохода Кол дьо Мон Сени; част от водосборния басейн на Вал ди Суза. Територията исторически принадлежи към Савойското херцогство до анексирането ѝ от Франция през 1860 г.
Лаго дел’Алпе Лауне (2043 m) и Лаго Неро („Черното езеро“) – при село Саузе д’Улкс.
Лаго дей сете колори („Седемцветното езеро“, 2329 m) и Лаго Неро – при село Чезана Торинезе.
Лаго Рошмол (1950 m) – при градчето Бардонекия.
Лаго Парадизо деле ране („Езеро на жабешкия рай“, 1275 m) и Лаго Росо („Червеното езеро“, 1960 m) – при село Сан Джорджо ди Суза.
Лак Вер („Зелено езеро“) — изцяло на френска територия, част от водосборния басейн на Вал ди Суза; при град Пасѝ, департамент От Савоа.
Лаго дела Векия („Езеро на старицата“, 2670 m) – на италиано-френската граница.
Лаго дела Ферера – при село Монченизио.
Езерата на Авиляна – Голямото езеро и Малкото езеро, разположени в град Авиляна.

Околна среда

Основните защитени територии са:

Природен парк „Гран Боско ди Салбертран“ – простира се от десния бряг на река Дора Рипария до вододела с Вал Кизоне, на височини между 1000 и 2600 m.
Природен парк на езерата на Авиляна – обхваща над 400 ha между историческия център на Авиляна и долината Вал Сангоне.
Природен парк Орсиера–Рочаврè – заема над 11 000 ha между Вал Кизоне, Вал Сангоне и Долна Вал ди Суза. Създаден е от регион Пиемонт през 1980 г. и е един от най-големите защитени планински райони в Пиемонт след Националния парк „Гран Парадизо“, Природния парк на Приморските Алпи и Националния парк „Вал Гранде“.

Флора

Вал ди Суза и Вал Кизоне, поради географското си разположение, представляват зона на среща между растителност, характерна за Приморските Алпи, Южните Котски Алпи и Централните Алпи. В долната част на долината преобладават чисти или смесени кестенови гори, често в съчетание с други широколистни видове. С увеличаване на надморската височина се появява нискостеблен бук. По южните склонове се срещат бял дъб и бял бор. В по-високите части доминират лиственицата и швейцарският каменен бор, който постепенно заменя лиственицата на по-голяма височина. Смърчът и бялата ела съставляват основната част от горската растителност в Природния парк „Гран Боско ди Салбертран“.

Фауна

Вал ди Суза е обитавана от разнообразна фауна. Бозайниците са от средноевропейски тип и включват главно микробозайници. Към тях се отнасят различни видове червеи и мишки, лешниковият сънливец, градинският сънливец и обикновените сиви полевки. Има и западноевропейски таралеж и европейска къртица. Сред зайцевидните се среща европейският див заек, а на по-голяма надморска височина – снежният заек. Гризачите са представени от катеричката, мармота и обикновения сънливец.

В долината се срещат шест вида диви копитни животни: благородният елен, сърната, дивата коза, алпийският козирог, муфлонът и дивата свиня.

В долината има множество видове месоядни животни. Сред поровите в райони със средна надморска височина живеят обикновената или евразийската златка, белката, невестулката и язовецът, докато на по-високи надморска височини се среща хермелинът. Сред кучевите изпъкват червената лисица и вълкът. През последните години са установени следи от рис както във Вал Кизоне, така и в Горна Вал ди Суза.

Климат

Климатът на Вал ди Суза е типично алпийски. Котските Алпи, защитени от масива на Монвизо, се отличават с относително сухи условия, докато Грайските Алпи се характеризират с по-чести валежи. В Северните Котски Алпи снеговалежите са обилни, макар и по-слаби в сравнение с тези в Грайските Алпи.

Като най-голямата западна алпийска долина, Вал ди Суза често е подложена на климатични смущения, движещи се в посока запад–изток, които допринасят за честото и силно проявление на фьонови ветрове.

История

Античност

Първите устойчиви човешки поселения във Вал ди Суза датират от около V хилядолетие пр.н.е., а най-ранните ясни свидетелства – от V–VI век пр.н.е. включват чашовидни знаци, скални гравюри и надписи, разпространени в цялата долина.

Според някои антрополози именно тук се осъществява срещата между отвъдалпийските келти и местните келтско-лигурски племена, докато други изследователи смятат, че келтското влияние е било ограничено.

По времето на Римската република алпийските проходи на Вал ди Суза придобиват стратегическо значение. Предполага се, че през 218 г. пр.н.е. армията на Ханибал Барка преминава през долината, навярно през прохода Монджинерво или Мон Сени. През 61 и през 58 г. пр.н.е. Юлий Цезар също преминава оттук по пътя към Галия след споразумение с местния владетел Дон (Donnus). От Записки за Галската война (кн. I, гл. X) става ясно, че границата между Цизалпийска Галия и Галия Комата е била разположена в долната част на долина, при Ocelum (западно от римската Statio ad fines в Друбиальо – днешно подселище на град Авиляна).

Съюзът между римляни и местно население вероятно е сключен между 13 и 12 г. пр.н.е. чрез договор между крал Марк Юлий Коций, син на Дон, и император Октавиан Август. Това е изобразено на фриза на Арката на Август в Суза. В този участък Виа Домиция носи името Виа Коция.

След три века относителен мир започва период на конфликти, свързан с прогресивното отслабване на римския държавен апарат. През 311 г. Константин I обсажда Суза, съюзник на съперника му Максенций. Връзките с централната власт постепенно отслабват, тъй като започват първите варварски нашествия.

Средновековие

Ранно Средновековие

След падането на Западната Римска империя Вал ди Суза оиследователно е контролирана от готите (ок. 490 – 530 г.), византийците (ок. 530 – 570 г.) и лангобардите (ок. 570 – 774 г.). Границата между Лангобардското и Франкското кралство, разположена на няколко километра нагоре от римската, е постоянно укрепена и военизирана, и тогава е известна с латинското име Clusae Longobardorum (_„Лангобардски укрепителни стени“). През 726 г. в подножието на Мон Сени е основано абатството Новалеза като франкски аванпост към границата.

Между 773 и 774 г. армията на Карл Велики преминава през прохода Мон Сени, навлиза в Италия и разгромява лангобардите. Синът му Лудвиг основава Убежището на Мон Сени, предназначено да подпомага пътешествениците през прохода и поклонниците по Виа Франчиджена. След смъртта на Карл Велики регионът е подложен на унгарски (около 900 – 950 г.) и сарацински (ок. 890 – 970 г.) нашествия. След освобождаването на обезлюдената долина Ардуин Голобради започва нейното възстановяване.

Между 983 и 987 г. при входа на Вал ди Суза е основана внушителната Сакра ди Сан Микеле от благородник от Южна Франция, завръщащ се от поклонничество. Светилището се вписва в традицията на отшелниците от отсрещния Монте Капразио, водени от св. Йоан Викентий.

