Маце

Маце Mazzè
Маце 45.300255, 7.932723 Маце
Страна	Италия
Регион	Пиемонт
Провинция	Метрополен град Торино
Площ	27,34 km²
Надм. височина	323 m
Население	4307 души (2025)
Покровител	Пресвето Възнесение Богородично - 15 август
Пощенски код	10035
Телефонен код	011
МПС код	TO
Официален сайт	www.comune.mazze.to.it
Маце в Общомедия

Мацѐ (на италиански: Mazzè; на пиемонтски: Massè, Масè) е малък град и община в Метрополен град Торино, регион Пиемонт, Северна Италия. Разположено е на 323 м надморска височина. Към 1 януари 2025 г. населението на общината е 4307 души, от които 312 са чужди граждани.

География, административно деление и население

Местоположение на община Мацè в Метрополен град Торино

Мацè се намира на територията на Метрополен град Торино, на крайната източна граница на историко‑географския район Канавезе. Разположено е по течението на река Дора Балтеа, по южните склонове на мореновия амфитеатър на Ивреа – позиция, която традиционно представлява привилегировано транзитно място към Милано и региона Ломбардия. Територията, заобиколена от хълмове, богати на лозя, има вълнообразен релеф с умерени височинни вариации.

Общината е включена в Природния парк на езерото Кандия и в Специалния природен резерват „Мулино Векио“.

Територията е разделена на две енории от Иврейската епархия: „Св. св. Гервазий и Протазий“ (с център Мацè и подселище Баренго) и „Св. Франциск от Асизи“ (подселища Тоненго и Казале).

Мацè граничи с осем общини: Калузо, Виларежда, Виске, Кандия Канавезе, Монкривело, Рондисоне, Чиляно и Кивасо. Отстои на 30 km от Биела, на 32 km от Торино и на 99 km от Милано.

Общината включва следните подселища (на итал. frazioni) и местности: Баренго, Кашина Габриела, Кашина Джилета, Кашина Мота, Кашина Парадизо, Кашина Вале, Чентрале Идроелетрика и Тоненго–Казале.

Към 1 януари 2025 г. населението на Мацè е 4248 души, от които 312 са чужди граждани. Най-многобройни сред тях са гражданите на Румъния – 206 души. В общината живее и един български гражданин.

Топоним

Според една хипотеза произходът на келтско‑лигурското име, с което Мацè е наричано в древността – Mattiacu, латинизирано като Mattiacum през I век пр.н.е., се свързва с Mattiaca, по‑известна в Ирландия като Mórrígan или Моргана – страховитата богиня на гнева и господарка на бродовете, почитана от келтите.

Според друга хипотеза топонимът произлиза от Macos – собственото име на древен земевладелец.

Първото тълкуване се подкрепя от факта, че в Мацè се намира единственият реален брод на река Дора Балтеа между Ивреа и Монтеу да По, докато за второто съществуват единствено филологически аргументи.

История

Праистория

В началото на III век пр.н.е. до района на Канавезе достигат племена от региона на Черно море, намиращи се в контакт с месопотамската култура. Те носят със себе си значителни познания за обработката на мед – метал, използван за оръжията на наемниците им в Близкия изток. Следи от тяхното присъствие са открити по поречието на река Дора Балтеа (т.нар. стълбове на Тина, steli di Tina).

През I век пр.н.е. в тогава пустеещия район на Канавезе се заселва племето на лигурите. През IV век пр.н.е. пристигат келтите от Бургундия и от поречието на Рейн, добре запознати с обработката на желязо, с използването на ралото и с бонификацията на тресавищата. Те се сливат с лигурите, образувайки келтско‑лигурското племе на саласите. Именно в този период, с цел експлоатация на златните залежи в Казале ди Мацè (Casale di Mazzè), е основано селището Mattiacu върху речната тераса на Дора Балтеа, в близост до естествения брод.

През 143 г. пр.н.е. римляните не успяват да подчинят саласите, които ги побеждават при Вероленго. Това се променя през 141 г. пр.н.е., когато римляните окупират Канавезе и започват да използват златните залежи в мореновия амфитеатър на Ивреа, особено тези в Беса (Bessa) и в района Мацè–Вилареджа.

