Дора Балтеа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дора Балтеа
(на италиански: Dora Baltea)
Dora Baltea Ivrea Italia 1.jpg
Река Дора Балтеа в град Ивреа
LocationDoraBalteaRiver.png
Течението на река Дора Балтеа в Италия
Общи сведения
Местоположение Флаг на Италия Италия
Пиемонт,
Вале д'Аоста
Дължина 160 km
Водосб. басейн 4322 km²
Отток 96,0 m³/s
Начало
Място Антрев, Вале д'Аоста, Северна Италия
Координати 45°29′24″ с. ш. 6°34′48″ и. д. / 45.49° с. ш. 6.58° и. д.
Устие
Място По при Крешентино
Координати 45°10′47.56″ с. ш. 8°02′55.89″ и. д. / 45.17988° с. ш. 8.04886° и. д.
Надм. височина 1400 m
Дора Балтеа в Общомедия

Дора Балтеа (на италиански: Dora Baltea, на френски: Doire Baltée, на франко-провансалски: Djouiye или Dououre, на пиемонтски: Deura Bàutia) е река в Северна Италия, дълга 160 км, важен ляв приток на река По.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Името Дора Балтеа произлиза от латинското Dura Bautia или Duria Bautica: през Средновековието тя е наричана така по латинското име на левия ѝ приток Бютие – Bautex. На пиемонтски dòira обозначава всеки воден поток с вариантите си doiron и doirëtta, които са в основата на много исторически хидроними и топоними.

Среща се и с латински имена Duria Maior (за разлика от Duria Minor, днешната река Дора Рипария), Doria, Dura, Duria.[1]

Хидронимът dora е с праиндоевропейския корен * dura / duria и е широко разпространен в Европа (като напр. река Дуеро в Северна Испания и река Дуър в Кент, Англия), и по-специално в келтските райони, макар че произходът му от келтски е под въпрос.[2] Dora се среща и в някои апелативи като лигурското doria, което означава „воден поток“. [3][4]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Дора Балтеа е петият по големина приток на По след Танаро, Ольо, Ада и Тичино. Води началото си от склоновете на масива Монблан, по-точно от Антрев (Entrèves), малко подселище на италианския град Курмайор. Там именно се събират водите на река Дора ди Фере (на итал. Dora di Ferret, на фр. Doire de Ferret), идващи от ледника Пре дьо Бар (на фр. Pré de Bar) във Вал Фере и на Дора ди Вени (Dora di Vény), водещи началото си от ледника Миаж (на итал. Ghiacciaio del Miage, на фр. Glacier du Miage) във Вал Вени.

При село Пре Сен Дидие в нея се вливат водите на потока Дора ди Верни, после тя пресича територията на селата Морже и Ла Сал, след което в нея се вливат притоците Дора ди Валгризанш, Дора ди Рем, потоците Савара и Гранд Ейвия. Преминава през южната част на град Аоста, като в нея се влива притокът Бютие, след което минава през голям брой населени места, сред които градчетата Сен Кристоф и Нюс, село Фенис, градчетата Шатийон (където в нея се влива потокът Мармор) и Сен Венсан, където рязко променя посоката си, като се насочва на юг. Оттук стига до градчето Верес (където в нея се влива потокът Евансон), селата Арна и Бар, и минава под моста на Бар в подножието на Крепостта на Бар. На височината на село Он в нея се влива потокът Айас. Градчето Пон Сен Мартен е последната община на Вале д'Аоста, окъпана от Дора, и там в нея се влива потокът Лис.

След това Дора Балтеа навлиза в регион Пиемонт. Пресича голяма част от района на Канавезе и скоро стига до град Ивреа, където, след като преминава през малък и тесен каньон в центъра на града, е блокирана от дълга дига, като по този начин захранва Канала на Ивреа. Оттук реката започва ниското си равнинно течение, след което близо до градчето Страмбино (в полето на подселище Чероне) в нея се влива потокът Киузела. Под формата на меандър се насочва към река По, в която се влива близо до градчето Крешентино.

