Канавезе

Канавезе Canavese
регион в Италия
Местоположение на Канавезе в Италия
Страна	Италия
Зона	Пиемонт: общини в Метрополен град Торино, провинция Верчели и провинция Биела
Главен град	град Ивреа
Площ	2047.61 km²
Канавезе в Общомедия

Канавèзе (на италиански: Canavese; на пиемонтски: Canavèis; на латински: Canapisium/Canavisium) е исторически и географски район в Пиемонт, Северна Италия. Той обхваща територията между мореновия релеф Ла Сера ди Ивреа, река По, потока Стура ди Ланцо и Грайските Алпи, тоест пространството между Торино и регион Вале д’Аоста, а на изток – провинциите Биела и Верчели.

Основните му центрове са градовете Ивреа (историческа столица на района), Кивасо, Чирие, Куорне, Ривароло Канавезе и Кастеламонте, както и градчетата Калузо и Страмбино.

Жителите на района се наричат канавезани. Официалният език е италианският, но се използват също пиемонтски и франко‑провансалски.

На територията на Канавезе се намират четири обекта, включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Районът е известен и с висококачествените си вина, включително и с вино, носещо неговото име.

Топоним

Според местна легенда името Канавезе произлиза от древното отглеждане на коноп в района.

Популярна историческа теза свързва топонима с думата canaba – място за събиране на селскостопанска реколта; термин, засвидетелстван както в келтския език на племето на саласите, така и в латинския на римляните, които по-късно колонизират района.

Друга хипотеза извежда името от древно селище – curtis или cohors Canava, което вероятно се е намирало в района на днешния град Куорне на брега на потока Орко, около Кастеламонте или по склоновете на връх Куинцейна в Грайските Алпи.

Физическа география

Географският район, известен като Канавезе, няма еднозначно и окончателно определение. В „Пътеводител на Канавезе“ на А. Мазели (Ивреа, 1904) авторът отбелязва, че „Канавезе няма, нито някога е имал свой район. Нито историята, нито географията му дават точни граници“.

По-ново и по-структурирано определение е предложено през 1930 г. в Енциклопедия „Трекани“, според която наименованието обозначава част от Пиемонт между мореновия релеф Ла Сера ди Ивреа и долното течение на Дора Балтеа – от Мацè до вливането ѝ в По – следвано от левия бряг на По до сливането му със Стура ди Ланцо, а оттам – от най-високите върхове на Грайските Алпи, от групата Левани до масива Гран Парадизо. Това пространство приблизително съответства на римския муниципиум Епоредия, обитаван от саласите.

Езерото Вивероне

Територията е доминирана от мореновия амфитеатър на Ивреа – уникален геоложки комплекс, отличаващ се с непокътнатата си заоблена морена, която очертава неговия периметър. Заедно с масива Гран Парадизо, той рамкира обширната равнинна зона около Кивасо, оформяйки характерния ландшафт на района.

Езерото Кандия

Канавезе е район, богат на водни ресурси. На територията му се намират множество ледникови езера, сред които третото по големина в Пиемонт – Вивероне, както и Петте езера на Ивреа: Сирио, Пистоно, Черното езеро, Кампаня и Сан Микеле. Към тях се добавят езерото Кандия в рамките на едноименния природен парк, Черезоле в Националния парк „Гран Парадизо“ и езерото Аличе.

През района протичат най-голямата река в Италия – По, както и Дора Балтеа, заедно с потоците Киузела, Соана, Орко и Малоне. Те захранват и редица изкуствени канали, сред които Канал Кавур (XIX век) при Кивасо и Беалера Брисака (XVI век) при Калузо.

Благодарение на тези водни ресурси районът предлага отлични условия за спортове като кану и каяк (река Дора Балтеа, езеро Кандия, Кану-стадиона на Ивреа), рафтинг (потоците Орко, Соана и Киузела), както и уиндсърфинг и ветроходство (езеро Вивероне).

Потокът Киузела

Историческата столица на Канавезе е Ивреа – град с келтски произход, превърнат в римски муниципиум през I век пр.н.е. под името Eporedia.

Традиционно районът се разделя на три подзони:

• Горно Канавезе – околностите на Куорнье, Ривароло Канавезе, Кастеламонте и долините на потоците Орко, Соана и Малоне;
• Епоредиезе – районът около Ивреа, ограден от мореновия амфитеатър;
• Долно Канавезе – околностите на Сан Джусто Канавезе, Калузо, Волпиано и Кивасо.

В Канавезе се разграничават пет основни морфологични зони:

1. Северна част – заета от Алпите, към които се „отварят“ долините на Орко, Соана и Валкиузела; частично защитена от Националния парк „Гран Парадизо“, известен с богатата си фауна от копитни животни (диви кози и ибекси);
2. Висока равнина – все още частично покрита с гори;
3. Ниска равнина – отделена от високата чрез слабо изразен насип; напоявана и интензивно култивирана;
4. Вауда – обширна, безплодна и запустяла издигната площадка между потоците Стура и Малоне, образувана от алувиалния конус на Стура ди Ланцо;
5. Моренов амфитеатър на Ивреа – ограничен на североизток от гигантската морена Ла Сера; богат на ледникови езера като Вивероне, Кандия, Аличе и Петте езера на Ивреа.