Легендата за Ипа

Конфигурацията на днешно Канавезе се свързва с изтичането на водите на митичното Голямо езеро на Канавезе през дефилето на Мацè. Според легендата решението на Ипа (Ypa) – легендарната кралица на саласите – да отсече най‑дългия моренов хълм в Европа (мореновия амфитеатър на Ивреа) не било продиктувано единствено от желанието ѝ да бонифицира земите. Тя осъзнавала, че новият ход на река Дора Балтеа би създал естествена граница между нейния народ и този в равнината на Верчели, управляван от съперничеща ѝ кралица, което би благоприятствало развитието на автономна култура.

Изглед към река Дора Балтеа от платото на Бикока

Според една от версиите на легендата кралица Ипа била мистериозна вещица, която използвала силите си, за да извършва престъпления. Разказва се, че се влюбила в един от своите роби, но скоро се отегчила от него. За да се отърве от него, наредила на слугите си – водени от самия ѝ любовник – да отсекат скалата на Мацè и да изкопаят новото корито на река Дора Балтеа. Когато работата почти завършила, тя заповядала да бъдат разрушени дигите и язовирите, които задържали водите нагоре по течението, отклонявайки реката към Мацè. Робите, включително и любовникът ѝ, били изненадани от приливната вълна и се удавили. Радостта на кралицата била кратка: Юпитер, узнал за изчезването на езерото, я наказал, осъждайки я да се скита вечно в границите на своето царство, превърнало се за нея в тъмно и безутешно място.

Според друга легенда придошлите води нанесли значителни щети на Мацè. Няколко дни след оттеглянето им кралица Ипа се отправила на колесница към дерето, образувано между днешните Мацè и Вилареджа, за да огледа пораженията. Щом конете ѝ видели водите на Дора Балтеа, те се хвърлили от скалата заедно с колесницата. Според преданието конярите ѝ умишлено хранели животните със сол, за да си отмъстят за многобройните смъртни случаи. Казва се, че призракът на кралица Ипа и днес обикаля долината на Дора Балтеа, където е намерила смъртта си.

Античност

През 25 г. пр.н.е. римляните окончателно подчиняват планинските саласи и основават Августа Претория (днешна Аоста). Те продължават да извличат злато в Беса и в района Мацè–Вилареджа до средата на I век пр.н.е., когато залежите са изоставени като недостатъчно доходоносни.

През I век пр.н.е. районът на Канавезе е напълно романизиран. Топонимът Mattiacu приема латинска наставка и се превръща в Mattiacum. В южния край на златното находище възниква втори обитаем център, наречен от съвременните учени „Св. Петър“.

След изоставянето на минните дейности селищата се превръщат в селскостопански центрове. Построени са църквата „Св. Лаврентий и Св. Йов“, както и селска вила, собственост на римски магистрат. През II век сл.н.е., когато река Дора Балтеа става плавателна от Ивреа до Индустрия (днешното Монтеу да По), бродът при Mattiacum се превръща в междинна спирка за лодките по маршрута.

През IV век, с цел противодействие на варварските нашествия, по нареждане на император Флавий Валентиниан са построени военният римски път Quaranta (Вероленго) – Eporedia (Ивреа) и мостовете над река Дора Балтеа.

През V век се оформя първото ядро на подселището на днешно Мацè – Казале. В двата обитаеми центъра на Матиакум са издигнати църквите „Св. Петър“ и „Св. Лаврентий“, подчинени на новосъздадената Иврейска епархия.

Средновековие

С нахлуването на лангобардите през 568 г. Матиакум и Св. Петър продължават да съществуват като малки селскостопански центрове, обитавани от няколко семейства, а бродът на река Дора Балтеа е постоянно охраняван срещу нападенията на лангобардските воини.

В края на VIII век, след падането на Лангобардското кралство и установяването на властта на франките при Карл Велики, територията става част от Маркграфство Ивреа. Това не води до значителни промени за местното население, с изключение на засилването на влиянието на Католическата църква, която премахва всички следи от предишни религиозни култове.

