Бял дъб
| Бял дъб | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
Willd. | ||||||||||||||||||
| Бял дъб в Общомедия | ||||||||||||||||||
| редактиране |
Белият дъб (Quercus pubescens), познат още като космат дъб, е широколистно листопадно дърво от семейство Букови, род Дъб. Високо е до 20 m. Младите клонки и пъпките са гъсто овласени, листата са със силно променливи форма и размери, до 10 cm дълги. Жълъдите са приседнали.[2]
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Косматият дъб има естествено разпространение в Европа – Западна, Централна, Южна и Югоизточна, към Средиземноморието, включително големите острови (без Майорка и Кипър), до Мала Азия, Крим и Южна Русия – Кавказ (локално), достигайки Каспийско море на изток. Quercus pubescens subsp. crispata и Q. p. subsp. subpyrenaica са общоприети[2][3] подвидове, установени в югоизточната (вкл. България[4]) и съответно югозападната[5] част на ареала на Quercus pubescens. В нашата страна косматият дъб се среща във всички флористични области, заемайки възвишения в равнините и южни склонове в долния планински пояс[6] до 1500 м н.в.[7]; към вида в широк смисъл принадлежат още два таксона (като синоними) с общо средиземноморско разпространение[7], присъстващи в българската флора – Quercus brachyphylla Kotschy и Quercus virgiliana (Ten.) Ten., за които нашата наука използва имената късолистен[6] и съответно виргилиев[6] дъб.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Стъбло
Кора
Есенна окраска
Листа
Мъжки съцветия
.jpg)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Quercus pubescens (Willd.). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 6 януари 2020 г. (на английски)
- ↑ а б Quercus pubescens Willd.. // The Plant List (2013). Посетен на 2020-02-18. (на английски)
- ↑ Trehane, P. (2007 onwards). Quercus pubescens. // The Oak Names Checklist. IOS. Посетен на 2020-02-18. (на английски)
- ↑ Trehane, P. (2007 onwards). Quercus pubescens subsp. crispata. // The Oak Names Checklist. IOS. Посетен на 2020-02-18. (на английски)
- ↑ Trehane, P. (2007 onwards). Quercus pubescens subsp. subpyrenaica. // The Oak Names Checklist. IOS. Посетен на 2020-02-18. (на английски)
- ↑ а б в Делков, Недялко (1988), Дендрология (II издание), София: ДИ „Земиздат“, с. 151—152
- ↑ а б Асьов, Б., Петрова, А., Димитров, Д. & Василев, Р. (2012), Конспект на висшата флора на България (IV издание), София: Българска Фондация Биоразнообразие, с. 337 и 339, ISBN 978-954-9959-58-1
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Цавков, Евгени, Димова, Добромира. Дърветата и храстите в природен парк Витоша. България, Дирекция на Природен парк Витоша, 2001. с. 142. (на български)