Национален парк „Гран Парадизо“

Паркове и природни резервати

• Национален парк „Гран Парадизо“ – разположен между регионите Вале д'Аоста и Пиемонт; най-старият национален парк в Италия, създаден на 3 декември 1922 г.
• Парк на торинската част от река По – простира се от община Казалграсо до Крешентино.
• Природен парк на езерото Кандия – в рамките на Метрополен град Торино, при Кандия Канавезе.
• Специален природен резерват на Светия хуълм на Белмонте – на територията на Валперга.
• Природен резерват на Монти Пелати и Торе Чивес – обхваща териториите на Балдисеро Канавезе, Кастеламонте и Видрако.
• Природен резерват на Вауда – разположен между Баланджеро, Рока Канавезе и Волпиано.

История

Праистория

В района на Канавезе са открити многобройни археологически находки от периода на Неолита. Околната среда, която заварват първите земеделски колонизатори на мореновия амфитеатър на Ивреа, значително се различава от днешната. След края на последното заледяване (Вюрм) преди повече от 12 хил. години, жизнената среда по алпийската дъга се ограничава до високите релефи, където се развива екосистема, наподобяваща съвременната субарктическа тундра – подхофяща за стада диви кози и ибекси. Следва кратък период на рязко затопляне и разширяване на горите в низините, последван от около хилядолетие на климатично влошаване. Накрая настъпва бореалната климатична фаза, когато ледниците окончателно изчезват от равнините.

Диаграмите на цветен прашец показват, че след 6000 г. пр.н.е. дървесната растителност се разширява до голяма надморска височина, подпомогната от по-топъл и влажен климат (атлантическа климатична фаза). Липсват видове като кестена, появил се вероятно през Неолита, и робинията, внесена много по-късно от Америка; други, като брезата, са по-редки. Равнините и планинските склонове са покрити от обширни гори с преобладаващи (понякога гигантски) дъбове, ясени, брястове, габъри, липи и тополи, а над 500 m – от букове, бор, смърч и бяла ела. Голямото количество папратови спори и други индикатори за влажна среда очертават картина на гъста гора, прорязана от реки и потоци с променлив ход и осеяна с водоеми.

Човешкото присъствие се консолидира през Бронзовата епоха. Особено добре запазени са находките край езерни басейни, които или съществуват и днес, или са се превърнали в торфени блата. Значими са изследванията на наколните жилища при езерата Вивероне и Бертиняно, където са открити и пироги.

Неолитни артефакти са намерени на редица височинни места: при замъка на Сан Мартино Канавезе, в Санта Мария ди Доблацио и Паниер в Понт Канавезе, в пещерата Бойра Фуска край Куорнье, на Монте Кордоло при Фиорано Канавезе и на хълма Филия край Кастеламонте. Два други обекта са околоезерни – при Монталто Дора и Вивероне.

Местата на голяма надморска височина, където днес растат робинии и кестени (появили се в Италия през Желязната епоха), тогава са били покрити с брези, дъбове и букове. Практиките на изсичане и изгаряне за създаване на сечища, бонификация и торене вероятно стимулират опитомяването на диви зърнени култури с помощта на дървени, закалени на огън инструменти. Растителността и надморската височина благоприятстват и опитомяването на овце и кози, без да се изключват развъждането и ловът на диви кози по високите терени.

Римски период

В предримско време Канавезе е обитаван от племето на саласите – народ с келтски произход, който от V век пр.н.е. започва да експлоатира златните, сребърните и железните находища във Валкиузела и Вал Орко. Иззвестни като смели войни, саласите повече от век оказват съпротива на Римската империя. Първият им сблъсък с римляните е през 143 г. пр.н.е. при Вероленго, когато войските на консула Апий Клавдий Пулхер претърпяват тежка загуба. Въпреки това през 141 г. пр.н.е. той успява да ги победи в битката между Мацè и Виске.

Римското икономическо проникване в района продължава, което позволява през 100 г. пр.н.е. Сенатът да основе колонията Епоредия (днешна Ивреа) върху съществуващо укрепено селище на саласите. Съпротивата в равнините и в близката Вале д'Аоста е окончателно сломена през 25 г. пр.н.е. от император Октавиан Август, който,както разказва Страбон, постига капитулацията на саласите и основава муниципиума Августа Претория (днешна Аоста).

Под римско управление в Канавезе се развиват търговията, пътната мрежа, земеделието и занаятчийството. Епоредия (Ивреа) се превръща във важен търговски център между Паданската низина и Галиите, по маршрута, преминаващ през нея, Аоста и проходите Малък и Голям Сан Бернар. Ценно свидетелство от тази епоха е римската мозайка, открита под църквата в Сан Бениньо Канавезе, част от дом от имперския период.

Средновековие

След падането на Западната Римска империя през 476 г. Канавезе преминава през период на значителни политически промени. В средата на VI век районът за кратко е под византийска власт, след което през 568 г. е завладян от лангобардите и включен в Херцогство Ивреа. С края на Лангобардското кралство Канавезе става част от франкско графство (към края на VIII век).

Районът придобива особено значение по времето на Ардуин (ок. 955 – 1015), крал на Италия между 1002 и 1014 г., който се стреми да обедини Апенинския полуостров и да сложи край на междуособиците. Епископът на Ивреа Вармонд Арборийски влиза в конфликт с него и го отлъчва, а император Хайнрих II обсажда Ардуин в крепостта на Спароне. След оттеглянето си Ардуин се оттегля в Абатство Фрутуария в Сан Бениньо Канавезе, където и умира.

Ардуин от Ивреа

От Ардуин и брат му Виберт (? – сл. 1014) – граф на Помбия и първи господар на Канава около 1000 г. – произлизат графовете Биандрате (първият е Гуидо, починал пр. 1083) и родът Кастеламонте, произхождащ от сина на Ардуин – Ардуин II или Ардицин (? – ок. 1050). От тях води началото си и династията на графовете на Канавезе.

