Ред Бул
| Red Bull | |
 | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | Енергийна напитка |
| Дистрибутор | Red Bull GmbH |
| Произход | Австрия |
| Въведена | 1987 |
| Съставки | кофеин, таурин, захароза и глюкоза, витамини от група В и алпийска изворна вода |
| Варианти | над 20 |
| Свързани продукти | Krating Daeng, Red Bull Cola, Red Bull Energy Shot, Red Bull Sugar-Free, Red Bull Total Zero |
| Уебсайт | www.redbull.com |
| Red Bull в Общомедия | |
Red Bull (произн. Ред бул) е търговска марка на безалкохолни напитки, собственост на едноименна компания от Австрия, провинция Залцбург, село Фушл ам Зее. Представен е в повече от 140 страни по света[1].
Появата на Red Bull в края на 1980-те години създава нов пазарен сегмент – т.нар. енергийни напитки (газирани напитки с високо съдържание на кофеин). С производство от близо 5 милиона хектолитра марката продължава да заема 70% от този пазар през 2003 г.
1 литър Red Bull съдържа:
- 108 g захар
- 2,4 g глюкуронолактон
- 4 g таурин
- 320 mg кофеин
За сравнение съдържанието на кофеин в същото количество кафе е между 280 и 750 mg, а в същото количество „Coca-Cola“ – 150 mg.
Компанията спонсорира множество спортни прояви, предимно по екстремни и моторни спортове. Притежава 2 тима във Формула 1 – „Ред Бул Рейсинг“ (100%) и „Скудериа Торо Росо“ (50%). Става спонсор на австрийския футболен клуб „Ред Бул Залцбург“ през 2005 г.
Red Bull е търговска марка на безалкохолна напитка, която произхожда от Тайланд и днес е популярна в цял свят. Продавана като енергийна напитка, за да пребори умствената и физическата умора, нейните 250 ml съдържат около 80 mg кофеин, 27 g захар (глюкоза, захароза), 1000 mg таурин, 600 mg глюкуронолактон, комплекс B витамини. Кофеинът в 1 кутийка е малко по-малко отколкото в средна чаша кафе и 2 пъти повече отколкото в кутия Coca-Cola. Вариантът на напитката без захар се произвежда от 2003 г.
История[редактиране | редактиране на кода]
Оригиналната напитка Red Bull е създадена в далечната 1962 г. от Чалео Юуувидхиа, тайландски бизнесмен, и е продавана под името Krating Daeng (тайландското име за Red Bull) от компанията TC Pharmaceutical. Рецептата е базирана на друга енергийна напитка, внесена в Тайланд от Япония, наречена Lipovitan. Продажбите на Krating Daeng в Азия се увеличават през 1970-те и 1980-те години, особено сред шофьорите на камиони, строителните работници и фермерите. Имиджът сред работническата класа нараства благодарение на спонсорирането на боксови мачове в Тайланд, на които логото с двата бика, настръхнали един срещу друг, е много добре изложено.
Срещата на азиатския продукт с европейския пазар се случва благодарение на неразположението от часовата разлика на австрийския предприемач Дитрих Матешиц, който по време на посещение в Тайланд открива, че напитката Krating Daeng му се отразява добре. Така австрийският маркетингов директор на Blendax, немска компания за производство на паста за зъби, която сега е част от Procter & Gamble, решава да се заеме със задачата да внесе „чудодейната“ напитка в Европа. В периода от 1984 до 1987 г. той работи с TC Pharmaceutical (под лиценз на Blendax), за да пригоди Krating Daeng за европейските потребители. В същото време Матешиц и Юуувидхиа създават Red Bull GmbH, като всеки от двамата инвестира по $500 хил. от спестяванията си и взима 49% дял в компанията. Останалите 2% получава синът на Юуувидхиа – Чалерм, но се споразумяват Матешиц да управлява компанията.
Red Bull GmbH лансира „австрийската“ версия на Red Bull през 1987 г. Тя е газирана и не толкова сладка като оригиналната тайландска напитка. Именно австрийската формула превзема почти половината пазар за енергийни напитки в САЩ и повече от 80% на пазара на други страни.
Марка[редактиране | редактиране на кода]
Със създаването си Red Bull не само предизвиква появата на нова категория (световният пазар за енергийни напитки все пак се удвоява всяка година), но се превръща в култова напитка с продажби за последната година за над 1.4 млрд. евро. Появата на марката Red Bull не е въпрос само на щастливо хрумване, а плод на 3-годишните усилия на Матешиц, който внимателно разработва образа на напитката, опаковката и ненатрапващата се маркетингова стратегия, улучваща право в целта. Приятел на Матешиц измисля лозунга „Red Bull дава крила“.
Преди да пусне продукта в продажба, той наема фирма за маркетингови проучвания, за да провери как ще бъде приет от потребителите. Резултатът е катастрофален: хората не вярват нито на вкуса, нито на логото, нито на името на марката.