През IX и X век жителите на Матиакум и Св. Петър изоставят домовете си, изложени на набезите на сарацините и унгрите, и се укриват на хълма Св. Михаил (San Michele), където изграждат крепост – бъдещото ядро на средновековно Мацè. След победата на император Ото I Велики над унгрите при Лехфелд през 955 г., Св. Петър е частично заселен от семейства от Рондисоне, а в Матиакум остава само църквата „Св. Лаврентий“. В началото на X век около 50 семейства живеят постоянно в укрепения заслон на хълма Св. Михаил. Името на селището се променя на Maciadj, както е засвидетелствано за първи път в документ от 1007 г.

В средата на XI век Maciadj е завзето от графовете на Канавезе. Владението им е формализирано с була на император Хайнрих IV от 1110 г. Древният римски военен път продължава да функционира, а в Maciadj е построен или преустроен мостът Copacij над река Дора Балтеа, за да се осигурят връзките с Верчели. След управлението на Гуидо V родът на графовете на Канавезе се разделя на три клона – Валперга, Сан Мартино и Биандрате.

През 1193 г., след споразумение между Гулиелмо ди Мазино и Ардуин Валперга, феодът на Мацè е предоставен на Рейнеро Валперга – син на Матео Велики.

През 1239 г. император Фридрих II дарява на графовете Валперга част от течението на Дора Балтеа (между Виске и Салуджа) и титлата „Графове на Мацè“. Благодарение на значителния поток от поклонници и търговци по пътя Via Francigena, Валперга укрепват властта си и оглавяват малко княжество, включващо Мацè, Кандия, Кастильоне, Мерченаско, Кароне и Рондисоне.

В началото на XIV век почти столетие продължава ожесточена териториална война между гвелфите (графове Сан Мартино) и гибелините (графове Валперга). През 1338 г. господарите на Мацè се сблъскват с господаря на Пиемонт Жак Савойски-Ахая, при което са разрушени Кандия, Кастильоне, Мерченаско и Рондисоне. Впоследствие Валперга и Сан Мартино извършват набези в Канавезе, а Мацè разширява територията си до езерото Кандия. През юни 1349 г. маркграфът на Монферат Джовани II, подкрепен от граф Бертолино ди Мацè, завладява Калузо. Мостът Copacij е разрушен, а Бертолино – разгневен от отказа на маркграфа да признае правата му над Калузо – отстъпва Кандия и Кастильоне на рода Висконти.

В края на XIV век, по време на въстанието на Тукините – жители на малките селски общини, които се противопоставят на властта на феодалите – Антонио Валперга, наричан „Велуруто“, води партизанска война срещу владенията на Савоя. След Мира от Ивреа през 1391 г., с който херцог Амедей VII Савойски и майка му Бона дьо Бурбон анексират почти цялото Канавезе, Велуруто се оттегля в замъка на Мацè. Синът му Джорджо Валперга – капитан на служба на Фачино Кане, а по-късно и на Висконти – заминава за Унгария като генерал на император Сигизмунд Люксембургски във войните срещу турците, но загива в битка. През 1430 г. императорът, в знак на признателност, потвърждава всички владения на Валперга в Канавезе и по течението на Дора Балтеа. През 1435 г. Мацè преминава като феод под властта на Савоя, като един от тримата синове на Джорджо – Теодоро – получава Мацè.

Възход и упадък на Мацè (1436 – 1814)

През XV век, при управлението на граф Теодоро и на сина му Джофредо, Мацè преживява период на подем: укрепеният заслон се разширява, а параклисът на св. Гервазий е преустроен в трикорабна базилика.

Впоследствие неспособността на графовете Валперга да се приспособят към войните между Франция и Испания води до упадък. През 1536 г. Мацè е обстрелван с гюлета от испанските войски под командването на ген. Чезаре Маджи. Същата година възниква и спор между Мацè и Рондисоне относно териториалната граница, която е едновременно и граница между Херцогство Савоя и Маркграфство Монферат. Спорът е окончателно решен с международен договор през 1576 г.

