Паданска низина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Паданска низина
Pianura Padana
RisaieVercellesi Panorama2.jpg
Italy relief location map.jpg
45.3303° с. ш. 9.7989° и. д.
Местоположение на картата на Италия
Общи данни
Местоположение  Италия
Надм. височина 50 – 160 m
Дължина ок. 500 km
Ширина до 200 km
Площ 50000 km2
Реки По, Ада, Адидже
Инфраструктура
Селища Торино, Милано, Бреша, Падуа, Венеция, Верона, Болоня, Парма, Модена, Равена
Val padana.jpg
Паданска низина в Общомедия
Равнината на р. По

Паданската равнина (на италиански: Pianura Padana, на латински Padanus – названието на река По у древните римляни) е обширна низина в северната част на Италия и част от кантона Тичино в Швейцария, разположена между Алпите на запад и север, Апенините на юг и Адриатическо море на изток, обхващаща предимно басейна на река По.[1]

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Големина, релеф, геоложки строеж[редактиране | редактиране на кода]

Простира се от запад на изток на протежение около 500 km и ширина от 70 km на запад до 200 km на изток. Низината се е образувала на мястото на плитък морски залив, заемащ тектонско понижение, в резултат от запълването му с морски, речни и флувиоглациални наслаги с мощност над 8 km. Повърхността ѝ е предимно плоска, постепенно понижаваща се от запад на изток от 300 – 400 m до морското равнище. Централните части представляват ниска гленеста равнина с плодородни алувиални почви, а периферията – пясъчно-чакълеста висока равнина. В долното течение на река По отделни участъци се намират под морското равнище.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е преходен от субтропичен към умерен. Средната януарска температура варира от 0° до 4°С, а средната юлска от 22° до 24°С. Годишната сума на валежите е от 600 до 1000 mm, с максимум през пролетта и началото на лятото и вторичен максимум през есента. Устойчива снежна покривка не се задържа.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Основна водна артерия е река По, течаща през нея от запад на изток и получаваща десетки притоци от Алпите – Дора Рипария, Дора Балтеа, Сезия, Тичино, Ада, Ольо, Минчо, Адидже и леви притоци от АпенинитеТанаро, Требия, Таро, Секия, Панаро. Пълноводията нареките е през пролетта и есента. Коритата на реките в долните им течение, вливащи се в Адриатическо море много често променят своето местоположение и причиняват големи наводнения, поради което са изградени големи водозащитни диги. През низината преминава гъста мрежа от напоителни, отводнителни и плавателни канали.

Растителност[редактиране | редактиране на кода]

В миналото Паданската низина е била покрита с широколистни гори съставени предимно от дъб, кестен, липа, бук, бряст и крайречни гори съставени от топола и ракита, които сега са почти напълно унищожени. По-добре са се съхранили тръстиковите блата и торфени полета (основно в делтовите райони). Низината се явява житницата на Италия. Основните селско стопански култури са пшеница, царевица, ориз, лозя и овощни градини.[1]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

В равнината са разположени градовете Торино, Милано, Бреша, Падуа, Венеция, Верона, Болоня, Парма, Венеция, Равена.

Деление[редактиране | редактиране на кода]

В зависимост от своята надморска височина, геоложки строеж и вида речна мрежа Паданската низина се дели на две обособени подобласти: Ломбардска низина на запад и Венецианска низина на изток.

Ломбардската низина заема западната, приповдигната част на Паданската низина и се простира основно в южните части на областта Ломбардия. Дължина от западна изток около 220 km, ширина от 70 до 120 km. Условната граница между Ломбардската и Венецианската низина преминава преблизително по линията от езерото Гарда и градовете Мантуа и Модена. В подножието на Алпите височината ѝ е около 300 – 400 m, а на изток по долината на река По – 20 – 50 m. Изградена е основно от речен алувий и флувиоглациални наслаги от древните ледници, спускащи се от Алпите. Основна река е По със своите многоводни притоци Дора Рипария, Дора Балтеа, Сезия, Тичино, Ада, Ольо, Минчо, Танаро, Требия, Таро, Секия. Значителна част от територията ѝ е заета от населени места, земеделски земи, овощни и зеленчукови традини. Най-големи градове с Торино, Милано, Бреша, Пиаченца, Кремона, Парма.[2]

Венецианската низина заема източната, най-ниска и плоска част на Паданската низина, като на север достига подножята на Алпите, на юг – подножията на Умбро-Маркските Апенини, а на изток – бреговете на Адриатическо море. Условната граница между Венецианската и Ломбардската низина преминава преблизително по линията от езерото Гарда и градовете Мантуа и Модена. Дължината ѝ от север на юг надминава 200 km, а ширината ѝ от запад на изток – 120 km. почти навсякъде надморската ѝ височина е под 100 m. Изградена е основно от глинести и тинести наслаги. Основна река е По. На север от нейната делта директно в Адриатеческо море се вливат Адидже, Бакильоне, Брента, Пияве, Ливенца, Таляменто и Изонцо, а на юг – Рено, Ламоне, Ронко и Савио. Венецианската низина е почти напълно усвоена земеделски, като се отглеждат предимно зърнени култури и е развито овощарство и градинарство. Обхваната е от гъста мрежа от мелиоративни канали. Най-големи градове са Болоня, Модена, Равена, Мантуа, Верона, Падуа, Венеция, Тревизо, Порденоне, Удине, Ровиго, Имола.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]