Маце

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Маце
Mazzè
Mazzè da bric valsorda.jpg
Страна Flag of Italy.svg Италия
Регион Пиемонт
Провинция Метрополен град Торино
Площ 27,34 km²[1]
Надм. височина 323 m
Население 4194 души (2020)
Кмет Марко Формия (Гражд. листа) от 25.5.2014 г.
Покровител Пресвето Възнесение Богородично
Пощенски код 10035
Телефонен код 011
МПС код TO
Официален сайт www.comune.mazze.to.it
Маце в Общомедия

Мацѐ (на италиански: Mazzè; на пиемонтски: Massè, Масè) е малък град и община в Метрополен град Торино, регион Пиемонт, Северна Италия. Разположено е на 323 м надморска височина. Към 1 януари 2020 г. населението на общината е 4194 души, от които 261 са чужди граждани.[2]

Местоположение на община Маце в Метрополен град Торино

География, административно делене и население[редактиране | редактиране на кода]

Мацè се намира на територията на Метрополен град Торино, на крайната източна граница на историческия и географски район на ПиемонтКанавезе, по течението на река Дора Балтеа, по склоновете южно от Мореновия амфитеатър на Ивреа – позиция, която винаги е било привилегировано транзитно място към Милано и регион Ломбардия. Територията, заобиколена от хълмове, богати на лозя, има вълнообразен геометричен профил с не много изразени височинни вариации.

Разположено е на 38 км от Торино и на 120 км от Милано.

Има следните подселища и местности: Баренго (Barengo), Кашина Габриела (Cascina Gabriella), Кашина Джилета (Cascina Giletta), Кашина Мота (Cascina Motta), Кашина Парадизо (Cascina Paradiso), Кашина Вале (Cascina Valle), Кашине Вале (Cascine Valle), Чентрале Идроелетрика (Centrale Idroelettrica) и Тоненго-Казале (Tonengo-Casale).

Територията е разделена на две енории, които са част от Иврейската епархия: Св. св. Гервазий и Протазий (с център Мацè и подселище Баренго) ​​и Св. Франциск от Асизи (подселища Тоненго и Казале).

Мацè граничи със следните 8 общини: градчето Калузо, село Виларежда, село Виске, село Кандия Канавезе, село Монкривело, село Рондисоне, градчето Чиляно и град Кивасо.

То е включено в Природния парк на езерото Кандия (Parco naturale del Lago di Candia) и в Специалния природен резерват „Мулино векио“ (Zona Speciale di Conservazione Mulino Vecchio).

Населението на Мацè варира от 3964 души през 2001 г. до 4218 души през 2009 г.[3] Сред 261-те чуждестранни граждани с постоянно местожителство в общината преобладават тези на Румъния – 174 души и на Нигерия – 17 души. Има и двама български граждани.[4]

История[редактиране | редактиране на кода]

Топонимия[редактиране | редактиране на кода]

Според една хипотеза произходът на келтско-лигурското име, с което се нарича Мацè в древни времена – Mattiacu, латинизиран на Mattiacum през I век пр.н.е., произхожда от Матиака (Mattiaca), по-известна в Ирландия като Мориган (Mórrígan) или Моргана – страховитата богиня на гнева и господарка на бродовете, почитан от келтите.

Според друга хипотеза топонимът произлиза от Макос (Macos), собственото име на древен собственик на тези земи.

Първото тълкуване се потвърждава от факта, че в Мацè се намира единственият реален брод на река Дора Балтеа между Ивреа и Монтеу да По, докато за второто има само филологически доказателства.

Праистория[редактиране | редактиране на кода]

В нач. на III век пр.н.е. до Канавезе стигат племена от региона на Черно море, в контакт с Месопотамската култура. Със себе си носят големи познания за обработването на мед – метал, използван за оръжията на наемниците им в Близкия Изток. Техни следи са намерени по поречието на река Дора Балтеа (стълбове на Тина, steli di Tina).

През I век пр.н.е. в пустеещия район на Канавезе се заселва племето на лигурите. През IV век пр.н.е. пристигат келтите от Бургундия и от поречието на Рейн, запознати с обработката на желязо, с ралото и с бонификацията на тресавищата. Те се сливат с лигурите, давайки началото на келтско-лигурското племе на саласите.

По онова време, с цел култивиране на златните залежи в Казале ди Мацè (Casale di Mazzè), е основан Mattiacu на речната тераса на Дора Балтеа близо до речния брод.

През 143 г. пр.н.е. римляните не успяват да подчинят саласите, които ги побеждават при Вероленго, но това става през 141 г. пр.н.е., когато римляните окупират Канавезе и се възползват от златните залежи в Мореновия амфитеатър на Ивреа, особено от онези в Беса (Bessa) и в Мацè-Вилареджа.