Кула на замъка на Мацè

През 1612 г. 1/12 от феода на Мацè е предоставена с була от херцог Карл Емануил I Савойски на граф Филипо Герардо Скалия от Веруа, а през 1625 г. това е потвърдено за неговия син Аугусто Манфреди Скалия, маркиз на Рондисоне и Калузо. Аугусто заселва в селището Св. Петър земевладелци от Тоненго д’Асти и от различни селища на Монферат, а други заселници, изпратени от него, основават подселището Баренго. В началото на XVII век в долината е построена църквата „Св. Рох“, което свидетелства за миграцията на населението от укрепения заслон към долината след края на испанско‑френските конфликти.

През 1729 г., по нареждане на крал Виктор Амадей II, Мацè, Калузо и Рондисоне са върнати на графовете Валперга. Около 30 земеделски семейства напускат селището Св. Петър, което постепенно запустява, и основават Тоненго – новото подселище на Мацè.

Поради необходимостта от средства за построяването на кралското имение „Ла Мандрия ди Кивасо“ на Карл Емануил III Савойски, Мацè изпитва икономически натиск. Въпреки това строежът на имението и разширяването на напоителния канал Брисак, позволяващо култивиране на нови земи, водят до значителен ръст на населението на Тоненго и до своеобразно съперничество с централното селище.

По време на наполеоновия период и анексията към Франция френският език става официален, феодалните права на Валперга са премахнати, укрепителните стени на заслона са разрушени, на градския площад е издигнато Дървото на свободата – символ на Френската революция, а над река Дора Балтеа между Рондисоне и Чиляно е построен мост. Изградена е и нова мелница в Казале.

Модерна епоха (1814–2000)

По време на Реставрацията укрепеният заслон на Мацè започва да се обезлюдява за сметка на долината. През 1847 г. Общинската палата е разширена и реставрирана, а ограниченото пространство налага разрушаването на редица средновековни постройки и изграждането на благороднически вили с паркове – „Ла Торета“, „Мон Репо“ и „Мария Луиза“. Общината променя трасето на някои улици, включително премахването на средновековната ул. „Фосале“ през 1844 г. Замъкът изпада в упадък, а със смъртта на граф Франческо Валперга през 1840 г. родът на Валперга изчезва.

Докато в Баренго функционира голямо земеделско имение, в Тоненго и Казале отдалечеността от центъра и стремежът към собствена идентичност водят до създаването на енория през 1832 г. и до построяването със собствени средства на енорийската църква „Св. Франциск“, открита през 1861 г.

Най‑големият проблем за жителите, особено на високия хълм, е водоснабдяването. Липсата на вода предизвиква епидемия от холера през 1854 г., отнела живота на 66 души, а църквата „Св. Лаврентий и Св. Йов“ временно е превърната в болница. През 1926 г. проблемът е частично решен чрез споразумение между Подеста и сем. Гелфи – собственици на замъка – което позволява използването на частната им напоителна система и поставянето на водоразпределители по улиците.

Замъкът на Мацè е закупен от графовете Брунета д’Усо и реставриран в неоготически стил по проект на инж. Велати Белини, по поръчка на граф Еудженио Брунета д'Усо (1857–1919), бъдещ съосновател и генерален секретар на МОК. По време на Втората война за независимост замъкът е посетен от крал Виктор Емануил II и неговия генерален щаб.

Енорийската църква „Св. Гервазий и Св. Протазий“ претърпява значителни промени: нивото на пода е понижено с около метър, изградена е нова фасада в еклектичен необароков стил, както и нови сакристия и апсида към ул. „Деле Скуоле“. Най‑значимото инфраструктурно съоръжение от периода е мостът над Дора Балтеа, построен през 1889 г. с финансиране от Провинция Торино и общините на Канавезе.

През втората половина на XIX век подселищата Тоненго, Баренго и Казале запазват земеделския си характер, докато Мацè се развива като по‑структурирано селище, тъй като част от жителите му работят за благороднически семейства в горната част на града. Детската градина в Мацè е построена от кавалер Джовани Батиста Баско и сем. дел Гросо, а тази в Тоненго – от свещеника дон Пиетро Монте.

Община Мацè реагира бързо на Закона за общественото образование от 1876 г., но предоставя неподходящи помещения за училища: част от кметството в Мацè, стара сграда в Тоненго (по‑късно съборена), енорийско помещение в Баренго и частен дом в Казале, където Роза Детраджаке основава училище през 1894 г. Във вила Андзино е открито девическо училище, основано от датската благородничка Скавениус. През 1934 г. са построени новите училища в Мацè и Казале.

Освен двете копринени фабрики в Мацè и Баренго, основана от графовете Сан Мартино ди Сан Джермано, липсват други значими индустрии, вероятно поради консервативната местна управляваща прослойка, силно привързана към земеделието.

През втората половина на XIX век съперничеството между Мацè и Тоненго се изостря. През декември 1899 г. кметът Карло Кукато е убит в Тоненго от психично болен. През 1930‑те години Подестът организира референдум в Тоненго и Казале за евентуално отделяне като самостоятелни общини, но фашисткият режим отхвърля искането.

В началото на XX век част от населението на Канавезе емигрира във Франция, САЩ и Аржентина. Емиграцията намалява по време на фашизма, но се засилва след Втората световна война. Едва появата на Оливети в Ивреа през 1950‑те години, изискваща квалифицирана работна ръка, ограничава този процес.

По време на Първа световна война Мацè губи 70 души, а още 16 загиват след Мирния договор с Австро-Унгария. В Мацè пристигат Бенито Мусолини, който отсяда в замъка на сем. Гелфи, и принц Умберто Савойски, който пребивава във вила „Ла Торета“.

През 1921–1922 г. е направен опит за изграждане на бариера на Дора Балтеа с цел напояване на около 12 000 хектара земя, но напускането на област Кивасо и частично срутване през 1924 г. прекъсват проекта.

По време на Втора световна война Мацè дава по‑малко жертви в сравнение с Първата, но районът е засегнат от граждански сблъсъци между противници и поддръжници на фашисткия режим.

След края на войната през април 1945 г. населението започва възстановяване на разрушенията. Близостта до големи индустриални предприятия като Оливети в Ивреа и Ланча в Кивасо осигурява относително благополучие. Изградена е градската канализация, а кметството е преместено в равнината. Новото местоположение е по‑удобно за жителите, но изоставянето на старото седалище подчертава намаляването на населението в историческата част на Мацè. Последвалото затваряне на големи заводи слага край на периода на бързо социално и икономическо развитие.

Икономика

В общината се отглеждат зърнени култури, пшеница, зеленчуци, фураж, винено грозде и различни плодове. Животновъдството включва развъждане на говеда, свине, кози, коне и домашни птици. Промишлеността е представена от предприятия в хранително‑вкусовия и металургичния сектор, електрониката, производството на радиопредаватели и строителството. Третичният сектор разполага с добре развита търговска мрежа и разнообразни услуги, включително банково дело, информационни технологии и недвижими имоти.

Забележителности

Исторически център на Мацè

Историческият център на Мацè (Centro storico di Mazzè) е разположен на върха на хълма над съвременния град. Той обхваща останките от средновековния укрепен заслон (ричето), благороднически постройки от XIX век, енорийската църква, замъка, жилищни сгради от същия период, както и старата Общинска сграда от XVIII век, отличаваща се с изящни пропорции. От замъка започва пътека, подходяща за любителите на природата, която води към река Дора Балтеа. По протежението ѝ се намира la Forra della Rocca – място, където вероятно е извършвана хидравличната бонификация на блатата в района на Канавезе.

Старото кметство и камбанарията в Мацè

Замък на Мацè

Замъкът на Мацè (Castello di Mazzè) датира от XIV–XV век и е издигнат по волята на графовете на Канавезе. През XX век е реставриран. В различни периоди в него отсядат редица видни личности, сред които Луи XII – крал на Франция (1499), Франческо Де Санктис (1855), крал Виктор Емануил II, френският маршал Каробер, Камило Бенсо ди Кавур (1859), руският император Николай II (1909), Бенедето Кроче (1914), Бенито Мусолини (1925) и крал Умберто II Савойски (1938).