Сега с усмивка той си спомня, че никога не е преживявал такъв провал. Въпреки това пренебрегва изследването и разкрива офис във Фушл, близо до Залцбург.
Следващата стъпка е одобрението на здравните министерства на европейските страни, защото някои от съставките в напитката не присъстват в нито една друга стока на пазара по онова време. Първото разрешително Матешиц получава в Австрия през 1978 г. Започва рекламната кампания, като обикаля магазини и барове, придружен от секретарката си и шестчленен търговски екип.
Следват разрешителни в Унгария и Великобритания. През 1994 г. напитката Red Bull е пусната на немския пазар. Там тя става толкова популярна, че не успява да задоволи търсенето и изчезва от рафтовете. Матешиц смята това за голям пропуск за пазарния дял на Red Bull в Германия, въпреки че сега той възлиза на 50% от целия пазар на енергийни напитки.
Нестандартна реклама[редактиране | редактиране на кода]
Рекламната стратегия на Матешиц е напълно нестандартна, тя винаги търси различна гледна точка. Това ще се превърне в запазена марка на Red Bull. „Ние не носим продукта при хората – заявява Матешиц. – Ние водим хората при продукта. Той е на разположение и тези, които харесват нашия стил, идват.“ С тази своя стратегия Red Bull доказва, че масовите реклами не са най-успешният начин да се достигнат и запазят клиентите. Вместо обичайните реклами Матешиц пуска в движение фирмени коли Red Bull или организира нетрадиционни партита. Единствените реклами на компанията са под формата на непредсказуеми телевизионни анимационни клипове.
Матешиц инвестира в маркетинг стратегиите си около 35% от оборота (Coca-Cola харчи 9%), или около 400 млн. евро, за презходната година, като спонсорира събития, които прилягат на образа на Red Bull – от състезания, в които участниците се спускат от 30-метрова рампа със саморъчно направени самолети във водни басейни, до кръгове от Formula 1. Това приляга и на личността на Матешиц, който не крие страстта си към екстремните спортове и състезания. Противно на конкуренцията, която плаща милиони долари за супер звезди като Бритни Спиърс, Матешиц разчита на по-евтини таланти: модерни младежи, студенти и цял легион от екстремни спортисти. Red Bull спонсорира около 500 спортисти по целия свят. Всяка година компанията подкрепя около дузина екстремни спортни събития, но участва и в културни мероприятия като конкурси по брейк. Тя има собствен конкурс, наречен „Изкуство от металната кутийка“, в който се изработват всякакви художествени творби от металната опаковка на Red Bull. Матешиц издига и една внушителна сграда от стъкло и стомана на летището в Залцбург, където може да се похапне и да се види флотилията на летящите бикове – 15 самолета, които участват в авиошоута по цял свят. Друго „разхищение“ на Матешиц е купуването на състезателен отбор от Formula 1, което му струва около $100 млн. на година, а носи печалба от едва $70 млн. Red Bull участва като спонсор в още много събития от света на автомобилните състезания във Великобритания, Италия и Германия и притежава още два състезателни отбора – Red Bull Racing (преди това Jaguar) и Scuderia Toro Rosso (италианското название за Red Bull Team; преди това Minardi).
Резултати[редактиране | редактиране на кода]
Финансовите резултати на компанията са впечатляващи. В някои страни Red Bull има 80% дял от пазара на всички енергийни напитки. В Щатите, където Red Bull държи 47% пазарен дял, продажбите се увеличават с 40% на година. Годишните приходи на компанията са около $1,6 млрд. евро.
Вреден или не[редактиране | редактиране на кода]
Някои европейски страни все още не са дали разрешение за продажба на Red Bull. Дания и Франция твърдят, че напитката нарушава законите им за хранителните продукти. Забранени са продажбите на напитката и в Норвегия и Уругвай. Поради наличието на таурин някои местни власти категоризират Red Bull като лекарство и препоръчват на потребителите да се съветват с лекар, преди да го пият. Именно поради наличието на тази съставка продуктът е забранен и във Франция. След многобройни срещи с френските власти Матешиц заявява, че „Франция може да мине и без Red Bull, но и Red Bull ще мине без Франция“. Междувременно планира пускане на продукта в Япония, където отдавна се употребяват тонизиращи напитки.
Запазена марка[редактиране | редактиране на кода]
След появата на Red Bull редица компании се опитват да постигнат успех с подобни енергийни напитки. Сред тях са и гигантите Coca-Cola и PepsiCo и много други, но никой не успява да достигне шеметния възход на „червените бикове“. В тази връзка Матешиц заявява: „Ние създадохме пазара. Ако харесвате продукта, то вие ще искате истинския, оригиналния. Никой не иска Rolex, направен в Тайван или Хонконг.“ Щурите идеи на австриеца обаче никога не свършват. Той планира издаването на списание с истории и снимки от света на Red Bull, изпълнен с музика, екстремни спортове, нощен живот.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Red Bull в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |