Боленго

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Боленго
Bollengo
Bollengo Campanile Romanico 2.JPG
Страна Flag of Italy.svg Италия
Регион Пиемонт
Провинция Метрополен град Торино
Площ 14,22 km²[1]
Надм. височина 234 m
Население 2135 души[2] (31 декември 2019 г.)
Кмет Луджи Серджо Рика (Гражд. листа), от 16.5.2011 г.
Покровител Св. Евзебий
Пощенски код 10012
Телефонен код 0125
МПС код TO
Официален сайт www.comune.bollengo.to.it
Боленго в Общомедия

Болѐнго (на италиански: Bollengo; на пиемонтски: Bolengh, Боленг) е село и община в Метрополен град Торино, регион Пиемонт, Северна Италия. Разположено е на 255 m надморска височина. Към 1 януари 2020 г. населението на общината е 2135 души, от които 125 са чужди граждани.[3]

География, административно деление и население[редактиране | редактиране на кода]

Местоположение на община Боленго в Метрополен град Торино

Намира се на западните склонове на Мореновия релеф „Ла Сера ди Ивреа“, в североизточната част на Метрополен град Торино, граничеща с Провинция Биела. Простира се в малката междуморенна долина на Риале и покрай две пътни артерии. Територията е с неправилен геометричен профил и с подчертани височинни вариации.

На територията му минава поклонническият път Виа Франчиджена. Селото е част от Европейската асоциация на Виа Франчиджена.

Граничи със следните седем общини: село Буроло, село Палацо Канавезе, село Торацо, село Албиано д'Ивреа, село Маняно, град Ивреа и село Адзельо.

Има следните подселища (на итал. мн. ч. frazioni) и местности (на итал. località): Албарето (Albareto), Бозе (Bose), Бридола (Bridola), Бролина (Broglina), Гамбоне (Gambone), Гуй (Gouj), Джерболе (Gerbole), Джоркина (Giorchina), Капелина (Cappellina), Мартинето (Martinetto), Монтичели (Monticelli), Коста (Costa), Кастелацо (Castellazzo), Маурана (Maurana), Оберджо (Obergio), Омбрекио (Ombrecchio), Пиане (Piane), Паерно (Paerno), Понтас-Барке (Pontas-Barche), Рода (Roda), Салекио (Salecchio), Самбуко (Sambuco), Трамвай (Tramvai), Сан Мартино (San Martino), Сан Пиетро ди Песано (San Pietro di Pessano), Фазонера (Fasonera).[4]

Намира се на 49 км от Торино и на 97 км от Милано.

На територията му се намира Синьото езеро (Lago Blu), където се практикува спортен риболов, както и няколко водни потока: Рио Морто (Rio Morto), Рио Албера (Rio Albera), Рио Виняроса (Rio Vignarossa), Рио Инкиля (Rio Inchiglia), Рио Мулини (Rio Mulini).[4]

От 2001 г. насам населението на Боленго варира от 1989 души през 2001 г. до 2167 души през 2018 г.[5] Сред 125-те чужди граждани, живущи в него към 1 януари 2020 г., преобладават тези на Румъния – 66 души и на Албания – 18 души. Български граждани няма.[6]

Топонимия[редактиране | редактиране на кода]

Най-вероятно името „Боленго“ е свързано с галските или лигурските думи boléngh и boia със значението на „езерце“, „малко блато“ на пиемонтски; топонимът е подкрепен от множеството езерни басейни навсякъде из околността, в подножието на морените.[7]

Най-старите свидетелства за името са от 1001 г. под формата на „Bolenco“, „Bolinco“ и „Bolenc“, и водят до хипотезата за наличие на латинизирания лигурски суфикс -incus, използван за образуване на имена на жители.[8]

История[редактиране | редактиране на кода]

Вероятно възниква през римско време. Там минава Via delle Gallie (на лат. via Publica или strata Publica), римски консулски път, построен от Октавиан Август за връзка на долината на река По с Галия.