Късно Средновековие

В десетилетията преди 1000 г. Вал ди Суза изпитва властови вакуум вследствие на сарацинските набези. През 1001 г. маркграфът на Торино и на Суза Оделрик Манфред II, внук на Ардуин Голобради, получава от император Ото III потвърждение за господството си над „третата част на долината“.

През 1029 г. той основава абатството на Сан Джусто в Суза, на което дарява значителни земи. През 1046 г. се осъществява съюзът между династията на Ардуините и Савойската чрез брака на Аделхайд от Суза, дъщеря на Оделрик Манфред II, с Ото I Савойски, син на граф Хумберт I Белоръки. След смъртта ѝ Горна Вал ди Суза преминава в сферата на влияние на Дофине, докато Долна Вал ди Суза остава вярна на Савоя.

По протежение на поклонническия път Виа Франчиджена процъфтяват множество религиозни центрове. Освен абатство Новалеза, Сакра ди Сан Микеле (нар. още „Абатство „Сан Микеле дела Киуза“) и абатство „Сан Джусто“ в Суза са основани Превостурата на Св. Лаврентий в Улкс, абатството на Св. Антоний от Ранверсо (в края на XII век, първоначално болница след епидемиите от отравяне с мораво рогче), манастирското абатство Монтебенедето, което от 1197 г. приема монасите от манастирското абатство Лоза, манастирът на Св. Франциск в Суза и няколко болници на Ордена на Св. Йоан Йерусалимски в Сан Джорио ди Суза, Суза и Киомонте.

През XIII век Вал ди Суза преживява период на икономическо оживление, белязан от обилни реколти и възобновяване на търговския трафик, особено през прохода Мон Сени. Селскостопанските дейности са регламентирани, а градове като Суза и Авиляна получават собствени статути. Много от замъците, първоначално с чисто отбранителни функции, се превръщат в укрепени феодални резиденции.

През XIV век се засилват конфликтите между местните аристократични фамилии, както и съперничеството между Савоя и Дофине. През 1349 г. дофинът на Виен Хумберт II Стари е принуден да дари крепостите си на краля на Франция Филип VI, като титлата „дофин“ преминава към наследника на френския престол. Така френската граница се установява в средната част на долината, в непосредствена близост до савойските владения на граф Амедей VI Савойски („Зеленият граф“).

През XV век много от абатствата изпадат в упадък: броят на монасите намалява, а водещи институции като Сакра ди Сан Микеле и абатството Новалеза се управляват от игумени in commendam.^[2] Манастирът на Монтебенедето е изоставен в полза на този на Банда, разположен в днешното село Вилар Фокиардо.

Модерна епоха

През XVI век Вал ди Суза се превръща в арена на сблъсъци между армиите на император Карл V и френския крал Франсоа I. Между 1526 и 1533 г. Коломбан Ромеан прокопава 500‑метровия тунел Пертус под Креста дей Куатро Денти, който осигурява напояване за полетата на селата Сел и Рама.

През втората половина на века религиозните войни, обхванали Европа, се проявяват в долината като ожесточен конфликт между католиците и поддръжниците на Реформацията – хугеноти и валденси.

През XVII век районът е арена на военни събития в контекста на конфликтите между Франция и Испания. Между 21 и 25 април 1610 г. в замъка Брудзоло е подписан Договорът от Брудзоло – офанзивен и брачен съюз между пратениците на френския крал Анри IV и херцога на Савоя Карл Емануил I. Двата тайни договора губят сила внезапно на 14 май 1610 г. след убийството на Анри IV от Франсоа Раваяк и последвалото им анулиране от Мария де Медичи, новоназначена за регентка.

Сакра ди Сан Микеле е закрита през 1622 г. През 1628 г. долината е засегната от тежък глад, а през 1629 г. – от чумна епидемия. Фортът на Ексилес придобива все по-голямо стратегическо значение и е разширен. Според легендата между 1681 и 1687 г. там е държан затворникът, известен като Желязната маска.

През 1690 г. Виктор Амадей II, подкрепян от нов съюз с валденсите, се присъединява към Лигата срещу френския крал Луи XIV. Това предизвиква изпращането на войските на генерал Никола дьо Катина, които опустошават долината. През 1697 г., по силата на мирния договор, земите на Суза са върнати на Савоя.

През XVIII век долината участва активно в европейските войни за наследство. През 1708 г. завладяването на Горна Вал ди Суза от Пиемонт е признато в Утрехтския мирен договор от 1713 г. Фортът на Ексилес е възстановен, а в Суза е изграден големият форт Брунета, който заменя остарялата крепост Санта Мария. На 19 юли 1747 г., в контекста на Войната за австрийското наследство, на вододела с Вал Кизоне се състои ключовият за Пиемонт сблъсък – битката при Асиета. Втората половина на XVIII век е период на относителен мир.

Съвременна епоха

От 1794 г. територията на Вал ди Суза е засегната от настъпленията на революционна Франция срещу Пиемонт. Победите на Наполеон I водят до Примирието от Кераско (1796). През 1798 г. крал Карл Емануил IV абдикира и долината преминава под френско управление, което продължава до края на Наполеоновата епоха през 1814 г. С Реставрацията и възкачването на Виктор Емануил I регионът се връща под властта на Пиемонт.

През 1836 г. крал Карл Алберт възстановява Сакра ди Сан Микеле. На 22 май 1854 г. е открита железопътната линия Торино–Суза, а през септември 1871 г. – железопътният тунел на Фреюс.

Вал ди Суза остава незасегната от бойните действия на Първата световна война.

От периода на Втората световна война датират укрепленията на Западната Алпийска стена – широка система от фортификации, предназначена да защитава италианския участък на границата с Франция и използвана по време на конфликта. Долината участва активно в Италианската съпротива, особено в събитията от лятото на 1944 г. След войната Вале Стрета, макар и част от водосборния басейн на Дора Рипария, е преотстъпена на Франция, подобно на изместването на границата до прохода Мон Сени и загубата на равнината, присъединена към Италия през 1860 г.

През 1973 г. абатството на Новалеза е възстановено след придобиването му от провинция Торино – инициатива, силно подкрепена от сенатор Сибиле и културната асоциация „Сегузиум“.

Антропична география

Долна Вале ди Суза
Алмезе	Авиляна	Боргоне Суза
Брудзоло	Бусолено	Каприе
Казелете	Кианоко	Киуза ди Сан Микеле
Кондове	Матие	Меана ди Суза
Момпантеро	Рубиана	Сан Дидеро
Сан Джорио ин Суза	Сант'Амброджо ди Торино	Сант'Антонино ди Суза
Суза	Вайе	Венаус
Вилар Дора	Вилар Фокиардо	66 963 души (към 1.1.2025)
Горна Вале ди Суза
Бардонекия	Чезана Торинезе	Киомонте
Ексилес	Клавиере	Гравере
Улкс	Салбертранд	Саузе д'Улкс
Саузе ди Чезана	Сестриере	11 752 души
Вал Чениския
Джальоне	Новалеза	Монченизио
		1161 души

Към 1 януари 2026 г. във Вал ди Суза има 37 общини, като повечето от тях са част от следните планински общности: „Вале Суза“, „Олимпийски общини – Виа Латеа“, „Горна Вале Суза“ и „Грайски Алпи“. Бутилиера Алта и Роста, въпреки че географски са част от долината, не са свързани с планинските общности.

Общо в долината към 1 януари 2025 г. живеят 79 876 души.^[3] Основните градове са Авиляна (12 139 души), Суза (5840), Бусолено (5755), Улкс (3277) и Бардонекия (2871). Тези общини представляват ок. 31% от населението на долината.

Икономика

Икономиката на Вал ди Суза традиционно се основава на селско стопанство, животновъдство и свързаните с тях дейности като фрезуване и малки ковачници за обработка на желязо. От първите десетилетия на XX век нататък се наблюдава разцвет на текстилната индустрия, впоследствие обединена в памучната фабрика „Валесуза“, действаща между 1906 и1969 г. През 1906 г. към икономическия профил на долината се прибавя и тежката промишленост с фабриките Монченизио в Кондове, функционирали до 1977 г.

По-късно се развива третичният икономически сектор, включително свързани с близкия Метрополен град Торино. Водеща роля играят водноелектрическите централи на ENEL във Венаус и на IREN в Джальоне, Венаус и Суза, както и множество малки централи, разположени в различни общини на долината. Традиционната дървообработка продължава да процъфтява в Горна Вал ди Суза.

Търговският център Le Baite („Хижите“) в град Улкс играе значима роля за икономиката на Горна Вал ди Суза от откриването си през 1999 г. Архитектурата му е съобразена с планинската среда и напомня алпийска хижа от дърво и камък, различавайки се от традиционните бетонни търговски структури. Центърът е спонсор на местни събития като Carton Rapid Race — състезание с картонени канута, провеждано в Улкс от 2016 г. — и участва активно в инициативи като панаирите „Boster“ и „Fiera Franca“. Той подпомага развитието на малкия бизнес във Вал ди Суза и околните райони, като предоставя постоянен канал за продажба на продукцията на местни ферми.

Le Baite се отличава и със социално отговорно поведение и ангажимент към опазването на околната среда: разполага с вятърна турбина и фотоволтаична система за производство на енергия от възобновяеми източници, зарядни станции за електромобили, както и мерки за намаляване на употребата на пластмаса и енергопотреблението чрез LED осветление и оптимизирани хладилни системи.

Зимният туризъм е силно развит в Горна Вал ди Суза благодарение на ски курортите Бардонекия, Чезана Торинезе, Сестриере, Саузе д'Улкс, Фре ди Киомонте. Именно тук в началото на XX век започва разпространението на ски спорта в Италия. През 2006 г. тези курорти са домакини на множество състезания от XX Зимни олимпийски игри.

За улесняване на преходите и планинския туризъм в долината функционират редица алпийски хижи, сред които Ка д’Асти, Гуидо Рей, Терцо Алпини, Леви Молинари, Камило Скарфиоти, Джеат Вал Гравио, Тоеска, Луиджи Вакароне, Аванцà и Пиеро Вака.

В района са маркирани множество туристически маршрути, включително Пътеката на франките и различни участъци от Голямото пресичане на Алпите.

Между селата Чезана Торинезе и Клавиере се намира най-дългият тибетски мост в света, с дължина 468 m и с надморска височина от 35-40 m.^[4]

Инфраструктура

Транспорт

Първата голяма модерна инфраструктура във Вал ди Суза е държавният път SS 25 на Монченизио, изграден по инициатива на Наполеон I с цел бърз достъп до Италия. Построен е между 1806 и 1810 г. с използването на значителни средства и преодолява денивелация от 1580 m между Коле ди Монченизио и Суза чрез смели за времето си инженерни решения, позволяващи преминаване с каруци или поне със шейни, теглени от коне, през цялата година.

На 22 май 1854 г. е открит първият участък на железопътната линия на Фреюс от Торино до Суза, предшестващ изграждането на алпийския тунел. На 31 август 1857 г. влиза в експлоатация железопътният тунел Фреюс, а през 1867 г. – участъкът от Бусолено до Бардонекия.

През 1866 г. започва работа железопътната линия на Монченизио, създадена за ускоряване на комуникациите между Италия и Франция чрез адаптиране на трасето на Наполеоновия път. Линията, дълга 77,8 km, използва локомотиви по системата Фел за преодоляване на 1588 m денивелация и наклон до 8,3% от френска страна. Тя е завършена за две години, в конкуренция със строящия се тунел Фреюс, и е изведена от експлоатация през 1871 г.

През 1870 г. завършването на железопътния тунел Фреюс позволява свързването на линията Торино–Бардонекия с Франция, превръщайки железопътната мрежа на Вал ди Суза във важен международен коридор между Паданската низина и Западна Европа.

В началото на 2000-те години, въпреки силната опозиция от местните общности, движението No TAV и критиките на Сметната палата на Франция, започват подготвителните дейности по новия железопътен тунел Торино–Лион, който трябва да свърже Бусолено със Сен Жан дьо Мориен чрез тунел с дължина над 57 km.

Долината се пресича от два държавни пътя — SS 24 и SS 25, насочени съответно към проходите Монджиневро и Мон Сени.

През 1980 г. до железопътния тунел е открит и пътният тунел на Фреюс, впоследствие интегриран в италианската магистрална система чрез изграждането на автомагистрала A32 в началото на 90-те години.

Енергетика

Основните водноелектрически централи във Вал ди Суза са централата на ENEL във Венаус, която използва част от водите на езерото Монченизио, централите на AEM Пон Ванту–Суза в Джальоне, Венаус и Суза, както и централата на ENEL в Бардонекия.

През долината преминават няколко електропровода, които транспортират електроенергия към района на Торино, включително международната линия Гранд Ил (От Савоа, Франция) – Пиосаско (Пиемонт) с напрежение 380 kV. През 90‑те години на XX век местните общини изразяват силно недоволство срещу проекта за удвояване на електропровода чрез нови стълбове, който в крайна сметка не е реализиран.

Между края на 2019 и 2020 г. се предвижда завършването на проекта за удвояване на електрическата връзка с Франция чрез подземни тръбопроводи с високоволтови правотокови кабели (HVDC) от типа XLPE. Проектът, реализиран в партньорство между Terna (Италия) и RTE (Франция), е уникален в световен мащаб поради голямото разстояние — около 95 km кабел на италианска територия и още 95 km във Франция. Очаква се новата връзка да допринесе за развитието на европейската електроенергийна мрежа и за енергийния преход към по-широко използване на възобновяеми източници.^[5]

Култура

Вал ди Суза е място на среща между три езиково‑културни области: пиемонтската на изток, франко‑провансалската (арпитанска) на северозапад и провансалската (окситанска) на югозапад.