През 1070 г. някои благородници – феодали на Свещената Римска империя – купуват земи в Мазино (днес част от Каравино) и, разширявайки владенията си върху териториите на древното селище Канава, започват да използват титлата „графове на Канавезе“. През 1100 г. император Хайнрих II признава на Гуидо и Отон – Comites de Canavisio („графове на Канавезе“) – владенията им във Валперга и околностите, Мазино, Мацè, Кандия, Кастильоне, Бароне и половината от замъците на Ривароло, Фаврия, Ривароса, Олянико и Понт, както и правата върху златни, сребърни и други метални мини. През 1157 г. от рода се отделя клонът Сан Мартино, основоположник на Кастеламонте, а през 1193 г. графовете се разделят на два клона – Валперга и Мазино – и изоставят титлата de Canavise.

През XII век земите на Канавезе обхващат само Канава, Риварота, Саласа и Куорне. През 1168 г. местните господари поставят началото на обединение, консолидирано през 1213 г. с конвенция с Комуна Ивреа, на която засвидетелстват подчинение. През 1229 г. територията на Ивреа се включва в Канавезе, което вече обхваща Монталто, Монтеструто (днес част от Сетимо Витоне) и Сетимо Витоне.

През 1248 г. император Фридрих II предоставя суверенитета над Канавезе на савойския граф Томас II Савойски, а по-късно император Конрад IV го прехвърля на Комуна Ивреа. Това предизвиква намесата на маркграфа на Монферат Вилхелм VII, водач на гибелините в района. Местните господари се обединяват в конфедерация, която през 1252 г. се разцепва: родовете Сан Мартино и Кастеламонте застават на страната на гвелфите, подкрепяни от Савоя, а родовете Валперга, Мазино и Сан Джорджо подкрепят гибелините. От втората половина на XIII до началото на XIV век те участват в борбата на Монферат срещу Ивреа, а по-късно срещу Асти и неговите съюзници.

Граф Амадей VII Савойски

В Късното средновековие територията е разпокъсана между владенията на иврейските епископи, маркграфовете на Монферат, князовете на Ахая и Савоя. От XIV век нататък Савойците постепенно установяват контрол, а от 1313 г. в Канавезе настъпва период на относителен мир.

От 1386 г. Канавезе става сцена на бунтовете на Тукините (Tuchinaggio) – движение на селските общности, насочено срещу феодалната власт. Те получават подкрепа от маркграфа на Монферат Теодор II и от някои местни благородници, стремящи се да ограничат влиянието на Савоя. През 1387 г. „Червеният граф“ Амадей VII Савойски потушава възстанието, но локалните сблъсъци продължават до 1391 г., когато савойските войски окончателно я прекратяват.

Взаимоотношенията между Амадей VII, местната аристокрация и общините са уредени с т.нар. Иврейска конвенция, която утвърждава властта на Савоя и ограничава автономията на местните родове. Въпреки това движението на Тукините остава активно и през XV век, като през 1441 г. започва втора вълна на бунтове, продължила повече от столетие.

Ренесанс

През 1435 г. маркграфът на Монферат Джан Джакомо официално признава владението на Канавезе от страна на Савоя.

В периода на преход между Средновековието и Ренесанса Канавезе, подпомогнат от относителната политическа стабилност в Савойската държава, преживява умерен икономически подем. От това време датират множество замъци и манастири, чието изграждане започва от XV век нататък, както и навигационният Канал на Ивреа, свързващ Ивреа и Верчели. Неговото строителство, приписвано на проект на Леонардо да Винчи, започва през 1448 г. при херцог Амадей VIII Савойски и завършва при Йоланда Френска, съпруга на наследника му херцог Амадей IX Савойски.

През XVI век Канавезе последователно преминава под властта на Франция и Испания, след което отново става савойска територия и остава така до края на XVIII век.

Модерен и съвременен период

Към края на XVIII век френските войски навлизат в Канавезе и налагат якобинските закони и обичаи на Революцията. Районът остава под властта на Наполеон в периода 1800–1814 г. С Реставрацията Канавезе отново преминава под управлението на Савойската династия (16 април 1814).

През XIX век в района се развиват нови индустрии, особено след откриването на манифактурите в Куорнье и Понт Канавезе, а традиционните занаяти и селското стопанство продължават да процъфтяват. Значителен тласък дава и модернизацията на инфраструктурата: през 1858 г. е открита железопътната линия Ивреа–Торино, а в края на века технологичният напредък достига връх с основаването през 1898 г. на първата фабрика за пишещи машини в Италия – „Ing. C. Olivetti & C.“ на Камило Оливети, която скоро се превръща във важен фактор за италианската промишленост.

След Втората световна война Канавезе преживява значително разрастване на застрояването, особено в равнинните части, както и изграждането на ключови инфраструктури като автомагистрала A5 Торино–Аоста и разклонението A4/A5 Ивреа–Сантия, известно като „окачването“. Някои от тези съоръжения, както и селските райони и населените места, са силно засегнати от наводнението през октомври 2000 г., причинено от преливането на Дора Балтеа и други водни течения в Пиемонт и Вале д’Аоста.

Икономика

Земеделието е основният поминък на Канавезе в продължение на векове. Значителна роля в миналото имат и занаятчийските работилници за обработка на коноп и коприна, както и добивът на минерали, чийто упадък настъпва с развитието на индустрията.

Висококачествените лозя, особено около Карема, позволяват производството на ценни вина: Карема DOC – рубиненочервено вино, подходящо за дивеч и червени меса; Ербалуче ди Калузо – бяло вино, подходящо за ордьоври, ризото и риба; и Канавезе DOC – червено или розе.