Легендата за Ипа[редактиране | редактиране на кода]

Конфигурацията на днешно Канавезе се дължи на изтичане на водите на митичното Голямо езеро на Канавезе през дефилето на Мацè. Решението на Ипа (Ypa), легендарната кралица на саласите, да отсече най-дългия моренов хълм в Европа (Мореновия амфитеатър на Ивреа) не е продиктувано само от желанието ѝ за бонификация на земите. Тя осъзнава, че новият ход на река Дора Балтеа би създал граница между нейния народ и този в равнината на Верчели, управляван от съперницата ѝ кралица, което би благоприятствало раждането на автономна култура.

Изглед към река Дора Балтеа от платото на Бикока

Според легендата кралица Ипа била мистериозна вещица, която използвала своите сили, за да извършва позорни престъпления. Говори се, че се влюбила в един от своите роби, но бързо се отегчила. За да се отърве от него, наредила на слугите си, начело с любовника ѝ, да отсекат скалата на Маце и да изкопаят новото легло на реката Дора Балтеа. Когато работата почти приключвала, наредила да се скъсат дигите и язовирите, които удържали водите нагоре по течението, отклонявайки реката към Мацè. Робите, сред които и любовникът ѝ, били изненадани от приливната вълна, в която се удавили. Кралица Ипа обаче се радвала за кратко, защото Юпитер, като разбрал за изчезването на езерото, поискал да я накаже и я осъдил постоянно да се скита в границите на своето царство, превърнато в тъмно за нея място.

Според друга легенда, придошлите води нанесли значителна вреда на Мацè. След няколко дни, когато водите напълно се оттеглили, кралицата тръгнала на кон към дерето, което се е образувало между двата хълма на днешните Мацè и Вилареджа, за да види последиците от бедствието. Веднага след като конете ѝ видели водите на река Дора Балтеа, се хвърлили от скалата заедно с колесницата на кралицата. Конярите ѝ били хранили конете със сол, за да си отмъстят за многобройните смъртни случаи. Казват, че призракът на кралица Ипа все още обикаля долината на Дора Балтеа, в която е паднала.[5][6]

Античност[редактиране | редактиране на кода]

През 25 г. пр.н.е. римляните окончателно подчиняват планинските саласи, основавайки Августа Претория (днешен град Аоста). Те продължават да извличат злато в Беса и в Мацè-Вилареджа до средата на I век пр.н.е., когато изоставят залежите като малко доходоносни.

През I век пр.н.е. Канавезе е напълно романизиран. Топонимът Mattiacu приема латинска наставка и става Mattiacum. Възниква и втори обитаем център в южния край на златното находище, наречен от съвременните учени „Св. Петър“ (San Pietro).

С изоставяне на минните работи селищата стават селскостопански центрове. Построени са църквата „Св. Лаврентий и св. Йов“, както и селска вила, собственост на римски магистрат. След като през II век сл.н.е. река Дора Балтеа става плавателна от Ивреа до Индустрия (днешното село Монтеу да По), бродът на Mattiacum става междинно място за лодките по маршрута.

През IV век, с цел противопоставяне на варварските нашествия, по нареждане на император Флавий Валентиниан биват построени военният римски път Quaranta (Вероленго) – Eporedia (Ивреа) и мостовете над река Дора Балтеа.

През V век се появява първото ядро на подселището на днешно Мацè – Казале (Casale). В двата обитаеми центъра на Матиакум са издигнати църквите на Св. Петър и на Св. Лаврентий, подчинени на наскоросъздадената Иврейска епархия.

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

С нахлуването на лангобардите през 568 г. Матиакум (Matthiacum) и Св. Петър (San Pietro) продължават да съществуват като селскостопански центрове, обитавани от няколко семейства, а бродът на река Дора Балтеа е постоянно защитаван от набезите на лангобардските воини.

В края на VIII век, с падането на Лангобардското кралство и с появата на франките на Карл Велики, територията е част от Маркграфство Ивреа, което не води до големи промени за населението с изключение на увеличаването на влиянието на Католическата църква, при което са премахнати всички знаци от предишни религии.

През IX и X век жителите на Матиакум и Св. Петър изоставят домовете си, изложени на набезите на сарацините и унгрите, и намират убежище на хълма Св. Михаил (San Michele), изграждайки крепостта – ядро на средновековно Мацè. След като унгрите са победени през 955 г. от император Ото I Велики в Лехфелд в Бавария, Св. Петър е частично населен от семейства от Рондисоне, а в Матиакум остава само църквата на Св. Лаврентий. В нач. на X век ок. 50 семейства живеят за постоянно в укрепения заслон (на итал. ricetto, ричето) на хълма Св. Михаил. Името на селището става Maciadj и така е посочено за пръв път в документ от 1007 г.

