Скарманьо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Скарманьо
Scarmagno
Scarmagno Chiesa Parrocchiale.JPG
СтранаFlag of Italy.svg Италия
РегионПиемонт
ПровинцияТорино
Площ8,03 km²[1]
Надм. височина278 m
Население806 души (2021)
КметАдриано Грасино (Гражд. листа) от 11.6.2018 г.
ПокровителСвети Михаил, посл. нед. на септември
Пощенски код10010
Телефонен код0125
МПС кодTO
Официален сайтwww.comune.scarmagno.to.it
Скарманьо в Общомедия

Скарма̀ньо (на италиански: Scarmagno; на пиемонтски: Scarmagn, Скарман) е село и община в метрополен град Торино, регион Пиемонт, Северна Италия. Разположено е на 278 m н.в. Към 1 януари 2021 г. населението на общината е 806 души,[2] от които 38 са чужди граждани.[3]

География, административно деление и население[редактиране | редактиране на кода]

Местоположение на община Скарманьо в Метрополен град Торино

Разположено е в североизточната част на метрополен град Торино, в подножието на източните склонове на хълма Мартинаска, в долната част на Канавезе. Територията има вълнообразен геометричен профил, с не особено подчертани височинни вариации, вариращи от 230 до 425 m надм. вис. Застроената площ се простира на изток в равнината на Страмбино.[4]

Граничи със следните 5 общини: село Пероза Канавезе, село Виалфре, градчето Романо Канавезе, село Сан Мартино Канавезе и село Мерченаско.[5]

Има следните подселища и местности: Бесоло (Bessolo), Кроче Кастело (Croce Castello), Мазеро (Masero).

Отстои на 36,6 km от Торино и на 105 km от Милано.[5]

Част е от общинското обединение „Малък моренов амфитеатър на Канавезе“ (Piccolo Anfiteatro Morenico Canavesano[6]) заедно със Романо Канавезе, Мерченаско, Пероза Канавезе, Страмбино и Сан Мартино Канавезе.

Сред 38-те чужди граждани с постоянно местожителство там към 1 януари 2021 г. преобладават тези на Румъния – 27 души. Български граждани липсват.[3]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Селското стопанство се основава на производството на зърнени култури, пшеница, грозде и други плодове. Практикува се и отглеждането на говеда, свине, кози и птици. Индустрията се състои от компании, работещи в следните сектори: металургия, строителство, машиностроене, дървообработване, мебели и производство на офис машини, компютри и информационни системи, което представлява основната производствена дейност в района. Третичният сектор се състои от търговска мрежа (не значителна по размер, но достатъчна за задоволяване на основните нужди на населението) и набор от услуги, които включват банковото дело и информационните технологии.[7]

До 60-те години на 20 век единствените ресурси на жителите идват от земеделието. В средата на десетилетието общината приема предложението на компанията Оливети да изгради нов завод, необходим за нови производства, в обширната равнинна зона с изглед към селото. В периода на съвместното предприятие с американската компания AT&T за една година в автоматизираната фабрика на тези заводи са произвеждани до 200 000 персонални компютъра. Много жители изоставят селскостопанска работа, предпочитайки да бъдат наети във фабриката. От 2000-те г., след кризата на Оливети и свързаното с това непрекъснато и прогресивно намаляване на производството, заводът е обект на множество проучвания за възстановяване и преустройство. Той изглежда предопределен за прогресивно пълно изоставяне с единствената конкретна възможност за преобразуване на площта в земеделска или горска земя.

Топоним[редактиране | редактиране на кода]

Произходът на селото датира от древни времена и то винаги е било считано за важно.

