Скарманьо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Скарманьо
Scarmagno
Scarmagno Chiesa Parrocchiale.JPG
Страна Flag of Italy.svg Италия
Регион Пиемонт
Провинция Торино
Площ 8,03 km²[1]
Надм. височина 278 m
Население 826 души[2] (1 януари 2020 г.)
Кмет Адриано Грасино (Гражд. листа) от 11.6.2018 г.
Покровител Свети Михаил, посл. нед. на септември
Пощенски код 10010
Телефонен код 0125
МПС код TO
Официален сайт www.comune.scarmagno.to.it
Скарманьо в Общомедия

Скарма̀ньо (на италиански: Scarmagno; на пиемонтски: Scarmagn, Скарман) е село и община в Метрополен град Торино, регион Пиемонт, Северна Италия. Разположено е на 278 m н.в. Към 1 януари 2020 г. населението на общината е 826 души, от които 38 са чужди граждани.[3]

География, административно деление и население[редактиране | редактиране на кода]

Местоположение на община Скарманьо в Метрополен град Торино

Разположено е в североизточната част на Метрополен град Торино, в подножието на източните склонове на хълма Мартинаска, в долната част на Канавезе. Територията има вълнообразен геометричен профил, с не особено подчертани височинни вариации, вариращи от 230 до 425 m надм.вис. Застроената площ се простира на изток в равнината на Страмбино.[4]

Граничи със следните 5 общини: село Пероза Канавезе, село Виалфре, градчето Романо Канавезе, село Сан Мартино Канавезе и село Мерченаско.[5]

Има следните подселища и местности: Бесоло (Bessolo), Кроче Кастело (Croce Castello), Мазеро (Masero).

Отстои на 36,6 km от Торино и на 105 km от Милано.[5]

Част е от общинското обединение „Малък моренов амфитеатър на Канавезе“ (Piccolo Anfiteatro Morenico Canavesano[6]) заедно със Романо Канавезе, Мерченаско, Пероза Канавезе, Страмбино и Сан Мартино Канавезе.

От 2001 г. население на Скарманьо варира от 743 души през 2001 г. до 855 души през 2016 г.[7] Сред 38-те чужди граждани с постоянно местожителство там към 1 януари 2020 г. преобладават тези на Румъния – 24 души. Български граждани липсват.[8]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Селското стопанство се основава на производството на зърнени култури, пшеница, грозде и други плодове. Практикува се и отглеждането на говеда, свине, кози и птици. Индустрията се състои от компании, работещи в следните сектори: металургия, строителство, машиностроене, дървообработване, мебели и производство на офис машини, компютри и информационни системи, което представлява основната производствена дейност в района. Третичният сектор се състои от търговска мрежа (не значителна по размер, но достатъчна за задоволяване на основните нужди на населението) и набор от услуги, които включват банковото дело и информационните технологии. [9]

До 60-те години на 20 век единствените ресурси на жителите идват от земеделието. В средата на десетилетието общината приема предложението на компанията Оливети да изгради нов завод, необходим за нови производства, в обширната равнинна зона с изглед към селото. В периода на съвместното предприятие с американската компания AT&T за една година в автоматизираната фабрика на тези заводи са произвеждани до 200 000 персонални компютъра. Много жители изоставят селскостопанска работа, предпочитайки да бъдат наети във фабриката. От 2000-те г., след кризата на Оливети и свързаното с това непрекъснато и прогресивно намаляване на производството, заводът е обект на множество проучвания за възстановяване и преустройство. Той изглежда предопределен за прогресивно пълно изоставяне с единствената конкретна възможност за преобразуване на площта в земеделска или горска земя.

Топоним[редактиране | редактиране на кода]

Произходът на селото датира от древни времена и то винаги е било считано за важно.