В средата на 90-те години на XX век, наред с туризма, силно се развиват механичната, текстилната и химическата промишленост.

В края на 2018 г. в Канавезе са регистрирани 33 536 фирми и предприятия – с около 400 по‑малко спрямо 2017 г. В сравнение с Метрополен град Торино районът се отличава със значително присъствие на три традиционни сектора: селско стопанство (13% спрямо 5,5%), преработваща промишленост (11,8% спрямо 9,5%) и строителство (18,4% спрямо 15%). Именно тези отрасли, заедно с търговията, изпитват най‑големи затруднения, което личи от спада в броя на регистрираните предприятия през 2018 г. и от тенденцията през последното десетилетие към изместване на бизнес активността към сферата на услугите.

През 2020 г. пандемията от коронавирус поставя икономиката на района в безпрецедентна криза. Според Confindustria, Ascom и Confesercenti към март загубите възлизат на около 10 млн. евро.

Събития

Канавезе е богат на събития от различен характер – гастрономически, карнавални, исторически и културни. Сред най-значимите са:

• Исторически карнавал на Ивреа – с прочутите портокалови битки, в град Ивреа, в периода февруари–март;
• Голям карнавал на Кивасо – в Кивасо, през февруари–март;
• Древен карнавал на Кастеламонте – в Кастеламонте, през февруари–март;
• Битка със сирената томини – в Киаверано и подселището Биенка, през февруари–март;
• Панаир на Канавезе – в Ривароло Канавезе, през пролетта;
• Майски турнир в двора на крал Ардуин – средновековен празник с конен турнир и състезание с бъчви, в Куорне, през май;
• Майски иди – средновековен празник в Олянико, през май;
• Средновековни празници – в Павоне Канавезе, през юни;
• Историческа реконструкция на крал Ардуин – средновековен празник при крепостта на Спароне, през юли;
• Замъкът на Беренгар – средновековен празник в Баланджеро, през юли;
• Нощ на саласите – гастрономически панаир в Саласа, през юли;
• Аполид фестивал – музикален и художествен фестивал във Виалфрè, през юли;
• Изложба на керамиката на Кастеламонте – в Кастеламонте, през септември;
• Празник на гроздето – в Калузо, през септември;
• Страсапапè празнуват – в Ривара, през септември;
• Панаир на червената царевица – в Банкете и село Левоне, през октомври;
• Панаир на къдравото зеле – в Монталто Дора, през ноември.

Места от исторически и художествен интерес

Места от Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО

Към 2025 г. в регион Пиемонт има пет обекта, включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, четири от които се намират в Канавезе:

• Херцогски замък на Алие – част от комплекса на Савойските кралски резиденции на Пиемонт (от 1997 г.);
• Свети хълм на Белмонте – включена в групата на Светите хълмове на Пиемонт и Ломбардия (от 2003 г.);
• Праисторическото наколно селище при Адзельо–Вивероне – част от „Алпийските праисторически наколни жилища“ (от 2011 г.);
• Ивреа – индустриален град на XX век (от 2018 г.).

Музеи

• Музей „Пиер Алесандро Гарда“ – в Ивреа
• Музей на модерната архитектура на Ивреа
• Ателие-музей „Текнолоджик@менте“ – в Ивреа
• Вила „Ил Мелето“ – музей на поета Гуидо Гоцано в Алие
• Изложбена археологично пространство на езерото Пистоно – в Монталто Дора
• Музей на открито на коледните ясли от керамика – в Кастелнуово Нигра
• Музей на съвременното изкуство в Замъка на Ривара – в Ривара

Мрежа на екомузеите

Мрежата от екомузеите се основава на признаването на идентичността на местните общности с техните територии, традиции, архитектура, празници, музика, трудни исторически моменти и др.

• Алпете: Екомузей на медта
• Андрате: Музей на селската цивилизация
• Бросо: Музей на минералите
• Каравино: Музей на каруците
• Кастеламонте: Екомузей на керамиката на Кастеламонте
• Черезоле Реале: Посетителски център на Национален парк „Гран Парадизо“ „Хомо ет ибекс“
• Киаверано: Музей „Дюкана на Фрер“
• Чирие: Екомузей ИПКА
• Куорне: Екомузей „Бивша Манифактура“, Археологически музей на Канавезе, Пинакотека „Карлин Берголио“
• Ивреа: Музей на модерната архитектура на открито
• Локана: Музей „Антични и нови занаяти на долината Орко“
• Мальоне: Музей на съвременното изкуство на открито
• Ноаска: Посетителски център на Национален парк „Гран Парадизо“
• Номальо: Екомузей на кестените
• Пероза Канавезе: Дидактически музей „Спомени от времето“
• Пивероне: Музей „Ла Стейва“, Натуралистичен музей на Мореновия амфитеатър на Ивреа
• Понт Канавезе: Музей на старите занаяти, Музей на пластмасата Канон, Музей на територията на долините на Орко и Соана
• Рибордоне: Посетителски център на Национален парк „Гран Парадизо“, на културата и на религиозните традиции
• Ронко Канавезе: Екомузей „Медната ковачница“
• Сан Джорджо Канавезе: Градски музей „Носи Раис“
• Траверсела: Екомузей „Желязото и диоритът“
• Виалфре: Градски музей „Мореника“

Замъци

В Канавезе се намират множество замъци, частни или държавни. Това са най-важните от тях с информация към 2025 г.:

• Херцогски замък на Алие – в Алие, обект на ЮНЕСКО, музей, посещаем
• Замък на Павоне – в Павоне Канавезе, ресторант, хотел 4 звезди и конгресен център
• Замък Малгрà на Ривароло – в Ривароло Канавезе, посещаем
• Замък на Сан Джорджо – в Сан Джорджо Канавезе, посещаем
• Замък Пинкия на Банкете – в Банкете, посещаем в определени периоди
• Замък на Мазино – в Мазино, подселище на Каравино, посещаем
• Замък на Фолицо – в Фолицо, посещаем при определени периоди, седалище на общината
• Замък на Монкривело – в Монкривело, посещаем при определени събития, bed and breakfast, място за събития
• Замък на Ивреа – в Ивреа, частично посещаем в определени дни
• Замък на Мацè – в Мацè, частен, непосещаем
• Замък на Боргомазино – в Боргомазино, bed and breakfast
• Замък на Кандия – в Кандия Канавезе, bed and breakfast и ресторант
• Замък на Кастеламонте – в Кастеламонте, посещаем при определени поводи, място за събития
• Замък на Торе Канавезе – в Торе Канавезе, частен, посещаем при определени поводи
• Замък на Монталто Дора – в Монталто Дора, посещаем при определени поводи
• Замък „Сан Джузепе“ на Киаверано – в Киаверано, хотел 4 звезди и ресторант
• Замък на Парела – в Парела, посещаем при определени поводи, хотел и ресторант
• Замък на Ривара – в Ривара, музей на съвременното изкуство, посещаем
• Замък на Страмбино – в градчето Страмбино, посещаем при определени събития
• Замък на Валперга – в Валперга, старчески дом
• Епископски замък на Албиано – в Албиано д'Ивреа, непосещаем
• Замък на Одзеня – в Одзеня, непосещаем
• Замък на Фаврия – в Фаврия, частен, непосещаем
• Червен замък – в Лоранце
• Замък на Кандия – в Кандия Канавезе
• Замък на Мерченаско – в Мерченаско, bed and breakfast, ресторант, място за събития
• Замък на Монтеструто – в Монтеструто, подселище на село Сетимо Витоне, bed and breakfast
• Замък на Честнола – в Сетимо Витоне, руини

Църковни постройки

Свещена планина на Белмонте

• Свети хълм на Белмонте, обект на ЮНЕСКО – Валперга
• Енорийска църква „Св. Лаврентий“ – Сетимо Витоне
• Църква „Св. Бернардин“ – Ивреа
• Църква „Св. Гауденций“ – Ивреа
• Катедрала „Успение Богородично“ – Ивреа
• Светилище „Монте Стела“ – Ивреа
• Църква „Св. Никола Толентински“ – Ивреа
• Колегиална църква „Възнесение Богородично“, нар. „Катедрала на Кивасо“ – Кивасо
• Капела „Св. кръст“ – Рока Канавезе
• Църква „Св. Петър Стари“ – Фаврия
• Църква „Св. Кръст“ – Спароне
• Църква „Св. Стефан на Монт“ – Кандия Канавезе
• Църква „Св. Св. Фабиан и Себастиан“ – Сан Джусто Канавезе
• Църква „Св. Яков от Руспаля“ – Сан Джусто Канавезе
• Църква „Св. св. Михаил и Солутор“ – Страмбино
• Абатство Фрутуария – Сан Бениньо Канавезе
• Църква „Св. Генезий“ – Корио
• Капела „Св. Дух и Евазий“ – Олянико
• Светилище на Прасконду – Рибордоне
• Светилище „Св. Бес“ – Ронко Канавезе
• Църква „Св. Юлиан от Бриуд“ – Барбания
• Светилище „Св. мъченик Вит“ – Ноле
• Църква „Св. Мартин“ – Чириè
• Катедрала „Св. Йоан“ – Чириè
• Енорйска църква на Лирамо – градче Ноле
• Църква „Св. Мария от Спинерано“ – Сан Карло Канавезе
• Църва „Св. Фирмин“ – Пертузио
• Храм на човечеството – Видрако

Общини

Общините на Канавезе се намират в три различни провинции на Пиемонт: Метрополен град Торино, провинция Верчели и провинция Биела.

Метрополен град Торино

Общините се намират в 5 от 11-те хомогенни зони, на които е разделен Метрополен град Торино:

Зона 4 Метрополен град Торино Север

3 от общо 8 общини: Волпиано, Лейни и Сан Бениньо Канавезе.

Зона 7 Район Чириè – Чириячезе и Вали ди Ланцо

15 от общо 40 общини: Барбания, Вауда Канавезе, Виланова Канавезе, Гросо, Корио, Ломбардоре, Матѝ, Ноле, Ривароса, Рока Канавезе, Сан Карло Канавезе, Сан Маурицио Канавезе, Сан Франческо ал Кампо, Фронт и Чириè.

Зона 8 Западно Канавезе

всички 46 общини: Алие, Алпете, Байро, Балдисеро Канавезе, Борджало, Босконеро, Бузано, Валперга, Валпрато Соана, Виалфрè, Ингрия, Канискио, Кастеламонте, Кастелнуово Нигра, Киезануова, Колерето Кастелнуово, Куорне, Кучельо, Левоне, Локана, Лузилиè, Ноаска, Одзеня, Олянико, Пертузио, Понт Канавезе, Праскорсано, Пратильоне, Рибордоне, Ривара, Ривароло Канавезе, Ронко Канавезе, Саласа, Сан Джорджо Канавезе, Сан Джусто Канавезе, Сан Коломбано Белмонте, Сан Понсо, Спароне, Торе Канавезе, Фаврия, Фелето, Форно Канавезе, Фрасинето, Черезоле Реале, Чиконио и Чинтано.