Притоци[редактиране | редактиране на кода]

На територията на Вале д'Аоста:

На територията на Пиемонт:

Хидроложки показатели и особености[редактиране | редактиране на кода]

Дора Балтеа се захранва от планинските масиви на Монблан, Матерхорн, Монте Роза и Гран Парадизо, чиито ледници влияят на речния ѝ режим, характеризиращ се с маловодна зима и летни наводнения. Тя е единствената италианска река със снежно-ледников речен режим.

Дора Балтеа има типичните характеристики на високопланинска река: висока средна надморска височина, много ниска температура на водата, устойчиви склонове, скоростно течение и променлива водовместимост, повишен пренос на твърд материал, вградени буйни корита, доминиращи скални субстрати.

През XX век експлоатацията на водни течения подпомага икономическия растеж и разрастването на градовете, като постепенно ерозира речната среда чрез намаляване на крайречната растителност, заливните равнини и промяната на естествения ход на реката. В нейния басейн има множество ВЕЦ-ове и основните сред тях са Авиз (Avise) и Валпелин II (Valpelline II). Водната компания на Вале д'Аоста – CVA (Compagnia Valdostana delle Acque) е една от най-процъфтяващите икономически реалии във Вале д'Аоста. В планината са издълбани канали със забележителна дължина, които разпределят водата в електроцентралите във Вале д'Аоста. Те започват от Валдиние (район на регион Вале д'Аоста близо до Монблан) и се вливат в село Куинчинето в Пиемонт.

Дора Балтеа е известна с богатата си фауна: дъгова пъстърва и сьомгова пъстърва, речни раци и голямо разнообразие от различни видове земноводни.

По протежение на Дора Балтеа се практикуват спортове като кану, рафтинг и каяк. Едни от най-известните места са Шавон (Chavonne) в община Вилньов и Салуджа (Saluggia) на шлюзовете на Природния резерват на островчето Ритано (Riserva Naturale dell'Isolotto del Ritano) между провинция Верчели и Метрополен град Торино. В град Ивреа е изграден канал (Stadio della Canoa), в който се провеждат тренировки, както и национални и международни състезания по кану и каяк.

В района на вливането на Дора Балтеа в По е разположен Природният резерват на вливането на Дора Балтеа (Riserva Naturale della Confluenza della Dora Baltea), нар. още Резерват на Бараконе (Riserva del Baraccone), съставен от 1568 хектара в регион Пиемонт, между провинция Верчели и Метрополен град Торино.

Наводнения[редактиране | редактиране на кода]

Наводненията на реката са циклични, причинени са най-вече от жегата и интензивните дъждове и са способни да унищожат всичко, което срещнат по пътя си. Те радикално променят речното корито на дадени места, създавайки нови бързеи и проходи. Така реката завладява земи, някога заети от дървета и ливади. На 15 октомври 2000 г., след дни на обилни валежи, Дора Балтеа и нейните притоци преливат, причинявайки сериозни наводнения във Вале д'Аоста и в Пиемонт, където са потопени цели селища, причинявайки смъртта на няколко души, а водовместимостта на Дора Балтеа достига до изключителните 3100 м³ / сек в долното течение.