Най-старите документи посочват името Scarmagnum заедно с по-редките графични варианти като Scarmanio и Scarmagnio, свързани с Exquadrum Magnum, във връзка с местоположението на селището в кадастралната мрежа на римската центуризация[10] на провинция Епоредия.[11]

В старите документи пише, че Scarmagnum и Scannarmi са наричани iudices et praepositi villarum (от лат. „съдии и надзорници на селището“), където живеят важни лица. Scarmagnum е голяма вила/селище, тъй като на келтски Schar означава вила-селище: magnum, добавено по-късно, означава голям, велик. Има и такива, които вярват, че това име произлиза от Scarmnum magnum – почти голяма табуретка, стратегически добра позиция за армии. От тук и изводът за древното значение на това селище.[11]

История[редактиране | редактиране на кода]

В документ от 1014 г. се съобщава, че господарят на Скарманьо е бил на страната на Ардуин: това е Газеуерти де Скараманьо, чиито имоти са конфискувани от император Хайнрих II заедно с тези на Ардуин. Феодите им са дадени на църквата на Верчели.

В началото на 1200 г. Оберто ди Скарманьо и Джакомо ди Скарманьо се заклеват за гражданство в Ивреа; Джакомо дава и парична гаранция срещу ангажимента да купи къща в Ивреа. През 1263 г. цели 158 мъже от Скарманьо се кълнат в конвенцията за борба срещу беровиерите (въоръжени мъже, дадени на приорите за изпълнение на заповеди); този значителен брой ни кара да предположим, че Скарманьо е било най-многолюдното селище в района.

През 1318 г. графовете на Скарманьо Доменико и Джовани правят акт на лоялност на граф Амадей V Савойски и на принц Филип I Савойски-Ахая. През 1339 г. Джовани д'Аудиксия ди Скарманьо отдава почит на Савойския граф и на маркграфа на Монферат Джовани II в Ивреа. През 1383 г. въоръжената група на Антонио ди Маце подлага на палежи и грабежи Скарманьо. През следващите години Скарманьо участва в бунта на Тукините[12] и местният замък е разрушен. През 1391 г. Савойският граф налага изграждането на малка крепост в селището като компенсация за щетите, причинени от Тукините.

Около 1500 г. е възстановена енорийската църква в Скарманьо, а през 1504 г. се прекратява спорът между Общността и феодалите на Скарманьо за мелниците и фурните, начина им на използване и свързаните с тях данъчни тежести. През 1585 и 1630 г. Скарманьо е поразен от чума, като само през 1630 г. умират цели 157 негови жители; мъртвите са погребани извън града, около параклиса на Св. Евсебий.

Френските войници грабят селището през 1642 и 1705 г., нанасяйки сериозни щети на домовете, населението, църквата и на Общността. През 17 век Скарманьо има нов феодал – граф Карло Пероне от Ивреа, който заменя графовете Сан Мартино от Сан Мартино.

В началото на 1800 г. Скарманьо възстановява енорийската църква „Сан Микеле“ и през 1836 г. е основана Конгрегацията на милосърдието.

Към началото на 20 век е създадено Работническо дружество и веднага след това е издигната детска градина.[11]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Енорийска църква „Св. Архангел Михаил“[редактиране | редактиране на кода]

Енорийска църква
Интериор на енорийската църква

Църквата (Chiesa parrocchiale di san Michele Arcangelo) се издига на мястото на древната енорийска църква, съществувала преди 16 век. Строежът ѝ започва на 15 август 1815 г. и тя е осветена на 28 септември 1817 г. Построена е от майстора строител Джулио Лоренцо Черути от Сан Джузепе д'Андорно (Биела) под ръководството на арх. Мартели от Страмбино.

На 11 март 1840 г. кметството одобрява изграждането на входното пространство, хора и главната врата, и възлага на работата на дърводелеца Джакино Джовани от Ивреа. През 1870 г. по гипсовите орнаменти работи Катанео. Стените и сводът са изрисувани от художника Сторноне и декоратора Брето.

През 1864 г. е завършена и камбанарията по проект на арх. Джовани Гаджо.

Санта Марта

Параклис „Св. Марта“[редактиране | редактиране на кода]

Параклисът (Cappella di santa Marta) е построен преди 1585 г. През 1850 г. е разширен и ремонтирана от главния майстор Луиджи Моска. След Втората световна война в него е поставена красивата статуя на Пресвета Мария на мира, дело на кавалер Таверна от Торино, и е установен нейният празник.

Братството на Св. Марта е канонично издигнато през 1582 г. и е признато с папска була на Инокентий X на 20 януари 1648 г.