В средата на XI век селището Maciadj е завзето от графовете на Канавезе – бъдещите графове Валперга. Владението им е формализирано с була на император Хайнрих IV от 1110 г. Древният римски военен път продължава да функционира и в Maciadj е построен/преустроен мостът Copacij над река Дора Балтеа, за да се гарантират комуникациите с Верчели. С Гуидо V графовете на Канавезе изчезват и се разделят на три клона – графове Валперга (Valperga), графове Сан Мартино (San Martino) и графове Биандрате (Biandrate).

През 1193 г., след споразумение между Гулиелмо ди Мазино и Ардуин Валперга, феодалното владение на Мацè е дадено на Рейнеро Валперга – син на Матео Велики.

През 1239 г. император Фридрих II дава на Валперга като феод част от Дора Балтеа (между Виске и Салуджа) и титлата „Графове на Мацè“. Поради значителния приток на поклонници и търговци по поклонническия път Via Francigena Валперга увеличават властта си и са начело на малко княжество, което освен Мацè включва Кандия, Кастильоне, Мерченаско, Кароне и Рондисоне.

В нач. на XIV век за почти век се води ожесточена териториална война между гвелфи (графовете Сан Мартино) и гибелини (графовете Валперга). През 1338 г. господарите на Мацè се сблъскват със синьора на Пиемонт Жак Савойски-Ахая, при което са разрушени Кандия, Кастильоне, Мерченаско и Рондисоне. Впоследствие графовете Валперга и графовете Сан Мартино правят набези в Канавезе и Мацè разширява територията си до езерото Кандия. През юни 1349 г. маркграфът на Монферат Джовани II, с подкрепата на граф Бертолино от Мацè, завладява Калузо. Мостът Copacij е разрушен и граф Бертолино, ядосан на маркграфа на Монферат заради непризнаването на неговите права над Калузо, отстъпва Кандия и Кастильоне на Висконти.

В края на XIV век, по време на въстанието на Тукините – жителите на малките селски общини, които се опълчват на властта на феодалите Антонио Валперга, известен като Велуруто, води партизанска война срещу владенията на Савоя, но след Мира от Ивреа през 1391 г., с който херцог Амедей VII Савойски и майка му Бона Бурбонска анексират почти цяло Канавезе, той се оттегля в замъка на Мацè. Синът му Джорджо Валперга – капитан на служба на Фачино Кане, а след това и на Висконти отива в Унгария като генерал на служба на император Сигизмунд Люксембургски във войните срещу турците, но загива в битка. През 1430 г. императорът в знак на признателност потвърждава всичките владения на Валперга в Канавезе и по река Дора Балтеа. През 1435 г. Мацè минава като феод в ръцете на Савоя, като един от тримата сина на Джорджо – Теодоро получава Мацè.

Възход и упадък на Мацè (1436 – 1814)[редактиране | редактиране на кода]

През XV век, при управлението на граф Теодоро и на сина му Джофредо, Мацè изживява възход, и неговият укрепен заслон (на итал. ricetto) се разширява, а параклисът на св. Гервазий става трикорабна базилика.

Впоследствие обаче неспособността на графовете Валперга да се адаптират към войните между французите и испанците води до упадък. През 1536 г. Мацè е обстрелван с гюлета от испанските войски под предводителството на ген. Чезаре Маджи. През същата година възниква и спор между Мацè и Рондисоне за териториалната им граница, която е и граница между Херцогство Савоя и Маркграфство Монферат, но през 1576 г. се слага край на това с международен договор.

Кула на замъка на Мацè

През 1612 г. 1/12 от феода на Мацè е преостъпена с була от Карл Емануил I Савойски на графа на Веруа Филипо Герардо Скалия (Filippo Gherardo Scaglia) и това е препотвърдено през 1625 г. за сина му Аугусто Манфреди Скалия (Augusto Manfredi Scaglia), маркиз на Рондисоне и Калузо. Аугусто праща в селището Св. Петър земевладелци от Тоненго д'Асти и от различни селища на Монферат, а други земевладелци, пратени от него, основават подселището Баренго.

В нач. на XVII век в долината е построена църквата на Св. Рох, което показва, че с края на испанско-френските войни населението мигрира от заслона в долината.

През 1729 г., по нареждане на крал Виктор Амадей II, Мацè, Калузо и Рондисоне са върнати обратно на графовете Валперга. Около 30 семейства земеделци напускат селището Св. Петър, което изпада в забвение и основават Тоненго – другото подселище на Мацè.

Поради нуждата от парични средства за построяване на имението на крал Карл Емануил III Савойски – „Ла Мандрия ди Кивасо“, Мацè попада под икономически натиск. Въпреки това строежът на имението и разширяването на напоителния канал Брисак чрез разклоняване с възможност за култувиране на нови терени води до значително увеличаване на населението на Тоненго и до своеобразното му съперничество с центъра Мацè.