Зона 9 Район Ивреа – Епоредиезе

всички 54 общини: Албиано д'Ивреа, Адзельо, Андрате, Банкете, Бароне Канавезе, Боленго, Боргофранко д'Ивреа, Боргомазино, Бросо, Буроло, Вал ди Ши, Валкиуза, Вестиниè, Видрако, Виске, Вистрорио, Ивреа, Исильо, Кандия Канавезе, Каравино, Карема, Кашинете д'Ивреа, Киаверано, Колерето Джакоза, Косано Канавезе, Куалюцо, Куасоло, Куинчинето, Лесоло, Лоранцè, Мальоне, Мерченаско, Монталенге, Монталто Дора, Номальо, Орио Канавезе, Павоне Канавезе, Палацо Канавезе, Парела, Пероза Канавезе, Пивероне, Романо Канавезе, Руельо, Салерано Канавезе, Самоне, Сан Мартино Канавезе, Скарманьо, Сетимо Ротаро, Сетимо Витоне, Страмбинело, Страмбино, Таваняско, Траверсела и Фиорано Канавезе.

Зона 10 Район Кивасо – Кивасезе

9 от общо 24 общини: Брандицо, Вилареджа, Калузо, Кивасо, Мацè, Монтанаро, Рондисоне, Тораца Пиемонте и Фолицо.

Провинция Верчели

1 община: Монкривело.

Провинция Биела

2 общини: Вивероне и Рополо.

Общини с над 10 хиляди души население

Име	Население към 1 януари 2025 г.
Кивасо	26 058
Ивреа	22 532
Чириè	18 065
Лейни	16 232
Волпиано	15 011
Сан Маурицио Канавезе	10 275

Гастрономия

Предястия и основни ястия

Приготвяне на мазна боб чорба на Карнавала в Ивреа

• Мазна боб чорба – традиционно карнавално ястие, приготвяно от боб, свинска сланина с кожа, наденици, свински крачета, свински кости, свинска мас и лук. Готви се в специални теракотени съдове на дървено огнище в продължение на часове.
• „Чорба“ от къдраво зеле – подходяща за зимните месеци: основата ѝ е от хляб и кашкавал, а къдравото зеле е характерен продукт за Монталто Дора.

Баня кауда

• Чорба от жълта тлъстига – с жълта тлъстига, кървавиче, сланина от Арна, чесън, шалот, дива мащерка, високопланинско масло, яйца, кокоши бульон, зехтин и сирене toma – поднасяна с препечен хляб
• Баня кауда – сос от чесън и обезсолена аншоа, варени на слаб огън в зехтин, който се консумира чрез потапяне на сезонни сурови или варени зеленчуци (печен лук, чушки, зелеви листа, карфиол, йерусалимски артишок, цвекло, картофи, репички и др.).
• Капонет – сарми от къдраво зеле, пълнени със свинска кайма и ориз.
• Пълнен лук по канавезански – лук, пълнен с кайма, стафиди, пармезан, подправки и хляб.
• Традиционни салами:
  • Картофен салам – пресен салам от свински бекон и планински или хълмисти картофи;
  • Мочета – продукт с древен произход, признат за италиански традиционен агро‑хранителен продукт (P.A.T.), приготвян от постно месо (говеждо, овче, козе, свинско или дивеч – дива коза и ибекс), главно от мускули или бедра.
• Традиционни сирена:
  • Томино от Киаверано – меко бяло козе или краве сирене, известно и с традиционната „битка с томини“ по време на карнавала в Киаверано;
  • Тума на Траузела – меко бяло сирене тип „извара“, произведено от сурово пълномаслено говеждо мляко.

Сладкарски изделия

• Мартен сек (Martin sec)– дребни, но много сладки круши с ръждива обелка, приготвяни във вино и захар.

  

  Сладки Торчети

• Торта „Новеченто“ (Torta 900) – създадена в Ивреа в края на XIX век от сладкаря Отавио Бертиноти, основател на сладкарница „Бала“, която функционира и през 2026 г. Рецептата остава тайна. Тортата се състои от два леки какаови блата, подобни на пандишпан, с фин пълнеж от шоколад, масло и крем, и е поръсена с пудра захар.
• Сладки Торчети (Torcetti) – ронливи бисквити, произхождащи от Алие около 1900 г., създадени от сладкаря Пана и особено ценени от Савойската династия. Представляват малки сладки гризини, приготвени от брашно, масло и захар, оформени като сълза и оваляни в захар.

Сладки от пшеничено брашно

• Сладки от пшеничено брашно (Paste di meliga) – кръгли ронливи бисквити, характерни за Пиемонт (особено за Вали ди Ланцо, областта на Кунео, района на Биела и Долна Вал ди Суза). Приготвят се от пшенично брашно, древно пиемонтско царевично брашно, масло, захар, мед, яйца и лимонова кора.

Сладки Канестрели

• Сладки Канестрели (Canestrelli) – плоски, крехки бисквити с неправилна форма, получена при изпичане във вафлена форма с тъмнокафява шоколадова основа. Традиционни за няколко населени места в Канавезе – Кревакуоре, Боргофранко д'Ивреа, Ивреа, Мацè, както и за общини като Вайе и селища във Вал ди Суза. Основните съставки са брашно, масло, яйца и захар. През XXI век се произвеждат с аромати на какао, ванилия, лешник, лимон, портокал, кафе, мента, кокос и шамфъстък.
• Бисквити на херцогинята (Biscotti della duchessa) – ронливи какаови сладки, традиционни за Сан Джорджо Канавезе. Приготвят се от захар, яйчен белтък, горчива какаова паста, захарен сироп, пшенично брашно и ванилия.
• Сладък хляб на Малгрà (Pan douss 'd Malgrà') – десерт от прости съставки: брашно 00, захар, пресни яйчни жълтъци, вода, масло, натурална мая, мляко и сол. Съществуват два допълнителни варианта – „богат“, с кестени и ванилов екстракт, и „селски“, с пълнозърнесто брашно.

