Боленго

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Боленго
Bollengo
Bollengo Campanile Romanico 2.JPG
СтранаFlag of Italy.svg Италия
РегионПиемонт
ПровинцияМетрополен град Торино
Площ14,22 km²[1]
Надм. височина255 m
Население2097 души (2021)
КметЛуджи Серджо Рика (Гражд. листа), от 16 май 2011 г.
ПокровителСв. Евзебий
Пощенски код10012
Телефонен код0125
МПС кодTO
Официален сайтwww.comune.bollengo.to.it
Боленго в Общомедия

Болѐнго (на италиански: Bollengo; на пиемонтски: Bolengh, Боленг) е село и община в Метрополен град Торино, регион Пиемонт, Северна Италия. Разположено е на 255 m надморска височина. Към 1 януари 2021 г. населението на общината е 2097 души,[2] от които 123 са чужди граждани.

География, административно деление и население[редактиране | редактиране на кода]

Местоположение на община Боленго в Метрополен град Торино

Намира се на западните склонове на Мореновия релеф „Ла Сера ди Ивреа“, в североизточната част на Метрополен град Торино, граничеща с Провинция Биела. Простира се в малката междуморенна долина на Риале и покрай две пътни артерии. Територията е с неправилен геометричен профил и с подчертани височинни вариации.

На територията му минава поклонническият път Виа Франчиджена. Селото е част от Европейската асоциация на Виа Франчиджена.

Граничи със следните 7 общини: село Буроло, село Палацо Канавезе, село Торацо, село Албиано д'Ивреа, село Маняно, град Ивреа и село Адзельо.

Има следните подселища и местности: Има следните подселища и местности: Албарето (Albareto), Бозе (Bose), Бридола (Bridola), Бролина (Broglina), Гамбоне (Gambone), Гуй (Gouj), Джерболе (Gerbole), Джоркина (Giorchina), Капелина (Cappellina), Мартинето (Martinetto), Монтичели (Monticelli), Коста (Costa), Кастелацо (Castellazzo), Маурана (Maurana), Оберджо (Obergio), Омбрекио (Ombrecchio), Пиане (Piane), Паерно (Paerno), Понтас-Барке (Pontas-Barche), Рода (Roda), Салекио (Salecchio), Самбуко (Sambuco), Трамвай (Tramvai), Сан Мартино (San Martino), Сан Пиетро ди Песано (San Pietro di Pessano), Фазонера (Fasonera).[3]

Намира се на 49 км от Торино и на 97 км от Милано.

На територията му се намира Синьото езеро, където се практикува спортен риболов, както и няколко водни потока: Рио Морто, Рио Албера, Рио Виняроса, Рио Инкиля, Рио Мулини.[3]

Сред 128-те чужди граждани, живущи в него към 1 януари 2020 г., преобладават тези на Румъния – 65 души и на Албания – 21 души. Български граждани липсват.[4]

Топонимия[редактиране | редактиране на кода]

Най-вероятно името „Боленго“ е свързано с галските или лигурските думи boléngh и boia със значението на „езерце“, „малко блато“ на пиемонтски; топонимът е подкрепен от множеството езерни басейни навсякъде из околността, в подножието на морените.[5]

Най-старите свидетелства за името са от 1001 г. под формата на Bolenco, Bolinco и Bolenc, и водят до хипотезата за наличие на латинизирания лигурски суфикс -incus, използван за образуване на имена на жители.[6]

История[редактиране | редактиране на кода]

Вероятно възниква през римско време. Там минава Via delle Gallie (на лат. via Publica или strata Publica), римски консулски път, построен от Октавиан Август за връзка на долината на река По с Галия.

