Буроло

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Буроло
Burolo
Burolo Parrocchiale.JPG
Страна Flag of Italy.svg Италия
Регион Пиемонт
Провинция метрополен град Торино
Площ 5,48 km²[1]
Надм. височина 300 m
Население 1135 души (2020)
Кмет Франко Каминето (Гражд. листа) от 25.5.2014 г.
Покровител Св. св. Петър и Павел, 29 юни
Пощенски код 10010
Телефонен код 0125
МПС код TO
Официален сайт www.comune.burolo.to.it
Буроло в Общомедия

Буро̀ло (на италиански: Burolo; на пиемонтски: Bureul, Буреул) е село и община в Метрополен град Торино, регион Пиемонт, Северна Италия. Разположено е на 276 m надморска височина. Към 1 януари 2020 г. населението на общината е 1135 души, от които 54 са чужди граждани.[2]

Местоположение на община Буроло в Метрополен град Торино.

География, административно деление и население[редактиране | редактиране на кода]

Буроло се намира на ръба на Мореновия амфитеатър на Ивреа, в източно Канавезе, в североизточната част на Метрополен град Торино, на границата с провинция Биела. Територията има неправилен геометричен профил, с подчертани височинни вариации, вариращи от min 232 м до max 660 м надм. височина.

Отстои на 50 км от град Торино и на 97 км от град Милано.

Буроло граничи със следните 5 общини: село Боленго, село Кашинете д'Ивреа, селоТорацо, село Киаверано и град Ивреа.

Има следните подселища: Бутия (Butia), Крота (Crotta), Ферара (Ferrara), Джерманина (Germanina), Рама (Rama) и Суза (Susa).

Заедно с Боленго, Албиано д'Ивреа и Киаверано е част от Хълмистата общност на Сера (Comunità Collinare della Serra)

От 2001 г. насам населението на Буроло варира от 1135 души през 2019 г. до 1348 души през 2001 г.[3] Сред 54-те чужди граждани с постоянно местожителство в Буроло преобладават тези на Румъния (20 души) и на Китай (14 души). Български граждани липсват.[4]

Топоним[редактиране | редактиране на кода]

Името му вероятно произлиза от римското лично име Burriolus, както е видно в документи от 1183 г. нататък, в които селището е споменато като Buirolus и Boirol. Настоящето му название идва от формата Burol. Както е видно от други свидетелства, към вече споменатата латинска основа се добавя прилагателният суфикс -ius и така се раждат формите Buyrolius, Buroylius и доста употребяваната Burolius.

История[редактиране | редактиране на кода]

За първи път е споменато през 860 г., когато С. Бенвенути пише в „История на Ивреа“ за големия мраз в Burolio, от който замръзнали голяма част от посевите, лозите и дори виното в бъчвите. През 1084 г. в древните монолози на Катедралата на Ивреа се споменава за някоя си Ruspilla di Burolio.

На 25 август 1193 г. консулът на Верчели Джовани Де Бенедети купува Burolio за 150 лири от Суза. През 1300 г. Буроло е феод на Комуна Верчели, през 1337 г. – на Висконти от Милано, а през 1426 г. – на херцог Амадей VIII Савойски.

През 1570 г. там се заселва родът Чеверис (Ceveris), който се установява в Долния замък (Il Castello basso). На 13 май 1669 г. Буроло става графство, а негов граф е Карл Филип Чеверис.

Подобно на другите комуни в Пиемонт, Буроло също е обект на военните набези на французите и испанците. На 28 август 1704 г. френският генерал Вандом опожарява и разграбва Буроло. По онова време то е пресечено от хълмисти пътища, които позволяват транзита на каравани, пътници и търговия между зоните на Ивреа и на Биела. Те са видими и до днес в големите павета, които пресичат територията от запад на изток и водят до селата Торацо и Сала Биелезе.

Следва период на териториални разпри между различните родове, унищожаване и възстановяване на Буроло.