Основни наводнения на Дора Балтеа[5]
Дата Характеристики Места
1839 г. излизане от коритото с реактивиране на палеоречното корито отдясно на височината на Рио Рибес Кастеламонте - Ивреа
септ. 1948 г. излизане от коритото в района на Банкете, проливни явления в района на повечето основни притоци (Евансон, Масконяз) Аяс (подселище Шампюлюк), Банкете
юни 1957 г. метеорологично събитие, утежнено от топенето на снега; свлачища и крайбрежни ерозии в страничните долини; нестабилност на речното корито и на защитните работи, наводнения по протежение на Дора Б., Лис и Евансон долините Гресоне, Рем Нотр Дам, Рем Сан Жорж и Валсаваранш; Пон Сен Мартен, Вилньов, Аяс (подселище Шампюлюк), Гресан и Монжове
ноем. 1968 г. силно метеорологично събитие, особено в долините на югозападния сектор Курмайор, Ла Сал, Ла Тюил, Морже, Валсаваранш
юни 1972 г. свлачище във Валтурнанш, засягащо Рио Брусанш с образуването на наводнителна вълна, която причинява наводняване на конуса близо до подселище Нуарса (Антей Сент Андре) Антей-Сент-Андре (подселище Нуарса)
авг. 1972 г. валежи с висока, 3-4-часова интензивност; свлачища и наводнения и поради временното препречване на речните корита поради свлачища долини Валсаваранш, Вал ди Рем и Валнонтей; басейн на потока Коломба над Морже; Вале ди Оломон
май 1977 г. свлачища и наводнения в долината на Пиемонт Албиано д'Ивреа, Мерченаско
окт. 1977 г. широко разпространени хидрогеоложки нестабилности средно-долна долина на Дора Балтеа; долини на Лис и на Евансон и от дясно между Аоста и Куинчинето
авг. 1978 г. бури с висока интензивност и краткотрайни валежи долна долина на Шампорше
авг. 1980 г. високоинтензивни и краткотрайни валежи засягат притоците на потока Мармор с транспортиране на значителни количества маси върху конуса Рио ди Шамоа и Рио ди Ферна
септ. 1981 г. епизодични наводнения в долната долина (потоци Ренанкио и Берсела) с голямо транспортиране на маси и отломки Куинчинето, Вал Киузела (Траверсела)
март 1983 г. свлачища във Валтурнанш Антей Сент Андре (подселище Фиерна), първостепенен междуградски път за Червиния
март-апр. 1986 г. свлачища Карема
авг. 1987 г. валежи с висока интензивност и кратка продължителност общини на Горно Канавезе и тези на Дора Балтеа на Канавезе, Вале Сакра и Вал Киузела
септ. 1993 г. тежко наводнение, особено засягащо отсечката ИвреаКарема; реактивиране на палеоречното корито отдясно на Рио Рибес; транспортиране на маси и наводнение по коритото на поток Киузела и на конуса на Рио Ренанкио в Куинчинето възел на Ивреа (вътрешният басейн на големия Моренов амфитеатър на Ивреа), общини Павоне, Лесоло, Монталто Дора, Фиорано, Банкете, Романо Канавезе, Маце и подселището му Тоненго; автомагистрали Аоста-Торино и Ивреа-Сантия
ноем. 1994 г. подобно на това от 1993 г., но с по-малък отток на Дора Б.; наводняване на равнината на Ивреа; излизане от бреговете на Киузела Павоне Канавезе
15 окт. 2000 г. обилните валежи засягат целия басейн на По и предизвикат голямо излизане от коритото заедно с всички левите му притоци, сред които и Дора Б. Нейният обем е 3 200 м³ / сек, което опустошава по-голямата част от селищата във Вале д'Аоста по протежението ѝ и наводнява долната част на град Ивреа в Пиемонт. северната част на регион Пиемонт: Вал ди Суза, Вали ди Ланцо, Канавезе, Вал д'Осола и целия регион Вале д'Аоста.

Селища[редактиране | редактиране на кода]

Дора Балтеа тече през целия регион Вале д'Аоста и в северозападната част на регион Пиемонт.

В регион Вале д'Аоста:

В регион Пиемонт:

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Graesse, J. G. Th.. Orbis Latinus. Т. I. Dresdae, Schoenfeld, 1861; 1909.
  2. Dizionario di toponomastica. Torino, UTET, 1990. ISBN 88-02-007228-0. с. 296.
  3. Praeromanica. Bern, Francke, 1949. с. 109 – 105.
  4. Französisches Etymologisches Wörterbuch. Т. III. с. 192.
  5. Autorità del bacino del fiume Po. Linee generali di assetto idrologico e quadro degli interventi bacino della Dora Baltea. // с. 40 – 41. Посетен на 17.4.2020.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Италия“         Портал „Италия