Виланова Канавезе
| Виланова Канавезе Villanova Canavese | |
 | |
  Виланова Канавезе  Виланова Канавезе | |
| Страна |  Италия |
|---|---|
| Регион | Пиемонт |
| Провинция | Метрополен град Торино |
| Площ | 4,03 km²[1] |
| Надм. височина | 380 m |
| Население | 1207 души (2025) |
| Покровител | Св. Максим Торински |
| Пощенски код | 10070 |
| Телефонен код | 011 |
| МПС код | TO |
| Официален сайт | www.comune.villanovacanavese.to.it |
| Виланова Канавезе в Общомедия | |
Вилано̀ва Канавѐзе (на италиански: Villanova Canavese; на пиемонтски: Vilaneuva Canaveis, Виланеува Канавейз) е село и община в Метрополен град Торино, регион Пиемонт, Северна Италия. Разположено е на 380 m надморска височина. Към 1 януари 2025 г. населението на общината е 1207 души,[2] от които 45 са чужди граждани.[3]
География, административно деление и население
[редактиране | редактиране на кода]
Виланова е хълмиста община в района Канавезе. Територията ѝ, прорязана от гъста мрежа напоителни канали, обградени с тополови дървета, има разнообразен геометричен профил с леки разлики в надморската височина. Селището се намира близо до равнинния изход на потока Стура ди Ланцо.[4]
Околностите предлагат възможности за разходки и екскурзии, включително към регионалния парк „Ла Мандрия“.[4]
Има една местностː Прати.
Граничи с пет общиниː Гросо, Мати, Ноле, Кафасе и Фиано. Отстои на 21 km от Торино и на 130 km от Милано.[5]
Населението (1207 души към 1 януари 2025 г.[2]) живее предимно в общинската столица, а останалото население е разпределено в множество разпръснати къщи.[4] Сред 45-те чужди граждани преобладават тези на Румъния (19 души). Български граждани липсват.[3]
Топоним
[редактиране | редактиране на кода]Името ясно разкрива произхода на селището, свързан с основаването през XI–XII век на нови населени места в преди това необитавани райони, често след природни бедствия или човешки конфликти.[4] Такива селища получават специални привилегии и обикновено носят имена като „Боргофранко“, „Вилафранка“ или „Виланова“, към които впоследствие се добавя географско уточнение. В конкретния случай до 1885 г. това е „di Mathi“ (на Мати), а след това – „Canavese“ (Канавезе).[6]
История
[редактиране | редактиране на кода]Първите сведения за Виланова датират от 1133 г., когато общността е поверена на презвитер, натоварен с духовното управление, докато гражданската власт е упражнявана от виконта на Баратония – господар на кастелания Баланджеро, която включва и Мати.[6]
През 1269 г. Виланова става предмет на договор за продажба между виконтите на Баратония и графовете на Биандрате.[4]
През 1329 г. преминава под властта на князете на Ахая, които предоставят на селището важни привилегии. Няколко години по-късно е преотстъпено на маркиза на Салуцо Манфред IV.[4] През 1342 г. Жак Савойски-Ахая потвърждава привилегиите и разрешава изграждането на укрепен заслон (ричето). Селището е било напълно разрушено няколко години по-рано вследствие на война. Виланова остава част от кастелания Баланджеро до 1584 г., като привилегиите му са потвърждавани през 1378 и 1391 г.[6]
По време на френското нашествие през 1705 г. Виланова е силно засегната от грабежи и опустошения.[6]
През 1927 г. общината е разформирована и присъединена към Ноле, но през 1947 г. възстановява своята автономия.
Територията на Виланова е разделена на две от бурния поток Стура ди Ланцо. В продължение на десетилетия са правени опити да се осигури връзка между центъра и подселището Прати. Истински мост е построен едва през 70-те години на XX век; дотогава връзката се осъществява чрез Пианка – пешеходна пътека, използвана до 60-те години и превърнала се в своеобразен символ на общността.[6]
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Селското стопанство има важна роля в местната икономика и се основава на производството на зърнени култури, пшеница и зеленчуци, както и на отглеждането на говеда, свине, кози и птици. Промишлеността е представена от малки предприятия, действащи в различни сектори: хранително-вкусова, текстилна, химическа, металургична, механична, строителна, добив на пясък, чакъл и глина, дървообработване, производство на хартия и мебели, както и преработка на каучукови изделия и пластмаса. Третичният сектор е ограничен по обем: търговската мрежа покрива основните потребности на населението, но липсват по-специализирани услуги, като банкови.[4]
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода].jpg)
.jpg)
Енорийска църква „Свети Максим“
[редактиране | редактиране на кода]Енорийската църква „Свети Максим“ (Chiesa Parrocchiale di San Massimo) води началото си от църквата на укрепения заслон (ричето), който е съществувал в средновековното селище.
Руини на средновековна кула и Ричето
[редактиране | редактиране на кода]Тези руини вероятно са останки от наблюдателна кула и представляват единственото запазено свидетелство за древния укрепен заслон (ричето). В документите укрепената зона на селището се обозначава както като receptum, така и като каструм или villa, дори когато става дума просто за село, оградено със стени, а не за истински замък. След XVI век заслонът губи значението си, тъй като с разпространението на огнестрелните оръжия този тип отбранителни структури стават неефективни. Според документ от общинския архив укреплението е било заобиколено от широк ров; впоследствие изкопът е запълнен и изравнен, което позволява предоставянето на терена за частно ползване.
Образование
[редактиране | редактиране на кода]Събития
[редактиране | редактиране на кода]- Патронен празник на Свети Максим Торински – 25 юни
- Вилекспо – предпоследния уикенд на юни. Панаир на Долно Канавезе, който привлича хиляди хора.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Superficie di Comuni Province e Regioni italiane al 9 ottobre 2011 // Национален статистически институт. Посетен на 16 март 2019 г.
- 1 2 Данни ISTAT.
- 1 2 Cittadini stranieri Villanova Canavese 2026 // Посетен на 2026-1-22.
- 1 2 3 4 5 6 7 Italiapedia. SchedaVillanova Canavese // Архивиран от оригинала на 24 март 2024. Посетен на 24 март 2024.
- ↑ Comuni limitrofi a Villanova Canavese
- 1 2 3 4 5 Comune di Villanova Canavese. La storia