През Средновековието територията на Боленго, бидейки гранична, е оспорвана от Ивреа и Верчели. [7][8]

През X век територията му включва три малки населени места: Боленго (главно селище), Паерно и Песано. В нач. на XII век, с цел противопоставяне на експанзията на Верчели, по нареждане на град Ивреа е започнат строеж на свободен от налози укрепен замък. Целта е там да се преместят жителите на трите селища и за целта им е обещан статут, равен на този на жителите на Ивреа. [8]

Св. Св. Петър и Павел
Чукарун

Строежът на замъка и на укрепения заслон (на итал. ричето, ricetto) завършва през 1250 г., но там се преместват единствено жителите на Паерно и Песано, чиито селища изчезват впоследствие. От двете селища са останали малко следи в днешно време: от Паерно е внушителната камбанария с име „Чукарун“ (Ciucarun), извисяваща се самотно на поле сред горите на Мореновия релеф „Ла Сера ди Ивреа“, някога принадлежала на романската църква „Св. Мартин“ и разрушена през XVIII век с епископски указ. От Песано е намиращата се в днешно Боленго романска църква с камбанария „Св. Св. Петър и Павел“, активна до 1887 г.[7]

Връзката на Боленго с Ивреа продължава и през XIV век с налагането на Савойското господство.

В модерната епоха пиемонтските владетели дават Боленго като феод на древния пиемонтски благороднически род Фриджерио (Frigerio), който притежава владения между Вале д'Аоста и Канавезе. Важен негов представител е Бонифаций Енрико Фриджерио († 1838), граф на Брюсон, който развива забележителна политическа кариера в Наполеоновото кралство в Италия и става сенатор.[9]

Връзките на Боленго с голямата италианска политика продължават и през XIX век благодарение на Доменико Марко († 19 март 1889) – адвокат и политик, депутат на Кралство Сардиния, който след Обединението на Италия заема важни длъжности на различни места в Италия, вкл. и в град Калтанисета, където допринася за основаването на първата публична библиотека в града – Скарабели. [9]

Боленго има и значимо религиозно присъствие благодарение на бившата Обител на салезианците, седалище на Йезуитите от векове, а след това и на Салезианците до 1968 г.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

В областта на селското стопанство се отглеждат пшеница, зърнени култури, зеленчуци, грозде за вино, говеда, кози, овце, свине, птици, коне. Има силно развит инндустриален сектор с компании за производство на млечни продукти, храни, напитки, опаковки, дървообработване, строителни материали, обработка на камък, металургия, механика, производство на селскостопанска техника, офиси, компютри и компютърни системи, мебели и строителство. Третичният сектор се състои от достатъчна дистрибуторска мрежа, както и набор от услуги, които включват банкиране и недвижими имоти.[10]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Енорийска църква „Св. Евзебий“
  • Енорийска църква „Св. епископ Евзебий“ (Parrocchia di Sant'Eusebio Vescovo)
  • Църква „Св. Св. Петър и Павел“ (Chiesa dei santi Pietro e Paolo):
    Романска църква с камбанария, разположена на поклонническия път Виа Франчиджена, действаща до 1887 г. Има форма, която не е много разпространена в Канавезе: камбанария на фасадата, подравнена с централния кораб на църквата. В камбанарията се намира входът към църквата, състоящ се от тесен бъчвовиден проход.[11]
  • Камбанария на Св. Мартин, т. нар. „Чукарун“ (Torre campanaria di San Martino, Ciucarun):
    Постройката, чиито архитектурни особености я причисляват към XI век, се извисява самотно на полето сред горите на Мореновия релеф „Ла Сера ди Ивреа“. Навремето е част от романската църква „Св. Мартин“ (Chiesa di San Martino), която е разрушена през 1731 г. с епископски указ. Първият документ, касаещ църквата, датира от основаването през 1250 г. на укрепеното селище Боленго по волята на Ивреа. По този повод населението на Паерно и други съседни села получава заповед да напусне домовете си и да се премести в новото село. Няколко десетилетия в Паерно не остава нищо друго освен каменната църква с камбанарията – дълго време място за поклонение на местното население, традиционно посветено на Св. Мартин. Прогресивното влошаване на сградата е документирано в текст от 1477 г., когато тя престава да бъде автономна енория и продължава да функционира само като ораториум. [12]
Замък на Боленго
  • Замък на Боленго (Castello di Bollengo):
    Замъкът е от средновековен произход и е напълно възстановен през 1708 г. като благородническа резиденция. До нач. на 1960-те г. е Салезиански институт за мисионери, ежегодно подготвящ около 30 свещеници за салезианските домове по целия свят. Навремето има красив парк с дървена алея и открит плувен басейн. Към 2020 г. басейнът е обрасъл с растителност, а стаите на замъка са разрушени, вкл. красивата оригинална църква и театърът. Въпреки упадъкът внушителната сграда се извисява над селото и околността.[13]

Събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Карнавал на Боленго – две недели преди Пепеляна сряда
  • Панаир на традиционни продукти – през май
  • Патронен празник на Св. Евзебий – първа неделя на август

Образование[редактиране | редактиране на кода]

  • 1 държавно начално училище от 1-ви до 5-и клас вкл.
  • Средни училища – в село Буроло на 1,3 км и в град Ивреа на 5,7 км
  • Гимназии – в град Ивреа

Култура[редактиране | редактиране на кода]

  • Градска библиотека „Ецио Филипи“ (Biblioteca Civica Ezio Filippi)
  • Театри, кина и музеи – в град Ивреа, на 5,7 км

Религиозни центрове[редактиране | редактиране на кода]

  • Католическа енорийска църква „Св. епископ Евзебий“ (Parrocchia di Sant'Eusebio Vescovo)
  • Католически параклис „Св. Бернардин“ (Cappella di San Bernardo)
  • Католически параклис „Св. Рох“ (Cappella di San Rocco)
  • Католически параклис „Св. Мария“ (Cappella di Santa Maria)[14]

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

  • Аматьорски футболен клуб „Боленго Албиано Мореника“ (U.S.D. Bollengo Albiano Morenica)
  • Общинска фитнес зала (Palestra comunale) – Via Pietro Cossavella
  • Поле за минифутбол (Campo di calcetto) – via Biella 1
  • Тенис кортове (Campi da tennis G. Bravo) – via Biella
  • Спортно поле (Campo sportivo G. Gaglione) – via Biella
  • Солариум, басейн и спортен риболов „Синьо езеро“ (A.S.D. Lago Just Blu)

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

  • ЖП гара – в град Ивреа по линията Кивасо-Аоста, на 6 км
  • Летища – въздушната връзка за вътрешни и международни полети се осигурява от летище Торино Казеле, на 56 км; за директни междуконтинентални линии се използва летище Милано Малпенса, на 92 км
  • Пристанища – в Генуа, на 173 км
  • Първостепенен междуградски път SS n. 228 на езерото Вивероне
  • Автомагистралата А5 Торино-Аоста с достъп от място за такса на Ивреа, на 7 км
  • Междуградски автобусни линии на Джи Ти Ти (GTT): 154 Сант'Анна-Боленго-Белависта (линия 1)

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Бонифачо Енрико Фриджерио, граф на Брюсон (Bonifacio Enrico Frigerio, conte di Brusson, * 15 април 1764 Пон Сен Мартен † 31 август 1838 Боленго) – италиански политик, сенатор на Кралство Италия (1805-1814), губернатор на Аоста и председател на Асамблеите на Вале д'Аоста
  • Доменико Марко (Domenico Marco, * 9 февруари 1816 Боленго † 19 март 1889 пак там) – италиански префект, адвокат и политик.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Superficie di Comuni Province e Regioni italiane al 9 ottobre 2011. // Национален статистически институт. Посетен на 16 март 2019 г..
  2. Национален статистически институт.
  3. Данни ISTAT
  4. а б Comune di Bollengo. // Посетен на 15 октомври 2020.
  5. Popolazione Bollengo 2001 – 2019. // Tutt'Italia.it. Посетен на 13 октомври 2020.
  6. Tutt'Italia.it. Cittadini stranieri Bollengo 2019. // Посетен на 13 октомври 2020.
  7. а б в Storia ed economia. // Comune di Bollengo. Посетен на 13 октомври 2020.
  8. а б в Italiapedia.it. Storia. // Посетен на 13 октомври 2020.
  9. а б Casini, Matteo. Storia di Bollengo. // Посетен на 13 октомври 2020.
  10. Economia. // Italiapedia.it. Посетен на 15 октомври 2020.
  11. Arte, storia e cultura: la Via Francigena a Bollengo. // Посетен на 15 октомври 2020.
  12. Benvenuti a Bollengo. // Посетен на 15 октомври 2020.
  13. Castello di Bollengo. // Посетен на 15 октомври 2020.
  14. Chiese e Luoghi di culto. // Посетен на 15 октомври 2020.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Италия“         Портал „Италия          Портал „География“         Портал „География