Благороднически вили

През 30‑те и 40‑те години на XIX век възниква необходимост от разширяване и преразпределяне на малкото съществуващи общински сгради. Кавалер Карло Бираго от Виске и граф Джузепе Покетино от Серавале закупуват района, обхващащ днешните ул. „Муничипио“, ул. „Руа“, ул. „Перино“, пл. „Камино“ и ул. „Прола“. След събарянето на средновековните постройки те издигат вилите „Ла Торета“ (La Torretta) и „Мон Репо“ (Mon Repos) и, след изкореняването на лозята в южната част на хълма, оформят паркове, частично запазени и през XXI век. Тези промени налагат Общината да преначертае някои улици. През 1844 г. е премахната ул. „дел Фосале“ – средновековна улица, свързваща църквата „Св. Мария“ (Мадоната на снега) с ул. „Санта Лучия“ и река Дора Балтеа, за да се улесни интегрирането на двете нови вили.

Малко по‑късно кавалер Джовани Батиста Баско закупува част от селището на Св. Мария – възникнало през Средновековието като място за поклонници по Via Francigena – събаря го и построява вила „Мария Луиза“. През втората половина на XIX век вилите „Мон Репо“ и „Ла Торета“ сменят няколко собственици: първата преминава към маркиз Раймондо ди Сан Мартино от Сан Джермано, а след това към граф Джузепе Сиграй от Сан Марцано; втората е продадена на същия граф и впоследствие на маркиз Капече Минутоло ди Буняно – маркиз на Монкривело.

Вила „Мария Луиза“ остава собственост на семейство Баско до края на Първата световна война, когато, след разширяването на парка за сметка на останалата част от селището на Св. Мария, умира графиня Вирджиния Баско Ричарди Лантоска.

Енорийска църква на Мацè

Енорийската църква „Св. Гервазий и Св. Протазий“ в Мацè

Енорийската църква на Мацè „Св. Гервазий и Св. Протазий“ (Chiesa Parrocchiale di Mazzè) е трикорабна постройка, наподобяваща базилика, с барокова фасада. Посветена е на Св. св. Гервазий и Протазий. Сградата е със значителни размери, спомената е за първи път през XII век и е изградена върху мястото на параклиса на замъка на графовете Валперга.

Църква на Мадоната на снега

Църквата на Мадоната на снега (Chiesa della Madonna della Neve) е трикорабна енорийска църква, построена извън Ричето – средновековния укрепен заслон. Архитектурната ѝ украса съчетава елементи от различни стилове. В южната част на сградата се открояват готически детайли, които свидетелстват за произхода ѝ още от XIII век. В миналото църквата е известна и под други наименования: „Мадоната на милосърдието“, „Малката Мадона“, „Св. Мария“ и „Мадоната на голите лози“.

Енорийска църква в подселище Тоненго

Енорийската църква в Тоненго (Chiesa parrocchiale di Tonengo) е построена през 1832 г. като храм на новосъздадената енория, чрез разширяване на по‑старата църква, която дотогава е имала само капелан. Посветена е на Св. Франциск от Асизи. Сегашният ѝ външен вид се отличава със строга архитектурна линия, а интериорът е хармоничен и спокоен.

Енорийска църква в Баренго

Енорийската църква в Баренго (Chiesa parrocchiale di Barengo) има древни основи и първоначално е била обслужвана от капелан. Датира от началото на XVII век и е посветена на Св. Урс и Св. Варнава. В течение на времето сградата претърпява значителни архитектурни промени.