Ночолини от Кивасо

• Миниореховки от Кивасо (Nocciolini di Chivasso) – специалитет на Кивасо от 30-те години на XX век. Това са малки ореховки от пиемонтски лешници, яйчен белтък и захар. Според традицията са създадени по погрешка през втората половина на XIX век в сладкарница „Надзаро“ от Джовани Подио.
• Пралини на Гран Парадизо – местен сладкарски специалитет, вдъхновен от вкусовете и продуктите на района около масива Гран Парадизо.

Напитки

• Реномирани бели и червени вина DOC и DOCG: Erbaluce di Caluso, Passito, Erbaluce Spumante Metodo Classico, Canavese Rosso, Canavese Bianco
• Дженепѝ (Genepì) – традиционен пиемотски ликьор, използван като дижестив;
• Ракия от Киаверано (Grappa di Chiaverano)
• Ликьор „Амаро Ардуино“ (Amaro Arduino) – 30% ликьор, произвеждан от планински билки от долините на Канавезе: абсент, тинтява, ревен, вратига, бъз, лайка, Артемизия дженепѝ и с екзотично докосване на ванилия и кардамон.

Традиционни продукти

• Керамика на Кастеламонте – отличава се с по-червен цвят от обикновената керамика поради по-високото съдържание на въглероден оксид, което определя специфичната обработка на материала. Сред най-известните изделия са pignatte (керамични съдове), pitociu (гротескови фигурки) и характерните печки от Кастеламонте. От 1960 г. в града ежегодно през август се провежда традиционната Изложба на керамиката (Mostra della Ceramica Castellamonte).
• Медни изделия – традиционни центрове на медното занаятчийство са Алпете (със Школа по медни изкуства, основана през 1982 г.), Куорнье, Понт Канавезе и Валперга.
• Сирена и кашкавали – в Борджало се намира Latteria Sociale Valle Sacra, която произвежда автентични местни млечни продукти.
• Висококачествени вина DOC и DOCG – районът е известен с разнообразието и качеството на своите бели и червени вина.

Канавезе в литературата

Данте Алигиери в последния стих на седма песен на „Чистилище“ споменава Канавезе във връзка с борбата между маркграф Вилхелм VII и градовете Асти и Алесандрия:

„

И този, който седи по-ниско от всички, вдигнал поглед, е маркиз Вилхелм VII, за когото Александрия с нейната война кара Монферат и Канавезе да плачат.

“

Гуидо Гоцано

Джузепе Джакоза

В района на Канавезе се развива поемата на „поета на здрача“ Гуидо Гоцано от 1909 г. – „Г-ца Феличитà или Щастието“ (La signorina Felicita ovvero la Felicità).

Известният италиански поет, драматург и либретист Джузепе Джакоза е роден през 1847 г. в Колерето Парела, днешно Колерето Джакоза.

Италианският писател Салватор Гота е роден в Монталто Дора и израства в Ивреа.

Действието на автобиографичния роман на Наталия Гинзбург „Семейна лексика“ (Lessico familiare, 1963) се развива между Ивреа и Колерето Джакоза.

Медии

Периодични издания

• В. „Сентинела дел Канавезе“ (La Sentinella del Canavese). Местен вестник с новини от град Ивреа, Канавезе и част от регион Вале д'Аоста, основан през 1893 г. от типографа Оресте Гарда. Излиза всеки понеделник, сряда и петък в хартиен и в електронен вариант. Издава се от издателска група GNN (Gedi) и редакционното му седалище е в град Ивреа.
• В. „Воче“ (La Voce). Местен вестник с новини от цяла Италия с особено внимание към тези от Пиемонт и област Торино. Излиза всеки вторник в хартиен и в електронен вариант. Има 4 издания: Ивреа, Сетимо Торинезе, Чирие и Кивасо. Издава се от кооперативно дружество „La Voce“ и редакционните му седалища са в градовете Кивасо и Чирие.
• В. „Канавезе“ и неговият електронен вариант „Прима ил Канавезе“ (Prima il Canavese). Новини от Ивреа, Канавезе, Вали ди Ланцо, Чирие и Торино. Излиза всяка сряда в хартиен и в електронен вариант. Издава се от изд. Media(iN), изд. верига Netweek. Редакционните му седалища са в градовете Ивреа, Чирие и Ривароло Канавезе.
• В. „Джорнале ди Ивреа е дел Епоредиезе“ (Il Giornalde del Canavese). Местен вестник с новини от Ивреа и околните селища. Излиза от 2018 г. всяка сряда в книжен и в електронен вариант. Издава се от изд. Media(iN), circuito editoriale Netweek, а редакционното му седалище е в Ивреа.
• В. „Ризвельо“ (Il Risveglio). Независим вестник от 1921 г. Излиза всеки четвъртък в хартиен и в електронен вариант. С новини от Чирие, Канавезе, Вали ди Ланцо и северната околност на Торино. Издава се от изд. „Il Risveglio“ Srl. и редакционното му седалище е в град Чирие.
• В. „Куотидиано дел Канавезе“ (Quotidiano del Canavese). Електронен ежедневник от 2015 г. с новини от Канавезе. Издава се от Trecentodieci.it със седалища в градовете Кастеламонте и Ривароло Канавезе.
• „Обиетиво Нюз“ (Obiettivo News). Независим електронен ежедневник от 2013 г. с новини от Канавезе, Торино и областта, и Пиемонт. Издава се от Bersini Editoria.
• „Канавезе Нюз“ (Canavese News). Независим електронен ежедневник от 2015 г. с новини от Канавезе и Торино. Издава се от изд. Editore Keyco srl със седалище в градчето Фаврия.
• „Канавезе“ (Canavese) на в. „Ла Република Торино“ на известния римски ежедневник Ла Република на изд. GEDI. В хартиен и в електронен вариант.
• Сп. „Ин Они Дове Пиемонт“ (In Ogni Dove Piemonte). Списание, което се издава от 2013 г. в хартиен и в електронен вариант. Културни новини от Канавезе и Пиемонт. Издава се от изд. Bolognino със седалище в град Ивреа. На същото издателство принадлежи и годишникът „Канавезецът“ (Il Canavesano), издаван от 1976 до 2014 г.