Наполеоновият период и анексията към Франция води до приемането на френския като официален език и изчезването на феодалните права на Валперга, събарянето на укрепителните стени на заслона (ricetto), издигането на Дървото на свободата (символ на Френската революция) на градския площад, изграждането на мост над река Дора Балтеа между Рондисоне и Чиляно, и на нова мелница в Казале.

Модерната епоха (1814 – 2000)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Реставрацията на Бурбоните укрепеният заслон на Мацè започва да се обезлюдява за разлика от долината. През 1847 г. е разширена и реставрирана Общинската палата, и има необходимост от „раздвояване“ на малкото съществуващи общински сгради. Разрушени са средновековни постройки и са построени благороднически вили с прилежащите им паркове като вила „Ла Торета“ (Villa La Torretta), вила „Мон Репо“ (Villa Mon Repos) и вила „Мария Луиза“ (Villa Maria Luisa). Вследствие на това Общината променя маршрута на някои основни улици – напр. през 1844 г. се премахва средновековната улица Via del Fossale. Замъкът е в упадък и със смъртта на граф Франческо Валперга през 1840 г. изчезват и графовете Валперга.

Докато в подселище Баренго има голямо земеделско имение, на което жителите се трудят ден за ден, в Тоненго и в Казале отдалечеността от основни сгради и необходимостта от потвърждаване на собствена идентичност води до установяването на енория през 1832 г. и на изграждането със собствени средства на енорийската църква на Св. Франциск, открита през 1861 г.

Най-голямата трудност за жителите на цялата община, но особено за живеещите на високия хълм, е водоснабдяването. Тази ситуация предизвиква епидемия от холера и смъртта на 66 души през 1854 г., така че църквата на Св. Лаврентий и Св. Йов отново се превръща в болница. Този проблем е частично решен през през 1926 г., когато Подестът сключва споразумение със сем. Гелфи – собственици на Замъка, което дава възможност за изтегляне на вода от тяхната частна напоителна система и поставянето на половин дузина дозатори по улиците на Мацè.

Замъкът на Мацè е закупен от графовете Брунета д'Усо и е реставриран в неоготически форми по проект на инж. Велати Белини от граф Еудженио Брунета д'Усо (Eugenio Brunetta d'Usseaux, * 14 декември 1857 † 8 януари 1919) – бъдещ съосновател и ген. секретар на Международния олимпийски комитет. По време на Втората война за независимост Замъкът е посетен от крал Виктор Емануил II с неговия ген. щаб и някои френски генерали.

Енорийската църква „Св. Гервазий и Св. Протазий“ е подложена на големи промени, сред които понижаване на нивото на пода с около метър, изграждане на фасадата в еклектичен необароков стил, на сакристията и на апсидата към Via della Scuole. Най-важната работа, извършена в Мацè през този период, е строителството през 1889 г. на мост над река Дора Балтеа, благодарение на финансиране от провинция Торино и от съответните общини на Канавезе, заинтересовани от връзката с Верчели и с Милано.

През втората половина на XIX век подселищата на Мацè – Тоненго, Баренго и Казале развиват чисто земеделска дейност, докато Мацè придобива по-структуриран характер, понеже част от неговите жители работят за благородни и заможни хора, живеещи в горната част на града: напр. детската градина в Мацè е построена от благородниците кавалер Джовани Батиста Баско и сем. дел Гросо, а тази в Тоненго – от свещеника дон Пиетро Монте.

Община Мацè отговаря бързо на Закона за общественото образование от 1876 г., предоставяйки за училища обаче неподходящи помещения: в Мацè е използвана част от кметството, в Тоненго – стара сграда, впоследствие съборена, за да се направи място за сегашните училища, в Баренго това е помещение – енорийска собственост, а в Казале Роза Детраджаке основава училище в къщата си през 1894 г. Във вила Андзино в Мацè е основано и девическо училище за обучение в задачите на семейния живот от датската благородничка Скавениус. През 1934 г., благодарение на държавна помощ, са построени училищата в Мацè (ул. Капитано дел Гросо) и в Казале (пл. Минето).

Освен двете копринени фабрики в Мацè и в Баренго (последната е основана от графовете Сан Мартино ди Сан Джермано), непросъществували дълго, липсват други значими индустрии. Възможно е това да се дължи на наличието на неподходяща управляваща прослойка, закрепостена в селското стопанство.

В нач. на XX век част от населението на Канавезе емигрира във Франция, САЩ и Аржентина. Този поток намалява по времето на фашизма, за да се увеличи отново след Втората световна война. Едва появата на Оливети в град Ивреа през 1950-те г., която изисква квалифицирана работна сила, успява да ограничи емиграцията от Канавезе.