Църква „Св. Св. Лаврентий и Йов“

Църквата „Св. Лаврентий и Св. Йов“ (Chiesa dei Santi Lorenzo e Giobe) е разположена сред наносите на река Дора Балтеа. Сградата има семпло оформление и външна веранда, вероятно изградена от останки на римска селска вила. В стените ѝ се различават римски архитектурни елементи като тухли и керемиди. До 1348 г. храмът служи като енория на Матиакум, но впоследствие е присъединен към енорийската църква „Св. св. Гервазий и Протазий“ поради намаляване на броя на вярващите. През XVI век, по време на епидемията от едра шарка, цялата сграда е използвана като болница. След векове на забвение църквата преживява възраждане през 1736 г., когато към името ѝ е добавен и Св. Йов. По-късно е възстановена в сегашния си вид. Отваря се за посетители само на празника на Св. Лаврентий.

Други

Районът Бозе (Bose) в землището на Мацè наподобява по своя характер Беса – добре познатото място в района на Биела, където през римско време се е добивало злато. В Бозе се открояват огромни каменни окопи, високи от 3 до 4 метра и простиращи се на стотици метри, свидетелстващи за древни добивни дейности.

Събития

• Карнавал на Мацè – февруари – март
• Merenda al Giarat – голям грил празник по бреговете на река Дора Балтеа, понеделник след Великден (Светли понеделник)
• Младежки аматьорски театрален фестивал „Светлините на рампата. Награда Кралица Ипа“ – май – юни в зала Палаевенти, Мацè
• Празник на черешите – патронен празник на подселище Баренго, втора неделя на юни
• Madonna d'Aust – патронен празник на Мацè, 15 и 16 август
• Празник на сладките Канестрели – патронен празник на подселище Тоненго, първа неделя на октомври.

Култура

Музеи, библиотеки, театри и кина

• Градска библиотека „Франческо Мондино“ – основана в периода 2002 – 2007 г. Съхранява 1800 творби, много от които са съставени от няколко тома. Около 1500 тома формират древното книжно наследство, идват от завещания на знатни лица от едно време: нотариуси, адвокати, религиозни дейци; много от тях са написани на латински или френски език.
• Най-близко кино – в Калузо на 4 км и в Кивасо на 13 км
• Театър – в зала Palaeventi в Тоненго

Религиозни центрове

• Католическа енорийска църква „Св. Св. Гервазий и Протазий“
• Католическа енорийска църква „Св. Св. Урс и Варнава“, в подселище Баренго
• Католическа енорийска църква „Св. Франциск от Асизи“, в подселище Тоненго
• Католически параклис „Св. Св. Лаврентий и Йов“
• Католическа църква „Мадоната на снега“
• Католическа църква „Св. Йосиф“
• Католическа църква „Св. Рох“

Образование

• Една държавна детска градина
• Две държавни начални училища (от 1-ви до 5-и клас вкл.)
• Средните училища от първа степен (от 6-и до 8-и клас вкл.) са в Калузо, Рондисоне и Чиляно, а тези от втора степен (от 9-и до 13-ти клас вкл.) са в Калузо

Гастрономия

В Мацè и околностите му се приготвят редица ястия, типични за Канавезе и за Пиемонт, както и някои местни варианти:

• Баня Кауда (Bagna Cauda): сос на основата на обезсолена и обезкостена аншоа и чесън, приготвен бавно в зехтин. В него се потапят различни видове сезонни зеленчуци: печен лук, сурови или печени чушки, листа от сурово зеле, карфиол, цвекло, задушени картофи, репички, ряпа и др.
• Мазна боб чорба (Fagioli grassi): задушен боб със свинска сланина и пикантен салам, които се готвят около шест часа в специални големи теракотени съдове с четири дръжки над дървено огнище.
• Супа от зеле (Zuppa di cavoli): със зеле, месен бульон, стар хляб
• Фрито мисто (Fritto misto), букв. „Смес от пържено“: смес от пърженки от различни продукти – грис, месо и зеленчуци, оваляни в брашно и яйца
• Soma d'Aj: филии от домашно приготвен хляб, натъркани с чесън, сол, черен пипер, и по желание орехово олио
• Ла Финанциера (La Finanziera): чорба от карантии
• Торчети (Torcetti) – традиционни сладки от Пиемонт от бяло брашно, захар, мая, понякога яйца
• Ansént at melia – традиционен сладкиш за Мацè, вид сладък хляб от пшенично брашно, царевица, масло или свинска мас, яйца с добавка на натурална мая, мед или захар и настъргана лимонова кора
• Фрителе ди меле, фричоли (Fritelle di mele – fricioii) – ябълкови кръгчета, пържени в смес от брашно, яйца, мляко, ракия, сол и мая
• Канестрели (Canestrel), вариант от Тоненго, традиционни (сватбени) сладки. За разлика от канестрелите от съседни селища, които са тънки и хрупкави вафли, тези от Тоненго са сладки, малки, ронливи (използват се свинска мас и масло).
• Вино Ербалуче ди Калузо D.O.C. (Erbaluce di Caluso DOC): бяло сухо вино, подходящо за меки сирена, предястия, риба, картофи. Мацè е част от ок. 33 общини от Метрополен град Торино и провинция Верчели, които го произвеждат.