Най-старите документи посочват името Scarmagnum заедно с по-редките графични варианти като Scarmanio и Scarmagnio, свързани с Exquadrum Magnum, във връзка с местоположението на селището в кадастралната мрежа на римската центуризация[8] на провинция Епоредия.[9]

В старите документи пише, че Scarmagnum и Scannarmi са наричани iudices et praepositi villarum (от лат. „съдии и надзорници на селището“), където живеят важни лица. Scarmagnum е голяма вила/селище, тъй като на келтски Schar означава вила-селище: magnum, добавено по-късно, означава голям, велик. Има и такива, които вярват, че това име произлиза от Scarmnum magnum – почти голяма табуретка, стратегически добра позиция за армии. От тук и изводът за древното значение на това селище.[9]

История[редактиране | редактиране на кода]

В документ от 1014 г. се съобщава, че господарят на Скарманьо е бил на страната на Ардуин: това е Газеуерти де Скараманьо, чиито имоти са конфискувани от император Хайнрих II заедно с тези на Ардуин. Феодите им са дадени на църквата на Верчели.

В началото на 1200 г. Оберто ди Скарманьо и Джакомо ди Скарманьо се заклеват за гражданство в Ивреа; Джакомо дава и парична гаранция срещу ангажимента да купи къща в Ивреа. През 1263 г. цели 158 мъже от Скарманьо се кълнат в конвенцията за борба срещу беровиерите (въоръжени мъже, дадени на приорите за изпълнение на заповеди); този значителен брой ни кара да предположим, че Скарманьо е било най-многолюдното селище в района.

През 1318 г. графовете на Скарманьо Доменико и Джовани правят акт на лоялност на граф Амадей V Савойски и на принц Филип I Савойски-Ахая. През 1339 г. Джовани д'Аудиксия ди Скарманьо отдава почит на Савойския граф и на маркграфа на Монферат Джовани II в Ивреа. През 1383 г. въоръжената група на Антонио ди Маце подлага на палежи и грабежи Скарманьо. През следващите години Скарманьо участва в бунта на Тукините[10] и местният замък е разрушен. През 1391 г. Савойският граф налага изграждането на малка крепост в селището като компенсация за щетите, причинени от Тукините.

Около 1500 г. е възстановена енорийската църква в Скарманьо, а през 1504 г. се прекратява спорът между Общността и феодалите на Скарманьо за мелниците и фурните, начина им на използване и свързаните с тях данъчни тежести. През 1585 и 1630 г. Скарманьо е поразен от чума, като само през 1630 г. умират цели 157 негови жители; мъртвите са погребани извън града, около параклиса на Св. Евсебий.

Френските войници грабят селището през 1642 и 1705 г., нанасяйки сериозни щети на домовете, населението, църквата и на Общността. През 17 век Скарманьо има нов феодал – граф Карло Пероне от Ивреа, който заменя графовете Сан Мартино от Сан Мартино.

В началото на 1800 г. Скарманьо възстановява енорийската църква „Сан Микеле“ и през 1836 г. е основана Конгрегацията на милосърдието.

Към началото на 20 век е създадено Работническо дружество и веднага след това е издигната детска градина.[9]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Енорийска църква „Св. Архангел Михаил“[редактиране | редактиране на кода]

Енорийска църква
Интериор на енорийската църква

Църквата (Chiesa parrocchiale di san Michele Arcangelo) се издига на мястото на древната енорийска църква, съществувала преди 16 век. Строежът ѝ започва на 15 август 1815 г. и тя е осветена на 28 септември 1817 г. Построена е от майстора строител Джулио Лоренцо Черути от Сан Джузепе д'Андорно (Биела) под ръководството на арх. Мартели от Страмбино.

На 11 март 1840 г. кметството одобрява изграждането на входното пространство, хора и главната порта, и възлага на работата на дърводелеца Джакино Джовани от Ивреа. През 1870 г. по гипсовите орнаменти работи Катанео. Стените и сводът са изрисувани от художника Сторноне и декоратора Брето.

През 1864 г. е завършена и камбанарията по проект на арх. Джовани Гаджо.

Санта Марта

Параклис „Св. Марта“[редактиране | редактиране на кода]

Параклисът (Cappella di santa Marta) е построен преди 1585 г. През 1850 г. е разширен и ремонтирана от главния майстор Луиджи Моска. След Втората световна война в него е поставена красивата статуя на Пресвета Мария на мира, дело на кавалер Таверна от Торино, и е установен нейният празник.

Братството на св. Марта е канонично издигнато през 1582 г. и е признато с папска була на Инокентий X на 20 януари 1648 г.