Няколко хорови състава допринасят за съхраняването и разпространението на местната култура чрез народното пеене, като изнасят концерти в долината, в Италия и в чужбина. Сред тях водещо място заемат Алпийският хор „Валсуза“ от Бусолено, хорът „Котски Алпи“ от Суза и хорът „Рочамелоне“ от Сант’Антонио ди Суза.

В долината действат и групи за традиционни танци, сред които характерни са Мечоносците от Джальоне (през януари) и от Венаус (през февруари). Съществуват и многобройни музикални формации, възникнали още през втората половина на XIX век, както и различни местни културни и археологически асоциации.

В региона се провеждат и традиционните исторически конни надбягвания на Авиляна и Суза.

Вал ди Суза е и място на възникването на иновативната обществено‑частна инициатива „Вале ди Суза: съкровища на изкуството и алпийска култура“, насочена към валоризиране на територията. Инициативата е отворена за асоциации и частни лица и цели да стимулира местния туризъм и културна система чрез създаване на мрежа между местните власти, асоциации и културни оператори.

Видове сгради

Традиционно в селските конструкции на долината могат да се разграничат няколко конструктивни характеристики по отношение на площите:

В Долна Вал ди Суза: каменни и / или тухлени конструкции, покрив с извити керемиди. Това се дължи на широката наличност на глина и на тухлени пещи.
В Средна Вал ди Суза: каменни сгради, покрив от каменни плочи.
В Горна Вал ди Суза: каменни и дървени конструкции, покрив от каменни или дървени плочи.

Събития

Историческо конно надбягване на кварталите на Авиляна (Palio storico dei Borghi di Avigliana) – състезание, което се провежда ежегодно в третата неделя на юни между кварталите на град Авиляна под формата на конно надбягване със средновековен произход
Историческият турнир на кварталите на Суза (il Torneo Storico dei Borghi di Susa) се провежда в края на юли в градчето Суза
Битка на укрепителните стени в градчето Сант'Амброджо ди Торино, в последната събота на юни; разиграва се историческа битка от 773 г. между франките и лангобардите (Battaglia delle Chiuse)
„Ликвидиране на феодала“ ("la soppressione del feudatario") – историческа възстановка в село Сан Джорио ди Суза в най-близката до 23 април неделя
Fora l'Ours в Момпантеро – празник, богат на алегорични значения, първият уикенд на февруари

Забележителности

Вал ди Суза е богата на религиозни, военни, граждански и индустриални паметници, датиращи от праисторическия, римския, средновековния и модерния период. Сред тях особено се открояват древните абатства, значими както по своя брой, така и по историческата си роля. Тези големи църковни комплекси са функционирали като центрове на власт, които често са се конкурирали с гражданските институции. Едва от XI век насетне започва постепенното консолидиране на савойското господство в долината. Днес свидетелство за това минало са запазените и внушителни руини на старинните религиозни структури.

Виа Франчиджена във Вал ди Суза

Виа Франчиджена преминава през Вал ди Суза още от Средновековието и продължава да следва същите маршрути и днес. Двете ѝ алпийски разклонения – през проходите Коле ди Монченизио и Коле дел Монджиневро – се събират при град Суза, откъдето пътят продължава към Торино. Най-известният религиозен комплекс по този участък е Сакра ди Сан Микеле. Италианският историк Джовани Табако отбелязва, че „през XI век силата на Сакра ди Сан Микеле продължава да се излъчва из цяла централна и Южна Франция заради нарастващите дарения на поклонниците, които, движейки се от тези райони до Рим, предпочитали големите пътища на Монченизио или Монджиневро пред други по-сложни маршрути, съединявайки се в Суза и при Киузе“.^[6]

По спускането от Коле дел Монджиневро към Суза се намират редица средновековни религиозни и болнични структури, сред които Превостурата на Св. Лаврентий в Улкс, Hôtel-Dieu в Салбертранд и Къщата на йоанитите в Киомонте. От прохода Монченизио поклонниците са преминавали покрай Убежището на Превостурата на Св. Мария, основано от Лудвиг Благочестиви, както и през гостилниците във Ферера Ченизио и Новалеза. В Новалеза се намира и бенедиктинското абатство, известно с това, че е приютявало Карл Велики и съхранява гроб на поклонник от Сантяго де Компостела, както и параклиса на Св. Елдрад от XI век със стенописи, посветени на пренасянето на мощите на Св. Николай.

В Суза, над която се извисява Манастирското абатство на Лоза, са съществували множество структури, обслужващи поклонниците: хоспиталиерската къща на абатството Сан Джусто, къщи на йоанитите и тамплиерите, както и приюти, свързани с местните канонически общности. В Бусолено се намира старият хан „Каза Ампримо“, а във Вилар Фокиардо – ферма Роланд и манастирите Монтебенедето и Банда. В Брудзоло е съществувал дом на Превостурата на Убежището на Монченизио, а Сант'Антонино ди Суза дължи името си на местния манастир, посветен на Св. Антоний от Амамеа.

На планината Пиркириано се намира Сакра ди Сан Микеле дела Киуза – символ на регион Пиемонт и важна спирка за висши духовници, докато поклонниците отсядали в близкото Сант'Амброджо. В Авиляна се намира манастирът Монтера, няколко хана и църквата на Превостурата на Убежището на Монченизио. В Бутилиера Алта канониците на Св. Антоний управлявали абатството Сант'Антонио ди Ранверсо, а на отсрещния склон замъкът Камерлето бил феод на абатството в Новалеза.

Историкът Ренато Стопани отбелязва, че „макар и използван и преди като алтернатива на Голям Сен Бернар, проходът Монченизио през XII век все по-често бил прекосяван от хора и стоки, които продължавали към големите панаири на Шампан, където присъствието на италианските търговци ставало все по-голямо. Затова изборът му за пропускателен пункт към Алпийската зона бил толкова често срещан по времето на Филип Август, че в предалпийската област за истинския път на Франция бил считан този, който се свързвал с Монченизио“.^[7]

През последните години поклонническият маршрут Виа Франчиджена във Вал ди Суза е възстановен и обозначен с модерна сигнализация.

Религиозна архитектура

По протежение на пътя на Франция (Виа Франчиджена) от Торино към Горна Вал ди Суза се намира значителна концентрация от абатства, манастири и религиозни структури, обслужвали през вековете поклонници, пътешественици и търговци. Сред тях се открояват:

Абатство „Св. Антоний от Ранверсо“ – в община Бутилиера Алта; принадлежало на Маврикианския орден; посещаемо.
Църква „Св. Петър“ (Авиляна) – с богати стенописи от XI–XIV век; посещаема.
Светилище на Мадоната на езерата (Авиляна) – посещаемо.
Манастир 1515 (Авиляна) – бивш францискански манастир, днес управляван от НПО „Група Абеле“; отворен през уикендите.
Светилище на Мадоната на хълма (Рубиана) – посещаемо след предварителна уговорка.
Църква „Св. Мария на Челе“ (Каприе) – свързана с традицията за отшелника св. Йоан Викентий.
Светилище на Св. Михаил на Киуза (Sacra di San Michele) – на върха на Пиркириано; символ на Пиемонт и ключов ориентир по пътя; посещаемо.
Светилище на Нашата господарка от Фатима – на Пиркириано, в Боргата Сан Пиетро (Сант'Амброджо ди Торино).
Манастир „Св. Антоний“ (Sant’Antonino di Susa) – запазена е хилядолетната църква, днес енорийска.
Абатство Монтебенедето (Вилар Фокиардо) – разположено в планината; посещаемо.
Абатство Банда (Вилар Фокиаирдо) – средновековен манастирски комплекс.
Катедрала „Св. Юстин“ (Суза) – възникнала като бенедиктинско абатство през XI век; посещаема.
Енорийска църква „Св. Мария Маджоре“ (Суза) – изоставена през XVIII век; днес цивилна сграда.
Манастир „Св. Франциск“ (Суза) – най-старият францискански манастир в Пиемонт; съхранява ценни стенописи и две обители; посещаем чрез Каза дел Пелегрино.
Институт „Монсеньор Розац“ (Суза) – основан в края на XIX век за подпомагане на момичета в затруднение.
Светилище на Мадоната на Рочамелоне (Момпантеро) – на 3538 m н.в.; едно от най-високите светилища в Европа; построено през 1358 г. по обет на търговеца Бонифаций Ротарио; достъпно само пеша по високопланински маршрут.
Абатство Новалеза (Новалеза) – основано през 726 г.; най-старият монашески комплекс в долината; посещаемо.
Убежище на Мон Сени – основано през IX век от Лудвиг Благочестиви; частично потопено под езерото Мон Сени.
Абатство Лоза (Гравере) – манастирски комплекс в Мадона дела Лоза.
Църква „Св. Йоан Кръстител“ (Салбелтранд) – преустроена през XVI век; украсена със стенописи.
Параклис „Св. Антоний абат“ (Саузе д'Улкс) – със стенописи отвътре и отвън.
Превостура „Св. Лаврентий от Улкс“ (Улкс) – бивша августинска каноника; днес салезиански институт.
Манастир „Св. Франциск“ (Бардонекия) – исторически францискански комплекс.

Археологически зони

Вал ди Суза съхранява значителен брой археологически обекти от римския, ранносредновековния и модерния период. Сред най-важните археологически зони по протежение на долината са:

Римски разкопки на преториума – в района на замъка на графиня Аделхайд в Суза.
Археологическа зона на римската вила на Ривера – в община Алмезе.
Останки от древни укрепителни стени, приписвани на франко‑лангобардския период – в Киуза ди Сан Микеле.
Градски музей – ателие на неолитната цивилизация – във Вайе.
Археологическа находка „Мумет“ – в Боргоне Суза.
Преустроена църква „Св. Петър“ – в Кианоко.
Замъкът на графиня Аделхайд – със запазени руини на преториума и римски укрепления върху градския акропол на Суза; посещаем.
Арка на Август – разположена в келтско‑римския акропол на Суза.
Археологическа зона на римската арена на Суза.
Археологически разкопки на Пиаца Савоя – в Суза.
Порта Савоя и римските стени – в Суза.
Археологически музей на Новалеза – в комплекса на абатство Новалеза; посещаем.
Музей и археологически район „Магдалена на Киомонте“ – в Киомонте; непосещаем.

Замъци

Вал ди Суза разполага с голям брой замъци и укрепени средновековни сгради, отразяващи разнообразието на местната архитектура: замъци, укрепени домове, кули и отбранителни убежища. Повечето савойски замъци, с изключение на тези в Авиляна и Суза, датират от Късното средновековие. Част от сградите са реставрирани, други са в руини, а достъпът до много от тях е ограничен.

Замък на графовете Кайс – в Казелете
Замък Камерлето – в Казелете; функционира като bed and breakfast.
Укрепен заслон (ричето) на Св. Мавър – в Алмезе; периодично посещаем.
Замък на Ардуините – в Авиляна
Укрепен дом на Блажения Хумберт – в Авиляна; непосещаем.
Градски стени – в Сант'Амброджо ди Торино
Палат на абата на Сант'Амброджо – периодично посещаем.
Средновековна общинска кула – в Сант'Амброджо ди Торино, периодично посещаема.
Замък на Вилар Дора – във Вилар Дора
Кула на хълма – във Вилар Дора
Лангобардски укрепителни стени – предполагаеми останки в Киуза ди Сан Микеле; посещаеми в Деня на археологията.
Руини на Замъка на Зеления граф – в Кондове
Укрепен дом на Вилар Фокиардо – във Вилар Фокиардо
Замък на Вилар Фокиардо – във Вилар Фокиардо
Кула на Боргоне Суза – в Боргоне Суза
Укрепен дом на Св. Дидер – в Сан Дидеро; периодично посещаем.
Замък на Брудзоло – в Брудзоло; датира от XIII век; място на подписване на Договора от Брудзоло (1610).
Замък и укрепен дом на Сан Джорио ди Суза – в Сан Джорио ди Суза; седалище на публичната власт.
Замък на Кианоко – в Кианоко; посещаем при изложби на Музея на древните занаяти.
Укрепен дом на Кианоко – в Кианоко; посещаем в определени дни.
Кастело Борело – над Бусолено; бивша централа на Италианското метеорологично дружество.
Укрепен дом Алаис – в Бусолено.
Кули, порта и стени на Бусолено.
Укрепен заслон (ричето) и укрепен дом (казафорте) – в Традуериви (Суза).
Малка кула на Колдимосо – в Суза
Замък на графиня Аделхайд – в Суза; посещаем през уикендите.
Градски стени на Суза
Порта Савоя – в Суза
Руини от Кула Кроалие – в Суза
Укрепен дом на братя Валеро – в Суза
Укрепен дом на Менолций – в Матие
Кула на Меана ди Суза – в Меана ди Суза
Замък на Менате – в Джальоне
Горен замък на Джальоне – в Джальоне
Кула на Момпантеро – в Момпантеро
Форт на Ексилес – в Ексилес
Кула на сарацините – в Улкс; периодично посещаема.
Кула на Жоан – близо до Савулкс (Улкс).
Руини от замъка на Чезана Торинезе
Тур д'Амон – руини от замъка на Бардонекия; непосещаем.
Укрепен дом на Рошмол – в Рошмол (Бардонекия).

Исторически сгради

Авиляна: Дома на подкованата порта, Дом Сеноре, Часовникова кула
Вилар Фокиардо: Ферма Роланд
Бусолено: Дом Аскиери и Укрепен дом (казафорте) Алаис
Суза: Дом на Бартоломей, Кула на парламента, Кула на Ротари
Новалеза: Къщата на стенописите.