Транспорт

• Първостепенен междуградски път на Мацè SS n. 595; автомагистрала A4 Торино – Триест през пункт за плащане на такса Рондисоне, на 8 км от градчето.
• Междуградски автобусни линии: ДжиТиТи (GTT Архив на оригинала от 2020-02-05 в Wayback Machine.) Линия 108 Кивасо – Виске – Ивреа; С.Т.А.А.В. (S.T.A.A.V. Архив на оригинала от 2019-12-24 в Wayback Machine.) 310 Вилареджа – Калузо
• Автобус на повикване Provibus Архив на оригинала от 2020-01-17 в Wayback Machine. от пон. до петък (8:15 – 12:15 и 14:00 – 16:30)
• ЖП гара, разположена на линията Кивасо – Аоста, в градчето Калузо – на 3 км
• Най-близкото летище за вътрешни и международни полети е Торино Казеле – на 41 км; летището Милано Малпенса, използвано за европейски и директни междуконтинентални полети, е на 90 км
• Пристанището се намира в Генуа – на 171 км.

Спорт

• Тенис клуб Мацè (Tennis club Mazzè )
• Спортна аматьорска асоциация „Реал Канавезе“ (Associazione sportiva dilettantistica f.c.d. „Real Canavese“ )
• Калтон волей (Calton volley ), Тоненго
• Футболно игрище (Campo Sportivo), Тоненго
• Голф клуб „Примуле“ (Golf Club Primule)

Известни личности

Родени в Мацè

• Лоренцо Пирето (* 1942) – католически архиепископ, италиански журналист, от ноември 2015 г. метрополитен архиепископ на Смирна
• Алберто Мария Кареджо (* 1937) – католически епископ, от януари 2014 г., почетен епископ на Вентимиля–Санремо

Родени в Тоненго

• Отец Винченцо Мартино Бруно, мисионер от Ордена на облатите
• Джовани Тионе – баща на отец Винченцо Бруно
• Отец Пиетро Монте (* 1823, † 1888 в Ливорно), от Ордена на варнавитите, учен с национална слава, един от основателите на италианската метеорология, основател на детската градина в Тоненго, носеща неговото име, благодарение на дарението на семейната му собственост.
• Пиетро Солеро (1911, † 1973 в Торино) – свещеник, алпинист, пише първия гид за Националния парк „Гран Парадизо“.

Източници

• ((it)) Информация за забележителностите на уеб страницата на Община Mацè Архив на оригинала от 2020-09-26 в Wayback Machine.
• ((it)) Информация на уеб страница „Tutt'Italia“
• ((it)) Информация на уеб страница „Italiapedia“ Архив на оригинала от 2023-11-28 в Wayback Machine.
• ((it)) Останки от Римско време в района на Мацè на уеб страница Archeocarta
• ((it)) Историята на Мацè на уеб страницата на Общината Архив на оригинала от 2021-05-13 в Wayback Machine.
• ((it)) Историята на Мацè на уеб страница Mattiaca
• ((it)) Историята на Мацè на уеб страницата на Pro Loco

Външни препратки

• Уеб страница на Община Мацè
• Уеб страница за Мацè на културна асоциация Mattiaca
• Уеб страница на Pro Loco Mazzè
• Уеб страница на Замъка в Мацè