Във втората половина на XIX век съперничеството между Мацè и Тоненго продължава да се изостря. През декември 1899 г. кметът на Мацè Карло Кукато е убит в Тоненго от психично болен. През 1930-те г. Подестът решава да направи референдум в Тоненго и Казале за това дали те искат да се отделят като отделни селища подобно на енорията. Жителите на Тоненго дори си построяват общинска сграда, но фашисткият режим отхвърля искането.

По време на Първата световна война в Мацè загиват 70 души и още 16 души след Мирния договор с Австро-Унгария. В Мацè пристигат Бенито Мусолини, който отсяда в замъка, собственост на сем. Гелфи, и принц Умберто Савойски, който отсяда във вила Ла Торета, собственост на принцеса д'Искитела, вдовица на маркиза на Монкривело.

През 1921 и 1922 г. се прави опит за изграждане на бариерата на Дора Балтеа с цел напояване на около 12 хил. хектара земя на двата бряга на реката. За съжаление напускането на област Кивасо и частичното срутване през 1924 г. нарушават проекта.

През Втората световна война Мацè и околности дават по-малко жертви в сравнение с Първата световна война, но има гражданска война между противниците и поддръжниците на фашисткия режим.

След края на войната през април 1945 г. населението се заема с възстановяването на разрушеното. Близостта на големи индустриални фабрики като Оливети в Ивреа и Ланча в Кивасо му гарантират относително благополучие. Изградена е градската канализация, а кметството е преместено в равнината. Въпреки че новото му местоположение е предпочитано за хората, изчезването на старото седалище подчертава намаляването на населението в историческата част на Мацè. Фазата на индустриализация е последвана от затварянето на големи заводи и стремглавото социалното и икономическото развитие на общината приключва.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Отглеждат се зърнени култури, пшеница, зеленчуци, фураж, винено грозде и други плодове. Развъждат се говеда, свине, кози, коне и домашни птици. Промишлеността се състои от компании, които работят в хранително-вкусовата промишленост, металургичната промишленост, електрониката, производството на радиотрасмитери и строителството. Третичният сектор се състои от достатъчна търговска мрежа, както и всички услуги, които включват банкиране, IT и недвижими имоти.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Исторически център на Мацè (Centro storico di Mazzè)[редактиране | редактиране на кода]

Историческият център на Мацè, разположен на върха на хълма над сегашния град, обхваща останките от средновековния укрепен заслон (на италиански: ricetto), благороднически постройки от XIX век, Енорийската църква, Замъка, къщи от онази епоха, както и стара Общинска сграда с изящни пропорции от XVIII век.

Старото кметство и камбанарията в Мацè

Пътека, подходяща за любителите на природата, тръгва от замъка и води до реката Дора Балтеа. Покрай нея може да се види la Forra della Rocca – място, където вероятно са е извършвала хидравличната бонификация на блатото на Канавезе.

Замък на Мацè (Castello di Mazzè)[редактиране | редактиране на кода]

Според легендите Замъкът е бил дом на Ипа (Ypa), „кралицата без земи“ на саласите, за която се твърди, че е пресушила именно в онези територии Lacus Maior – езерото, което през кватерниона е покривало обширния Моренов амфитеатър на Дора Балтеа. Така са открити плодородните земи на Източно Канавезе, но и убити стотици роби, което води до изгарянето на кралицата жива.

Сегашната структура на замъка датира от 1313 г. за източния ръкав и от 1430 г. за западния. Построена е по нареждане на графовете на Канавезе, които по-късно стават графове Валперга ди Мацè (Conti Valperga di Mazzè) – род, изчезнал през 1840 г. Като собственици ги наследяват графовете Гандолфи Алиага (Conti Gandolfi Alliaga) от Рикалдоне за периода 1841 – 1849 г., графовете Брунета д'Усо (Conti Brunetta d’Usseaux) от 1850 до 1919 г., Гелфи-Скаля (Ghelfi-Scaglia) от Торино от 1920 до 1959 г. и Салино (Salino) от Каваля до 2012 г. Настоящ собственик е руски богаташ от Санкт Петербург, който купува замъка за съпругата си през 2012 г.[7]

Замъкът на Мацè

Престижно място, в Замъка на Мацè отсядат редица знаменитости, сред които Луи XII – крал на Франция (1499), Франческо Де Санктис (1855), крал Виктор Емануил II, маршалът на Франция Каробер, Камило Бенсо ди Кавур (1859), цар Николай II на Русия (1909), Бенедето Кроче (1914), Бенито Мусолини (1925) и крал Умберто II Савойски (1938).

През 1960-те г. грабежи и спекулациите съсипват грандиозния комплекс. 20-годишната реставрация, извършена от Салино от Каваля, възвръща на замъка великолепието му чрез фантастични кренелирани кули, скъпоценни интериори и панорамна гледка. До закупуването му през 2012 г. замъкът е отворен за помещения, като от 1999 г. в него се намира и Малък музей на Инквизицията.