Параклис „Рождение Богородично“[редактиране | редактиране на кода]

През 1886 г. параклисът (Cappella della Natività di Maria Vergine) е ремонтиран от главния майстор Паоло Моска и изглежда да съществува доста преди това. Освен красивата статуя на Мадоната от 1854 г. има и елегантна урна на Пресвета Мария като дете, дарена в последните години от вярващите. В хора има икона със Св. Йоаким, Св. Анна и Пресвета Богородица. Малката камбанария е построена от приорите през 1909 г.

Църква „ Св. Евсебий“ в Мазеро[редактиране | редактиране на кода]

Древната църква (Chiesa di sant'Eusebio al Masero) в романски стил, построена преди 11 век, се намира недалеч от подселище Мазеро. Тя е доста добре запазена, особено апсидата. На южната стена има стенопис от 1424 г. вероятно на Доменико дела Марка от Анкона.

От 2010 г. тя е част от канавезкия маршрут на Виа Франчиджена.

Събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Карнавал на Скарманьо – първа седмица на март
  • Празник на Св. Йоан (festa di San Giovanni) – през юни
  • Патронен празник на Св. архангел Михаил – 29 септември

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

  • Едно държавно начално училище (от 1-ви до 5-и клас вкл.).

За средните училища и гимназиите в Страмбино, Павоне Канавезе, Алие, Сан Джорджо Канаевзе.[13]

Религиозни центрове[редактиране | редактиране на кода]

  • Католическа енорийска църква „Св. Архангел Михаил“ (Chiesa parrocchiale di san Michele Arcangelo)
  • Католически параклис на Рождение Богородично (Cappella della Natività di Maria Vergine)
  • Католическа енорийска църква „Св. Йоан Кръстител“ (Chiesa parrocchiale di san Giovanni Battista) – в подселище Бесоло
  • Параклис „Св. Марта“ (Cappella di Santa Marta)
  • Католически параклис на Мария Помощница (Cappella di Maria Ausiliatrice) – в подселище Мазеро
  • Католическа църква „Св. Евзебий в Мазеро“ (Chiesa di sant'Eusebio al Masero) – в подселище Мазеро

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Филипо Гайо (Filippo Gayo; * 17 септември 1809, † 21 февруари 1878) – архитект, проектира камбанарии в Лесоло, Кашинете, Боленго и др.
  • Едоардо Гайо (Edoardo Gayo) – брат на предходния, секретар в Министерството на благоустройството
  • Кавалер Алесандро Бесоло (Cav. Bessolo Alessandro) – майор на артилерията и директор на барутния склад във Фосано, който през 1854 г. кара да построят нов електромагнитен часовник[14]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Superficie di Comuni Province e Regioni italiane al 9 ottobre 2011. // Национален статистически институт. Посетен на 16 март 2019 г..
  2. Национален статистически институт.
  3. Данни ISTAT
  4. Descrizione. // Посетен на 7 юни 2021.
  5. а б Comuni limitrofi a Scarmagno. // Tuttitalia.it. Посетен на 7 юни 2021.
  6. I Comuni dell'Unione. // Посетен на 23 юни 2021.
  7. Popolazione Scarmagno 2001-2019. // Посетен на 7 юни 2021.
  8. Cittadini stranieri Scarmagno 2020. // Посетен на 7 юни 2021.
  9. Economia. // Посетен на 7 юни 2021.
  10. Центуризация е древноримски метод за измерване на земите чрез разделянето им на квадрати със страна 2400 римски фута (1 римски фут = 294,9 mm).
  11. а б в Storia. // Comune di Scarmagno. Посетен на 6 юни 2021.
  12. Tuchinaggio е бунт в Канавезе, особено в алпийските долини, в края на 14 век. Основната причина е нетърпимостта на местните омуни към прекомерната власт на феодалите, принадлежащи към обединенията на Сан Мартино и Валперга.
  13. Scuole di Scarmagno. // Посетен на 7 юни 2021.
  14. Personaggi illustri. // Посетен на 7 юни 2021.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Италия“         Портал „Италия          Портал „География“         Портал „География