Музеи

В допълнение към богатото си средновековно наследство Вал ди Суза разполага с голям брой музеи, които представят историята, културата и традициите на отделните селища в долината. От Торино към Горната част на долината се намират:

Екомузей на фабриката за динамит „Нобел“ – в Авиляна
Укрепен дом на Менолций – в Сан Джорио ди Суза
Музей на древните занаяти към замъка на Кианоко – в Кианоко
Музей на железопътния транспорт през Алпите – в Бусолено
Градски музей към Замъка на Суза – в Суза
Епархийски музей на свещеното изкуство в Суза. В него се съхраняват скулптури от алпийския район, картини, най-древните местни християнски свидетелства и уникално по рода си произведение – Триптихът на Ротарий, донесен като ex voto през 1358 г. до близката планина Рочамелоне (3538 m)
Епархийски музей на свещеното изкуство – в Новалеза
Музей на книжовната реставрация и Археологически музей на абатство Новалеза – в Новалеза
Етнографски музей на Новалеза – в Новалеза
Екомузей на Граничните земи – в Монченизио
Форт на Ексилес – в Ексилес
Екомузей „Коломбано Ромеан“ – в Салбертранд
Градски музей – в Бардонекия
Епархийски музей на Мелезет – в Мелезет (подселище на Бардонекия)
Форт на Брамафам – в Бардонекия
Музей на Праисторията – в село Вайе
Худ. галерия „Дж. А. Левис“ – в село Киомонте

Укрепления

Вал ди Суза винаги е била стратегически коридор за преминаване на армии, което обяснява голямата концентрация от фортификационни съоръжения по протежение на долината. През вековете тук се изграждат различни типове отбранителни структури – замъци, укрепени къщи, кули и защитни убежища. Повечето савойски укрепления, с изключение на тези в Авиляна и Суза, датират от Късното средновековие. Част от тях са реставрирани, други са в руини, а достъпът до много от сградите е ограничен.

Форт на Брунета – в Суза
Укрепление на Шабертон – в Чезана Торинезе
Укрепление на Жафро и Форт на Брамафам – в Бардонекия
Форт на Ексилес – в Ексилес
Форт на Гран Серин – в Меана ди Суза.

Военни пътища

Вал ди Суза е пресечена от множество военни пътища, изграждани основно през XIX век за обслужване на алпийските фортификационни системи. Сред най-значимите са:

Военен път на Вал Морино (или на Шабертон) – построен в края на XIX век за достигане до Крепостта Шабертон (3131 m н.в.).
Военен път на Асиета – изграден по билото между Вал Кизоне и Вал ди Суза, свързващ прохода Финестре със Сестриере и водещ до военните съоръжения в района на Хълма Асиета и планината Теста ди Асиета, включително форта на Гран Серин.
Военен път „Кръстопът Варизело–Джасет–Маламот“ – от 1889 г. свързва Форт Варизело при Монченизио с отбранителната казарма на Маламот (2914 m н.в.).
Военен път Фенил–Праманд–Фьоенс–Жафро (Военен път 79) – построен в края на XIX век за свързване на четирите форта в района; част от трасето (876 m) преминава под планината Сегурет чрез Тунела на сарацините.

Местни медии

В. „Луна Нуова“, „Нова луна“, двуседмичник (вторник-петък), основан през 1980 г. със седалище в град Авиляна
В. „Валсуза оджи“ – независимо издание
В. „Валсуза“ – ежеседмичник (четвъртък), основан през 1897 г. със седалище в Суза
Електронен вестник „Л'Адженда нюз“
Раздел за Вал ди Суза на „Торино оджи“

Гастрономия

Продукти

Сирена и кашкавали

Производството на планински млечни продукти традиционно играе ключова роля в алпийската икономика. В долината се произвеждат около 6000 тона продукти от краве мляко годишно, от които 1700 тона се използват за местни сирена и кашкавали. Сред характерните продукти са Брус, Мурианенго, Монченизио, кашкавал с червена кора от Вал ди Суза, Сейрас, пиемонтски Томà, Тома дел ле брюк („томà от пресечено мляко“) и Реблошон. Всяка година през октомври в Кондове се провежда Панаирът на Тома.

Шунки и салами

Производството на сушени меса произлиза от древните животновъдни традиции по алпийските склонове. Сред типичните продукти са Бондиола, прошутело крудо и салам „Мика“.

Десерти

Традиционните сладкиши на долината съхраняват аромати от миналото.

Фокача на Суза – сладък хляб, покрит със захар; произхожда от римската и средновековната кухня; произвежда се основно в Суза.
Лозе джелозе („ревниви каменни плочи“) – създадени през 1958 г.
Пан дела Маркеза („хляб на маркизата“) – документиран през 1958 г., разпространен по време на Първия исторически турнир на кварталите на Суза (1987).
Гофрети – сервирани по време на народните фестивали в Горна Вал ди Суза.
Канестрели – традиционен десерт от XVII век, произвеждан във Вайе.
Fujasa – сладка фокача от квасено тесто със стафиди и аромат на ракия.

Вина

Лозарството е разпространено в почти всички общини на Долна и част от Горна Вал ди Суза, със силни традиции в Киомонте, Джальоне, Суза и Кианоко. Долината произвежда едно DOC вино – червеното Валсуза. Сред основните сортове са Аванà, Каркерюн, Бекуè, Гриза Нера, Гриза Руза, Баратюкиат, Сан Себастиано („ледено вино“) и Барбера.

Плодове

Отглеждането на ябълки (между 400 и 900 m н.в.) остава широко разпространено, макар и намаляло след Втората световна война. Основни райони са Гравере, Джальоне, Матие и Каприе. Черешите се отглеждат главно във Вилар Дора, а отделни дървета има и във Вайе. Кестените са характерни за Сан Джорио ди Суза, Матие, Вилар Фокиардо и Брудзоло, като през октомври се провеждат Панаири на кестените във Вилар Фокиардо и Сан Джорио ди Суза. Долината е известна и с производството на праскови и сини сливи (особено сорта Ramasin).

Мед

Произвежда се висококачествен мед, повлиян от разнообразната флора и алпийския климат. Основните сортове са кестен, алпийска флора, полифлорен и рододендрон.

Ликьори

Местните дестилерии имат дълга традиция в производството на билкови и горчиви ликьори. Сред характерните напитки са Eigovitto (grappa di Avanà), Grappa della Comba di Susa, Wild Strawberry, Garus Susino и Дженепи, приготвян от алпийски артемизии.

Панаири

Основните хранителни и винени продукти на Вал ди Суза могат да бъдат дегустирани на панаири и събития – голяма туристическа атракция от годишния календар „Густовалсуза“ (Gustovalsusa), координиран от местните власти, които като цяло се организират през уикендите в следните периоди:

Пролет: май: Панаир на сладките Канестрели – „Canestrello" във Вайе; юни: Вина в Боргоне Суза и череши във Вилар Дора
Лято: август: Планински картоф в Сестриере (там панаирът се нар. Festa del Pilòt) и в Мокие (подселище на Кондове), гофрети, сирена и кашкавали в Саузе д'Улкс; септември: „Pane e...“ в Кианоко, мед в Брудзоло, царевичен хляб в Киуза ди Сан Микеле, картофи и томà в Новалеза, Ден на сладките от царевично брашно в Сант'Амброджо ди Торино
Есен: октомври: Пълнен лук в Алмезе, „Fiera franca“ в Улкс – панаир на традиционни продукти, Полента (качамак) в Бусолено, Томà в Кондове, Панаир на кестените във Вилар Фокиардо (атестиран от 1863 г.) и Панаир на кестените в Сан Джорио ди Суза; ноември: ябълки в Каприе
Зима: декември: „Ясли за вкусване“ във Венаус.