Замъкът на Мацè

Големият замък (Западният ръкав) е построен през 1430 г. като военна крепост. През XVI век е превърнат в разкошна резиденция, в която се приемат приятели, роднини и знатни личности от онова време. Той е с правоъгълен план и включва благороднически двор, който води до двата етажа, където се намира различни зали. Тронната зала е със стенописи на Ромоло Бернарди (Romolo Bernardi, * 21 февруари 1876 † 17 април 1956), инкрустации на Карло Арболети (Carlo Arboletti) и каменна камина на братя Катела (fratelli Catella). Ценните тавани на Музикалната стая са дело на художника Джовани Батиста Бероджо (Giovanni Battista Beroggio). Бароковата Розова зала е украсена с медальони с рицарски сюжети. Златната стая е с мозаечен под и с таван със стенописи на братя Галяри (fratelli Gagliari) от XVIII век, а Трапезарията в готически стил е покрита от стенописен кръстосан свод.

Благодарение на стратегическото си положение Замъкът на Мацè е място на важни исторически събития: поражението на саласите от римляните (141 г. пр.н.е.), френски териториален щаб през Тридесетгодишната война (1641), оперативен щаб във Втората война за независимост за настъплението на френско-пиемонтските войски срещу австрийците (1859); през 1925 г. Мусолини ръководи от там големите военни маневри на северозападния четириъгълник, а на 2 май 1945 г. германците подписват в замъка последната капитулация на Съюзниците.

Към 2019 г. замъкът е частна собственост и не е отворен за посещение.

Оазис на Гората парк (Oasi di Bosco Parco)[редактиране | редактиране на кода]

Изглед към река Дора Балтеа от парка на замъка на Мацè

Той е сърцевина на древното имение на графовете Валперга от Мацè и е възстановен и частично преобразен през XIX век от граф Еудженио Брунета д'Усо. Спускането започва по пътека за мулета, която се разклонява на втория завой към Извора на любовта, древен малък храм, за който се казва, че графът е използвал за компанията на местни момичета. Продължавайки по средата на брега, се достига до панорамно място, от което започва слизането към т.нар. Парк на принцовете. Там пътеката започва да криволичи и се губи в дългите алеи на вековна гора, чак до Бамбуковата горичка и Могилната равнина, от векове считана за място за магически обреди. На кратко разстояние е окачен мост, който води до пристан на езерото, място за наблюдение на богатия птичи живот. На няколко метра монументалният вход гледа към Речната долина, в дъното на която са руините на църквата на Св. Мария Магдалена от 1230 г. Изкачването до замъка започва от Монументалния вход, следва панорамният път и след Пещерата и Наблюдателната кула завършва в началната си точка.

Благороднически вили[редактиране | редактиране на кода]

През 30-те и 40-те год. на XIX век е нужно да се разделят малкото съществуващи общински сгради. Кавалер Карло Бираго от Виске и граф Джузепе Покетино от Серавале купуват района, намиращ се в рамките на днешните ул. Муничипио, ул. Руа, ул. Перино, пл. Камино и ул. Прола. След като събарят средновековните сгради, те построяват вилите Ла Торета (La Torretta) и Мон Репо (Mon Repos), и след като изкореняват лозята в южната част на хълма, те създават парковете, отчасти съществуващи и през XXI век. Тези трансформации принуждават Общината да промени някои общински улици. През 1844 г. тя премахва Via del Fossale, средновековна улица, която свързва църквата „Св. Мария“ (Мадона на снега) с ул. Санта Лучия и Дора Балтеа, за да благоприятства интегрирането на двете вили. Малко след това кавалер Джовани Батиста Баско купува част от селището на св. Мария (възникнало през Средновековието за поклонниците по Via Francigena), събаря го и построява вила Мария Луиза.

През втората половина на XIX век вилите Мон репо и Ла Торета променят собствениците си няколко пъти: първата става собственост на маркиз Раймондо ди Сан Мартино от Сан Джермано и след това на граф Джузепе Сиграй от Сан Марцано, докато втората е продадена на последния и след това на маркиз Капече Минутоло ди Буняно – маркиз на Монкривело. Вила Мария Луиза остава собственост на семейство Баско до края на Първата световна война, когато, след като разширява парка за сметка на останалата част от Селището на св. Мария, умира графиня Вирджиния Баско Ричарди Лантоска.

Енорийска църква на Мацè (Chiesa Parrocchiale di Mazzè)[редактиране | редактиране на кода]

Енорийската църква „Св. Гервазий и Св. Протазий“ в Мацè

Това е трикорабна подобна на базилика постройка с барокова фасада, посветена на св. Гервазий и св. Протазий. Тя има значителни размери, спомената е за пръв път през XII век и е построена върху параклиса на замъка на графовете Валперга.