През Средновековието територията на Боленго, бидейки гранична, е оспорвана от Ивреа и Верчели.[5][6]

През 10 век територията му включва три малки населени места: Боленго (главно селище), Паерно и Песано. В нач. на 12 век, с цел противопоставяне на експанзията на Верчели, по нареждане на град Ивреа е започнат строеж на свободен от налози укрепен замък. Целта е там да се преместят жителите на трите селища и за целта им е обещан статут, равен на този на жителите на Ивреа.[6]

Св. Св. Петър и Павел
Чукарун

Строежът на замъка и на укрепения заслон завършва през 1250 г., но там се преместват единствено жителите на Паерно и Песано, чиито селища изчезват впоследствие. От двете селища са останали малко следи в днешно време: от Паерно е внушителната камбанария с име „Чукарун“, извисяваща се самотно на поле сред горите на Мореновия релеф „Ла Сера ди Ивреа“, някога принадлежала на романската църква „Св. Мартин“ и разрушена през 18 век с епископски указ. От Песано е намиращата се в днешно Боленго романска църква с камбанария „Св. Св. Петър и Павел“, активна до 1887 г.[5]

Връзката на Боленго с Ивреа продължава и през 14 век с налагането на Савойското господство.

В модерната епоха пиемонтските владетели дават Боленго като феод на древния пиемонтски благороднически род Фриджерио, който притежава владения между Вале д'Аоста и Канавезе. Важен негов представител е Бонифаций Енрико Фриджерио († 1838), граф на Брюсон, който развива забележителна политическа кариера в Наполеоновото кралство в Италия и става сенатор.[7]

Връзките на Боленго с голямата италианска политика продължават и през 19 век благодарение на Доменико Марко († 19 март 1889) – адвокат и политик, депутат на Кралство Сардиния, който след Обединението на Италия заема важни длъжности на различни места в Италия, вкл. и в град Калтанисета, където допринася за основаването на първата публична библиотека в града – Скарабели.[7]

Боленго има и значимо религиозно присъствие благодарение на бившата Обител на салезианците, седалище на Йезуитите от векове, а след това и на Салезианците до 1968 г.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

В областта на селското стопанство се отглеждат пшеница, зърнени култури, зеленчуци, грозде за вино, говеда, кози, овце, свине, птици, коне. Има силно развит инндустриален сектор с компании за производство на млечни продукти, храни, напитки, опаковки, дървообработване, строителни материали, обработка на камък, металургия, механика, производство на селскостопанска техника, офиси, компютри и компютърни системи, мебели и строителство. Третичният сектор се състои от достатъчна дистрибуторска мрежа, както и набор от услуги, които включват банкиране и недвижими имоти.[8]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Енорийска църква „Св. Евзебий“
  • Енорийска църква „Св. епископ Евзебий“ (Parrocchia di Sant'Eusebio Vescovo)
  • Църква „Св. Св. Петър и Павел“ (Chiesa dei santi Pietro e Paolo): романска църква с камбанария, разположена на поклонническия път Виа Франчиджена, действаща до 1887 г. Има форма, която не е много разпространена в Канавезе: камбанария на фасадата, подравнена с централния кораб на църквата. В камбанарията се намира входът към църквата, състоящ се от тесен бъчвовиден проход.[9]
  • Камбанария на Св. Мартин, т. нар. „Чукарун“ (Torre campanaria di San Martino, Ciucarun): постройката, чиито архитектурни особености я причисляват към 11 век, се извисява самотно на полето сред горите на Мореновия релеф „Ла Сера ди Ивреа“. Навремето е част от романската църква „Св. Мартин“, която е разрушена през 1731 г. с епископски указ. Първият документ, касаещ църквата, датира от основаването през 1250 г. на укрепеното селище Боленго по волята на Ивреа. По този повод населението на Паерно и други съседни села получава заповед да напусне домовете си и да се премести в новото село. Няколко десетилетия в Паерно не остава нищо друго освен каменната църква с камбанарията – дълго време място за поклонение на местното население, традиционно посветено на Св. Мартин. Прогресивното влошаване на сградата е документирано в текст от 1477 г., когато тя престава да бъде автономна енория и продължава да функционира само като ораторий.[10]
Замък на Боленго
  • Замък на Боленго (Castello di Bollengo): от средновековен произход и е напълно възстановен през 1708 г. като благородническа резиденция. До нач. на 1960-те г. е Салезиански институт за мисионери, ежегодно подготвящ около 30 свещеници за салезианските домове по целия свят. Навремето има красив парк с дървена алея и открит плувен басейн. Към 2020 г. басейнът е обрасъл с растителност, а стаите на замъка са разрушени, вкл. красивата оригинална църква и театърът. Въпреки упадъка внушителната сграда се извисява над селото и околността.[11]

Събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Карнавал на Боленго – две недели преди Пепеляна сряда
  • Панаир на традиционни продукти – през май
  • Патронен празник на Св. Евзебий – първа неделя на август

Образование[редактиране | редактиране на кода]

  • 1 държавно начално училище от 1-ви до 5-и клас вкл.
  • Средни училища – в село Буроло на 1,3 км и в град Ивреа на 5,7 км
  • Гимназии – в град Ивреа

Култура[редактиране | редактиране на кода]

  • Градска библиотека „Ецио Филипи“
  • Театри, кина и музеи – в град Ивреа, на 5,7 км

Религиозни центрове[редактиране | редактиране на кода]

  • Католическа енорийска църква „Св. епископ Евзебий“ (Parrocchia di Sant'Eusebio Vescovo)
  • Католически параклис „Св. Бернардин“ (Cappella di San Bernardo)
  • Католически параклис „Св. Рох“ (Cappella di San Rocco)
  • Католически параклис „Св. Мария“ (Cappella di Santa Maria)[12]

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

  • Аматьорски футболен клуб „Боленго Албиано Мореника“ (U.S.D. Bollengo Albiano Morenica[13])
  • Общинска фитнес зала
  • Поле за минифутбол
  • Тенис кортове (Campi da tennis G. Bravo)
  • Спортно поле (Campo sportivo G. Gaglione)
  • Солариум, басейн и спортен риболов „Синьо езеро“ (A.S.D. Lago Just Blu[14])

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

  • ЖП гара – в град Ивреа по линията Кивасо-Аоста, на 6 км
  • Летища – въздушната връзка за вътрешни и международни полети се осигурява от летище Торино Казеле, на 56 км; за директни междуконтинентални линии се използва летище Милано Малпенса, на 92 км
  • Пристанища – в Генуа, на 173 км
  • Първостепенен междуградски път SS n. 228 на езерото Вивероне
  • Автомагистралата А5 Торино-Аоста с достъп от място за такса на Ивреа, на 7 км
  • Междуградски автобусни линии на Джи Ти Ти: 154 Сант'Анна-Боленго-Белависта (линия 1)

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Бонифачо Енрико Фриджерио, граф на Брюсон (* 15 април 1764 в Пон Сен Мартен, † 31 август 1838 в Боленго) – италиански политик, сенатор на Кралство Италия (1805-1814), губернатор на Аоста и председател на Асамблеите на Вале д'Аоста
  • Доменико Марко (* 9 февруари 1816 в Боленго, † 19 март 1889 пак там) – италиански префект, адвокат и политик.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Superficie di Comuni Province e Regioni italiane al 9 ottobre 2011. // Национален статистически институт. Посетен на 16 март 2019 г.
  2. Popolazione residente al 1° Gennaio 2021 per sesso, età e stato civile (n) Comune: Bollengo. // Посетен на 11 април 2022.
  3. а б Comune di Bollengo. // Посетен на 15 октомври 2020.
  4. Tutt'Italia.it. Cittadini stranieri Bollengo 2021. // Посетен на 11 април 2022.
  5. а б в Storia ed economia. // Comune di Bollengo. Посетен на 13 октомври 2020.
  6. а б в Italiapedia.it. Storia. // Посетен на 13 октомври 2020.
  7. а б Casini, Matteo. Storia di Bollengo. // Посетен на 13 октомври 2020.
  8. Economia. // Italiapedia.it. Посетен на 15 октомври 2020.
  9. Arte, storia e cultura: la Via Francigena a Bollengo. // Посетен на 15 октомври 2020.
  10. Benvenuti a Bollengo. // Посетен на 15 октомври 2020.
  11. Castello di Bollengo. // Посетен на 15 октомври 2020.
  12. Chiese e Luoghi di culto. // Посетен на 15 октомври 2020.
  13. U.S.D. Bollengo Albiano Morenica Фейсбук страница, посетена на 17 юни 2021 г.
  14. A.S.D. Lago Just Blu , офиц. уеб страница, посетена на 17 юни 2021 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]