През годината се организират и други събития, въпреки че те не са част от официалния календар на „Gustovalsusa“.

Спорт

Зимни спортове

Италианските алпийски ски възникват в планините край Торино през ноември 1896 г. Разпространител на този нов спорт е швейцарецът Адолфо Кинд – инженер‑химик и алпинист, живеещ в Торино. През 1896 г. той поръчва два чифта норвежки ски, упражнява се в Парка на Валентино и на Монте дей Капучини, след което достига Джавено и най-високите му подселища, преминавайки през Prà Fieul до върха на Куньо дел’Алпет. През 1899 г. Кинд достига и до Монте Томба над езерото Монченизио (3000 m н.в.).

През януари 1906 г. в Саузе д’Улкс в Горна Вал ди Суза е открита първата италианска алпийска ски станция.

От началото на XX век Бардонекия се превръща в един от центровете на новия спорт. През 1909 г. там се провеждат първите италиански първенства по алпийски дисциплини и се изгражда трамплин, а през 1935 г. – първият ски‑лифт на общината.

През 1934 г. е основана община Сестриере, построена изцяло като високопланински курорт. Четири десетилетия след появата на алпийските ски там са изградени първите ски‑лифтове. Сестриере е домакин на Световното първенство по ски алпийски дисциплини през 1997 г. и е едно от основните места на XX Зимни олимпийски игри Торино 2006.

Вал ди Суза е сред основните домакини на XX Зимни олимпийски игри (10–26 февруари 2006 г.). Построени са олимпийските селища на Сестриере и Бардонекия, както и пистата за бобслей, спортни шейни и скелетон в Чезана Торинезе.

Сноуборд – Бардонекия
Тобоган, бобслей, скелетон – Чезана‑Париол
Биатлон – Чезана‑Сан Сикарио
Ски алпийски дисциплини (жени) – Сан Сикарио‑Фретев
Фристайл – Саузе д’Улкс
Ски алпийски дисциплини (мъже) – Сестриере

В Сестриере се провеждат и състезанията по алпийски ски на IX Зимни параолимпийски игри (10–19 март 2006 г.).

Когато Торино е домакин на XXIII Зимна универсиада (17–27 февруари 2007 г.), състезанията по алпийски ски и сноуборд се провеждат в Бардонекия, а биатлонът – в Чезана‑Сан Сикарио.

Най-голямата ски зона във Вал ди Суза е Виа Латеа, която разполага с около 400 km писти. Тя обхваща общините Сестриере, Саузе д’Улкс, Клавиере, Чезана–Сан Сикарио, Праджелато (във Вал Кизоне) и Монженевър (Франция).

Друг голям ски курорт е Бардонекия, със 100 km писти, разделени в два района:

Мелезет – Лез Арно – Коломнион (1300–2400 m н.в.)
Жафро (до 2800 m н.в.)

В долината има и по-малки ски центрове, сред които: Пиан дел Фре – в община Киомонте, на 1500 m н.в., с около 22 km писти.

Вал ди Суза предлага и писти за ски бягане. В близост до Сестриере се намират пистите на Праджелато (разположени в дъното на Вал Кизоне), използвани за XX Зимни олимпийски игри Торино 2006 за състезанията по ски бягане и северна комбинация. Състезанията по ски скокове се провеждат в Праджелато.

В Бардонекия се намира пистата Assomont, разположена във Вале Стрета, а в Чезана Торинезе пистата е във Вал дел Турас.

Пистата Чезана Париол, където се провеждат състезанията по бобслей, скелетон и тобоган на XX Зимни олимпийски игри, е домакин и на Италианския шампионат по спортни шейни през 2006 и 2007 г. Съоръжението е домакин на Европейското първенство по спортни шейни на 12 януари и 13 януари 2008 г., Световната купа по бобслей и скелетон от 18 до 20 януари и Световното първенство по спортни шейни през 2011 г.

През 2018 г. от планините Вал ди Суза е направен Скалният медал – награда, която се връчва на 11-те италиански спортисти, които достигат 4-тото място в съответните дисциплини на XXIII зимни олимпийски игри в Пхенян, КНДР.

Колоездене

Колоездене
Етапи на Обиколката на Италия :
1991 г. (8 юни): 13-и етап, спечелен от Едуардо Чозас
1993 (11 юни): 19-и етап, индивидуално изпитание във времето, спечелено от Мигел Индураин
1994 г. (11 юни): 21-ви етап, спечелен от Паскал Ришар
2000 г. (3 юни): 20-и етап, индивидуално изпитание във времето, спечелено от Ян Хруска
2005 г. (28 май): 19-и етап, спечелен от Хосè Рухано
Етапи на Обиколката на Франция:
1952: 11-и етап, Бург д'Оайн-Сестриер, спечелен от Фаусто Копи
1992: 13-и етап, Сен-Жерве – Сестриер, спечелен от Клаудио Киапучи
1996: 9-и етап, Monetier les Bains-Sestrière, спечелен от Бярне Рийс
1999: 9-и етап, Le Grand Bornand-Sestrière, спечелен от Ланс Армстронг

Вал ди Суза е домакин на няколко етапа на Обиколката на Италия и на Обиколката на Франция. Известен е алпийският проход Коле деле Финестре, който свързва Вал ди Суза с Вал Кизоне и който става място на важно изкачване за колоездачите след преминаването на Обиколката на Италия през 2005 г. Проходът от страната на Вал ди Суза има среден наклон от 9,1%, а последните 8 км са неасфалтирани.

Автомобилизъм

Вал ди Суза е домакин на едни от най-старите автомобилни надпревари в Италия. Най-известната е Суза – Монченизио, проведена за първи път на 27 юли 1902 г. Състезанието е с дължина 22,5 km, започва от град Суза и завършва на прохода Монченизио на френската граница. През годините то се превръща в емблематично планинско изкачване и привлича водещи пилоти от националните шампионати.

В последната четвърт на XX век в долината се провежда и друга значима надпревара – Чезана Торинезе – Сестриере, планинско състезание, което допринася за утвърждаването на района като център на моторните спортове в Алпите.

Планинско бягане

Вал ди Суза е домакин на Световното първенство по планинско бягане през 1992 г., което утвърждава долината като едно от водещите места за този спорт в Алпите.

От 2014 г. всяко лято в долината се провежда Red Bull K3 – уникално по рода си скоростно състезание, което представлява троен вертикален километър. Стартът е в центъра на Суза, а финалът – на върха на Рочамелоне (3538 m н.в.). Надпреварата се организира от колоездача Нико Валсезия и се спонсорира от Red Bull. Благодарение на голямата денивелация и техническата трудност трасето е сред най-предизвикателните в Европа.