Църква на Снежната Мадона (Chiesa della Madonna della Neve)[редактиране | редактиране на кода]

Трикорабна енорийска църква, построена извън аричето (заслон, сбор от укрепени къщички). Декоративните ѝ елементи са от различни стилове. В южната ѝ част се виждат готически елементи, които проследяват произхода на сградата до XIII век. Наричана е още Мадона на милосърдието (Madonna delle Grazie), Малката Мадона (La Madonnina), Св. Мария (Santa Maria), Мадона на голите лози (Madonna delle Vigne Calve).

Енорийска църква на подселище Тоненго (Chiesa Parrocchiale di Tonengo)[редактиране | редактиране на кода]

Построена през 1832 г. като църква на новата енория чрез разширяването на старата църква, дотогава имаща капелан. Посветена е на св. Франциск от Асизи. Сегашният ѝ външен вид е строго архитектурно решение, а интериорът е хармоничен и спокоен.

Енорийска църква на подселище Баренго (Chiesa Parrocchiale di Barengo)[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е имала капелан и е с древни основи. Датира от началото на 1600 г. и е посветена на Св. Урс и Св. Варнава. С течение на времето сградата претърпява доста промени.

Църква на Св. Лаврентий и Св. Йов (Chiesa dei Santi Lorenzo e Giobe)[редактиране | редактиране на кода]

Малка църква, разположена сред насипите на река Дора Балтеа, с много просто оформление, с външна веранда, вероятно изградена от останките на римска селска вила. В стените се забелязват римски архитектурни елементи като тухли и керемиди. До 1348 г. църквата се използва за енория на Матиакум, но по-късно е присъединена към енорийската църква на св. Гервазий и св. Протазий поради липса на вярващи. През XVI век при епидемията от едра шарка цялата сграда е използвана за болница. След векове на пренебрегване църквата на св. Лаврентий се радва на нов живот през 1736 г., когато добавя към името си и Св. Йов. По-късно е възстановена в настоящата си форма. В момента църквичката се отворя за публика само в празничния ден на Св. Лаврентий.

Район Бозе (Bose)[редактиране | редактиране на кода]

В района на Мацè се намира районът Бозе, което наподобява доста на Беса, добре известно място в района на Биела, където по римско време се е добивало злато. В Бозе се забелязват огромни окопи от камъни, високи от 3 до 4 м и дълги стотици метри.

Събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Карнавал на Мацè – февруари – март
  • Merenda al Giarat – голям грил празник по бреговете на река Дора Балтеа, понеделник след Великден (Светли понеделник)
  • Младежки аматьорски театрален фестивал „Светлините на рампата. Награда Кралица Ипа“ (Rassegna teatrale "Luci della ribalta" Premio regina Ypa) – май – юни в зала Палаевенти, Мацè
  • Празник на черешите (Sagra delle Ciliegie) – патронен празник на подселище Баренго, втора неделя на юни
  • Madonna d'Aust – патронен празник на Мацè, 15 и 16 август
  • Празник на сладките Канестрели (Sagra del Canestrel Tunengheis) – патронен празник на подселище Тоненго, първа неделя на октомври.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Музеи, библиотеки, театри и кина[редактиране | редактиране на кода]

  • Градска библиотека „Франческо Мондино“ – основана в периода 2002 – 2007 г. Съхранява 1800 творби, много от които са съставени от няколко тома. Около 1500 тома формират древното книжно наследство, идват от завещания на знатни лица от едно време: нотариуси, адвокати, религиозни дейци; много от тях са написани на латински или френски език.
  • Най-близко кино – в Калузо (Best Option Media) на 4 км и в Кивасо (Cinema Teatro Politeama) на 13 км
  • Театър – в зала Palaeventi в Тоненго

Религиозни центрове[редактиране | редактиране на кода]

  • Католическа енорийска църква „Св. Гервазий и Св. Протазий“ (Parrocchia di San Gervasio e San Protasio)
  • Католическа енорийска църква „Св. Урс и Св. Варнава“ (Parrocchia dei Santi Orso e Barnaba), в подселище Баренго
  • Католическа енорийска църква „Св. Франциск от Асизи“ (Parrocchia di San Francesco d'Assisi), в подселище Тоненго
  • Католически параклис „Св. Лаврентий и Св. Йов“ (Cappella di San Lorenzo e San Giobbe)
  • Католическа църква „Мадона на снега“ (Chiesa Madonna della Neve)
  • Католическа църква „Св. Йосиф“ (Chiesa di San Giuseppe)
  • Католическа църква „Св. Рох“ (Chiesa di San Rocco)

Образование[редактиране | редактиране на кода]

В Мацè има 2 начални училища за деца от 5 до 11 г. Най-близките други училища се намират на 3 км в градчето Калузо.