През 1840 г. там се установява родът Бикиерис (Bichieris) с Раниер I Де Буролио (Ranierus I De Burolio), който се заселва в Горния замък (Castello Alto).[5]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Земеделието е специализирано в производството на зърнени култури, фураж, грозде и други плодове; развъждат се говеда, свине и домашни птици. Промишлеността се състои от малки и средни предприятия, които работят в хранително-вкусовата, опаковъчната, кожната промишленост, дървообработването, печатарството, стъклопроизводството, в металургичния, в машинния сектор, в електрониката, в сферата на производство на прецизни инструменти, на автомобилни аксесоари и в строителството. Третичният сектор е незадоволителен: дистрибуторската мрежа гарантира задоволяването на основните нужди на населението, но липсват по-квалифицирани услуги като банкиране. На територията на Общината има хипермаркет Карфур.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Горен замък (Castello alto)[редактиране | редактиране на кода]

Построен е през 1231 г. и е част от укрепителните стени. Той е основно свидетелство за миналото на Буроло, въпреки че от оригиналната структура е останало много малко. Вътре има бароново стълбище с алегорични стенописи.

Долен замък (Castello basso)[редактиране | редактиране на кода]

В днешно време е Манастир на Сестрите на Непорочното зачатие от Ивреа и от 2011 г. е седалище на солидарното селище Артабан в помощ на семейството. В него се намира Параклисът на граф Чеверис, посветен на светиите Марк и Антоний от Падова.

Енорийска църква „Св. св. Петър и Павел“

Енорийска църква „Св. св. Петър и Павел“ (Parrocchia “Santi Pietro e Paolo“)[редактиране | редактиране на кода]

Църквата има елегантната барокова фасада, до която се стига по живописно каменно стълбище от XIX век. Реконструирана е през 1716 г. по нареждане на граф Чеверис на мястото на предходна енорийска църква от 1193 г. На главната фасада е имало невероятни стенописи, поизбледнели в днешно време. През 1745 г. започва изграждането на сегашната камбанария, чиито камбани са отлети между 1749 и 1752 г.

Параклиси[редактиране | редактиране на кода]

  • Параклис „Св. Мария Магдалина“ (Cappella della Maddalena)
Параклис „Св. Мария Магдалена“
Късноримска надгробна плоча на Параклиса на Св. Мария Магдалена

Тази романска църква вероятно е построена през XI век и се намира по маршрута на поклонническия път Виа Франчиджена. Тя е преустройвана през следващите векове, а покривът ѝ е реконструиран през 2013 г. Има три части: главна еднокорабна сграда, помещение вдясно, понастоящем използвано за сакристия и камбанария, свързана с църквата и сакристията чрез стена. Ниска стена очертава малък двор пред сградата. Кръглата апсида е обърната към долината.
Камбанарията с правоъгълна форма се намира в южната страна, до фасадата и е в косо положение по отношение на църквата, за да следва формата на скалата. Реставрирана е през 1848 г., както сочи датата на пиластъра горе вдясно. В сакристията има стенопис от ок. 1430 г., приписван на художника Доменико дела Марка (Domenico della Marca), представляващ Иисус Христос на кръста между две светици, като тази вляво вероятно е Мария Магдалена.
На северната външна стена на църквата е зазидана късноримска надгробна плоча и по кръстовете върху ѝ може да се заключи, че е била използвана за олтарна маса. Надписът носи датата „година 440, заверена от консулството на Валентиниан Август и на [Флавий] Анатолий“, и името на „преговарящия Василий от викус Атарка (вероятно в Сирия)“.[6]

  • Параклис на граф Чеверис (Cappella del Conte Ceveris) в сегашния Манастир на Сестрите на Непорочното зачатие от Ивреа, бивш Долен замък; посветен на св. Марк и св. Антоний от Падова.
Параклис на Малката Мадона
  • Параклис на малката Мадона /на Лозите (Cappella della Madonnina o delle Vigne). Строежът му започва през 1675 г. и завършва през 1739 г. с изграждането на сакристията, дело на скулптора Бернино (Bergnino). Построен върху оброчен стълб от 1504 г., издигнат от кавалер Аяца по време на Обсадата на Ивреа
  • Параклис на Св. Рох (Cappella di S. Rocco), построен при епидемията от чума, поразила цялата общност през XV век
Параклис „Св. Рох“
  • Параклис на Ровинела или Сорето Викарио (Cappella della Rovinella o Soreto Vicario), посветен на Св. Лудвиг и построен през 1728 г. от граф Рамбауди
  • Параклис на Св. Мария на Броеницата (S. Maria del Rosario), в район Кашина Гранда
  • Параклис на Св. Викентий (Cappella di S. Vincenzo), построен през 1838 г. близо до седалището на старата Детска градина за самотни майки.