Електронни медии

• Телевизия на Торино и Канавезе (Torino e Canavese TV), на канал 185 на дигиталната телевизия. От 2017 г., с 24-часово излъчване, на видео изд. Media Evolution Srl.
• Телевизия „Канавезе“ на в. „Ил Канавезе“ на изд. Media(iN), изд. верига Netweek.

Известни личности от Канавезе

Родени в Канавезе

Адриано Оливети

• Адриано Оливети (* 11 април 1901 в Ивреа, † 27 февруари 1960 в Егл, Швейцария) – предприемач, инженер и политик, син на основателя на Оливети Камило Оливети
• Ардуин от Ивреа (* ок. 955 в Помбия, † 14 октомври 1015 в Абатство Фрутуария) – крал на Италия
• Гауденций от Новара (* 327 в Ивреа, † 3 август 418 в Новара) – 1-ви епископ на Новара, светец на Римокатолическата църква
• Дефеденте Ферари (* 1480/1485 в Кивасо, † ок. 1540 в Торино) – художник, бележит представител на пиемонтския Ренесанс
• Джовани Чена (* 12 януари 1870 в Монтанаро, † 7 декември 1917 в Рим) – италиански поет и писател
• Джузепе Джакоза (* 21 октомври 1847 в Колерето Парела, † 1 септември 1906 в Торино) – италиански поет, драматург и либретист
• Камило Оливети (* 13 август 1868 в Ивреа, † 4 декември 1943 в Биела) – основател на първата фабрика за пишещи машини в Италия – Оливети
• Луиджи Палма ди Чезнола (* 28 юни 1832 в Ривароло Канавезе, † 20 ноември 1904 в Ню Йорк) – граф, бележит археолог, военен от Савойската армия
• Натале Капеларо (* 22 декември 1902 в Ивреа, † 26 февруари 1977 в Торино) – инженер, проектант на машини за механична калкулация и пишещи машини, директор в Оливети
• Пиер Алесандро Гарда (* 1791 в Ивреа, † 1880) – участва в много от кампаниите на Наполеон като лейтенант; по време на броженията през 1821 г. е начело на Батальона на планинските ловци
• Пиетро Горцето Виньот (* 1 ноември 1851 в Руельо, † 21 февруари 1921 пак там) – италиански поет
• Салватор Гота, роден Салваторе Гота (* 18 май 1887 в Монталто Дора, † 7 юни 1980 в Рапало) – италиански писател

• Серджо Пулиезе (* 7 октомври 1908 в Ивреа, † 5 декември 1965 в Рим) – драматург, журналист, 1-ви директор на телевизионните програми на Rai, баща на италианската телевизия

Свързани с Канавезе

• Аделхайд от Суза (* 1016 в Торино, † 19 декември 1091 в Канискио) – маркграфиня на Торино (1034 – 1091), съпруга на Ото I Савойски
• Амедео Кониенго ди Кастеламонте (* 17 юни 1613 в Торино, † 17 септември 1683 пак там) – архитект и инженер на Савойските владетели
• Вармонд Арборийски (* ок. 903, † ок. 1011 в Новара) – италиански епископ от благородническия род Арборио, епископ на Ивреа (965/968 – 1011), блажен на Католическата църква
• Гуидо Гоцано (* 19 декември 1883 в Торино, † 9 август 1916 пак там) – писател и поет, виден представител на постдекадентското литературно движение на „поезията на здрача“
• Масимо Тапарели д'Адзельо (* 24 октомври 1798 в Торино, † 15 януари 1866 пак там) – политик, патриот, художник и писател
• Пиер Джорджо Перото (* 24 декември 1930 в Торино, † 23 януари 2002 в Генуа) – инженер и пионер на информатиката, проектант на Оливети, създател на Programma 101 – 1-вият персонален компютър

Вижте също

• Романска архитектура в Канавезе
• История на Пиемонт
• Пиемонт
• Маркграфство Ивреа
• Ивреа
• Кивасо
• Савойско графство
• Савойско херцогство

Източници

• ((it)) Canavese e Valli di Lanzo, Le Guide di Bell'Italia, Mondadori, 2005
• ((it)) Amadeo Sala, Il Canavese nella storia, aprile 2011
• ((it)) Pietro Gribaudi e Luigi Cesare Bollea, Canavese, Enciclopedia italiana, 1930
• ((it)) Canavése, на уеб страница Sapere.it
• ((it)) Традиционни еногастрономически продукти на Канавезе на уеб страниците Turismo in Canavese. it Архив на оригинала от 2020-07-29 в Wayback Machine. и Mondo del gusto.it

Външни препратки

• Canavese 360
• Canavese.com
• Turismo in Canavese
• Събития в Канавезе на уеб страниците Canaveselocal.it и Canavesetoday.it

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Canavese в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​