Медии[редактиране | редактиране на кода]

Като тези в Ивреа.

Гастрономия[редактиране | редактиране на кода]

В Мацè и околностите му се приготвят редица ястия, типични за Канавезе и за Пиемонт, както и някои местни варианти[8]:

  • Баня Кауда (Bagna Cauda): сос на основата на обезсолена и обезкостена аншоа и чесън, които се готвят бавно в зехтин. В него се потапят различни видове сезонни зеленчуци: печен лук, сурови или печени чушки, листа от сурово зеле, карфиол, цвекло, задушени картофи, репички, ряпа и др.
  • Мазна боб чорба (Fagioli grassi): задушен боб със свинска сланина и пикантен салам, които се готвят ок. 6 часа в специални големи теракотени съдове с 4 дръжки над дървено огнище.
  • Супа от зеле (Zuppa di cavoli): със зеле, месен бульон, стар хляб
  • Fritto misto: смес от пърженки от различни продукти – грис, месо и зеленчуци, оваляни в брашно и яйца
  • Soma d'Aj: филии от домашно приготвен хляб, натъркани с чесън, сол, черен пипер, и по желание орехово олио
  • La Finanziera: чорба от карантии
  • Торчети (Torcetti) – традиционни сладки от Пиемонт от бяло брашно, захар, мая, понякога яйца
  • Ansént at melia – традиционен сладкиш за Мацè, вид сладък хляб от пшенично брашно, царевица, масло или свинска мас, яйца с добавка на натурална мая, мед или захар и настъргана лимонова кора
  • Fritelle di mele – fricioii – ябълкови кръгчета, пържени в смес от брашно, яйца, мляко, ракия, сол и мая
  • Канестрели (Canestrel), вариант от Тоненго, традиционни (сватбени) сладки. За разлика от канестрелите от съседни селища, които са тънки и хрупкави вафли, тези от Тоненго са сладки, малки, ронливи (използват се свинска мас и масло).
  • Вино Ербалуче ди Калузо D.O.C. (Erbaluce di Caluso DOC): бяло сухо вино, подходящо за меки сирена, предястия, риба, картофи. Мацè е част от ок. 33 общини от Метрополен град Торино и провинция Верчели, които го произвеждат.[9]

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

  • Пристанището се намира в Генуа – на 171 км.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

  • Тенис клуб Мацè (Tennis club Mazzè)
  • Спортна аматьорска асоциация „Реал Канавезе“ (Associazione sportiva dilettantistica f.c.d. „Real Canavese“)
  • Калтон волей (Calton volley), Тоненго
  • Футболно игрище (Campo Sportivo), Тоненго
  • Голф клуб „Примуле“ (Golf Club Primule)

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Мацè[редактиране | редактиране на кода]

  • Лоренцо Пирето (Lorenzo Piretto) (* 1942) – католически архиепископ, италиански журналист, от ноември 2015 г. метрополитен архиепископ на Смирна
  • Алберто Мария Кареджо (Alberto Maria Careggio) (* 1937) – католически епископ, от януари 2014 г., почетен епископ на Вентимиля–Сан Ремо

Родени в Тоненго[редактиране | редактиране на кода]

  • Отец Винченцо Мартино Бруно (Vincenzo Martino Bruno), мисионер от Ордена на облатите и неговият баща Джовани Тионе.
  • Отец Пиетро Монте (Pietro Monte) (* 1823 † 1888 Ливорно), от Ордена на Варнавитите, учен с национална слава, един от основателите на италианската метеорология, основател на детската градина в Тоненго, носеща неговото име, благодарение на дарението на семейната му собственост.
  • Пиетро Солеро (Pietro Solero) (* 1911 † 1973 Торино) – свещеник, алпинист (пише първия гид за Националния парк „Гран Парадизо“)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Superficie di Comuni Province e Regioni italiane al 9 ottobre 2011. // Национален статистически институт. Посетен на 16 март 2019 г..
  2. Данни ISTAT
  3. Popolazione Mazzè 2001-2019. // Tutt'Italia.it. Посетен на 12 август 2020.
  4. Cittadini stranieri Mazzè 2019. // Tutt'Italia.it. Посетен на 29.7.2020.
  5. Il fantasma di Ypa, la regina celtica. // Посетен на 2.2.2020. (на италиански)
  6. Ma chi era mai questa regina Ypa?. // Посетен на 2.2.2020. (на италиански)
  7. Ad un russo il castello di Mazzè. // 24.9.2012. Посетен на 30.1.2020. (на италиански)
  8. Mazzè Piatti Tipici. // Посетен на 2.2.2020. (на италиански)
  9. Vini D.O.C. del Canavese. // Посетен на 2.2.2020. (на италиански)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Италия“         Портал „Италия