Оброчни стълбове[редактиране | редактиране на кода]

  • Оброчен стълб на Гайо (Pilone votivo del Gaio), изрисуван от Франческо Тозо от Монграндо през 1851 г.;
  • Оброчен стълб на Сери (Pilone votivo del Seri), на ул. Мерлина, реставриран през 1928 г.;
  • Оброчен стълб на Долината (Pilone votivo della Valle): избледнелите древни стенописи са нарисувани отново наскоро от художника Джовани Мантоан;
  • Оброчен стълб Крота (Pilone votivo Crotta), с избледнели стенописи от 1862 г.;
  • Оброчен стълб на Джарина (Pilone votivo della Giarina), издигнат през 1745 г. при епидемия, засегнала целия регион и долината на Аоста, и унищожила добитъка. В руини.

Религиозни стенописи[редактиране | редактиране на кода]

  • Стенопис от 1526 г. със Св. Рох и мъченическата смърт на Св. Себастиан. На ул. Гарибалди дел Якобино;
  • Стенопис от 1818 г. с Коронацията на Мадоната, на същата улица;
  • Стенопис от XVI век със Св. Рох, Мадоната с Младенеца и мъченическата смърт на св. Себастиан. На ул. Азило.[7]

Събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Карнавал на Буроло (Carnevale di Burolo) – в периода февруари - март;
  • Про Локо празнуват (Pro Loco in festa) – май, празник на Pro loco - местни асоциации, родени с цел насърчаване и развитие на територията. През 2019 г. е 12-ото му издание;
  • Патронен празник (Festa Patronale) – посветен на Св. Св. Петър и Павел, на 29 юни.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Музеи, библиотеки, театри, кина и културни центрове[редактиране | редактиране на кода]

Религиозни центрове[редактиране | редактиране на кода]

  • Католическа енорийска църква на Св. Св. Петър и Павел (Chiesa parrocchiale dei Santi Pietri e Paolo)
  • Католически параклис на Св. Мария Магдалена (Cappella di Santa Maria Maddalena)
  • Католически параклис на Св. Рох и Св. Себастиян (Cappella di San Rocco e San Sebastiano)
  • Католически параклис на Граф Чеверис (Cappella del Conte Ceveris)
  • Католически параклис на Малката Мадона (Cappella della Madonnina)
  • Католически параклис на Ровинела (Cappella della Rovinella)
  • Католически параклис на Св. Мария на Броеницата (Cappella di Santa Maria del Rosario)
  • Католически параклис на Св. Викентий (Cappella di S. Vincenzo)
  • Различни оброчни стълбове (Piloni votivi)

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Медии[редактиране | редактиране на кода]

Като тези в град Ивреа.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Superficie di Comuni Province e Regioni italiane al 9 ottobre 2011. // Национален статистически институт. Посетен на 16 март 2019 г..
  2. Данни ISTAT
  3. Popolazione Burolo 2001-2019. // Tutt'Italia.it. Посетен на 12 август 2020.
  4. Cittadini stranieri Burolo 201. // Tutt'Italia.it. Посетен на 28.7.2020.
  5. Un pò di Storia .... // Comune di Burolo. Посетен на 7.3.2020. (на италиански)
  6. Burolo (TO) : Chiesa di Santa Maria Maddalena. // Archeocarta. Посетен на 7.3.2020. (на италиански)
  7. Chiese e monumenti. // Посетен на 7.3.2020. (на италиански)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Италия“         Портал „Италия          Портал „География“         Портал „География