Вижте също

Източници

((it)) Le bellezze della Val di Susa: cosa fare, cosa vedere e cosa mangiare!, в Guida Torino.it

Библиография на италиански език

AAVV, Valle di Susa – Tesori d'arte – Il patrimonio artistico della Valle di Susa, Umberto Allemandi & C., Torino 2005
Natalino Bartolomasi, Valsusa antica, Volume I: Le origini – i Celti – i Romani Editrice Alzani, Pinerolo, I edizione 1975, II edizione 1995, pp. 374
Natalino Bartolomasi, Valsusa antica, Volume II: Chiesa – Impero – Barbari Editrice Alzani, Pinerolo, I edizione 1985, pp. 702
Federico Barello, Luisa Ferrero, Sofia Uggè, Evidenze archeologiche in Valle di Susa: acquisizioni, bilanci, prospettive di ricerca… in Segusium, anno L – n. 52, Torino aprile 2013 – pp. 63 – 64
Federico Barello, Susa: archeologia di una capitale alpina, in Vaudetti, Minucciani, Canepa (a cura di), The archaeological musealization, Torino 2012, pagg. 168 – 169, link ebook Allemandi:
Bruna Bertolo, Storia della Valle di Susa dall'800 ai giorni nostri, Susalibri editore 2009
Maria Pia Dal Bianco, La valorizzazione e l'allestimento del Parco Archeologico della Rocca e del Museo al Castello della Contessa Adelaide a Susa, pagg.268 – 271 in Vaudetti, Minucciani, Canepa (a cura di), The archaeological musealization, Torino 2012, link ebook Allemandi:
Antonio De Rossi, Giuseppe Sergi, Andrea Zonato (a cura di), Alpi da scoprire. Arte, Paesaggio, Architettura per progettare il futuro, Museo diocesano d'arte sacra (Susa), Borgone Susa, 2008
Antonio De Rossi, Roberto Dini, Michela Penna, Federica Turco (a cura di) La trasformazione del territorio alpino e la costruzione dello Stato. Il secolo XIX e la contemporaneità in Valle di Susa, Museo diocesano d'arte sacra (Susa), Borgone Susa, 2011
Paolo Gras, Valerio Tonini, Le Valli di Susa, Torino, Il Capitello, 1991
Sara Inzerra, La «verifica e la dichiarazione culturale» dei beni architettonici: l'esperienza campione in Valle di Susa in Vaudetti, Minucciani, Canepa (a cura di) Mostrare l'archeologia. Per un manuale-atlante degli interventi di valorizzazione, Torino 2013 ebook Allemandi:
Progetto Tesori d'Arte e Cultura alpina, Itinerari di arte religiosa alpina, Valle di Susa, Borgone Susa 2009
Progetto Tesori d'Arte e Cultura alpina, Itinerari di Cultura e Natura alpina Valle di Susa, Borgone Susa 2010
Progetto Tesori d'Arte e Cultura alpina, Itinerari di Cultura e Natura alpina, Valli di Bardonecchia, Borgone Susa 2009
Progetto Tesori d'Arte e Cultura alpina, Itinerari di Cultura e Natura alpina, Piana di Oulx e Valli di Cesana, Borgone Susa 2013
Michele Ruggiero, Storia della valle di Susa, Pinerolo (TO), Alzani Editore, 1998, ISBN 88-8170-040-9
Michele Ruggiero, Valle di Susa, Leinì (TO), Piemonte in Bancarella, 1987
Giuseppe Sergi, Potere e territorio lungo la strada di Francia, Napoli, Liguori, 1981
Giuseppe Sergi, L'aristocrazia della preghiera, Roma, Donzelli, 1994
Giuseppe Sergi, I confini del potere, Torino, Einaudi, 1995
Giuseppe Sergi, La produzione storiografica di S. Michele della Chiusa. Una cultura fra tensione religiosa e propaganda terrena, Borgone di Susa, Melli, 1983, pp. XVIII+134.
Giuseppe Sergi, La via Francigena. le grandi vie del Pellegrinaggio (curato con G. Cherubini, A. Foschi, L. Gambi, I. Moretti, P. Toubert), Milano, TCI, 1995.
Giuseppe Sergi, Luoghi di strada nel Medioevo. Fra il Po, il mare e le Alpi Occidentali (cura e introduzione), Torino, Scriptorium, 1996.
Vaudetti, Minucciani, Canepa (a cura di) The archaeological musealization, Torino 2012, link ebook Allemandi:
Vaudetti, Minucciani, Canepa (a cura di) Mostrare l'archeologia. Per un manuale-atlante degli interventi di valorizzazione, Torino 2013, link ebook Allemandi:
Micaela Viglino Davico, Andrea Bruno jr, Enrico Lusso, Gian Giorgio Massara, Francesco Novelli, Atlante Castellano. Strutture fortificate della Provincia di Torino, Istituto Italiano dei Castelli Sezione Piemonte Valle d'Aosta, Ed. Celid, Torino 2007, pp. 334 – 335

Бележки

↑ Le protagoniste indiscusse del paesaggio valsusino sono le montagne.^{[неработеща препратка]}
↑ In Commendam // Catholic Encyclopedia. Посетен на 14 юли 2020.
↑ Данните се базират на изчисление на базата на посоченото на уеб страница www.tuttitalia.it за всяка отделна община на Вал ди Суза.
↑ Il Ponte Tibetano più lungo del mondo è in Piemonte // Guida Torino.it. Посетен на 14 август 2020.
↑ Nica Conenna. La nuova interconnessione HVDC Italia – Francia // Посетен на 3.5.2020.
↑ Giovanni Tabacco, Spiritualità e cultura nel Medioevo. Dodici percorsi nei territori del potere e della fede Liguori Editore, Napoli 1993, pp. 58 – 59
↑ Stopani Renato, La Via Francigena. Una strada europea nell'Italia del Medioevo Le Lettere, Firenze 1988 – 1995, pagg. 68 – 69

Външни препратки

Уеб страница Visit Val di Susa
Уеб страница Val di Susa Turismo
Уеб страница Valle Susa tesori

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Val di Susa в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Le protagoniste indiscusse del paesaggio valsusino sono le montagne.^{[неработеща препратка]}

[2] In Commendam // Catholic Encyclopedia. Посетен на 14 юли 2020.

[3] Данните се базират на изчисление на базата на посоченото на уеб страница www.tuttitalia.it за всяка отделна община на Вал ди Суза.

[4] Il Ponte Tibetano più lungo del mondo è in Piemonte // Guida Torino.it. Посетен на 14 август 2020.

[5] Nica Conenna. La nuova interconnessione HVDC Italia – Francia // Посетен на 3.5.2020.

[6] Giovanni Tabacco, Spiritualità e cultura nel Medioevo. Dodici percorsi nei territori del potere e della fede Liguori Editore, Napoli 1993, pp. 58 – 59

[7] Stopani Renato, La Via Francigena. Una strada europea nell'Italia del Medioevo Le Lettere, Firenze 1988 – 1995, pagg. 68 – 69

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]