Параклис „Рождение Богородично“[редактиране | редактиране на кода]

През 1886 г. параклисът (Cappella della Natività di Maria Vergine) е ремонтиран от главния майстор Паоло Моска и изглежда да съществува доста преди това. Освен красивата статуя на Мадоната от 1854 г. има и елегантна урна на Пресвета Мария като дете, дарена в последните години от вярващите. В хора има икона със Св. Йоаким, Св. Анна и Пресвета Богородица. Малката камбанария е построена от приорите през 1909 г.

Църква „ Св. Евсебий“ в Мазеро[редактиране | редактиране на кода]

Древната църква (Chiesa di sant'Eusebio al Masero) в романски стил, построена преди 11 век, се намира недалеч от подселище Мазеро. Тя е доста добре запазена, особено апсидата. На южната стена има стенопис от 1424 г. вероятно на Доменико дела Марка от Анкона.

От 2010 г. тя е част от канавезкия маршрут на Виа Франчиджена.

Събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Карнавал на Скарманьо – първа седмица на март
  • Празник на св. Йоан (festa di San Giovanni) – през юни
  • Патронен празник на св. архангел Михаил – 29 септември

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

  • Едно държавно начално училище (от 1-ви до 5-и клас вкл.).

За средните училища и гимназиите в Страмбино, Павоне Канавезе, Алие, Сан Джорджо Канаевзе.[11]

Религиозни центрове[редактиране | редактиране на кода]

  • Католическа енорийска църква „Св. Архангел Михаил“ (Chiesa parrocchiale di san Michele Arcangelo)
  • Католически параклис на Рождение Богородично (Cappella della Natività di Maria Vergine)
  • Католическа енорийска църква „Св. Йоан Кръстител“ (Chiesa parrocchiale di san Giovanni Battista) – в подселище Бесоло
  • Параклис „Св. Марта“ (Cappella di Santa Marta)
  • Католически параклис на Мария Помощница (Cappella di Maria Ausiliatrice) – в подселище Мазеро
  • Католическа църква „Св. Евзебий в Мазеро“ (Chiesa di sant'Eusebio al Masero) – в подселище Мазеро

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Филипо Гайо (Filippo Gayo; * 17 септември 1809, † 21 февруари 1878) – архитект, проектира камбанарии в Лесоло, Кашинете, Боленго и др.
  • Едоардо Гайо (Edoardo Gayo) – брат на предходния, секретар в Министерството на благоустройството
  • Кавалер Алесандро Бесоло (Cav. Bessolo Alessandro) – майор на артилерията и директор на барутния склад във Фосано, който през 1854 г. кара да построят нов електромагнитен часовник[12]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Superficie di Comuni Province e Regioni italiane al 9 ottobre 2011. // Национален статистически институт. Посетен на 16 март 2019 г..
  2. Popolazione residente al 1° Gennaio 2021 per sesso, età e stato civile (n) Comune: Scarmagno. // Посетен на 11 април 2022.
  3. а б Cittadini stranieri Scarmagno 2021, URL посетен на 11 април 2022 г.
  4. Descrizione. // Посетен на 7 юни 2021.
  5. а б Comuni limitrofi a Scarmagno. // Tuttitalia.it. Посетен на 7 юни 2021.
  6. I Comuni dell'Unione. // Посетен на 23 юни 2021.
  7. Economia. // Посетен на 7 юни 2021.
  8. Центуризация е древноримски метод за измерване на земите чрез разделянето им на квадрати със страна 2400 римски фута (1 римски фут = 294,9 mm).
  9. а б в Storia. // Comune di Scarmagno. Посетен на 6 юни 2021.
  10. Tuchinaggio е бунт в Канавезе, особено в алпийските долини, в края на 14 век. Основната причина е нетърпимостта на местните омуни към прекомерната власт на феодалите, принадлежащи към обединенията на Сан Мартино и Валперга.
  11. Scuole di Scarmagno. // Посетен на 7 юни 2021.
  12. Personaggi illustri. // Посетен на 7 юни 2021.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]